Единственият път напред е да осигурим на нашите граждани конкретни и ефективни решения, посредством един силен и сплотен Европейски съюз

Срещата ЕС-Западни Балкани беше обявена от самото начало на Българското председателство на ЕС като основен приоритет за протичащите шест месеца; „Декларацията от София“ вече е исторически факт, макар и формално погледнато да не дава повече на страните кандидати от региона за членство в ЕС повече от едно потупване по рамото. Лидерите на 27-те страни членки и шестимата лидери на компонентите на „Барутното буре на Европа“ за сметка на това се чувстваха на място. И тъй като бяха твърде заети с наболелите въпроси, вестник „Труд“ се обърна към председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, също в София за събитието. Да обсъдим нещата.

- Господин Таяни, в София сте в рамките на инициативата на ротационното Българско председателство на ЕС, свързано с интеграцията на Западните Балкани. Какви са Вашите наблюдения и впечатления върху срещите и разговорите, проведени в контекста на срещата?

- Срещата на върха ЕС - Западни Балкани ни предоставя възможността да потвърдим връзките между Европейския съюз и страните от региона. Признателен съм на министър-председателя Бойко Борисов за организирането на това толкова важно събитие, което ни предоставя възможността да дефинираме по-близкото ни съвместно сътрудничество в области като сигурността, миграцията, икономическото развитие и свързаността. Държавите от Западните Балкани се неразривно свързани с ЕС географски, исторически и икономически. Те вече са в границите ни и Съюзът не може да бъде завършен без тях. В предишните ми посещения на Балканите винаги съм подчертавал необходимостта на тези страни да бъде дадена сигурна европейска перспектива, в името на стабилността, сигурността и просперитета на целия регион. В интерес на всички нас в Европа е да закотвим здраво бъдещето на Западните Балкани за това на Съюза. Процесът на интеграция на тези страни трябва да бъде подкрепен, включително с финансови средства, посредством развитието на мрежови инфраструктури, които са фундаментални за взаимната свързаност и търговията между тези държави и ЕС. За да се стигне дотам, следващият бюджет на ЕС трябва да предвижда фонд, който да стимулира инвестициите в страните от Западните Балкани, особено що се отнася до свързването на хората с местоположението. В тази връзка бих искал да подчертая отличната работа, свършена от европейският комисар по въпросите на дигиталната икономика Мария Габриел, която постла пътя към намаляването и премахването на таксите за роуминг между ЕС и Западните Балкани. Това е един от най-сериозните резултати от тази среща на върха.

- Смятате ли разширяването на ЕС към Западните Балкани като краткосрочен или дългосрочен ангажимент и според Вас кои са основните предизвикателства?

- Трябва ясно да посочим на страните от Западните Балкани, че приемането им в ЕС е необратимо. Закотвянето на бъдещето на региона за това на ЕС е процес, от който всички печелят. От една страна мир, стабилност и просперитет за Западните Балкани ще имат положителен ефект в дългосрочен план върху стабилността и сигурността на целия регион. От друга страна, приемането им в ЕС ще даде тласък на икономическото и социалното развитие в Западните Балкани и ще им даде стимула да продължат с реформите. За да постигнем тази цел, трябва да отправим ясен и позитивен сигнал към държавите от региона. Не можем да искаме от тях да прилагат реформи, които биха им коствали висока политическа цена, без преди това да сме изяснили, че въвеждането на тези реформи ще доведе до приемане в ЕС. Страните от Западните Балкани са поели ангажимент да уважават напълно върховенството на демокрацията и закона, както и спазването на човешките права. Важно е, в частност, да се гарантира че медиите могат да са част от този демократичен процес по независим начин. Тези страни постигнаха огромни успехи в гарантирането на независима съдебна система и прилагането на икономически и социални реформи. Това е фундаментално за затягането на борбата с корупцията и организираната престъпност. От своя страна ЕС трябва да подкрепя желанието на тези страни да бъдат част от Съюза, имайки на ум през цялото време Принципът на условност. Всяка страна трябва да бъде оценявана на базата на собствените заслуги, върху основата на уважението на общите критерии. Това означава да дадем предсказуем времеви график за приемането на тези страни, които отбелязват напредък. Лично смятам, че в частност на Сърбия и Черна гора, трябва да им бъде позволено да се присъединят към ЕС до 2015.

- С наближаването на изборите за Европейски парламент догодина, успоредно на така наречения Брекзит, какво може да потърси ЕП, за да привлече повече внимание върху вътрешните предизвикателства пред ЕС и оттам да генерира повече интерес към събитията?

- В Италия, както в много други европейски държави, виждаме липсата на истински политически отговори на множество въпроси, с които се сблъсква Европа и нейните граждани. Липсата на адекватен контрол върху процеса на глобализация води до нелоялна конкуренция и до занемаряване на условията за работна среда, данъчно облагане и стандарти за опазване на околната среда. Това допълнително ощетява тези, които вече са били засегнати тежко от икономическата криза и помага за разпространяването на усещането за социално неравенство. В допълнение, липсата на контрол върху миграционните потоци и наличието на евтина работна ръка, допълнително усложняват ситуацията за хората в неравностойно положение. Нараства усещането за несигурност и гняв за бъдещето. Хората проявяват склонност по-скоро да отхвърлят открития модел, който ЕС предлага. Нови стени се издигат, наравно с нови граници, в опит да се възпре глобализацията. Изправени сме пред нови форми на национализъм и популизъм, които печелят територия из цяла Европа. Смятам, че за да се противопоставим на това, единственият път напред е да осигурим на нашите граждани конкретни и ефективни решения, посредством един и силен и сплотен Европейски съюз. Нито една европейска страна не може да се конкурира с САЩ, Китай, Индия или Русия. И тези, които настояват на този самовглъбен подход, просто говорят лъжи. Само ако говорим с единствен европейски глас можем да бъдем чути и да защитим правата на своите граждани. Но за да постигнем това и да се възправим срещу популизма и растящия национализъм, трябва да променим сегашния модел на Европа в по-ефективен и насочен към гражданите. Нуждаем се ЕС да бъде по-политически активен, по-демократичен и повече основан върху солидарността.

- Друга наболяла тема от всекидневния дневен ред на ЕС е защитата на личните данни. ЕП беше правилно гласен около скандала с “Кеймбридж Аналитика” и социалната мрежа фейсбук. Как смята ЕП да продължи да гарантира сигурността на личните данни на гражданите на държавите членки, предвид предизвикателствата?

- За да успее да развие напълно потенциала си, що се отнася до създаването на предпоставки за икономически ръст, създаване на нови работни места и технологическо развитие, дигитална революция се нуждае от свобода. Същевременно с това не трябва да забравяме, че свободите на либералните ни демокрации трябва да вървят ръка за ръка с чувството за отговорност. На интернет гигантите не трябва да бъде позволявано да действат над закона. Те трябва да са обект на същите правила, свързани със защитата на правата на трудещите се, това на личното пространство и тези на потребителите, наравно с всички други компании. Предвид че тези платформи имат поведението на редовни медии и си пълнят джобовете с приходи от реклами, те трябва да носят отговорност за съдържанието, което публикуват. Не трябва да им се позволява да си затварят очите спрямо разпространението на детска порнография, незаконните продажби на оръжия, посланията приканващи към радикализиране или расова ненавист, терористична пропаганда, продажбата на подправени стоки или просто разпространяването на фалшиви новини. Европейският съюз вече е на фронтовата линия що се отнася до усилията ни да гарантираме защитата на личните данни. На 25 май ще влязат в сила нови правила, които между другото въвеждат правото да бъдем забравени в интернет, да сме защитени от “спам” в електронната ни поща, да бъдем информирани за използването на личните ни данни и да бъдем сигнализирани във всеки случай на злоупотреба. Мерките, обявени наскоро от европейския комисар Мария Габриел, за справяне с фалшивите новини и кампаниите по дезинформация, са много положителна стъпка напред. Скандалът около фейсбук и “Кеймбридж Аналитика” е зов за пробуждане, напомняме, че политиците имат задължение да се борят със злоупотребите.

- И това е сигурно?

- В сряда Марк Зукърбърг отговори положително на призива на Европейския парламент лично да изясни въпросите, свързани с употребата на лични данни от страна на фейсбук. Надяваме се Зукърбърг да бъде в Брюксел още следващата седмица и да има срещи с лидерите на политическите групи. Нашите граждани заслужават пълно и подробно обяснение. Приветствам решението на Марк Зукърбърг да застане пред представителите на 500 милиона европейци. Това е стъпка в правилната посока към възстановяване на доверието.

- В процес на обсъждане в ЕС са нови правила около прилагането на следващата Многогодишна финансова рамка (бюджета) за Съюза между 2021 и 2027, която предвижда въвеждането на наказателни мерки за държави членки, които не отговарят на заложените за членството в ЕС критерии за върховенство на закона. България, подобно на Румъния, се намира под Механизъм за наблюдение и проверка вече 11 години и продължават; мнозина са съгласни, че този подход не постигна основните си цели. Какво е вашето мнение?

- Следващата Многогодишна финансова рамка трябва да е базирана върху приоритетите на гражданите и трябва да подкрепя принципите на солидарност. Последните предложения на Европейската комисия въвеждат някои добри елементи, но също така излага аспекти, в чиято област има нужда от подобрения. Смятам, че със системата за употребяване на собствените ресурси, увеличаване на средствата за иновации, отбрана и малките и средни предприятия, засилването на финансирането на програми като “Еразъм” и управление на миграционните потоци напълно отговарят на нашите амбиции. Смятам, че е честно да се свързват плащанията по конкретни фондове със спазването на принципи и задължения, в частност що се отнася до тези страни, които са предната линия в миграционната и бежанската криза. Солидарността трябва конкретно да бъде показвана не само в намаляването на пропастта между бедни и богати държави, или региони, но също така трябва да говорим за споделянето на отговорността на миграционната криза, която засяга особено някои южни европейски държави. Но по-общо трябва да подобрим настоящото предложение за увеличаване на общия бюджет. Залагането му като 1,1 % от общия БВП на Съюза все още не е достатъчно. Бюджет за нивото на нашите амбиции има нужда от поне 1,3 % от БВП на ЕС. Това увеличение не трябва да изплаща от нашите граждани, а да се финансира чрез собствени ресурси. Интернет гигантите, финансовите трансакции и големите замърсители на околната среда трябва да плащат цената за дейстивята си, за да допринасят за бюджета на ЕС. Увеличаването му на 1,3 % от БВП е съществено, за да разполагаме с необходимите ресурси да поддържаме съвременно и конкурентоспособно земеделие, стабилна териториална и кохезионна политика.

Нашият гост

Председателят на Европейският парламент Антонио Таяни е италиански политик, роден на 4 август 1953 г. в Рим. Офицер е от военновъздушните сили на Италия. В началото на 1990-те той е сред основателите на партията “Напред Италия”, оглавявана и досега от Силвио Берлускони. В първия кабинет на Берлускони като министър-председател (между 1994-95 г.) Таяни е говорител на премиера. В Европейския парламент влиза през 1994 г. и остава член до 2008 г., когато е издигнат за комисар по въпросите на транспорта във втората комисия “Барозу”. На следващата година е преназначен като еврокомисар за индустрията и предприемачеството. В Европарламента се завръща през 2014 г. като един от 14-те вицепредседатели на законодателното събрание, от името на фракцията на Европейската народна партия (ЕНП). С края на мандата на неговия предшественик, Мартин Шулц (от Прогресивния алианс на социалистите и демократите) и съгласно неписаното вътрешно споразумение между европейски десни и леви за равна подялба на мандата на председателският пост, на 17 януари 2017 г., Антонио Таяни е избран за председател на ЕП, на който пост ще остане до края на този мандат на ЕП.