Проф. д-р Боян Дуранкев пред „Труд news”: Стабилни банки в чужбина дават лихви по депозитите от 4-5%

Много вероятно е ЕС да изиграе ролята на „Спящата красавица“ при приемането ни в еврозоната

Европейската комисия в България стартира информационна кампания за въвеждане на еврото в страната ни. Работната дата за влизането ни в еврозоната е 1 януари 2025 г. Европейската централна банка вдига лихвите, но лихвите по депозитите в България са без съществена промяна. С въпроси какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната и докога лихвите по депозитите в страната ще бъдат ниски се обърнахме към проф. д-р Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, започна информационна кампания за въвеждането на еврото в България. Как влизането ни в еврозоната ще се отрази на инфлацията през първия месец след въвеждане на еврото и през следващите няколко години?
- Ще се опитам да онагледя въпроса и отговора с един пример от медицината. В една болнична стая лежат трима пациенти: първият от тях има температура 39,5º, вторият – 39,1º, третият – 38,2º. Има ли някой от тях, който да не е болен? Няма, всичките са над нормалното!

Почти същото е състоянието с инфлацията в България, Европейския съюз и самата еврозона. Инфлацията, измерена на годишна база за месец юли по показателя хармонизиран индекс на потребителските цени, в България е 7,8%, в целия Европейски съюз – 6,1%, в еврозоната – 5,3%. И от трите гледни точки се наблюдават тежки инфлационни заболявания. Най-ниска инфлация бележи Белгия (член на еврозоната) – 1,7%, най-висока е в Унгария (страна извън еврозоната) – 17,5%. Хърватия, която скорострелно прие еврото, бележи инфлация от 8% - почти колкото България. Ще си позволя да припомня, че „рекордната инфлация“ в Хърватия заради приемането на еврото се оказа 0,2%. Следователно няма строга линейна връзка между инфлация и членство или нечленство в еврозоната. Точка по въпроса!

Казано по друг начин, не влизането в еврозоната вдига инфлацията (няма такъв природен или икономически закон), а производителите и търговците „закръглят“ цените към по-високи ставки при влизане в еврозоната (закон на печалбата: „ако можеш, вдигни леко цените, а се оправдавай с приемането на еврото“).

Всъщност икономическите отношения в ЕС се слагат като отношенията на свързаните системи (приток и отток на басейна от математическите задачи, например). Ако цената на някой вносен продукт в ЕС нараства, то и „нивото на водата в целия басейн“ се повдига. Ако заплатите в някоя страна са по-високи и там има свободни работни места, то „оттокът от резервоарите“ на работната сила в останалите страни към нея ще нараства. Това е логиката на икономическата система, а не на националните или на атлантическите ценности.

Да се върна към въпроса за инфлацията. Коя инфлация е „здравословна“?! Питайте 1000 души и ще получите един и същи точен отговор, даже да не са завършили Харвард. Отговорът винаги ще е: нулевата! Иначе се обезценяват и работни заплати, и спестявания, и печалби, и качество на живот. А това, че някой някога си е фантазирал че точно 2% годишна инфлация е „здравословна“, това е все едно да кажем че на някой нищо му няма, само дето малко е умрял.

- Готови ли сме за влизане в еврозоната или е по-добре да не бързаме толкова много?
- Ние винаги сме готови за много митични геройства! Тези дни ще изпратим българин и македонец в космоса; следващия петък ще влезем в зоната на Шенген; по-следващия понеделник ще ни махнат визите за САЩ; до есента ще спечелим войната в полза на Украйна за чест и слава на българското оръжие и т.н.

Сега подбутнахме напред с още една година срока за приемането ни в еврозоната. Новата дата за фанфарите на радостта е определена на 01.01.2025 г. Пей сърце! По магистралата към еврозоната обаче има малки препъни камъчета. Първо, ще трябва да отговорим на критерия за инфлацията. А това е много едро камъче, понеже изискването е размерът на инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели. Не вярвам следващата година да сме готови в такава степен. Второ, държавата да не е обект на процедурата при прекомерен дефицит, т.е. дефицитът да е под 2%. Трудно за изпълнение, съдейки по очакваните (по новите прогнози) тазгодишни резултати. Трето, дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от два процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. Това може и да бъде реализирано, банките се изхитриха да печелят от вдигането на таксите, освен от вдигането на лихвения процент по кредитите, а няма кой да им сложи едни по-опънати юзди. Четвърто, България трябва също така да гарантира, че националното ни законодателство е съвместимо с Договора и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. При наличието на тези могъщи и всеобхватни юридически „мозъци“ в МС и в НС, каквито там се разхождат (с извинение!) и са компетентни по всички въпроси (от гипсаджийското обслужване на отбраната до безпощадната и кървавата война с паметниците и историческите дати), то със сигурност прочутата политическа „сглобка“ на управляващите – и мъже, и жени, и други, ще „сглоби“ необходимите параграфи, алинеи и точки. Шапки долу!

