Европейският съюз все повече става една тромава неконкурентна организация

Орбан не бива да се поддава на заплахите на евробюрократите

Унгария отново е в полезрението на Европа. Повод за това е блокирането от страна на Орбан на 50-те милиарда евро „помощ“ за Украйна на последния Европейски съвет. Това видимо е разгневило бюрократите от Брюксел, които вече заплашват Унгария със санкции по чл. 7 от Договора за Европейския съюз (Маастрихтския договор или ДЕС), който превърна успешната и новаторска Европейска икономическа общност в противоречивата политическата машина Европейски съюз.

Чл. 7 от договора позволява на ЕС да налага санкции на държава членка, която не спазва неговите „основни ценности“, записани в чл. 2 в същия договор : „зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства“.

Не става ясно, по-какъв начин Унгария, чиито средства като пълноправен член на ЕС, са блокирани вече повече от година, нарушава тези ценности, като възпира пари за продължаването на един кръвопролитен конфликт и настоява фондовете, които и се полагат по право, да и бъдат изплатени, но патовата ситуация е урок и за други държави членки, които някой ден могат да попаднат на мястото на Унгария.

Европейският съюз е оплетен в сложни договори, директиви, регламенти и прекалено много институции. Това прави трудна задачата за една държава членка да отстоява националните си интереси в контекст на пълзяща бюрокрация, целяща превръщането на ЕС във федерална държава, противно на общественото мнение на европейските граждани. По този повод е интересно да се погледне как действа „най-страшното наказание“ за страна членка - лишаването и от глас в Съвета на Европейския съюз.

Член 7 предвижда два основни етапа - превантивни мерки и санкции. Първоначално се задействат превантивни мерки срещу дадена държава. Така, една трета от държавите членки, Европейският парламент с мнозинство от две трети или Европейската комисия могат да предложат на Съвета на ЕС да установи, дали съществува риск от сериозно нарушение на основополагащите принципи на ЕС от страна на дадена държава членка. За тази цел Съветът на ЕС изслушва въпросната държава и може да отправи „препоръки“ към нея. В зависимост от резултатите от изслушванията, Съветът на ЕС може да установи, че има риск от нарушение с мнозинство от четири пети според чл. 7, параграф 1, точка 1 от ДЕС, но съответната страна членка не участва в гласуването (чл. 354 от Договора за функционирането на ЕС). Ако тази констатация бъде направена, Съветът на ЕС трябва да наблюдава положението на държавата и да установи диалог с нея.

Ако въпреки препоръките на Съвета на ЕС ситуацията не се промени (в ДЕС не е посочен краен срок), член 7 предвижда възможността да се установи наличие на сериозно и трайно нарушение и тогава се задейства механизмът за налагане на санкции. За тази цел Европейската комисия или една трета от държавите членки, след одобрение от Европейския парламент, могат да поискат от Европейския съвет да установи наличието на сериозно и трайно нарушение на основополагащите ценности от страна на дадена държава членка (чл. 7, ал. 2). Европейският съвет е длъжен да вземе такова решение с единодушие, без съответната държава да участва в гласуването (чл. 354 от ДФЕС). Ако чрез гласуване, Европейският съвет установи сериозно и трайно нарушение, процедурата се връща в Съвета на ЕС, който с квалифицирано мнозинство от 55% от държавите членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС, може да спре определени права, с които се ползва страната в резултат на членството си в ЕС. Това се отнася по-специално за правото на глас на въпросната държава в Съвета на ЕС. Съветът на ЕС е и единственият орган, който може да реши да отмени санкциите, ако забележи промени в ситуацията, която го е накарала да наложи тези мерки. Тогава той действа с квалифицирано мнозинство (член 7, параграф 4 ДЕС).

С оглед на текущата ситуация, Орбан не бива да се поддава на заплахите и шантажите на евробюрократите поради няколко причини. Първата е, че започването на процедурата по частта „превантивни мерки“ отнема месеци, дори години. Член 7 вече е бил задействан срещу Полша през 2017 г., заради съдебната реформа в страната и срещу самата Унгария през 2018 г. по повод ситуацията на мигрантите и малцинствата. Въпреки това процедурата все още не е стигнала до задействането на превантивните мерки, тоест нито една от двете държави не рискува санкции по тези случаи.

Другият важен момент в текущия контекст на събитията е, че от 1 юли 2024 г. Унгария поема председателството на Съвета на ЕС. Интересно, как смятат брюкселските бюрократи да санкционират с отнемане на правото на глас в Съвета на ЕС държавата, която ще и бъде председател в периода 1 юли до 31 декември 2024 г.? Дават ли си сметка за фиаското, което ще сътворят пред останалата част от света, като лишат председателя на една от основните институции на съюза от право на глас? Това може да доведе до блокирането на Съвета на ЕС по редица въпроси като конкурентноспособността, миграционната политика и законодателния процес в ЕС. Да не се окаже така, че в неистовия си стремеж, да смачкат политиката на унгарския премиер, който отстоява интересите на държавата си, брюкселските бюрократи ще навредят и на останалите 26 държави членки, сред които е и България, която все още не е получила всичките си пари по Плана за възстановяване, поради стотиците условия за преустройство на икономиката ѝ.

Накрая, унгарският лидер може да е спокоен, че дори и да бъде прието решение за санкционирането на държавата му в най-кратки срокове, то трябва да мине задължително с единодушие в Европейският съвет, където заседават лидерите на страните-членки. Там е редно да се спомене, че Орбан има съюзник в лицето на Роберт Фицо от Словакия, който няма никакъв интерес да гласува срещу Унгария, тъй като знае, че ако това стане, неговата страна ще е следващата, която брюкселските бюрократи ще нарочат по чл. 7, поради отказа му да изпраща оръжия на Украйна.

От гореспоменатото може да се заключи, че Европейският съюз все повече става една тромава неконкурентна организация, която чрез заплахи и процедурни хватки налага влиянието си сред държавите членки. Създава се впечатление, че брюкселските бюрократи, с избирателна легитимност клоняща към 0, са се затворили в удобните си офиси и в стремежа си да запазят установените си привилегии и благини, са започнали само процес на самоунищожение. Те не разбират, че колкото повече се опитват да смачкат държави като България, Унгария, Словакия, Полша, Чехия, толкова повече тези държави ще гледат да развиват отношения с други международни организации и да търсят нови търговски партньорства, а евроскептичните чувства сред народите им само ще стават по-силни. Това е печално, защото първоначалната идея на ЕС, да бъде място на свободна търговия между европейци, се изроди и превърна в една политическа хидра, която за да продължава съществуването си, трябва да поглъща все повече от свободите на държавите.