Протойерей Борис Петров - игумен на Обрадовския манастир “Св. вмчк Мина”, пред “Труд”: С вяра тегобите се понасят много по-лесно

Който иска да намери радостта, е добре дошъл в Христовата църква

- За втори път ще посрещнем Празника на празниците, както наричаме Възкресение Христово, с маски на лицата, вместо с открити усмихнати лица. Много изпитания има пред човечеството днес, след като коронавирусът преобърна света. Разбират ли хората за какво и защо Бог ни праща тези изпитания, отец Борис?
- Бог допуска да се случват такива неща - най-напред за наше вразумление като човеци. Когато се отдалечаваме от Бога, се случват такива моменти. Сега възможността да се доближим до Него е по-голяма. Хората, страхувайки се за живота и здравето си, когато срещат трудности, лесно се обръщат към Бога. И този момент е дошъл. Христос възкръсва и за всички от цялата земя настъпва Пасхалната радост. Радост, която не може да бъде помрачена от каквото и да е било, пък дори и да сме с маски. В историята назад са се случвали и много по-страшни събития и изпитания. А празникът на празниците се случва всяка година. Христос възкръсва и от празния гроб Неговата светлина се пръска по цялата земя.

- Ежедневно миряните се сблъскваме с много нервни ситуации, с ядове, но и с щастливи моменти. В тях обаче забравяме за Бога - защо? 
- Във времето, когато човек живее с всичките материални блага и удобства на земния свят, с всичките сгоди и възможности, наистина забравя за Бога. И сега моментът е на трудности и изпитания и човек трябва да се сети за Бога. Ако живеем постоянно с Него, всичко ще бъде различно - и отношенията между човеците, и възпитанието на децата... И там, където то се случва - в дома, в малката домашна църква, в семейството, където цари духовния мир и се води християнския начин на живот, ние сме свидетели, че с вярата всичко се понася много по-лесно.

- Когато човек живее в богата и технологична нация, той обикновено си мисли, че всичко може да постигне, че всичко е възможно. Така ли е?
- Всичко е възможно само благодарение на човешките усилия и възможности, но човек забравя, че това го има благодарение на милостта на Бога. Затова във всеки момент, както ни учи свети апостол Павел - за всичко трябва да благодарим на Бога. Той казва: “За всичко се молете и благодарете, за всичко, което имаме като земни и материални блага, то е изцяло заради милостта на Бога. Заслугата ни е нищожна”.

- Когато дойдат светлите празници, човек изведнъж усеща, че може да бъде смирен. А това е най-трудната добродетел. Разбираме ли го това?
- От една страна, за това има заслуга и самото възпитание и начин на живот. Хората са научени, че могат да постигнат всичко, благодарение само на себе си. А това е гордостта човешка. От друга страна, за да се смирява човек, трябва да има и по-изострени религиозни чувства. Защото ако се осланя на вярата си, част от нея е и смирението. А когато вярата е оскъдна, човек много лесно забравя за смирението. Сам Христос дотолкова много се смири, че отдаде себе си като жертва на Кръста. А пък ние, като най-нищожна и малка жертва за Спасителя може да дадем нашето смирение и добродетели.

- Христос влиза в Йерусалим под възгласите “Осанна!”, а на Велики (Разпети) петък възгласите вече са “Разпни го!” - с пътя до Голгота ще свърши пътят до смъртта и ще започне пътят към безсмъртието. Усещат ли това хората след онова атеистично време и какъв е пътят към безсмъртието?
- Пътят от Осанна до Разпни го е много кратък. Но Светата църква винаги е указвала пътя за Спасението, благодарение на евангелското учение, на свещеното писание и на свещеното предание. Ако човек го потърси, ще го намери непременно в Светата Църква - участвайки живо в църковния, богослужебен и благодатен живот на църквата. Той не е лек, труден е. Въпреки всички трудности и изкушения, поднесени от Лукавия като спънки за спасението на човека, Църквата го извежда като спасителен кораб в тихото пристанище на Спасението.

