Председателят на Асоциацията на екскурзоводите Николай Миндов пред „Труд“: Туристите се оплакват от липса на тоалетни и табели на латиница

Между 130 и 190 лева дневно взима един гид преди данъци и осигуровки 

Туризмът безспорно е най-засегнатият сектор от епидемията от COVID -19. И докато властта се опитва да създаде правила за работата на хотели, ресторанти и туроператори, както и да защити правата на клиентите, закупили ваканции, проблемите на екскурзоводите като че ли останаха встрани от дневния ред на обществото. Въпреки че именно те са хората, които представят страната ни пред чуждите групи и са основни „виновници“ за добрия или лошия имидж на страната ни като дестинация. Какви са проблемите пред сектора и от какво се оплакват най-често туристите при екскурзии и почивки у нас, отговаря за „Труд“ председателят на Асоциацията на екскурзоводите в България Николай Миндов.

- Г-н Миндов, туризмът е един от най-засегнатите сектори от епидемията на COVID-19. Как се отрази кризата на екскурзоводите? 
- Наистина, икономическите браншове, които пандемията удари, са много, но туризмът е като че ли най-потърпевш. Екскурзоводите се оказаха в една много неблагоприятна ситуация, тъй като са изключително зависими от записванията, които туроператорските фирми правят. В миналото силни години са се редували със слаби. Имало е силни години за екскурзоводи от определена езикова група, за други е било слабо. На следващата година - обратната тенденция. Преди години, ако знаеш добре един език и има работа на него, нямаше проблем. Сега най-добре е, ако владееш 2 или 3 езика, така че ако няма работа на единия език да има на другия. Още по-добре е ако знаеш език, различен от английския. Английски вече почти всеки знае, но намаляха хората с френски, испански, немски. Да не говорим за португалски, където са само няколко. Не са много и колегите с редки езици като японски, китайски, скандинавски. И за хората, които ги владеят, почти сигурно има работа. Но това, което се случи тази година, няма аналог. Повечето от колегите имаха и бяха поели ангажименти до края на активния туристически сезон. Всички очакваха началото на пролетта, което се явява и като начало на нашата активна работа. Много от колегите са изключително ерудирани хора, с богата обща култура. Те са самоосигуряващи се или работят на граждански договори и разчитат изключително на доходите от летните месеци. За съжаление те, като че ли са останали на заден план и са забравени. По всяка вероятност за достигане на нивата на туристически пътувания от последните години ще са необходими 1-2 години за възстановяване след преминаването на кризата. Неизвестността и прогнозираният срив в туризма обричат нашите членове на липса на доходи за неизвестен период от време, което ще доведе до трайна безработица сред нас и липса на финансови средства за оцеляване.
Липсата на помощ от държавата ще доведе до търсене на други възможности за оцеляването им и изоставяне на професията. Това пък от своя страна ще доведе впоследствие до глад за екскурзоводи. За дейците на културата беше взето решение за създаване на кризисен фонд и подпомагането им. Не са всъщност екскурзоводите един вид творчески работници, които по един или друг атрактивен начин представят и популяризират страната ни сред чуждестранните туристи?

- Успяха ли наетите в сектора да се възползват от някоя от мерките на кабинета за преодоляване на кризата?
- Тъй като повечето от колегите са самоосигуряващи се, не можем да ползваме мярката 60/40. Много малко са колегите, които са назначени към фирми на трудов договор и почти всички са освободени и са на борсата. За да вземат безлихвен кредит, самоосигуряващите се екскурзоводи трудно могат да докажат 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г., защото в първите месеци на годината обикновено нямат работа.

- Какви допълнителни мерки според вас трябва да бъдат взети, за да се подпомогнат представителите на сектора?
- За да се спаси сектора в този момент може да се разчита само на безвъзмездна помощ. В много други страни от Европейския съюз, според източници на Европейската комисия и медии, колегите получават грантове или субсидии. В Полша това е месечна субсидия за самонаети и на граждански договори. Румъния - по една минимална работна заплата на месец за самонаети. Литва - 257 евро/месец за срок от три месеца субсидия за самонаети. Италия - 600 евро на месец, ако упражняването на дейността е забранено или затруднено. Нидерландия - субсидия до социалния минимум всеки месец. Франция - незабавна помощ в размер на 1500 евро, в случай, че упражняването на дейността е било забранено.

- Каква част от доходите си реализират гидовете в периода март - юни? 
- Различните езикови групи имат различна натовареност в различните месеци. Като цяло март спада към неактивните месеци, през април има раздвижване, май и юни са много по-натоварени. Особено юни, когато се провежда празника на Розата и има много азиатски туристи.

- Отвориха се вече музеите, има ли интерес към групови пътувания с екскурзовод у нас?
- Музеите и други атракции поетапно вече започнаха да отварят. За съжаление груповите пътувания още не са започнали. Няма и яснота кога ще започнат да летят самолетите, как ще се провеждат автобусните обиколки, как ще се влиза в музеите, как ще се водят пешеходните турове. От отварянето на границите със съседните страни и Европа много зависи раздвижването на автобусните групи, които посещават по няколко страни.

- Колко са регистрираните екскурзоводи в България и колко от тях се занимават с входящ, колко с изходящ туризъм? 
- В Министерство на туризма има регистрирани около 1427 екскурзоводи, които имат правоспособност за упражняване на професията. Това не означава, че всички тези хора работят активно. Много от тях са спрели да работят, други са в чужбина, трети са я замразили временно. Правоспособноста не се губи и човек може всеки един момент да я поднови безпроблемно. Около 80% от колегите се занимават с входящ туризъм или обслужване на чужденци в България. Около 20% водят българи в чужбина, като в повечето случаи те се водят водачи и на място ползват местни гидове. Там, където е разрешено, могат и сами да водят беседи, но това означава, че трябва да познават много добре дестинацията. Има колеги, които работят входящ и изходящ туризъм.

- Колко нови придобиват лиценз всяка година?
- Всяка година около 50-60 души получават правоспособност, но приблизително още толкова спират да я упражняват по разни причини. Не всички нови колеги, обаче започват веднага да работят. Има хора, които не смеят веднага да се качат и изправят пред 40 души в голям автобус. Те предпочитат да започнат с малки групи до 6-8 човека или индивидуални туристи. Други вземат лиценза и си го ползват след време, само когато имат свободно време. Трети пък си го слагат в рамка, само за да докажат, че имат и такова нещо и никога не го използват. Затова всяка година трябва да има приток на свежа кръв в нашите редици.

- Очаквате ли отлив от професията?
- Професията е изключително интересна и привлекателна за хора, което не обичат фиксирано работно време и работа на бюро в офис. Човек получава много знания от всички сфери на туризма. Това помага на много, които впоследствие решават да започнат туроператорска или хотелиерска дейност. Не всеки, обаче, става за екскурзовод. Освен перфектното владеене на даден език е необходима много висока обща култура и знания от всяка една област и умение да се работи с хора. Туристите, които водиш, очакват отговор на всеки един въпрос, от всяка една сфера. Независимо от това отлив има и професията застарява. Тъй като професията е сезонна, много от колегите трябва да търсят друга работа през зимните месеци. Ако проблемите с Covid-19 продължат по-дълго и исканията на колегите не се уважатq може да се очаква доста колеги да я напуснат.

- Необходими ли са повече мерки, така че чуждите екскурзоводи да не могат да работят у нас и да разказват беседи без лиценз?
- В много държави са взети специални мерки, за да може професията да се упражнява само от лицензирани екскурзоводи. Съгласно Наредбата на Министерство на туризма екскурзоводи от Европейския съюз могат при определени условия да работят в България и да водят групи. Някои държави си имат политика на защита, като в определени обекти само техни екскурзоводи могат да водят беседи.

- Необходима ли е туристическа полиция и какви проблеми ще реши?
- Още от самото създаване на нашата Асоциация се борим за създаване на туристическа полиция. В много от развитите туристически държави това е органът, който се бори и контролира нелeгитимните и самозвани екскурзоводи. А глобите са сериозни. Това е институцията, която пази хляба ни. А не само на нас! Много туроператори, хотелиери също са на мнение, че такава трябва да има. Отговорите, които сме получавали са, че няма ресурс за поддържане на туристическа полиция. Може би някой ги плаши името туристическа полиция, да го кръстят другояче, туристическа инспекция и т. н. С парите от глобите ще се плаща една част от заплатите на ангажираните с тази дейност.

- Как се справяте с нелицензираните гидове?
- Много трудно, да не кажа не се справяме. Колегите са обезверени, защото са се трудили да завършат курсове, да се лицензират, да получат правоспособност и в крайна сметка контролът е никакъв. Комисията за защита на потребителите е контролиращ орган, но хората си имат и друга работа и по-рядко се сещат за нас. Проверките се правят по наше искане, не са регулярни, а трябва да има самосезиране от тяхна страна. Друг е въпросът, че правомощията им не са големи, те не могат да издават наказателни постановления и да глобяват на място нелeгитимните или чужденците.

- Какви други дългосрочни мерки могат да се вземат за подпомагане на сектора? 
- Държавата и Министерството на туризма, не трябва да забравят за екскурзоводите, защото туризъм без екскурзоводи не може. Ние имаме невероятни природни ресурси, богата история и неща, които да покажем на туристите. Не знаем как да рекламираме страната си. Идват хора тук и казват, че са много впечатлени и не са очаквали това от България. Обслужването - не може да влезеш в ресторант и там сервитьорите да гледат как да ти отрежат главата. Трябва да се направи така, че онези които са дошли веднъжq да повторят, да разкажат на свои приятели. Живата реклама е най-успешна. Екскурзоводите са и хората, които най-добре познават условията за туризъм у нас и реакциите на гостите, какво те харесват и какво може да продаде дестинацията. Затова и могат да бъдат използвани като съветници при изработване на концепциите за национална реклама на страна ни на основни пазари.

- Колко получават екскурзоводите? 
- Хонорарите са по договорка с туроператорите или други институции, които ползват нашите услуги и са в зависимост от езиците между 130 и 190 лв. дневно. При групи със специални изисквания и преводи могат да се получат и по-високи хонорари. Разбира се, това са брутни доходи. От тях трябва да се удържи данък общ доход, социално и здравно осигуряване. В сравнение с други държави от ЕС не са високи, като се има предвид, че работата е сезонна. Най-добре платени са колегите на по-редки езици и при нас има много малко такива. Това са източните езици - китайски, японски и колегите могат да договарят по-високи хонорари. Все още не се знае как ще работят екскурзоводите, когато пандемията утихне. По същия традиционен начин както преди? Ще има ли определени рестрикции, колко големи ще бъдат групите и т. н.? При всички положения ще е хубаво да има колеги, които са се специализирали в определени области - археология, орнитология, селско стопанство и др. Това може да ни е от полза в работата.

- Как браншът се справя с легалните, но некомпетентни колеги?
- Така както един екскурзовод може да издигне нивото на една фирма, така може и да я съсипе. За радост не са много оплакванията от колеги, но има и такива. Рано или късно пазарът сам ги отхвърля.

- От какво се оплакват най-често туристите? 
- Липсата на тоалетни в центъра на града. Такситата, които мамят клиентите. Обменни бюра, които крият котировките. Недостатъчно указателни табели на латиница.

Нашият гост

Николай Миндов е председател на УС на Асоциацията на екскурзоводите в България от създаването и през 2002 г. насам. Работи като екскурзовод няколко десетилетия, основно с български и английски език. Завършил е “Английска филология” в Софийския университет. Работил е като директор кантора “Екскурзии в чужбина” и като завеждащ сектор “Англоговорящи страни”. От 1984 г. е лектор на професионални курсове за екскурзоводи и е външен експерт към Националната агенция за професионално образование и обучение .

Коментари

Задължително поле