И по въпроса за „бързането“. Единствените държави от ЕС, които са подложили на референдум въпроса дали да приемат еврото, досега са Дания и Швеция. Резултатите от референдумите са били отрицателни. Не е ясно дали един подобен референдум в България ще доведе до положителна реакция, но най-вероятно ще печели думичката „не“. Глас народен – глас Божи! Но понеже в нашата татковина имаме много „богове“, може този народен вот да се посече, като не се разреши. Чакаме големите пари, извинявам се, грешка…, големите босове да си уредят решението.

- Кой ще спечели и кой ще загуби от влизането ни в еврозоната от януари 2025 г.?
- Да допуснем хипотетично, че България изпълни всички критерии, изисквания и показатели и, че през 2025 г. пристъпи с десния крак (десница управлява, все пак) в еврозоната. Остава трудният въпрос: кой ще спечели и кой ще загуби от това „вливане“ в общия басейн на еврозоната? Нещата тук не са като на кантара на местния бакалин. Проблемът не е, че доста страни от еврозоната в момента са в сложен преход от една криза (финансово-икономическа, която започна преди войната в Украйна, но след това се задълбочи) към друга криза (социална, енергийна, и т.н.), а че самият Европейски съюз губи идентичност и целенасоченост; че все още няма европейска Конституция, а се обляга само върху Договор, което означава че е недемократичен; че фаворизирането на решенията на брюкселския център е по-нездравословно и по-безвкусно от брюкселското зеле, което също не се нрави на всички на трапезата. Това е модерното „транс“, но не трансджендърство, а „трансуправление“ спрямо интересите на европейската общност и нейните народи. Не казвам че управлението е авторитарно или нещо друго, но си го мисля… Да сме чували нещо за общоевропейски референдум или за транснационален избор за лидер (президент) на съюза?!...

Затова оценката на рисковете пред еврозоната преминава през оценка на рисковете пред съвкупния Европейски съюз. А докато ние си оценяваме нещата по старите критерии, много страни по света си сменят не само дрехите, а и наставниците. Вече не помагат и баналните „шахматни дъски“ и на Бжежински, и на Кисинджър; по-интересен става математикът Витанов, който вероятно ще може да прогнозира бъдещето на БРИКС 11.

Кажете ми какво ще представляват Германия и Франция, например, през 2032 г., и аз ще ви кажа (чрез системата на скачените съдове) кой в България ще спечели и кой ще загуби от влизането в еврозоната. И нещо любопитно, дали забелязваме че „еврозона“ се пише с малка буква, тъй като не е съществително собствено име. Тогава какво е „еврозоната“?!
И да заключа, България по времето на реалния социализъм не е и помисляла да замени лева с рублата, така че и сега някакво отлагане (ако има референдум за това) за въвеждане на еврото няма да се отрази катастрофално и на страната, и на „зоната“. Основният проблем на България е, че имаме още много нисък БВП на човек от населението (13 250 долара), че не може да достигнем не само другите страни-членки на ЕС, но дори и на африканските Сейшели (14 340 долара)!

- България едва ли ще изпълни критерия за инфлацията за влизането ни в еврозоната. Защо Съветът на ЕС и ЕЦБ биха направили компромис и биха ни приели без да изпълним този критерий? Какво ще спечели еврозоната от въвеждането на еврото в България?
- В последния случай с приема на Хърватия в еврозоната Съветът на ЕС малко си затвори очите по един от критериите. Още по-фрапантни са бюджетните дефицити и инфлацията в доста от страните от еврозоната, които обаче не са изкарани извън терена на еврото. Така че петте стоманени правила ръждясват при прилагането им.

Обаче… Засега „черната овца“ в европейската „градина“ (по Жозеп Борел) е българската. Опасявам се, че Брюксел ще приложи най-строго и во веки веков „стоманените“ правила за прием в еврозоната, още повече че в един изтекъл запис самата Урсула фон дер Лайен бе цитирана най-конфузно.

И все пак, ако на фона на обединяването на страните от „джунглата“ (пак по Жозеп Борел) в БРИКС 11 (като начало) е много вероятно ЕС да изиграе класическата роля на „Спящата красавица“ при приема на нови членове и в съюза, и в „зоната“, особено ако красавицата бъде целуната мъдро от отвъдморския принц, за да се пробуди за това велико дело. Даже без да ѝ е искал предварително съгласието! ЕС не е претенциозен като Джени Ермосо, а принцът е по-красив и по-страстен от Луис Рубиалес.
Имаме интерес съюзът да се разшири с прием на нови страни, понеже по този начин няма да останем последни в отбора. Въпреки че и тогава ще се стараем! И за да не прозвучи твърде песимистично, ще препотвърдя мнението, че България е страна с неопределеността на Хайзенберг. Така звучи по-европейски, нали?

- Защо лихвите по депозитите в България все още са близки до нулата при положение, че лихвата на ЕЦБ по овърнайт депозитите на търговските банки е 3,75%?
- Много навременен въпрос! Основният фактор най-вероятно е свързан с ликвидността и кредитно търсене. Ако банките, които оперират на наша територия, имат достатъчно ликвидност и няма голямо търсене за кредити, те вероятно са по-малко склонни да повишават лихвите по депозитите, за да не ги насърчават да нарастват. Освен това, няма осезаем публичен натиск от клиентите за по-високи доходи от депозитите, а БНБ по този въпрос пази загадъчно мълчание. Но тази практика е нож с две остриета. Когато научаваш за секунди (д-р Гугъл си знае работата: MoneySuperMarket (www.moneysupermarket.com), MoneySavingExpert (www.moneysavingexpert.com), CompareTheMarket (www.comparethemarket.com), Bankrate (www.bankrate.com) и т.н.), че има стабилни банки в чужбина, които начисляват 4% (до към 5%) лихва – повечето без минимален депозит и без срок на теглене, има вероятност парите да се понесат на крилете на по-високите очаквания към чужбина.

Въпреки всичко, един непредубеден анализ с вътрешна банкова информация може да заподозре, че има нещо, което в икономическата теория се нарича „картел“. И то не само в България. Но подобен анализ излиза извън моята информационна компетентност.

- Влизането ни в еврозоната ще се отрази ли на лихвите по кредитите?
- Част от българските бизнесмени, които не са уредени на петзвездната трапеза на еврофондовете и четиризвездната на обществените поръчки, са наточили ножове и стиснали вилици за очаквани почти безлихвени кредити и то в неограничено количество. Ако половин или един процентен пункт е голяма разлика – а това не е голяма – кредитите няма да станат много по-търсени.

Най-богатата възвращаемост е в политиката, там също са необходими „инвестиции“, но те обикновено не идват от кредитите, а от печалбите. Да си припомним знаменитите формули на компанията Енрон, която изчисляваше как 100 000 долара „инвестиция в политик“ води до прираст на корпоративната печалба. И инвестираше „разумно“. Да наблюдаваме покупките на правителството, особено „стратегическите“. Винаги има нещо ново, интересно и корупционно значимо.

- Сред икономистите има различни мнения по отношение на корпоративните печалби и инфлацията. Според едни повишаването на фирмените печалби е резултат от високата инфлация и политиката на централните банки. Според други необоснованото повишаване на маржовете на печалби на компаниите доведе до рекордната инфлация. Според вас каква е истината?
- По този въпрос може да има различни мнения, но единният глобален икономически анализ е еднозначен: транснационалните корпорации вдигат цените на своите продукти по два начина: първо, според повишаването на цените на влаганите от тях суровини, машини и работна сила; второ, според ситуацията. Изследванията разкриват, че особено след края на 2021 г. (преди началото на войната в Украйна) корпорациите започнаха да трупат печалби повече чрез използване на ситуацията – „с по малко, но постоянно“. Наблюдавайте какви заплати и бонуси си гласуваха от тогава досега босовете на най-големите корпорации (включително и най-големите замърсители на околната среда), за да стане очевидно как се динамизират печалбите им. И това не е природен, а икономически закон, понеже по-голямата пазарна сила (чрез сливания, поглъщания и лобизъм) влияе върху растежа на цените на техните продукти.

Неизкушените български изследователи могат редовно да надникват в мониторинга на цените на хранителните стоки у нас (https://foodprice.bg/), за да разберат не само как се смъкват по две ризи от гърба на ближния, но и кожата му! Ако това е „пазарна икономика“, здраве му кажи!

Нашият гост

Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта