Проф. Владимир Чуков пред „Труд”: България трябва да търси единен съюз на Балканите

- Г-н Чуков, световните медии разпространиха изказване на канцлера на Германия Ангела Меркел, според което, ако Турция се отметне от споразумението с ЕС за бежанците, Европа няма подготвен план „Б“, към който веднага на прибегне. Логичният въпрос, който следва да си зададем, е в каква ситуация поставя подобно изказване България?

- Нека започнем с едно уточнение, че изказванията на г-жа Меркел, подобно на тези на турския президент Ердоган, по въпросите за бежанците са толкова много и толкова противоречиви, че много трудно можем да ги определим като някакъв императив, който пряко засяга България. Г-жа Меркел, в качеството си на лидер на Германия, представя много противоречиви, дори взаимно изключващи се декларации. В крайна сметка нека бъдем честни - имаме нужда от един трезв анализ на отношенията между Европейския съюз и Турция и докъде са стигнали. Бежанците са само част от общия обем взаимоотношения между Брюксел и Анкара. Турция търси присъединяване към ЕС, иска безвизово пътуване за нейните граждани в европейските страни... в същото време ЕС настоява категорично на своите условия и най-вече изпълнението от страна на Анкара на петте критерия за функциониращо гражданско общество. Властта в Турция много ясно беше обвинена, че прилага диспропорционални мерки срещу опозицията в светлината на събитията от 15 юли...

- В този контекст исках да ви обърна внимание, Турция, с която ЕС подписа споразумението в края на пролетта на 2016 г., не е същата държава, с която преговаря в момента Брюксел. Особено след неуспешния опит за преврат и последвалите репресии. Приоритетите на Анкара, свързани с европейската интеграция на страната, изглеждат изместени на заден план от „новата“ вътрешна и външна политика, която без предупреждение води турският президент Ердоган. Има ли реален диалог между Анкара и ЕС и държавите членки, или говорим за комуникация „между глухи“, ако ми позволите израза?

- Ако трябва да бъдем честни - в споразумението между ЕС и Турция става въпрос за една пожелателна форма - своеобразно „стискане на ръцете“. Самата Турция не завърши процедурата за ратифициране на договора, за който говорите. Според мен г-жа Меркел е изпаднала в ситуация на лутане между вътрешнополитическата ситуация, с която трябва да се справи, и външнополитическия имидж, който иска да поддържа.

- Тя обяви преди седмица, че ще се кандидатира за четвърти мандат като канцлер на Германия в качеството си на лидер на своята Християндемократическа партия на изборите за Бундестаг догодина. Несъмнено очаква и да спечели?

- Именно. Положението на Ангела Меркел е „крачка напред - крачка назад“. Подобни изказвания трябва да се разглеждат като опит за балансиране между много силната вътрешна политика, водена от германския канцлер, и реалното желание на Германия да запази мястото си на мотор на Европа. Да се намери баланс, който я прави приемлива най-вече за европейските й партньори. Така че подобен тип изказвания не трябва да се хиперболизират - че няма план „Б“, че едва ли не ние сме притиснати до стената и трябва задължително да легнем пред Ердоган, за да оцелеем...

- От незапозната гледна точка, така изглежда.

- Но, не е. Да се върна към началото на въпроса ви - какво отношение има това към България? На първо място показва, че по деликатни въпроси като общата стратегия за бежанците Европейският съюз не говори на един тон. Очертаха се няколко позиции. На първо място е тази, изложена от г-жа Меркел, която на пръв поглед има най-силни аргументи на европейските форуми, и дори, до някаква степен, засяга Франция. Особено предвид германско-френския двигател, който е в основата на ЕС.

- Във Франция също предстоят избори за президент през 2017 г. и новината от тази седмица засяга френските социалисти, които се очаква да бъдат големите губещи на предстоящия вот. Те обявиха платформата си за изборите и сред големите им, бих ги определил дори като „скандални“, предложения е връщането на наборната военна служба във Франция. Като тези за това предложение се залагат, от една страна, рисковете за националната сигурност, но от друга - и необходимостта от сплотяване на обществото.

- Според мен по-вероятната схема е Манюел Валс, който е сегашният премиер на Франция и дългогодишен министър на вътрешните работи, който има огромен авторитет пред французите, с оглед на това, което постигна на фона на кризите за сигурността на страната му през последните години, да се опита да запази като кандидат на левицата постигнатото досега в тази област. От другата страна е Франсоа Фийон със стегнато, крайно послание.

- Наблюдателите го определят като „неотачерист“ - с идеи и програма, която би предизвикала сериозно отвращение от страна на левите избиратели във Франция, които по-скоро биха избрали десен президент, отколкото краен националист.

- Това също е схема, която най-вероятно ще бъде задействана. Да ви върна на основната си теза - вторият фактор във формулирането на условията, в които се намираме, е Вишеградската четворка - силният опонент на политиката на г-жа Меркел. Оказаха се твърде костеливи, добре организирани, което даде много сериозен отговор в рамките на ЕС. И тук вече можем да говорим за мястото на България като част от „другите страни“. Но страната ни е разорена. Ние понякога демонстрираме позиции, близки до тези на Германия, но не виждаме ясната зависимост между тях и самата Германия. Управляващата в България партия ГЕРБ беше създадена като политически проект от младшите партньори в коалицията на Меркел - баварския Християнсоциален съюз (б. р. - под израза „младши партньор“ не се подвеждайте - те са хората с парите, но представляват едва една осма от германските граждани; и са ограничени законово от разбиранията за демокрация и пазарна икономика, да не налагат на всеки германски гражданин да си купи БВМ, за да е „истински“ потомък на Бисмарк). От друга страна, виждаме желанието на Вишеградската група и най-вече на унгарския премиер Виктор Орбан България да бъде страна член на това регионално обединение, което би ни превърнало в „пилотиращ фактор“.

- В оптималния вариант звучи добре, но...

- Моята лична теза е, че България трябва да има собствена позиция за световните въпроси. Ние сме страна, която граничи с Турция, и макар само транзитна страна сме много по-засегнати в сравнение с други европейски държави като Германия. Трябва да имаме ясно съгласувана позиция с държавите, които са ни преки съседи. Да координираме политиката си с една Гърция, с една Румъния - да изградим условията за създаване на една Балканска Вишеградска група. Това са според мен перспективите на българската дипломация, в частност що се касае до проблема с бежанската криза. Защото имаме съвсем специфични проблеми.

- Подобен проект за потенциална балканска група във формат „Вишеград“ ми се струва малко невъзможен. За девет години членство в ЕС нивото на усвояване на фондове и овладяване на процесите, засягащи трансграничното сътрудничество, особено с Гърция и Румъния, е около една трета, около 30%. Заплахата за сигурността ли трябва да е основен двигател на регионалното сътрудничество?

- Няма нищо невъзможно. България трябва да търси по-голяма сътрудничество и координация със своите съседи. Говорим за много специфични проблеми - от една страна е бежанският въпрос, от друга е общата сигурност. Трябва да работим за създаване на единно икономическо пространство. Балканския Бенелюкс, ако искате. Ние трябва да търсим контакт със съседна Сърбия, нейното правителство и общество, защото това ще ни направи още по-силни

- Там нещата отиват в доста краен вариант също, с определен руски привкус?

- Големият потенциал е в тези балкански държави, които са традиционно разделени помежду си и са общо взето смачкани в националните си граници, бидейки периферни, са и толкова бедни. И са слаби като влияние в Европейския съвет, когато става въпрос за политика. Дори по чувствителни въпроси като бежанците, по които сме силно засегнати. И то много повече в качеството си на основна транзитна линия за миграция към Западна Европа.

Нашият гост

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в област­та на политиката на Близкия изток и исляма. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във Факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподавател в редица университети в България. Книгата му „НЕ Ислямска държава” е едно от най-задълбочените изследвания на феномена Даеш в света.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта