Проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в България, пред „Труд“: Пандемията оголи болния проблем с дефицита на лекари

Университетите трябва да инвестират в електронно обучение, а не в нови аудитории 

Университетите откриват новата академична година в условията на продължаващата пандемия от COVID-19. Задава се и сезонът на вирусите. Ще се стигне ли до кадрови колапс в системата на здравеопазването, доколко е ефективна дистанционната форма на обучение във висшите училища, достатъчно подготвени ли са болниците за приток на пациенти с коронавирус, разговаряме с проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и бивш ректор на МУ-Варна /2012-2020/.

- Започва новата академична година, предстои и грипния сезон, а пандемията от COVID-19 е налице и не се знае докога ще продължи. Могат ли да се справят с това предизвикателство образователната и здравните ни системи и как, проф. Иванов?
- И двете системи ще се справят, тъй като вече има достатъчно натрупан опит. В Медицински университет-Варна, например, завършихме летния семестър с провеждане на лекционните курсове онлайн и практически упражнения на място в лечебните заведения, тъй като медицината е регулирана професия и не може да мине изцяло на дистанционно обучение. При нерегулираните професии обаче много скоро онлайн обучението ще завладее много специалности и нереформираните своевременно висши училища ще се окажат в тежка ситуация. Работим в изключително конкурентна среда, всеки може да учи където си пожелае. Затова университетите не бива да влагат средства в нови учебни аудитории, а в развитието на дигиталната инфраструктура и нейната сигурност, в нови системи за дистанционно и електронно обучение. Това е бъдещето.

- Дистанционната форма на обучение не се ли отразява негативно върху подготовката на студентите по медицина?
- Напротив. Специално в МУ-Варна от 2014 г. имаме внедрена система за електронно и дистанционно обучение Blackboard, с каквато са оборудвани водещите университети в света. Това позволява лекционния материал да се преподава интерактивно и студентите от всяка точка на света да присъстват реално на занятия. Практиката показа, че посещаемостта на лекциите нарасна неимоверно. Обратната връзка, която имаме със студентите също показва, че това е изключително ефективна форма на обучение, много по-добра от традиционната. Не така стои въпросът с практическите упражнения. Те задължително трябва да се водят на място при спазване на всички противоепидемични мерки.

- Ежедневно излизат данни за новозаразени с COVID-19 медици, а дефицитът на лекари у нас е голям. Има ли риск пандемията да доведе до кадрови колапс?
- Пандемията е малката капка, която преля чашата на един проблем, който стои на дневен ред от десетилетия - недостигът на медицински специалисти. Липсата на лекари и медицински сестри е факт не само в нашата страна и в ЕС, но и в цял свят. Но на фона на миграцията и отворените граници се оказва, че за нас проблемът е огромен. Решаването му ще отнеме дълъг период от време, защото дори сега да приемем като първокурсници всички, които са необходими за страната, те ще станат лекари след 6 години и ще са им нужни още 4 години за специализация. Тоест, ще минат поне 10 години и то при положение, че днес намерим оптималната формула.

- Каква е тя, според Вас?
- Държавата да инвестира комплексно във висшето медицинско образование и да го направи приоритет. Първо трябва да се инвестира в хората, да се подобри материалната база на болниците и да има възможност завършващите да работят в модерни условия, които им дават възможности за кариерно развитие. Трябва да се увеличат възнагражденията. Необходимо е също да се развиват симулационните центрове, където студентите още от началото на своето обучение могат да решават конкретни клинични казуси. България разполага с изключително качествени и търсени от студенти от много страни медицински университети. Само във Варна се обучават 1800 души от 44 държави, така е и в другите висши училища. Това е похвално за образователната система. Медицинските университети успяха да постигнат тези резултати съвместно с университетските болници, които са бази за клиничното обучение на бъдещите специалисти. По нищо не отстъпваме на европейските университети, интересът го показва. Във Варна трима чуждестранни кандидати се борят за всяко място. Това е обективен критерий за качеството на образованието.

- Докато бяхте ректор, критикувахме националната рейтингова система на университетите, която прави ежегодно МОН. Още ли сте на същото мнение?
- Не желая да коментирам рейтинговата система на МОН. За мен най-добрата оценка е изборът на кандидат-студентите и реалната конкуренция. Там, където тя е голяма, значи университетът е добър. На входа му постъпват качествени хора, а не такива, които ползват оценките си от избран от тях клас, докато са учили в гимназия. Приемът на качествени млади хора от своя страна гарантира успеха на бъдещите специалисти. Всичко останало са субективни оценки. Не вярвам някой от хилядите чужденци, които ежегодно избират да учат в български университети, да се е ориентирал от рейтинговата система на МОН. Едва ли го правят и българските младежи.

