Повод да потърсим проф. Иво Петров е наградата му „Лекар на годината“. Питаме го за постиженията му през последната година и какво се случва след ковид изолацията. „Годината беше постковидна, макар че не е напълно отминал COVID. Мисля, че този тежък период подготви почвата за много нововъведения в областта на медицината и специално в сърдечно-съдовата медицина. И то към посока дигитализация, роботизация, минимизиране на травмата, тоест все неща, които са в контекста на новите технологии“, казва проф. Петров пред „Труд News“.

- Наградата „Лекар на годината“ признание или задължение е за вас, професор Петров?
- Приемам я като задължение, но тази награда наистина е гигантско признание, защото е от колеги към колеги. Тази традиция на Българския лекарски съюз е достойна за уважение, защото в цялата сложна ситуация, от време на време трябва да спираме, да се оглеждаме и да даваме заслуженото на хората, които полагат усилия в интерес на обществото.

- Каква беше последната година за вас, в която получавате наградата?
- Годината беше много бурна, много предизвикателства имаше в областта на нашата професия. Годината беше постковидна, макар че не е напълно отминал COVID. Мисля, че този тежък период подготви почвата за много нововъведения в областта на медицината и специално в сърдечно-съдовата медицина. И то към посока дигитализация, роботизация, минимизиране на травмата, тоест все неща, които са в контекста на новите технологии, с постигане на все по-добри резултати за лечение на сложна сърдечно-съдова патология. Друго, което искам да отбележа е, че в България най-сетне стартира обучение на населението за даване на първа помощ при сърдечен арест. Имаме множество примери дори за известни фигури от обществото, които за съжаление загинаха, защото няма нито инсталирани достатъчно автоматични външни дефибрилатори, нито има систематично обучение на населението за даване на първа помощ. Крайно време е тази огромна празнина, която има между България и европейските страни като практика, да бъде елиминирана.

- Ще ви върна към първата част на отговора ви - по какъв начин научните открития и преминаването към съвременни технологии е свързано с този двугодишен период на ковид изолация?
- На фона на цялата болезнена ситуация в световен мащаб много технологични и медико-технологични компании намериха стимул да търсят нови опции за събиране и предаване на информация от разстояние. И не само от гледна точка на телемедицина - тоест телемедицинска консултация, а и в сферата на роботизираната хирургия, минимално инвазивни достъпи, образна диагностика от разстояние и предаване на големи разстояния, всъщност на всякакви разстояния, защото повечето от тези платформи са онлайн базирани. И смятам, че това ще даде гигантски тласък, след КОВИД блокирането и ще има буквално скок в новите технологии за здравеопазване.

- Във вашата сфера, какви са откритията, до които в България все още нямаме достъп?
- Много са, ако ги изредя, ще бъде дълъг списъкът. Но това касае както кардиохирургията, така и инвазивната кардиология. Има за съжаление технологии, до които още нямаме достъп. Ние, хората занимаващи се със сърдечно-съдова медицина в България, въпреки че отдавна на конгреси и конференции сме не само като слушатели, а и лектори, ние се заслушваме в новостите. Толкова съществени новости има в областта, че ние задължително трябва да бъдем актуални като знания и информация. Наша е отговорността да настояваме да бъдат въвеждани, както се казва, когато държавата има възможности да ги въведе. Но нашето призвание е независимо от ограничения бюджет, ние да настояваме да бъдат въведени, тъй като мислим в интерес на българския пациент и така ще продължи да бъде. Бих казал, че не сме така изостанали както навремето и въпреки всичко аз смятам, че има още много какво да постигаме.

- Как може да си обясним факта, че при толкова много и добри лекари в България, все по-често българи ходят да се лекуват в Турция? 
- -За съжаление това е отдавнашна практика, но Слава Богу, в областта на сърдечно-съдовите заболявания това не е така разпространено. Знам, че много българи отиват за пластични процедури и за някои имплантации, например за коса, но за съжаление и за онкология, за офталмология, за инвитро, за трансплантации на органи. Примерите са много. Това говори за дефицити. Неминуемо и без никакво съмнение говори за дефицити. Но в областта на сърдечно-съдовата медицина смятам, че това не е така или поне може да говорим за изключения.

- В този случай няма как да не попитам, има ли медицински туризъм към България в областта на сърдечно-съдовите заболявания?
- Не бих казал, че сме постигнали кой знае какво, можем много повече. При нас специално имаме по двама-трима чужденци на месец, имам предвид, които пътуват специално, а не да пребивават в България и да се нуждаят от помощ. Въобще не може да става въпрос за медицински туризъм. Аз участвах в една експертна среща преди 4-5 години в министерството на здравеопазването и имаше надежда, имаше някаква стратегия България да стане притегателно място за медицински туризъм, но като тогава и сега ще кажа, че за да се случи това, трябва българските болници да изпълнят много конкретни критерии и те са свързани с постигане на нива на качеството и предвидимост на медицинския резултат, които се оценяват от външни, международни, независими комисии - т. нар. акредитация. Без такава акредитация е абсолютно немислимо. Тъй като вие споменахте за турските болници, които привличат много пациенти, включително и от България, една от големите причини те да успяват да привличат такива пациенти е именно факта, че те са акредитирани. Joint Commission International (JCI) акредитацията е най-високата в областта на здравеопазването и тя не касае конкретна специалност, тя касае постиженията на лечебното заведение, независимо какви специалности са вътре и това са критериите, които споменах - предвидимост на резултата, усложнения (включително смъртност), чистотата, поддържането на контрола на вътреболнични инфекции, сигурността, елиминиране или почти пълно елиминиране на лекарската грешка. Тоест, говорим за критерии, които влизат в един набор от параметри, които се оценяват от външната комисия и когато тази външна комисия даде оценка и акредитация, едва тогава такава структура може да кандидатства да влезе в списъци на болници, които могат да бъдат таргет за медицински туризъм. Това много рядко е плод на усилие само на една болница. Това най-често е плод на държавно усилие. Има страни като Тайланд, като ОАЕ, където има специални държавни комисии или дори министерства на медицинския туризъм.

- По какъв начин се отразява върху здравеопазването политическата нестабилност, честата смяна на правителства? 
- Не бих казал, че се усеща пагубно, въпреки че сега разбирам, че ще има доста съществен проблем с приемане на бюджета на здравната каса. Може да създаде и драматична ситуация. Че политиците не се разбират, е ясно, но поне за изключително важните от обществен характер неща, като бюджета на НЗОК, като приемане на стратегии за превенция и ранна диагностика на социално значимите заболявания, би трябвало да се разберат и да се приемат важни мерки и решения. Така че се надявам да бъдат на нивото на момента и да се покажат наистина отговорни, за да няма катаклизми и в здравеопазването.

- Всяка власт повтаря, че здравната система не е реформирана. Ще се случи ли в някакъв момент реформата? 
- Здравната система категорично не е реформирана, в това няма никакво съмнение. Ние всъщност берем негативите на недовършената реформа, която доведе до един оксиморон, до едно животно, което абсолютно не може да съществува - със стари методи и стари модели на финансиране, ние имаме един хибриден социалистическо-пазарен модел на здравеопазването и е видно, че това не е правилният модел. Правилният модел щеше да бъде ако беше довършен моделът за здравните фондове - дори и НЗОК не е фонд. Това се говори много отдавна, повече от десет години, че трябва да се създаде разнообразяване на методите за финансиране на здравеопазването, тъй като е повече от очевидно, че малка България с малкия си държавен бюджет не успява да покрие всички нужди и всички разходи. И за тези дефицити, които се създадени отдавна, би трябвало да се намери вариант, при който да бъдат компенсирани, за да могат хем хората да имат по-голям шанс за профилактика и ранна диагноза, така и по-голям шанс за въвеждане на новите методи за лечение, а не винаги да сме на опашката. Така че имаме да постигаме още много, но в тази турболентна среда, в която се намираме в момента, не виждам как ще се случи. Краските не са много розови.

- Каузата ви като общински съветник бе поставянето на дефибрилатори на ключови места в София. Вече има ли обучени хора, които да работят с тях?
- Това е тема, която има много добро развитие. В общината благодарение на подкрепата на съветници от всички политически сили, без изключение, за което съм благодарен и подкрепата на председателя на СОС Георги Георгиев, нещата се случват. Т. е. има структурирано обучение през което вече са минали над 70 служители на Гражданска защита и на общината. Инсталирани са осем дефибрилатори на обществени места и освен това има приета петгодишна програма за въвеждане на тази практика. Обучението продължава със следващата вълна - това са служителите на градския транспорт - шофьори, кондуктори, контрольори, т. нар. скобаджии, служители от Центъра за градска мобилност. Т. е. това са хората, които постоянно са в наситена обществена среда. Те имат шанс да спасяват човешки живот и виждам голямо желание у хората, които се обучават. Надявам се, че тази практика ще бъде взета за модел и примерът на столична община ще се приложи на национално ниво.

- Какво липсва още, за да бъде ефективна тази стратегия и може ли да се разчита на Спешна помощ, с чиято бързина все още има сериозни проблеми?
- И двете теми в този въпрос са изключително важни. Първото, което ни липсва, е да се промени законодателството. Текстовете са страница, страница и половина и трябва да бъдат променени, така че да имаме стимулиращо законодателство, т. е. работодателите да бъдат стимулирани да обучават служителите и да инсталират външни дефибрилатори без да има какъвто и да е намек за юридическо преследване, когато се използва автоматичен дефибрилатор от непрофесионалист, тъй като такава е световната практика. Автоматичният външен дефибрилатор е абсолютно безопасен и е създаден да се ползва от лица без медицинско образование. Това е едната страна -законодателната. Другата е, че целта на тези методики е те да бъдат прилагани именно преди да дойде екипът на Спешна медицинска помощ. Колегите от Спешна медицинска помощ са прекрасни, те дават всичко от себе си, въпреки мизерните заплати, за което не може да не им благодарим. Но населението, самите ние трябва да можем да помогнем, преди екипът да дойде и да поеме пациента. Първите няколко минути са ключови. И ако има пациент без циркулация, дори и да дойде екип Спешна медицинска помощ след осмата минута, той няма шанс да спаси пациента, ако тези осем минути са изгубени.

- Има ли статистика колко българи годишно умират от сърдечен арест?
- Нямаме абсолютно точна статистика, но знаейки каква е сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност и какви са процентите в другите страни се предполага, че около 5000 човека в България умират с картината на сърдечен арест. Страни като Швеция, Италия, Холандия имат над двайсетгодишен опит с приложение на стратегията за ранна кардиопулмонална ресусцитация от случаен свидетел плюс ранна дефибрилация. Техните статистики са показали, че със 70% се увеличава вероятността за спасяване на човешки живот, ако се прилага тази стратегия. Така че можем да калкулираме, че едни 3500-3600 човешки живота могат да бъдат спасявани. За съжаление, това са най-често хора в пълна жизненост и работоспособност, т. е губим хора, защото не сме въвели една практика, която е доказала ефективност много отдавна.

- Преди няколко дни видях, че правите чудеса и при инсултите, къде прилагате безкръвно лечение. Какви са шансовете по-масово да се прилага такова лечение?
- За съжаление, това в нашата държава засега е плод на ентусиазъм на отделни екипи. Все още не е структурирана помощта при мозъчен инсулт, така както добре е структурирана при миокарден инфаркт. Ако можем да се похвалим с нещо, то е наистина ранното обхващане на пациентите с миокарден инфаркт и приложението на модерните ендоваскуларни методики. Тази стратегия трябва да бъде въведена на същата база, по същия модел и за инсултите. Аз се надявам, че от тъй лелеяната програма за възстановяване и развитие ще използват средства за създаване на нарочни центрове за ендоваскуларно лечение при мозъчен инсулт. Надявам се да се използват средства за обучение на кадри и доставка на технология, която да може да спасява повече човешки животи на хора, засегнати от инсулти.

- Колко българи годишно умират от инсулт?
- Между 10 000 и 12 000 на година получават инсулт, като за съжаление, една немалка част остават тежко инвалидизирани. На първо място е високата смъртност, а на второ място е тежката инвалидизация, която в множество скали за оценка се смята за по-тежка за обществото и семейството, тъй като разходите са по-големи, защото се променя не само животът на пациента, но и на семейството и се генерират много разходи за здравната система.

Нашият гост
Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация “Фавалоро”, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към МФ на СУ “Св. Климент Охридски”.
На местните избори бе избран за общински съветник, а до преди 6 месеца беше и зам.-председател на Столичния общински съвет.