Председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев пред „Труд“: Електронни търгове сега ще помогнат на бизнеса да оцелее

Милиарди няма да влязат от сектора в хазната, ако чиновниците не си свършат работата

След влизане в сила на Закона за извънредното положение на 20 март и решение на КЗК да спре обжалванията, възлагането и изпълнението на обществените поръчки у нас бяха на практика блокирани. След серия публикации в „Труд“ за това колко фирми и хора ще останат без препитание в резултат на нормативния текст, депутатите в правната комисия приеха промени, които ще позволят работата по търговете и в условията на извънредното положение. Предстои промяната да бъде гласувана и от депутатите в пленарна зала. Ще помогне ли тази мярка на строителния бизнес да оцелее по-дълго в кризата и ще се възползва ли секторът от мярката 60/40 - за „Труд“ отговаря председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.

- Инж. Терзиев, какви са загубите, които търпи строителният бранш заради чиновническо безхаберие?

- По наши най-груби изчисления браншът понася загуби от оборот най-малко 180 млн. лева на седмица. Не бих искал да генерализираме дали това е заради чиновническо безхаберие или по други причини, като например намаляване на обеми, затруднения при придвижването на работници, забавени доставки на материали и суровини. Но е факт, че докато премиерът и правителството полагат максимални усилия да се справят с тежката ситуация, предизвикана от коронавируса, има голямо блокиране в работата на средния ешелон на администрацията, който бави, протака и сериозно затруднява работата на строителните фирми. Нашето настояване е въпреки извънредното положение администрацията да продължи да изпълнява своите задължения, така че да подкрепя, а не да пречи на строително-инвестиционния процес. Знаете, че заетите в сектора са над 200 хил. души, които като се добавят техните семейства и близки, осигуряват прехраната на 500 хиляди. Недопустимо е, заради както вие казвате „чиновническо безхаберие“, хората да остават без работа и препитание. Тук искам да кажа, че има и администрации, които работят добре. Като например ДНСК. С архитект Несторов, началника на ведомството, имаме много добра комуникация и бърза реакция на подадени от нас сигнали.

- Какъв е срокът, в който бизнесът може да издържи без работа и работните места на колко души са застрашени?

- Изпитваме вече затруднения, колко ще издържим - никой не може да каже. Ние поставихме пред институциите въпроса да бъдат разплатени изработените от строителите пари, като общата сума неразплатени средства е 205 595 481,89 лв., от тях 145 657 575,49 лв. по договори с държавни институции и 59 937 906,40 лв. по договори с общини. Имаме уверение от страна на държавата, че разплащанията ще станат в най-кратък срок. Предстоят ни срещи с министри и с НСОРБ за изработване на механизъм за финансиране на общините през Българската банка за развитие с оглед бързо разплащане на дължимите към строителите средства от страна на общините. Всичко това ще ни даде глътка въздух и сигурност да издържим още месец или месец и половина. Без да тежим на бюджета в момента и да не натоварваме допълнително осигурителната система. А да можем да си заработваме заплатите и да си плащаме данъците. Това ще бъде нашият начин да подкрепим държавата в този тежък период. Тези 206 млн. лв. са за свършена и приета работа. Следващата стъпка е да бъде приета и платена работата, извършена до 1 март 2020 г. Това са СМР, които са изпълнени, но не са приети. Ние искаме те да бъдат бързо приети и разплатени. По този начин браншът ще си получи дължимите суми и ще може да се разплати надолу по веригата на своите подизпълнители, доставчици, работници. Така ще можем да издържим още известно време.

- Търговете за какви проекти и на каква обща стойност бяха блокирани заради „замразени“ поръчки?

- В момента не можем да кажем колко са, но получаваме сигнали за спрени поръчки от различни части на страната. Проблемът, е че след излизането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) някои текстове в него са неясни. Имат нужда от тълкуване и допълнително разясняване, така че да се даде ясен отговор за правомощията и задълженията на възложителите и на някои институции. Разработката на такова тълкуване, на методология и механизми за прилагането на Закона се забави прекалено дълго време. Това блокира работата на всички по веригата. Както казах, имаме сигнали от различни места. Същото се отнася за работата на КЗК и за други структури. Тук можем да кажем, че времето е такова, че трябва да се действа бързо, дори някъде да се допусне някоя грешка, трябва да се действа. Няма време за протакане, бавене или изчакване. Бихме препоръчали институциите, разбира се, отчитайки ситуацията, във възможно най-бърз срок да реагират, защото наистина нещата са много сериозни и време за губене няма. Във вторник ще имаме видеоконферентна среща с АОП и се надяваме да получим отговори на важните за бранша въпроси.

- Депутати от ГЕРБ вкараха промени за изменение на Закона за извънредното положение, които правната комисия прие и предстои да бъдат гласувани от парламента. Ще облекчат ли те работата ви и ще решат ли проблемите, породени от първоначалните текстове на закона?

- Предложените изменения до известна степен съвпадат с нашите, що се касае до отстраняване на препятствията за провеждане на обществените поръчки, въведени с чл.3 и чл.4 от закона. Предложението, което правната комисия прие, е за периода на извънредното положение да се спре действието само на давностните срокове, което всъщност дава възможност за нормално протичане на целия строителен процес, тъй като нормативно определените по ЗУТ срокове не се спират. Отделно, подкрепяме и измененията и допълненията в чл.6, с които от една страна се дава възможност на всички държавни и местни органи, комитети и комисии, включително КЗК да провеждат заседанията си от разстояние, което също бе една от пречките за нормално функциониране и прилагане на ЗОП. От друга страна, и това е много съществено - отпадат договорните последици от забава на плащане само по отношение на кредити и други форми на финансиране от банки или финансови институции, т. е. няма пречки, бих казал дори се запазва финансовия стимул разплащанията за изпълнената работа да се осъществяват своевременно. Както отбелязах по-горе има натрупани значителни средства, неразплатени към нас, което може да се превърне в ресурс за съществуването на строителните фирми в този период, и за това бихме предложили дори за периода на извънредното положение разплащанията да се извършват в ускорен порядък като в ЗМДВИП се регламентира срок не по-дълъг от 30 дни за приемане и заплащане на извършеното строителство.

- Нужни ли са още промени в Закона за извънредното положение и в каква насока?

- Категорично. Направили сме съответните предложения от Камарата и сме ги изпратили до председателя на парламента Цвета Караянчева и до вицепремиера Томислав Дончев. Особено важни са допълненията, които предлагаме в чл. 13 и по-специално - „Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд да се произнасят по жалбите във връзка със Закона за обществените поръчки, подадени по време на действие на настоящия закон, в едномесечен срок от образуването на производството“. Настояваме и за редакция на § 12 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП, с която да се даде възможност на всички възложители, които разполагат с готовност за прилагане на електронната платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП да започнат да я прилагат в най-кратки срокове. За целта вероятно ще бъде необходимо провеждане на обучение от страна на АОП, което по наше мнение в създалата се ситуация би могло да се проведе дистанционно в рамките на 14 дни. За нас са обезпокоителни действията на някои институции в последните дни, които открито отказват да подкрепят навременните мерки на правителството и парламента в тази кризисна ситуация. Считаме, че сега повече от всякога е необходимо всички ние, участниците в строителния процес на всички нива да активизираме работата си и да се преодолее загубата на инерция, която наблюдаваме, което от своя страна ще има съществен положителен ефект не само за бранша, но и за икономиката на страната като цяло. Считаме, че АОП трябваше да е инициатор за тези промени или най-малкото да подава сигнали, че предложените за обсъждане текстове ще доведат до пълното спиране на процеса на обществените поръчки. Този орган задължително трябва да участва по-активно при разглеждането на свързани с дейността му законопроекти, да дава становища и препоръки, та нали на него разчитат всички възложители в държавата. Мълчанието на Агенцията доведе до това стотици възложители да действат различно или изобщо да не действат, а информацията, която КЗК публикува, според нас в разрез с духа на закона и волята на законодателя, спомогна за пълния блокаж на обществените поръчки.

- Кой е най-големият длъжник на бизнеса в момента - институции, държавни предприятия или общини?

- Както се вижда от изготвената от Камарата справка - държавата, следвана от общините.

- Има ли риск за загуба на евросредства и забавено изпълнение заради извънредното положение?

- Това е въпрос, който според мен трябва да бъде отправен към ръководителите на оперативните програми и съответните министерства. Не можем да преценим, защото не знаем какви са точно санкциите, включени в подписаните конкретни договори. Но ако бъде спряно провеждането на обществени поръчки по европрограмите, това би довело до голяма забава и възможна загуба на евросредства.

- Подкрепя ли КСБ удължаване на извънредното положение и може ли да се окаже това фатално за бизнеса?

- КСБ подкрепя удължаването на извънредното положение, защото за нас най-важно е здравето на хората. Надяваме се да не е фатално за бранша. Строителството не бива да спира, като работата, разбира се, трябва да се осъществява при стриктно спазване на мерките за безопасност. КСБ е изготвила и разпространила до всички свои членове и строителни фирми указания за работа в извънредно положение. Препоръчваме осигуряване на дистанция между работещите, осигуряване на маски, ръкавици, препарати за дезинфекция, спазване на дисциплината. За съжаление в по-голямата си част строителната работа не може да се върши от вкъщи, няма как да зидаме от дома, но можем да работим, спазвайки правилата, препоръчани от здравния министър и оперативния щаб.

- Ще се възползват ли фирмите в сектора от мярката 60/40?

- Това е решение, което ще вземе всяка една фирма, в зависимост от своите нужди. Ясно е, че поради инертността на строително-инвестиционния процес, последиците върху бранша ще се появят на един по-късен етап. Отделно, в началото на годината по време на зимния сезон натоварването е сравнително ниско, така че за голяма част от строителните фирми ще бъде невъзможно да декларират спад от над 20% в приходите за настоящите месеци. Затова както казах преди малко, ние искаме да работим и да си изкарваме парите, а не да натоварваме допълнително държавния бюджет, който все пак не е безкраен.

- Какви други мерки според Вас са належащи от страна на държавата, за да се подпомогне бизнесът?

- Мерките, за които настояваме постоянно и особено в тази кризисна за страната и света ситуация, са само в една посока - дайте възможност на строителството да не спира, а напротив да се развива дори с ускорени темпове, на всички нива, по всички линии. Инвестирането на публични средства в инфраструктура е най-работещия инструмент за смекчаване и преодоляване на последиците от рецесията, в която неизбежно навлизаме. Делът на строителната продукция в страната надхвърля 14% от БВП - трябва всячески да се подкрепят тези, които произвеждат, а не да им се пречи. Настоящата ситуация налага държавата и администрацията да предприемат спешни марки за опростяване на процедурите, свързани с приемане на работа, издаване на документи и изпълнение на различни дейности. Всъщност в момента е точно обратното, има повсеместно забавяне. Освен това чиновници, специалисти и експерти работят в голяма част дистанционно и са си вкъщи. Сега е моментът да започнат да мислят и разработват модели и идеи за излизане от кризата, когато епидемията свърши. Впрочем, през изминалата седмица европейският строителен бранш също излезе с препоръки. Те са именно за инвестиции в широкомащабни програми за подкрепа и стимулиране най-вече на осигуряващите работни места сектори като строителството. Строителната индустрия, съставлява 9% от БВП на ЕС и осигурява работни места на повече от 16 милиона европейци. Ние също считаме, че за да се развива равномерно, а не на пикове и спадове секторът у нас, трябва държавата да има визия за развитието на инфраструктурата в по-дълъг времеви хоризонт - 5 - 10 години. Това е от изключително значение за бранша, за бъдещето на фирмите и за запазването на кадрите. Ако има ясна перспектива, компаниите ще могат да планират инвестиции и в техника и иновации, в дигитализация.

- Колко данъци годишно влизат в хазната от строителния бранш и свитата работа с колко ще намали тази сума?

- Ако стъпим на данните за миналата година - строителната продукция е била приблизително 18 млрд. лв., или около 14-15% от БВП на държавата. Така е по официална статистика. Това са над 3,6 млрд. лв. само от ДДС, още 20% са заплатите, като добавим и осигуровките. Сами можете да пресметнете какви ще са загубите за държавната хазна. Говорим за милиарди.

Нашият гост

Инж. Илиян Терзиев е председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Избран е на поста от Общото събрание на КСБ през февруари 2018 г. Преди това е заемал позициите на зам.-председател на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата - София. Завършил е Строителния техникум “Христо Ботев”, сега СГСАГ, а след това Висшето строително училище “Любен Каравелов”. Управител е на “АТ Инженеринг 2000” ООД.

Коментари

Задължително поле