- Като председател на Асоциацията на университетските болници в България считате ли, че те са добре подготвени в настоящата ситуация? Варненската УМБАЛ „Св. Марина“, например, е сред водещите по иновации в страната, но от години инфекциозната u клиника е в окаяно състояние откъм материална база.
- Това е проблем за УМБАЛ „Св. Марина“, но тя не може сама да го реши. В тази сграда не са правени инвестиции десетилетия наред освен вложените собствени средства на болницата. Инфекциозната клиника обслужва цяла Североизточна България и решаването на въпроса не касае само здравното заведение или Община Варна. То трябва да е национален приоритет. Предложили сме два варианта - за основен ремонт или за изграждане на изцяло нова инфекциозна клиника, каквато регионът заслужава. Решението е на държавата. Има оперативни програми, по които сме кандидатствали и ръководството на университета и болницата работят много активно. Поставили са въпроса на правителствено ниво и чакаме отговор. Принципното ми становище е, че не може инфекциозни и психиатрични клиники да бъдат в състава на търговски дружества, каквито са болниците. Това е абсурд! Казано с други думи - все едно пожарникарите да получават заплати, само ако са гасили пожар. Необходимо е да се гарантира устойчиво развитие и модерна база на този род клиники. Пандемията ни показа, че инфекциозните клиники не са само стационари с леглова база, а трябва да бъдат оборудвани с високоспециализирана апаратура, със специална климатизация и вентилация, със системи за противоналягане и да имат добри битови условия, защото хората прекарват дълго време в болница. Нужна е комплексна промяна.
 
- Какви са наблюденията Ви като практикуващ хирург - истина ли е, че заради пандемията пациенти се въздържат да потърсят медицинска помощ и затова броят на хоспитализираните намалява, но тежките случаи се увеличават?
- В началото беше така. Плановите операции бяха забранени и имаше огромен спад в броя на пациентите, но болестите не избират време и постепенно се връщаме към нормалната оперативна активност. Имаме много тежки случаи, тъй като университетските болници поемат най-сериозната патология. За съжаление, броят им е много висок. Ниското ниво на профилактика покрай неработещата в пълен капацитет доболнична помощ е голям проблем, особено за онкологичните заболявания. Хората пристигат при нас в напреднал стадий на болестта, когато лечението вече е много по-трудно и скъпо.

- Кои са най-често срещаните онкологични диагнози, заради които се налага да оперирате пациенти?
- Това са туморите на храносмилателната система, най-често ракът на дебелото черво и на стомаха.

- Променя ли се здравната култура на хората, научиха ли се те да си правят профилактика?
- Мисля, че има много какво да се желае по отношение на профилактиката на онкологичните заболявания. Доболничната помощ у нас все още не разполага с капацитет и потенциал да извършва специализирани изследвания и се налага хората да влизат в болница, за да си ги направят. В труднодостъпните райони и малките населени места липсва възможност навреме да се постави диагноза. А раковите заболявания протичат коварно, със скрити симптоми. Често човек започва да ги усеща, едва когато туморът е в напреднал стадий. Ако и тогава не им обърне внимание, срокът преди диагностицирането става твърде дълъг. Приемаме много такива пациенти. Хубавото е, че университетската болница „Св. Марина“ разполага с всичко необходимо за комплексното лечение на тези заболявания. Имаме доболнична помощ, хирургични и вътрешни клиники, химиотерапия, лъчетерапия. Това е изключително важно за пациентите. Когато избират къде да се лекуват, те търсят именно здравни заведения, които могат да осигурят пълния цикъл на лечение на едно място.

- Смятате ли, че болниците в България са прекалено много и е нужна оптимизация?
- Болниците са търговски дружества и се самоиздържат от дейността си, така че реалната конкуренция трябва да отсее ненужните. Там, където има приток на пациенти, ще има повече приходи и възможност за развитие. Останалите нямат бъдеще. Сега финансирането е еднакво за всички и всеки получава толкова, колкото е заработил. Затова има болници в добро състояние, които печелят. Има и губещи, тъй като в тях просто няма пациенти и реално извършена дейност.

- Коя е най-голямата Ви гордост след два успешни мандата като ректор на Медицински университет-Варна?
- Че виждам хората усмихнати и доволни. Че всички се гордеят с успехите на университета и университетската болница. Постигнатото не е заслуга на един човек, а е резултат от дългогодишната работа на много хора. Виждам амбиция и желание да се продължи и надгради започнатото и това е най-голямото ми удовлетворение.

- За приноса си в сферата на здравеопазването и образованието бяхте удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“. Оптимист ли сте, че морската столица ще защити новия си профил като Град на знанието?
- Би трябвало това да се случи. Варна има университети, с които трябва да се гордее, защото те са огромното конкурентно предимство на нашия град. Потенциалът им трябва да се използва пълноценно при решаване на въпросите на морската столица и колкото повече се съобразяваме с този факт, толкова по-успешни ще са решенията. Трябва да се създават условия за развитие на висшите училища, за да се привличат млади и мотивирани хора.

Нашият гост
Проф. д-р Красимир Иванов е национален консултант по хирургия и практикуващ хирург-онколог с над 25 г. стаж. От 2001 до 2010 г. оглавяваше УМБАЛ “Св. Марина”, а от 2012 до 2020 г. бе ректор на Медицински университет-Варна. Специалист по здравен мениджмънт, председател на Асоциацията на университетските болници в България, почетен член на немското и румънското хирургични дружества. Има множество награди от Българското хирургическо дружество, почетен знак “Български лекар”, златна значка за заслуги в развитието на миниинвазивната хирургия и др. За приноса му в областта на медицинската наука и образование тази година бе отличен с орден “Св. св. Кирил и Методи” огърлие и със званието “Почетен гражданин на Варна”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта