На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Голям пожар гори до село Бегово Засега няма опасност за населението

Крадците на данни от НАП опитвали да заметат следите си Файл, изтрит от Кристиян, напълно идентичен с получен в редакцията на “Капитал”

Проф. д-р Духомир Минев: „Нормална“ бедност има в Дания, но не и у нас

Доста е преувеличено да се говори за социална отговорност на отделна политическа сила.

 

– Г-н Минев, в сряда излязоха данни на статистиката за ръст на заплатите от 7,6 процента за една година у нас. Сега средната заплата е 946 лв. месечно. Забогатява ли българинът?

– Някои българи забогатяват и то отдавна, други – едва ли. За тези, вторите, е доста рано да се говори, че забогатяват, макар че има и такива случаи, като например работещата в Испания Гошка (както я представиха някои медии). Тя спечели 68 милиона евро от лотарията. Въпреки това ми се струва доста рано да се говори за забогатяване – нека поне средната работна заплата да стане адекватна на издръжката на живота.

– Статистиката за заплатите е интересна: най-много получават в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“ – 2173 лева средно на месец. А най-малко – само 575 лева в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“. Да вярваме ли на тези данни?

– Мисля че може да се вярва. Така е не само у нас и не само сега. Навсякъде са особено добре заплатени дейностите, които много допринасят за укрепване на политическото и икономическо статукво, а между тях са такива като контрол върху информацията, агитация и пропаганда, професионална манипулация и т.н. Още по-добре са платени споменатите дейности, когато статуквото среща масово неодобрение и трябват особени усилия и талант за по-доброто му представяне. Твърдението, че доходите отразяват някакъв принос за постигане на общ просперитет, са голяма басня. Любопитно е, че секторът е определен като „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“. Чудя се какви щяха да бъдат данните, ако секторът беше определен като „Създаване и трансфер на знание” („Наука и образование”).

– Но все пак, дали ресторантьорите и хотелиерите не укриват доходи, а някои от тях работят в т. нар. сив сектор, плащат в брой на служителите си и така отчитат пред статистиката символични показатели?

– Сивата икономика е много голяма тема и трябва да направим отделен разговор за това…

– Вие сте изследовател на бедността. Въведохте термина „нормална“ бедност. Кажете какво се крие зад това понятие?

– Има съвсем прост отговор – нормална е например, бедността в Дания или в Швейцария, или в която и да е друга нормална страна. За по-прецизен отговор няма място, но ще спомена някои случаи на нормална бедност. Нормална е бедността, когато неравенствата не са твърде големи и не са основна причина за бедността. От такава гледна точка бедността в Чехия (най-малки неравенства в ЕС) е нормална. Нормална е бедността, когато не засяга задоволяването на базисни, жизнено важни потребности на хората (например храна, жилище, отопление и т.н.) Такава е бедността в повечето страни от ЕС. Бедност, която засяга (ограничава) въпросните потребности, засяга и здравето, и живота на хората или с други думи – убива, макар и бавно и невидимо. Такава бедност е ненормална. Въпросът за бедността е само сигнална лампичка, която трябва да ни подскаже, че има нещо дълбоко нередно в нашето общество, икономика, нормативна рамка и правителството, което изглежда най-малко отговорно за онова, което се случва през последните 26 години.

– А каква е тогава „нормалната“ бедност?

– Нормална е бедността, когато социално икономическата динамика на обществото и неговите институции са такива, че бедните имат шансове с определени усилия да излязат от бедността. Нормална е бедността, когато правителствените политики осигуряват автентичен икономически растеж и развитие, и заедно с това подпомагат усилията на бедните да се отърват от бедността. Нормална е бедността, когато доминиращата култура и рационалност не приемат бедността за нещо нормално и подтикват усилията да нейното намаляване. В страни, в които бедността се смята за нещо естествено и дори необходимо, доминиращата култура и рационалност са просто патологични – психопатични, социопатични. И т.н. и т.н.

– На какво се дължи според вас факта, че у нас е много голямо финансовото и имущественото разслоение сред населението. Много е малък процентът на заможните, за сметка на бедните. Имаме ли вече средна класа?

– Известно е на какво се дължи разслоението – на сбъркания модел на „прехода” – за сравнение, Чехия, Унгария и другите от централна Европа имаха друг модел. У нас през „прехода”се създадоха безчетни механизми, които поддържат и генерират разслоение. И дълго ще носим техния печат, защото веднъж създадено, разслоението (механизмите, които го създават), след това нещата трудно се поправят. Като пример – най-видимият такъв механизъм е корупцията, а как мислите, че ще се развива „борбата с корупцията”, кога ще се справи с нея България? Същият проблем е и в средната класа. Немалка част от средната класа е създадена и съществува върху фундамента на споменатите механизми. И тя трудно може да допусне тяхното отстраняване, т.е. нормализирането на икономическия живот, на институциите, на всичко останало. Начинът, по който се разпределят доходите в България, е абсолютно порочен и убийствен за българското население. Не може около 60-70% от доходите да се получават от около 1% от населението.

– Къде сме ние по този въпрос на картата на Европейския съюз?

– Все още сме на последно место по равнище на благоденствие в ЕС и скоро няма да мръднем от него. Все още сме и два пъти под средното ниво на бедност в ЕС. Но всичко това, странно, за управляващите изобщо не е повод за сериозна тревога, което е най-изумителното в такава драматична ситуация. Никой не бие тревога, не виждам изявления на значими политически фигури, които не само да призоват, но и да направят нещо за коренна промяна на стандарта на живот у нас. А задачите са в много посоки. Но съм доста песимистично настроен, защото целият модел у нас е направен така, че богатите да стават по-богати с времето, а бедните – още по-бедни. Този механизъм трябва да се пресече, незабавно. Нека богатите да стават, ако искат, безкрайно богати, нека да имаме повече милиардери, отколкото в САЩ на глава от населението, но не чрез източване отдолу нагоре на доходи и на живот от бедните към богатите, а чрез растеж и принос за развитие. Финансовата система също помпа бедността – лесно се отпускат кредити за замазване на недоимъка и това на повърхността смекчава остротата на проблема. Отлага го, но го зарежда с експлозива на бомба с часовников механизъм.

– Очаквате ли в предстоящите дебати преди президентските избори да бъде застъпена и социалната проблематика?

– Тази проблематика е много полезна в предизборните битки и в самите избори.

– Има ли политическа сила у нас, за която да може да се каже, че е социално отговорна?

– При това състояние на суверенитета на страната е доста преувеличено да се говори за социална отговорност на отделна политическа сила.

– Да минем към пенсионната реформа. Приключихме ли веднъж за винаги с промените в системата?

– Не мисля, че сме приключили. По-скоро си затвориха очите, тези които решават. Много е вероятно да има нови истории за отразяване след 10-15 години.

– В Мексико във фирмите на милиардера Карлос Слим въведоха тридневна работна седмица. Вашият коментар. Възможно ли е това да се случи и у нас?

– А дано, ама надали.

 

Нашият гост

Духомир Минев е председател на европейската Анти-бедност мрежа – България. Специалист е по социология на икономиката, социална политика и демография. През 1992 година беше заместник-министър на министерството на труда и социалното благосъстояние. Работил е в различни институти на БАН. Има множество трудове и публикации в областта на социалната политика, проблемите на бедността и политиката на доходите в България.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Свинефермата герб тръгнала с голямата баданарка преди избори да лъже народа, за да покаже колко богато живее той при тях. А професора и лошия матриял знаят ли, че заплати в туризма огромна част от заетите получават само 4 месеца на година ??? Голяма грешка на свинефермата герб е да дава такива примери, защото останалите 8 месеца без приходи развалят статистиката за средната заплата много сериозно и тя пада на 650 лева.
    Въпросът е до кога ще ни лъжат и ще си мислят, че ние верваме на лъжите им?

  2. 650 средна за страната, а за туризма е катастрофално, защото 700 лева за 4 месеца разхвърляни на 12 месеца са 200 лева на месец боклуци герберски.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.