Професорът по конституционно право Пламен Киров пред „Труд“: Европа не може да постави свои решения над националните конституции

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана на 24 април 2016 г. от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева в тогавашното ? качество на министър на правосъдието. На 3 януари 2018 г. на свое заседание с 8 гласа „за” и 4 „против” правителството реши да предложи Истанбулската конвенция за ратификация от НС. От ВМРО категорично се противопоставиха на решението и започнаха кампания, в която обясниха, че зад прекрасната идея за борба с насилието над жени, с конвенцията фактически се признава третия пол и се вменява в дълг на децата да се съобразяват с това. В края на януари 75 депутати от ГЕРБ решиха да попитат КС дали Истанбулската конвенция влиза в противоречие с конституцията. В петък КС обяви, че договорът не съответства на основния закон на страната. За всичко това разговаряме с професора по конституционно право Пламен Киров.

- Проф. Киров, за първи път ли Конституционният съд постановява, че подписан международен договор, противоречи на основния закон в държавата?

- Да, това се случва за първи път. Конвенциите, които са разработени от Съвета на Европа, включително и Истанбулската конвенция, касаят много широк кръг от държави. Нито Съветът на Европа, нито ЕС не може да постави своите решения над националните конституции. Конституционният съд изпълни функциите си с решението, което взе по Конституционно дело №3 от 2018 г. – да бъде пазител на българската конституция и да гарантира нейното върховенство.

- Какво имате предвид?

- Делото е от изключително значение в юридически план. Конституцията ни в чл. 5 дава предимство на актовете от международното публично право, т.е. на международните договори, които са ратифицирани, пред вътрешното законодателство, което им противоречи. Ако сме ратифицирали един международен договор, то текстът на този международен договор има предимство пред вътрешен закон, приет от парламента, в случай на колизия между нормите. Т.е. всички държавни органи и съдилища са длъжни да приложат международния договор, когато констатират, че наш закон противоречи на този договор. И затова нашата конституция предвижда един особен ред и включва Конституционния съд като единствената институция, която може да прецени дали международният договор, който предстои да бъде ратифициран, не противоречи на текстове на конституцията. Защото международните договори нямат предимство пред нормите на конституцията. По силата на чл. 5 Конституцията е върховен закон на страната. И нито законите, нито международните договори могат да имат предимство пред нейните текстове.

- Тогава, какъв беше проблемът да ратифицираме конвенцията?

- Проблемът е следният – ако текст от конвенцията противоречи на конституцията, то тази конвенция не може да бъде ратифицирана. И затова 75 депутати се обърнаха към КС. Тяхното питане беше имено такова. КС трябваше да прегледа текстовете на конвенцията и да прецени дали те влизат в противоречие с основния български закон. Ако има такова противоречие, както КС констатира, съответната конвенция не може да бъде ратифицирана. Възможно е отделни текстове на международния договор да противоречат на конституцията и тогава би могло да се извърши ратификация, но само на онези текстове, които не противоречат на основния закон. И тогава се прави резерва, по текстовете, които са противоконституционни.

- Защо не се направи това с Истанбулската конвенция?

- Конвенцията е написана изключително твърдо. Тя не дава възможност на държавите, които изповядват различни конституционни ценности и традиции, да адаптират ратификационните закони по такъв начин, че онези текстове, които са неприемливи от гледна точка на конституционния ред на страната, да не бъдат ратифицирани и държавите да направят резерви. Т.е. ние нямахме никакъв друг изход, освен да откажем ратификацията. Самият договор не даде възможност да го приемем независимо, че голяма част от текстовете му не противоречат на основния ни закон. Няма нормален човек, който да не е против насилието над жени, включително и законите ни са за това да бъде изкоренено това уродливо явление. Никой не е против постигането на тези цели. Има обаче текстове, които влизат в противоречие с конституцията. Основното противоречие е, че българската конституционна традиция в рамките на четирите основни закона, които са действали от 1879 г. до днешни дни, както и цялата ни правна система, са изградени върху разбирането за пола като биологична даденост. И затова нашата конституция в чл. 46 казва: Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, имайки предвид биологичния пол на индивидите. В българското семейно право, в българското наследствено право, в българското вещно право, в българското наказателно право под пол се разбират двата пола – мъжки и женски. Мъж не може да бъде жертва на престъпление изнасилване. Изнасилена може да бъде само жена. Изнасилването е гнусно престъпление спрямо лице от женски пол. На следващо място – Наказателният процес. Къде се изтърпяват наказанията, в смесени затвори ли?

– Ако бяхме ратифицирали конвенцията, щеше ли да се стигне и до това да има мъже в женските затвори и жени в мъжките?

– Проблемът е, че конвенцията е изградена на два пласта. Тя смесва две понятия за пол – „sex” и „gender”. Договорът е за борба с насилието над жени. В същото време в чл. 3,вместо „sex” е използван „gender”. Значи изведнъж конвенцията изоставя разбирането, че половете са биологично определени и казва полът е социално изградени роли, които едно общество приема за мъжете и жените.

- Сигурен ли сте, че не става въпрос за лош превод?

- Категоричен съм, че не става въпрос за лош превод. Това е вторият слой на конвенцията. И затова в чл.3, в чл.4 говори за „gender”, което на български се превежда като социален пол или роли на пола. В чл.4, където се забранява дискриминацията, се казва, че не се допуска дискриминация поради идентификация на индивида, основана на пола. Което е джендър идентити, т.е. идентификация на индивида, когато той преценява, примерно че бог го е създал като мъж, но той иска да бъде жена. В самата конвенция има вътрешно противоречие между текстовете. Договорът би могъл да постигне своите цели, ако следваше общоприетото разбиране за биологичния характер на половете. Изведнъж обаче се добавя и социалния пол и идентификацията основана върху него. Това създава правна несигурност. Българската конституция и българското законодателство не съдържат определение за „gender”. Не съществува и общоприето определение на „gender” – нито в теорията, нито в нормативната практика. И оттук КС казва: Ако ние ратифицираме конвенцията, то ще влезем в противоречие с едно от основните изисквания на принципа на правовата държава, закрепено в чл.4, ал.1 на конституцията. Правовата държава е правната сигурност. И изведнъж някой се опитва да вкарва понятия, чието съдържание ние не знаем. Как да свържем с тези понятия определени права и определени задължения? А включително да приемем и наднационален орган като GREVIO, който осъществява мониторинг за изпълнение от страна на държавите, ратифицирали конвенцията, нейните политики. Затова КС приема, че правната сигурност би била накърнена и прогласява несъответствието на текстове от Конвенцията с българската конституция. Оттук нататък българското народно събрание няма друг изход освен да откаже ратификацията на конвенцията, независимо от факта, че ние сме я подписали.

- Очаквате ли в бъдеще винаги, когато има колебания по текстове на европейски договори, депутатите да питат КС?

- Би ми се искало да бъде така, защото едно от правомощията на КС по чл.149 от конституцията е да се произнася за съответствията на международните договори с основния закон на държавата, преди тяхната ратификация. Важно е КС да реши спора, ако такъв спор и дискусия възникне. Защото в момента, в който ние ратифицираме един международен договор, той става задължителен за изпълнение от държавата. И ако впоследствие КС каже, е той противоречи на основния закон и ние отказваме да го прилагаме, това създава несигурност и непредвидимост в международните отношения. А България би следвало да бъде един сигурен и добронамерен партньор на станалите държави, с които поддържа международни контакти и с които се обвързва с международни договори. Затова е този механизъм, който трябва да бъде задействан винаги, когато има съмнения, че текст, или отделни норми на международния договор, биха влезли в противоречие с конституцията.

- Има ли примери с договори, които след ратификацията са създали правни проблеми?

- Има и веднага ще ви дам пример с небезизвестната конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Тази конвенция беше ратифицирана без предварителна проверка от КС дали нормите на тази конвенция не влизат в противоречие с конституцията. Тази конвенция не допуска да бъдат предприемани мерки за ограничаване на права на хора с увреждания, като не прави никаква разлика по отношение характера на увреждането. Имам предвид следното: нашето законодателство още допуска, когато има увреждания на психиката на човека, след една сложна съдебна процедура, лицето да бъде поставено под запрещение – било пълно, било под ограничено запрещение, в зависимост от характера на увреждането и от степента на увреждане на съзнанието. Целта на подобна мярка е лицето да не може със собствени действия да упражнява своите права. И тогава се назначава настойник или попечител. Конвенцията на ООН казва, че такива мерки не бива да бъдат въвеждани, защото те ограничават човешките права. Вместо това националните законодателства трябва да предвидят мерки за съдействие на тези лица, за да могат те да упражняват правата си. Нашата конституция, когато определя условията за избираемост на народните представители казва: за народен представител може да се кандидатира, следователно и да бъде избрано, лице което е български гражданин, навършило е 21 г., не е поставено под запрещение и не изтърпява наказание „лишаване от свобода”. Подобен текст има в условията за избираемост на президента, на вицепрезидента… В момента съдилищата в България, тъй като конвенцията е ратифицирана, не прилагат Закона за лицата и семейството и вече никой не се поставя под запрещение. А в конституцията ни продължава да стои текстът, че избирателни права имат лица, които не са поставени под запрещение.

- Хипотетично, ако НС беше ратифицирало Истанбулската конвенция без да пита Конституционния съд, трябваше ли да променим конституцията?

- Винаги когато желаем, и в конкретния случай след решението на КС, можем да ратифицираме Истанбулската конвенция. Но преди това трябва да изменим конституцията. Но като гледам състава на 44-ото НС няма такива ентусиасти, които да внесат закон за изменение и допълнение на конституцията, за да може въз основа на тези изменения да ратифицираме Истанбулската конвенция. Това е в сферата на приключенската фантастика.

Нашият гост

Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ ”Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. Завършва пълен мандат като Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.

Коментари

Задължително поле