Защо отпадането на таксите за студентите държавна поръчка не е достатъчна крачка в посока промени и къде всъщност бе натикана цялостната реформа, от която има нужда висшето образование - питаме ректора на УНСС проф. Димитър Димитров, който от доста време работи върху нова методика за оценяване, както и върху начин как гъвкаво да може да бъде извита вече недотам добре работещата бариера, която картата на висшето образование налага пред разкриването на нови специалности. Какво иска бизнесът, какво ни диктува изкуственият интелект и къде делегацията на ОИСР писа доклада си за образованието в България - разговаряме с проф. Димитров.

- Какъв ще е ефектът от премахването на таксите за студентите държавна поръчка, професор Димитров?
- Могат да се търсят няколко ефекта. Първо за университетите ще има финансов ефект, ако правителството въведе допълнително измерители на качеството или по този начин търси повишаване на качеството, тогава може да търси такъв ефект. Но дали университетите ще получават таксите от студентите или от бюджета, няма голяма разлика. От друга страна, главният ефект, така е написано и в мотивите към законопроекта, е за студентите, така че да се улесни достъпът до висше образование. Но има въпроси, които все още не са изяснени за ректорите и за нашата общност - дали това ще бъде устойчива политика през годините, как ще се връщат тези средства на университетите, които вече са платени, ще могат ли да се променят тези такси през годините. Защото те сега в известна степен компенсират промени в разходите, все пак са собствени приходи на университетите - свързани с общия бюджет. Тези въпроси трябва да бъдат изяснени. Много важен въпрос възникна относно студентите, които изучават втора специалност и там се плаща допълнителна такса. Но дали това ще бъде като платено обучение или същата такса, тя ще се връща ли, особено за така наречените училища по изкуствата, а и при нас има подобни неща, предстои това да се изяснява. Не е толкова лесен този процес и сега е даден в едно изречение, а горе-долу 3 страници са промените, които трябва да се направят в закона. В момента извършваме задълбочен анализ на това какъв ще бъде крайният ефект на това нещо и да не би да се изненадаме някъде.

- В рамките на общественото обсъждане на предложението за промяна в Закона за висшето образование, което тече, ли ще завършите този анализ? Разбра се по думите на просветния министър, че таксите, които студентите плащат сега, ще бъдат върнати след около два месеца, когато минат процедурите и текстовете бъдат приети.
- Да, общественото обсъждане на промените е в рамките на месец, и ние, и Съветът на ректорите имаме своето становище по темата. След това имаме процес на приемане или отхвърляне на тези бележки, следва гледането на текстовете в парламентарните комисии, така че е дълъг процес и затова не сме спрели плащането на таксите на студентите. Това си продължава, тъй като нямаме нормативен документ за спирането. След като възстановят средствата, ще върнем парите на студентите.

- Но защо се налагаше това предложение да дойде в средата на годината, когато вече се събират таксите за втория семестър?
- Изненадващо беше, да. Нашата позиция в Съвета на ректорите, които се събрахме на управителен съвет, бяха се включили и колеги от частните университети, и от художествените висши училища, малко по-разширен състав бяхме, е да не се гледа само тази мярка, а това да бъде част от по-голяма система за финансирането на висшето образование. Защото таксите са добро предложение, но важни са и промените в заплатите на преподавателите, също важен момент е оценяването на качеството, заплатите на непреподавателския състав, начинът на финансиране на ремонти и капиталови вложения. Този комплекс трябва да се разглежда цялостно.

- Но не бяха ли всички тези въпроси обсъждани в работна група в МОН, която е сформирана именно, за да предложи промени в закона. В дневния u ред обаче нито един път не е било обсъждано отпадането на таксите - а сега се предлага само те да влязат в измененията. Какво се случи с останалите приоритети за системата, защо ги няма в законопроекта?
- Работната група продължава да работи, но явно за таксите има някакъв висок приоритет, който им се дава, и така са подготвени нещата. Иначе предложенията на работната група стоят и те се доработват.

- А вие ще подкрепите ли протеста, който синдикатите подготвят заради липсата на пари за заплати в бюджета?
- Знам, че тече такъв процес. Това е политика и на синдикатите. Ние много често с тях сме съюзници за тези неща - за заплати, за условия на труд и за повишаване на качеството на обучението. Тази система трябва да работи, защото, може би не се знае в обществото, но се говори, че парите следват студента, а всъщност на практика 40 процента от парите следват студента, а останалите 60 идват от системата за качество. Ако вие сте по-нагоре в класациите на Рейтинговата система и на системата на качеството, това означава, че получавате повече пари, тоест не е еднакво на всеки студент. По-добрите получават повече заради качеството. И ректорите са съгласни с тази система.

- Преди темата за таксите да се превърне в централна, имахме повод да говорим за това какво трябва да се промени в Националната карта на висшето образование, която всяка година Министерски съвет приема. Защо смятате, че тя не работи адекватно?
- При нас бяха на опознавателна мисия екип на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, защото България се очаква да бъде приета там. Те огледаха нещата, направиха предварителен доклад за образованието в България и стана дума и за картата. Моето становище пред тях беше, че тя изигра и още играе своята роля за задържане на откриването на всевъзможни специалности, филиали, факултети във всяко градче и паланка. Това беше станало епидемия по едно време. Моят апел, като аз съм разговарял с председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова, и в срещите с премиера Николай Денков, и в Съвета на ректорите, и в различни документи, беше да има известна гъвкавост в прилагането на тези строги критерии на картата.

- Къде са главните проблеми?
- Първо има обобщаване на това колко студенти учат в дадено професионално направление. Да дадем пример с педагогиката - вие вкарвате физическо, рисуване, математика, физика, химия и пр., и всички това се брои за педагогика. Но всъщност държавата има нужда не от учители по други предмети. Ние например искаме да обучаваме учители по информатика и икономика, нещо, което другаде, където има чисти педагогики, не се преподава, защото общата педагогика, която се изучава в цяла България, броят в това професионално направление, е по-малък от 60 процента за цялата страна, спрямо капацитета, който е определен от НАОА. По обратен ред - има капацитет, който е определен от националната агенция във всяко направление, като например вие можете да обучавате 1000 студенти. Но реалният ви прием е 100 студенти, тоест вие имате запълняемост 10 процента. За да може някой друг университет да открие подобна специалност, запълняемостта трябва да бъде 60 процента. Най-големият проблем е изкуствено раздутият капацитет на всички университети, а те го искат просто заради някакъв резерв. Но ако си надвишите този капацитет, НАОА ви санкционира. Затова ни трябва повече гъвкавост, както и в определянето на капацитета. Ние работим с НАОА за методика, която по-ефективно да определя този капацитет - не само на базата на потенциала на университета, а на реалния прием и на търсенето на дадени специалности.

- Докъде са тези ваши разговори, ще предложите ли новите критерии на Министерски съвет?
- Да, ние проведохме две срещи, други заседания относно новия начин за акредитиране също вървят. Ние можем да предложим такава статистическа методика, която да казва, че ако тази година не си запълвате капацитета до даден процент, той ще ви бъде намален автоматично. Сега процесът е самият университет да поиска да му бъде намален капацитетът, но той няма за какво да го прави.

- Съответно искате този механизъм да влезе в картата на висшето образование?
- По този начин картата ще отразява по-обективно и много по-точно реалната запълняемост на местата във висшето образование. Сега чисто имиджово това не стои добре за висшето образование, когато казваме, че има 400 000 места за студенти съобразно този капацитет, а от тях са заети 200 000. Този капацитет не е реален - той се определя по броя сгради, възможности, някъде има и дублиране на капацитет. По-добре е да се каже какъв е реалният капацитет и на база приема, и на базата на държавната поръчка, която също е обективен критерий за това. Иначе излиза, че има огромен капацитет и се плащат просто едни пари, за да се поддържа потенциалът, а това не е така.

- Няма ли сега, след като падат таксите, именно този незапълнен капацитет да бъде оползотворен от бъдещите студенти, които няма да плащат, за да учат?
- Нашият апел на ректорите е да се търси цялостно, системно решение, защото сегашният начин за определяне на държавната поръчка си остава същият. И да отпаднат таксите, ние пак ще приемаме същия брой държавна поръчка, просто едни категории студенти ще могат да влязат вместо други категории студенти. Например, ако някой социално слаб не е могъл да влезе заради таксата. Така че този модел остава - но ако държавната поръчка бъде увеличена, тогава ще се увеличи и броят на студентите общо.

- Ако бъде приета вашата идея за по-гъвкав механизъм, кога УНСС би могъл да обучава кадрите по педагогика, за които казвате, че и бизнесът ви търси?
- Ние предложихме в общественото обсъждане на картата, което беше през декември 2023 г., да има много кратък текст, че нови професионални направления могат да се разкриват по аргументирано предложение на съответното ресорно министерство или ако няма такова, от МОН. Нашият казус е такъв, ние имаме много контакти със средните училища, бизнесът ни казва също давайте ни хора. Ако има такава реална потребност, Министерството на електронното управление или министерството на образованието внася доклад в Министерски съвет, който казва, че въпреки че местата са запълнени 55 процента, УНСС може да открие такава специалност, защото държавата се нуждае от такива специалисти. А тя наистина се нуждае от специалисти в киберсигурността и педагогически кадри за училищата. Картата в някои случаи спира създаването и развитието на нови специалности, които ги няма изобщо. Например, ако сложите нещо като изкуствен интелект в образованието, не можете да откриете тази специалност, ако сте добри в тази област, защото местата в педагогика не са запълнени на национално ниво. Картата поставя една бариера и никой не може да мине.

- Повод взимам от споменаването на изкуствения интелект, тъй като в момента в МОН пишат насоки как той да се прилага в образованието ни. Основна част от това засяга именно висшето образование. По какъв начин изкуственият интелект трябва да се регулира?
- Необходимо е известна регулация, за това всички са съгласни, но как и докъде - за това има различни мнения, защото е съвършено нов инструмент. Сравнявам го с появата на мобилните телефони, дори по-скоро може да се сравни с появата на интернет като революция. Но в образованието трябва чисто игрово да се види как работи изкуственият интелект, как може да се развие. Последиците, които настъпиха, са в писането на курсови работи, дипломни и самостоятелни също. Там въпросът с плагиатството не е ясно как се решава, но за този преходен период ние, преподавателите, трябва да преосмислим отношението към учебния процес изобщо и към изпитването и проверката на знанията от гледна точка вече на съществуването на изкуствения интелект. Преди години имаше такъв дебат дали калкулатори да се използват в училище или децата да знаят всичко наизуст. Сега сме в някаква подобна ситуация, защото когато имаш подобен мощен инструмент, който може да извади 50 страници добре структурирани по даден проблем, а има и платени версии, които са още по-добри, ти трябва да се възползваш от това, а не да настояваш, че трябва да се прочетат 1000 учебника по 1000 страници. Изкуственият интелект работи с милиони копия книги и информация. Това е огромен проблем, няма универсална рецепта, но трябва да сме отворени за промени и за трансформацията, която трябва да се извърши в много отношения.

Нашият гост
Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” - София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015-ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС.
Има множество научни специализации сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS - CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена и др.
Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност.
Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.