Неизвестните нови борби на Македония

Отстояваната по страниците му идеологията е идентична с официалната доктрина на Северна Македония

Ефектът от действията на американските власти е поразителен

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Едва ли има български гражданин, който да се е интересувал от македонистката пропаганда в България и да не е чувал за малотиражния и издаван с пропагандна цел в. „Народна воля“. Отстояваната по страниците му идеологията е идентична с официалната доктрина на Северна Македония, поради което изданието изобилства с противобългарски внушения. Въпреки това вестникът официално се разпространява в България, но малцина знаят, че той е бил обявен в Америка за противодържавен. Историята на „Народна воля“ е всъщност история за българската комунистическа глупост и безхаберие по македонския въпрос.

Вестникът започва да се издава през 1938 г. в Детройт, като се намира под идейното ръководство на БКП. Тъй като през този период тя е приела коминтерновския македонизъм, а една голяма част от българската емиграция в САЩ и Канада е от Македония, официалното подзаглавие на „Народна воля“ е, че е „вестник на българите и македонците в Америка“. До 1944 г. изданието няма някакво съществено влияние, а по-скоро се публикува с пропагандна цел.

С установяването на комунистическите режими в България и Югославия в края на 1944 г. нещата драстично се променят. По това време новият югославски диктатор Тито няма свои привърженици в Америка, но БКП му се поставя в услуга. В резултат на това ръководеният от нея вестник започва да излиза под редакцията на Виктор Шаренков от името на Македоно-американския народен съюз, чийто председател е Смиле Войданов, а секретари са Георги Зайков и Никола Ковачев. Вестникът и издателите изцяло обслужват югославската антибългарска пропаганда в Америка. Така например те организират кампания за набиране на средства за строеж на болница в югославска Македония, но сумите потъват незнайно къде. Също така оказват съдействие при гостуването на Димитър Влахов в САЩ и борбата му с местната македонобългарска емиграция в лицето на Македонските патриотични организации, като дори се правят опити за тяхното превземане. За тези „заслуги“ ръководителите на Македоно-американския народен съюз през 1946 г. са наградени с медали от югославските власти.

Трудно е да гадаем до къде би стигнало това падение, ако на 5 декември 1947 г. министърът на правосъдието на САЩ Там Кларк не бе обявил списък на имената на 90 организации, които американското правителство смята за противодържавни и нелоялни към идеите на свободата и демокрацията. В този списък попада и Македоно-американският народен съюз и издаваният от него в. „Народна воля“. На 28 май 1948 г. списъкът с противодържавните организации, действащи на територията на САЩ, е допълнен с още 32 имена. Това става след специално разследване на ФБР, което установява, че въпросните 122 организации са подпомагали комунистическата диктатура в Източна Европа. Така например на Югославия нелегално са предоставяни радарни системи за военни цели. Американската преса изнася и информация за злоупотреби със събраните средства за дарения и че сравнително малък процент се използват по предназначение. Сред новообявените противодържавни организации са Американският комитет за помощ за Югославия с афилираният към него Македонски болничен комитет, Обединеният комитет на южнославянските американци и Американо-славянският конгрес, които също активно работят за прокарването на македонизма оттатък океана.

Ефектът от действията на американските власти е поразителен. На 5 септември 1948 г. Македоно-американският народен съюз решава да проведе в Детройт свой конгрес. Един час след неговото насрочване, в залата освен ръководството няма нито един пристигнал делегат. Започва усилено издирване на местни емигранти от Македония и след няколкочасово закъснение, конгресът е открит с общо 27 души присъстващи. Докладът на Смиле Войданов е толкова объркан, че в крайна сметка от него нищо не се разбира. От изнесената информация от главния редактор на „Народна воля“ пък става ясно, че през изминалия период 479 души са се отказали да го получават, тъй като не споделят идеите му. Сред конгресните бисери е и твърдението, че „Народна воля“ се списвал на „славянски“ език.

За да се разбере неадекватното поведение на Македоно-американския народен съюз, може да се направи съпоставка с проведения също на 5 септември, но в Синсинати, 27-ми конгрес на Македонските патриотични организации. На него присъстват няколкостотин души, които не могат да се съберат в голямата банкетна зала, което налага отварянето на допълнително крило. На тази проява са събрани 7200 долара дарения в полза на македонското освободително движение, а в приетата резолюция се обръща специално внимание на „тежкото положение, в което се намира българщината“.

Този пример по категоричен начин показва, че ръководеният от БКП Македоно-американски народен съюз не се ползва с обществена подкрепа. Няколко седмици по-късно, на 23 септември, неговият секретар Георги Зайков е арестуван, осъден е на 10 години затвор за подривна дейност срещу САЩ, а по-късно е екстрадиран. Самият Македоно-американски народен съюз е разпуснат, но „Народна воля“ продължава да излиза. През последвалия период вестникът следва идейните лъкатушения на БКП по македонския въпрос. Първоначално отстоява един про-български македонизъм, в противовес на югославския, но със завръщането на БКП към историческата истина в началото на 60-те години, същият процес може да се забележи в текстовете на „Народна воля“. Сред целите му вече е посочено, че „провежда културна и просветна дейност сред сънародниците от българо-македонски произход“.

Тъй като вестникът остава близък до комунистическия режим в София, няма голям брой читатели в Америка. Поради тази причина през 1978 г. „Народна воля“ спира да излиза. От този факт обаче се възползва комунистическа Югославия, която обсебва името на вестника и от октомври 1980 г. с нейни средства започва да го издава в Сидни, Австралия. Година по-късно редакцията му се премества в Лондон, където излиза до април 1992 г., а от тогава до днес се издава в Благоевград. До смъртта си през 2021 г., негов главен и отговорен редактор бе Георги Христов, известен с псевдонима Ян Пирински.

Самият факт, че вестникът пропагандира македонистки идеи, идентични с тези на, Северна Македония, предполагаше неговата зависимост от властите в Скопие. Тези догадки бяха потвърдени публично едва през 2021 г., когато по повод смъртта на Ян Пирински, гражданинът на Северна Македония Веле Митаноски написа във Фейсбук, че през 2002 г., веднага след встъпването си в длъжност в Агенцията за информации, първият документ, който е подписал, е бил платежно нареждане за превеждане на средства за „Народна воля“ и че посредник за изпращането на тази помощ е бил бившият македонски президент Киро Глигоров.

Екранна снимка от написаното от Веле Митаноски, че през 2002 г. с посредничеството на македонския президент Киро Глигоров е подписал платежно нареждане за превеждане на средства за в. „Народна воля“.

Веле Митаноски е бивш дописник на югославската информационна агенция Танюг, а по-късно е директор на Агенцията за информиране и един от ръководителите на Канцеларията за отношения с обществеността на Бранко Цървенковски. В Северна Македония е наричан „човекот, кой знае премногу“. Написаният от него текст е признание за дългогодишната намеса на Скопие във вътрешните работи на България и финансирането на наша територия на македонистка пропаганда и сепаратизъм.

Случаят с в. „Народна воля“ е показателен за дългогодишната неадекватна българска държавна политика по македонския въпрос. Това е пример как със своите действия и бездействия България е пречила на македонското освободително движение след 1944 г. като е подпомагала македонистки вестник. Той обаче е обявен в САЩ за противодържавен и по този начин е подкрепена българската кауза в Македония.