- Когато човек влиза в храмовете, обикновено се моли за здраве, за щастие, за богатство... Има ли християнска рецепта как можеш да бъдеш едновременно богат и щастлив?
- Здравето ни го дава Господ, богатството не би трябвало да бъде цел и устрем в живота на човека. Господ много добре знае всичко, от което имаме нужда. Затова в Господнята молитва се молим и казваме “Насъщният ни хляб дай днес”. Тоест, всичко онова, от което имаме нужда, за да преживяваме и съществуваме. Когато подхождаме с вяра, не би трябвало да искаме земни богатства, а напротив. Те са само начин, по който човек да може да бъде спасен. Защото, който ги има в изобилие и ги употребява разумно, може да помага на ония, които са в нужда. И по този начин ще спаси себе си и материално ще подпомогне хората в нужда. Пристъпвайки в храма, най-напред трябва да се молим за спасението на душите си. А всичко останало, както ни учи Църквата, ще ни се придаде.

- В днешния глобален свят вековни ценности остават на заден план. Виждат ли християните опасност от подмяната им? Не е ли причината и това, че се доверяваме на слепи водачи?
- Бог е надарил човека с разум и това ни отличава от животните и от останалите Божии творения. Венецът на творението на Бога е човекът. Има разум и преди да се доверява, той трябва да размисля и да преценява на кого и как да се държи о доброто, както ни учи св. Апостол Павел. Ако днес хората се предоверяват на някого, то трябва да знаят, че те сами са го избрали, никой не ги накарал насила да го сторят.

- В последно време хората освен за здраве и благоденствие, се молят и за мир. А той като че ли се отдалечава, говори се за война, чува се дрънкане на оръжие. Не звучи ли ужасно това в XXI век?
- Звучи и страшно, и стресиращо, и апокалиптично. Това зависи от хората и свободната им воля на избор. Там, където се пораждат размирици, има нарушаване на мира и то обикновено се поражда от човешката гордост. Там, където Лукавият заслепява умовете на човеците, водени от своята гордост и борба за надмощие над останалите, се получава това. Ако се стараем първо да търсим Христовия мир, ще имаме и земния, и световния, който е част от него. Където човеците се осланят на евангелските ценности, на добродетелите, проповядвани от Църквата и се стараят да ги търсят и придобиват, да ги прилагат в живота си, там и мирът се възцарява.

- Църквата може ли да помогне на хората да се върнат към радостта, защото тя като такава изчезна в чистия си вид? Хората са угрижени, а радостта от живота е като мираж...
- Църквата винаги се е старала и го прави. Който иска да намери радостта, е добре дошъл в Христовата църква. Ако стои далече от църквата, значи стои далече и от Христос, тогава и радостта е далече от нас. Защото Христовото възкресение, както пее Светата църква, донесе радост в света, радост от това, че човеците с Възкресението на Спасителя придобиха онова, което беше изгубено при грехопадението на нашите прародители Адам и Ева. А радостта е от това, че отново имат възможността да са в общение с Бога и да унаследяват Неговото небесно царство.

- Отец Борис, каква е вашата молитва и пожелание за Възкресение Христово?
- На целокупния ни народ пожелавам да търси Христовия мир, да не се отдалечава от Бога, да води благодатен църковен живот, към който ни призовава и задължава Кръщението, с което сме приели Христос. Да сме в единение с него в спасителния кораб на Църквата. А радостта от Христовото Възкресение нека да осени всеки дом. И там, където има страдание и тревога, Бог да го изцери. И да даде на всички от съблагата радост на Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

Нашият гост
Отец Борис Петров е роден през 1979 година в София. Завършил е Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Свещеник е от 2007 г. и оттогава е в Обрадовския манастир край София “Св. вмчк Мина”. Сега е и. д. игумен на Светата обител.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта