Професор Христо Смоленов пред „Труд“: Летецът майор Терзиев заслужава паметник в душите ни

Най-голямата опасност е да се окажем под кръстосания огън на неоосманизма и троцкизма-соросизма

Разговаряме с Христо Смоленов за предизвикателствата пред сегашната българска политика. Но със сериозно връщане назад в историята на човечеството и изводите, които трябва да направим за себе си като народ и държава. Смоленов призовава да отдадем дължимата почит към летеца майор Валентин Терзиев, който загина при изпълнение на воинския си и патриотичен дълг.

- Г-н Смоленов, през юли предстои премиерата на филм по „Дискавъри ченъл“. Вие участвате с изследване на най-старото злато в света - съкровището от Варненския некропол. Според вас върху него е закодирано древно математическо познание. Колко стара е математиката? Защо и днес има политици, които се страхуват от нея? 
- Като система от знания тя е на повече от седем хиляди години. Това значи, че е поне с 40 века по-стара от Питагор, който измислил самата дума „математика“. Тoй е дал името си и на прочутата Питагорова теорема. Някои се шегуват, че когато Питагор доказал теоремата си, направил хекатомба - жертвоприношение на сто вола. И оттогава всички говеда мразят математиците... Шегата настрана, но има събития, които звучат като анекдот, макар че са исторически истини. Такава случка станала в Атина, когато за адмирал на флота избрали с абсолютно мнозинство един много известен драматург. На фона на всеобщ възторг той нападнал остров Самос, чиито кораби били под командването на прочутия математик Мелис. Иска ли питане, кой победил? В голямо морско сражение математикът разгромил на пух и прах атинския флот. Така победените атиняни разбрали по трудния начин, че не винаги е уместно важните решения да се вземат с просто гласуване.

- Искате да кажете, че избори, белязани с прекалени емоции, невинаги са ефективни? 
- Точно така. Дори могат да се окажат трагични. Един популярен пример - великият Сократ бил осъден на смърт чрез просто гласуване с черни и бели камъчета. Черните камъчета били малко повече от белите и това означавало за него край - с малко, но завинаги. Изпил чашата с отрова в изпълнение на присъда, наложена му от хора, които уж процедирали демократично. Всъщност били самодоволни демократуни - робовладелци стреснати от свободомислието на Сократ. Явно догмата за непогрешимост на гласуващото мнозинство издиша още от най-древни времена.

- Спомням си предишна ваша статия във в. „Труд“, в която твърдите, че тече глобален терористичен процес. Откога е в ход този процес?
- Най-малкото от четири десетилетия. Преди 40 години бе реализиран един чудовищен замисъл за атентат срещу папа Йоан Павел Втори. Тероризмът дотогава имаше регионален характер и съответно ограничен обхват. Но покушението срещу папата, извършено от турския терорист Агджа, бе начало на нов тип международна престъпност. Тя избуя под покровителството на патогенен елит с невъобразима финансова мощ. На негово разположение са масмедии, които възкресяват двата принципа на Гьобелсовата пропаганда: 1. Една лъжа, повторена хиляда пъти, се възприема като истина; 2. Който ви забавлява, той ще ви управлява!

- Коя беше лъжата, повторена хиляди пъти във връзка с атентата срещу папата?
- Голямата лъжа беше така наречената „българска следа“ - обвинението срещу страната ни, че имала някакво участие в подготовката на атентата. Сега - четиридесет години по-късно - лъжата е разобличена. Лично папа Йоан Павел Втори оневини България. В началото на 90-те години на миналия век дори новият (към онзи момент) директор на ЦРУ призна, че няма никакви сериозни доказателства за българско участие в атентата. Доживяхме да видим и чуем във филм по българската телевизия самият атентатор Али Агджа да отрича собствените си клевети срещу страната ни. Дължим огромна признателност на доблестния човек и блестящ юрист Джузепе Консоло, който защити в процеса на века истината и честта на България като адвокат на Сергей Антонов. Преди дни в БТА бе представено второто издание на забележителната книга на професор Консоло „Атентатът срещу папата. Истинската история“. Направеното от него в защита на справедливостта за българите и България е подвиг! Иска ми се и българските институции да са така категорични в защита на достойнството и истината. Но за тази цел трябва още и още да се потрудим, за да изгоним раболепието и безхарактерния кариеризъм от високите етажи на властта... Тази власт - сегашна и бъдеща - е в дълг пред собствения си народ, чийто авторитет и достойнство се нуждаят от борбени представители и в нашите, и в международните институции.

- Г-н Смоленов, вие сте на особено мнение за случилото се преди 40 години и силите, които замислиха този чудовищен проект. В чий интерес, според вас, бе осъществено покушение срещу папа Йоан Павел Втори?
- Задавате ми, както се казва, „въпрос за милион долара“, но отговорът ми ще бъде „про боно“. Тогава бе трудно да се открои онази сюжетна линия, която разкрива най-дълбоките корени на заговора срещу папата. Но сега, от дистанцията на 4 десетилетия, тенденцията се вижда по-ясно. Ретроспективното мислене има предимството да знае как са се развили главните фактори, които към онзи момент не са били в полезрението. По онова време либерАЛЧНИЯТ план на нов световен ред бе в своя първи етап, ако не и в зародиш. Но великият мислител Йоан Павел Втори беше разпознал в алчния нео-либерализъм огромна опасност за човечеството. Той пръв заяви, че новият либерализъм може да се окаже по-опасен за народите дори от комунизма. Четиридесет години по-късно можем да се възхитим на неговата проницателност. Папа Йоан Павел Втори бе идеен защитник на християнската социална доктрина, базирана върху социално-пазарното стопанство. Именно то бе сътворило икономическото чудо в Германия и други европейски страни с успехи на социалната държава. Този модел беше реална алтернатива на рушащата се комунистическа икономика, за която председателят на БАН академик Ангел Балевски казваше: „Капитализмът има социални проблеми, докато социализмът има капитални...“

Преди 40 години светът беше изправен пред избор какво ще замени тази икономика. Социално-пазарното стопанство в стил Еркхарт позволяваше хармонично развитие на стари и нови общества в съответствие с християнската социална доктрина. Същевременно то правеше невъзможна онази мега-кражба, която бе в основата на т. нар. либерална демокрация. Именно такава мега-кражба ознаменува новия световен ред като триумф на клептокрацията. Ето причината за идейното напрежение по повод на стратегическия избор в началото на 80-те години от миналия век. Свръхмощни интереси подготвяха оглозгването на света под лозунга за либерализация. Идеен противник на либерАЛЧНИЯ проект беше папа Йоан Павел Втори с неговото лично обаяние и огромен авторитет. Смятам този факт за показателен - покушението срещу папата беше в интерес на същите тези сили, които всячески промотираха либерАЛЧНИЯ глобален проект. Трагично продължение на този проект е глобалният терористичен процес, който започна именно с атентата през 1981 година.

- Какви други измерения имаше този процес? Бяха ли те заложени като „стратегическа провокация“, какъвто термин вие въведохте преди години?
- Радвам се, че сте обърнали внимание на това понятие. Въведох го във връзка с терористичния акт в Нова Зеландия. Говоря за стратегическа провокация, когато тероризмът има за голяма цел да предизвика сблъсък между световни религии, като например християнството и исляма. Несъмнено първата такава провокация бе атентатът срещу папата, извършен от турския терорист Али Агджа. Според мен създаването на глобален хаос е една от технологиите на власт, устремена към глобална доминация на либерАЛЧНИЯ икономически модел. За този модел е въпрос на свръхпечалби да бъдат отслабени националните държави, а съответните общества да са в насипно състояние. Спомнете си какво се случи в резултат от т. нар. „арабска пролет“ и как тя дестабилизира Европейския съюз с вълни от транс-средиземноморски мигранти. Това е само едностранчив поглед върху непроследимата динамика на един бързо побъркващ се свят. Той вече изоставя своите цивилизационни ценности и ги заменя със странни хибриди (бих казал - химери). Само че политическият еквивалент на тези химери е реална опасност - той деформира обществата и извращава голямата промяна, тласкайки я към противоестествени форми. При това се подстрекава настървена революционност от квази-болшевишки тип. Патогенно-модифицираният глобален елит осъществява масово промиване на мозъци. В резултат се сблъскваме с вампирясването на пророци като Лео Троцки и проповядваната от него „перманентна революция“. И пак се искат принципно невъзможни неща. Колкото по-невъзможни, толкова по-желани са като повод за нови борби и жертви.

- Това ли е най-голямата опасност за Европа и България в условията на глобален терористичен процес?
- Не - това е най-малката опасност пред страната ни. За нас най-голяма опасност представлява тенденцията тук, на Балканите някой да отприщи авантюра от рода на Арабската пролет!

- Това не го очаквах - нито като отговор на въпроса ми, нито ката хипотеза от страна на експерт по антитероризъм. Дали го казвате само като предупреждение, или има повече основания за тревога?
- Приемете го като отговорно предупреждение на базата на кризисен анализ. Лекотата, с която се организират цветните революции тук-там по света, би могла да подведе патогенно-модифицирания глобален елит. Може да му хрумне да търси такава промяна в региона, обхващащ Балканите и Мала Азия. От уж „контролиран хаос“ в този регион биха се възползвали либерАЛЧНИ играчи от световен мащаб. За мен е повече от любопитен фактът, че редом с Карадайъ при посещението му при Ердоган беше не друг, а Илхан Кючук. Той е известен с поста си в АЛДЕ и необичайно бърза кариера в либералните кръгове, подкрепяни от Сорос. Нещо ври и кипи в Балканския ареал, разпределят се сфери на влияние и това не е за добро. Повтарям, най-голяма опасност за България е да се окаже под кръстосания огън на нео-османизма и троцкизма-соросизма!

- Виждате ли такъв потенциал във визитата на ДПС лидера при г-н Ердоган?
- Смятам, че отношенията между България и Република Турция са от първостепенно значение за мира на Балканите. Тези отношения са на висота, когато има равнопоставеност между двете държави. Благодарение на добросъседството и на проявената от предишното ни правителство гъвкавост, нашата страна се размина с невъобразими трудности от мигрантския натиск. Тази политика трябва да бъде продължена и да се запазят на висота двустранните отношения. Ето защо е важно да не допускаме частния интерес на която и да било партия да провокира напрежения (недай боже нещо по-сериозно) по направлението между двете суверенни държави. А точно такива недоразумения създават не за първи път някои лидери на ДПС. Спомнете си как изпадналият в паника Лютфи Местан избяга в посолството на Република Турция в София. Сега нещата се повтарят, но на много по-високо ниво. Имаме основания да свържем неочакваното посещение на Карадайъ и Кючук при г-н Ердоган (за което дори българският президент не е знаел) със санкциите „Магнитски“ срещу Пеевски. Дали Местан и Карадайъ действат по един и същи протокол за кризисно реагиране? Но още по-смущаващо е съдържанието на това, което е говорил председателят на ДПС при визитата си в Република Турция. И това, че очакват системна подкрепа на изборите от администрацията на една чужда държава, с която - слава богу - сме в добросъседски отношения. Нима интелигентните политици в ДПС не разбират, че с действията си сегашното ръководство на партията им може да помрачи двустранните отношения. Както стана и при опита за атентат срещу Ахмед Доган по време на официална конференция на ДПС. Такова покушение се случи за пръв път в българската история. От него произтекоха последици, които поставиха начело на движението първо Местан, а после и Карадайъ. Зад тези събития прозира стремеж за овладяване на ДПС от сили, които искат да го пренасочат към други геополитически цели.

- Рисувате доста сложна, но и стряскаща картина на заплахи пред националната ни сигурност. Има ли светлина в края на тунела?
- Има светлина и тя не е от идващия срещу нас влак. Има един единствен източник на оптимизъм за бъдещето ни като народ и държава. Това е българският патриотизъм - хората, които се учат, работят, живеят и даже са готови да загинат за Родината, която днес е в опасност. Парадоксално е, че ще дам пример с военния летец майор Терзиев, чието име приковава вниманието на цялата нация. Случилото се при последния му полет е трагедия - но бих казал - оптимистична трагедия. В последните мигове на полета си той е поразил целта и е изпълнил бойната задача... Майор Терзиев се обърна към българския народ от кадрите, заснети на 6 май, в Деня на храбростта. Този храбър българин говори за обичта към Родината, за трудния доблестен път на българската военна интелигенция, за младите хора, които не хленчат, а работят за отечеството. Майор Терзиев е жива гордост за детето и семейството си, за всички нас, които споделяме неговото родолюбие! Поклон пред доблестта му. Той заслужава паметник в душите ни, но и паметник на видно място, така че да го виждат и помнят. Щом има хора като него да охраняват небето на България, ще има и почва под краката ни като древен народ, който не е изгубил националното си достойнство и инстинкт за самосъхранение!

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Завършил е Московския държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада). Почетен професор във Висшето военно-морско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта