На старта на новата учебна година разговаряме с декана на факултета по „Финанси към Стопанска академия „Д. А. Ценов“ проф. Андрей Захариев за образователните стратегии и навлизането на изкуствения интелект в класните стаи и академичните аули. Разликата в началното възнаграждение на учителите и преподавателите във висшите училища се стопи до обидно малки измерения, коментира проф. Захариев. И посочва, че държавната оценка на труда на професора и доцента, който обучава и връчва дипломата на висшиста-педагог, вече е по-малка от сметката за един резервоар с гориво. Заместването на човека с изкуствения интелект в сферата на образованието се проявява вече и като подмяна на основната двойка субекти: обучаем и обучаващ, казва проф. Захариев. И дава пример, че ученици и студенти често търсят готови решения в интернет, за да представят чужди есета и разработки за свои, но успоредно с това преподавателите прибягват до услугите на софтуер за проверка на знанията на обучаемите.

- Проф. Захариев, Вие сте дългогодишен преподавател и ръководител на факултет в едно от най-престижните у нас висши учебни заведения. Как оценявате образователната система в България?
- Образователната ни система е огледало на всички динамични процеси в страната и света. Тя има своите консервативни традиции, но паралелно дава терен за иновации и адаптиране към най-новите световни тенденции. Фокусирани в проблемите, породени от силния демографски срив и вътрешната миграция към столицата, забравяме една изконна даденост и мисия. Всеки учител и преподавател е носител на отговорността да бъде просветител на кирилицата и българския език. Нашата азбука е една от трите основни в ЕС, заедно с латиницата и гръцката азбука и това ни влияние върху глобалния свят сякаш днес се забравя. Оттам са и пропуските в патриотичното възпитание на цели генерации ученици и постепенната замяна на националната образователна идентичност с привнесени отвън стандарти и норми, които по стар обичай прегръщаме с идеята, че всичко чуждо е по-добро от нашето.

- Напоследък усилено се говори за навлизане на изкуствения интелект в образованието. Как ще се отрази това на учебния процес и съответно на развитието и подготовката на учениците и студентите?
- Изкуственият интелект навлиза все по-усилено в множество сфери на обществения живот. Той дава по-бързи и по-ефективни решения за текущи, оперативни ситуации, където изчислителната мощ на цифровите технологии изпреварва възможностите на човешкия мозък. Това заместване на човека с изкуствения интелект в сферата на образованието се проявява вече и като подмяна на основната двойка субекти: обучаем и обучаващ. Не е тайна, че нашите ученици и студенти често търсят готови решения в интернет, за да представят чужди есета и разработки за свои. Успоредно преподавателите прибягват до услугите на софтуер за проверка на знанията на обучаемите. Така червеният химикал, посочващ грешката на ученика върху негова писмена работа на хартия се замества с маркери от текстови редактори, които постигат високо ниво подобрение в отчитането на отклонения от стандартите за грамотност. На практика и учителят, и ученикът делегират на електронните технологии отговорността да се пише коректно, да се смята вярно и да се твори оригинално. Това е свят, който съвременната генерация харесва. Защото за кратко време постига бързи и верни отговори. Но това делегиране има своята тежка цена. Появява се феноменът на масовата функционална неграмотност.

- В Швеция връщат хартиените учебници и помагала срещу прекомерната дигитализация. У нас обмисля ли се такава мярка?
- Швеция тази година чества 500 години монархия и демонстрира демократично устройство, което класира страната сред първите десет държави в света по качество на живот. С пионерна роля на шведските университети се диагностицират проблемите в различни сфери и внедряват нови публични политики. Именно активната роля на университетските филолози даде прилагащо се буквално от дни решение на проблема за намаляване на основните умения сред учениците. Отчита се, че повсеместното въвеждане на таблети в учебния процес, включително на етап предучилищна подготовка е контрапродуктивно. Затова и в Швеция днес се поставя отново акцент върху печатните книги, четенето в тишина, упражненията за писане на ръкописни букви за сметка на дигиталното обучение, особено за децата от началните класове.

- Държавата отпуска сериозни средства за STEМ кабинети в училищата. Каква е вашата оценка, това отразява ли се положително на подготовката на учениците?
- С финансовото обезпечаване в училищното образование на изграждането на STEM кабинети се постигна професионална среда за развитие на дигитални умения. Основни бенефициенти станаха както учителите, така и учениците. От страна на академичните среди потърсихме еквивалент на този училищен стандарт за висшето образование, който условно нарекохме BEST, основан върху бизнеса, предприемачеството, науката и технологиите. Идеята е той да бъде надстройка на добрите STEM резултати, установени в училищна среда. Признавам, че в системата на висшето образование има забавяне и изоставане в аудиторната инфраструктура. Често зрелостници идвайки от STEM кабинети, попадат в академични лаборатории и зали с десетилетно изоставане в технологичното обезпечаване. Но и в двата случая става дума за пари и бюджети. Когато влагаме 100 хиляди единици публичен ресурс в един революционен STEM кабинет, ние пропускаме да подобрим еволюционно средата за обучение в пет други кабинета за обучение на ученици. Като преподавател по публични финанси считам, че публичните политики ще са успешни, когато ножицата между най-зле оборудваната класна стая и модерния STEM кабинет се скъси максимално. С други думи - има още много какво да се прави и инвестира в образователна инфраструктура в България.

- Добра ли е училищната подготовка на учениците, които кандидатстват в Стопанската академия?
- Имаме своите уникално добре подготвени кандидат-студенти, които записват първи курс с максимален бал и пълно отличие. Имаме разбира се и кандидати, които в процеса на обучение надграждат първоначално по-ниското ниво и това е силно отговорната мисия на преподавателя на икономика, финанси и управление, когато от един зрелостник с добри оценки изгради силно мотивиран и фокусиран в предприемачеството отличник-абсолвент. Радва ни факта, че Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ добива статут на академия за шампиони. След Ивет Горанова, която е наш възпитаник по търговия в бакалавърска степен и вече заявил се магистър-финансист, тази година в първи курс, специалност „Маркетинг“ записа още един спортен талант Нургюл Салимова, вицешампионка от Световната купа по шахмат в Баку. А наши възпитаници като магистри - финансисти в годините са Стоянка Груйчева, олимпийски шампион от Монреал 1976, академично гребане, световната шампионка по шахмат гросмайстор Антоанета Стефанова и още десетки таланти, донесли слава на България.

- Как ще коментирате политиката на държавата за увеличаване възнагражденията на учителите? Има ли несъответствие между учителските заплати и тези на преподавателите във висшите училища, които освен да обучават, трябва да развиват и научна дейност?
- Подобна политика определено повиши атрактивността на учителската професия. В същото време разликата в началното възнаграждение на учителите и преподавателите във висшите училища се стопи до обидно малки измерения. Университетският преподавател е изследовател и научен ръководител. Сегашното ниво от 1709 лв. поддържа националния приоритет учителските заплати да са 125% от средното възнаграждение в страната. При това със задна дата от първи януари 2023 година, за което увеличение на заплатите на педагозите са осигурени 524 млн. лв. от държавния бюджет. На другия полюс е политиката на МОН към висшите училища. Оказва се, че държавната оценка на труда на професора и доцента, който обучава и връчва дипломата на висшиста-педагог, вече е по-малка от сметката за един резервоар с гориво.

- МОН въведе система за контрол на плагиатството у нас. Това ефективна мярка ли е?
- Като текстове и регулация мярката е навременна и полезна. Като ритъм на проверка и приключване на сигнали до Комисията по академична етика към МОН определено има резерви. Особено за случаите, които са в сивата зона между годините, когато ВАК присъждаше научните степени и звания и последващото влизане в сила на децентрализирания Закона за развитие на академичния състав. Но това е само върхът на айсберга. Като политика на МОН от 2023 година бе безплатно въведен в цялата система на висшето образование софтуерът StrikePlagiarism за стандартизирана проверката на академични трудове за сходство с други вече публикувани научни текстове в същата сфера с право за ползване от студенти и преподаватели. Тепърва очакваме анализи на ефективността за системата на висшето образование.

- Как обяснявате на студентите си поляризацията в мненията на ваши колеги, финансови експерти относно дебатите за или против приемането на еврото у нас? Впрочем, защо през последната година се заговори за един „по-лек прочит“ на критериите от Маастрихт?
- Дебатът е излишен. То е като да питаме дали искаме нашите елитни футболни клубове да играят без квалификации в групите на Шампионската лига. Да си част от отбора на най-мощния икономически и валутен съюз в света е повече от добре за българската икономика. Вижте само ефекта за Хърватия от въвеждането на еврото тази година. А форсмажорните обстоятелства, породени от множествените кризи след пандемията са определено логично политическо решение за адаптиране към консервативните критерии от Масстрихт.

- И още едно понятие, което влиза често в новинарския обмен на страните-членки: Влиза ли в рецесия ЕС и как това ще се отрази на монетарната политика на ЕЦБ?
- Мисля, че след пандемията икономиката на Европейския съюз показа ясни признаци на възстановяване. Последващите кризи с цените на енергията и инфлацията потиснаха първоначалния ентусиазъм и именно с антинфлационнни мерки, изразени в повишаване на лихвените нива и увеличаване на процента на задължителните минимални резерви на търговските банки постига едно предпазване на икономиката на ЕС от рецесия.

- Закъсня ли България да проведе структурни реформи в икономиката си, за да може сега бизнесът да има свои буфери, а не да разчита на помощи от държавата?
- България е обичайно на коловоза на закъснелите реформи и очакванията за по-добро бъдеще. Истината е, че има отрасли и територии от страната, които са с отлични показатели за развитие, но има и много други сектори и обезлюдяващи се региони, където държавната намеса и подкрепа е повече от нужна. Със средствата от Оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост може да се постигне много. Тук обаче забелязвам една тревожна тенденция, подета от политици и кметове. Масово се афишират милионите, които съответният бенефициент „печели“ като одобрен проект, а не конкретните проблеми, които намират решение с този проект. И то в година, когато прогнозите на международните агенции за Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната са за достигане до нивото от 100 млрд. щатски долара.

Нашият гост
Проф. д-р Андрей Захариев е на 52 г. и е роден в гр. Видин. С висше образование и докторска степен в областта на инвестициите в човешкия капитал в СА “Д. А. Ценов”. От 2004 до 2008 година е Председател на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. “Доктор хонорис кауза” на Донецкия национален университет. С над 200 научни публикации по финанси и икономика. Начело е на катедра “Финанси и кредит” в свищовската академия два мандата като през 2020 год. е избран за декан на факултет “Финанси”. Учредител и настоящ председател на академична фондация “Проф. д-р Минко Русенов”. Семеен, с три деца.