Курс за профайлъри във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ предизвика огромен интерес сред работещи експерти и студенти. Какви качества трябва да притежават кандидатите за следователи и разследващи полицаи, защо понякога престъпници остават ненаказани, а деянията им - недоказани, навлизат ли новите технологии в работата на родните криминалисти, разговаряме с проф. д. ю. н. Йонко Кунчев, ръководител на курса и декан на Юридическия факултет във ВСУ.

- Проф. Кунчев, наскоро приключи курсът ви за профайлъри във ВСУ „Черноризец Храбър“. Интересът към него беше голям. Участниците създадоха и „Клуб на криминалиста“. На какво ги научихте?
- В курса участваха над 160 души - студенти от нашия и други университети, практикуващи психолози, педагози, адвокати, служители на МВР и др. Обучението бе свързано със същността и структурата на профила, разграничаването на криминалистическия от психологическия аспект на профилирането, източниците на информация, методите за изграждане на отделните елементи от структурата на профила на неизвестния извършител на престъплението, типологията на серийните убийци и изнасилвачи и др. Представиха се и много примери от практиката. На финала участниците в курса създадоха „Клуб на криминалиста“. Членовете му, които желаят да бъдат поемни лица при провеждане на разследване в досъдебното производство, ще бъдат включени в списък, адресиран до областните дирекции на МВР. Обсъдих тази идея с директора на варненската дирекция Даниел Пашов. Той прие с благодарност инициативата.

- В курса имаше любопитна практическа задача - да се изготви профил на неизвестен извършител по предоставени улики, който след това се сверява с анализ на ФБР. Справиха ли се участниците успешно с предизвикателството?
- Казусът, който дадох, е по действителен случай и е използван от ФБР при обучението на профайлъри. Участниците трябваше самостоятелно да изготвят профил на извършителя на убийство на млада жена. На следващия ден им представих изготвения от ФБР профил, за да направят сравнение между него и профила, който са направили. За всички курсисти задачата беше предизвикателство. Голяма част се справиха много добре, а някои - блестящо.

- Какви качества трябва да притежават кандидатите за следователи и разследващи полицаи и смятате ли, че професията им у нас е оценена?
- Желаещите да работят като разследващи органи трябва да имат готовност да се разделят с романтичната си представа от детективските романи и филми, когато се сблъскат с реалността при разследването. От друга страна, колкото и да е сурова реалността, Шерлок Хомс, Еркюл Поаро и други литературни детективи би следвало да бъдат техен идеал като стил на мислене и отношение към детективската професия. Последователите им трябва да имат високо ниво на теоретична подготовка, предразположеност към задълбочено мислене, чувство за справедливост, желязна воля, психическа устойчивост, наблюдателност, търпение. По-натоварени и с по-ниски заплати у нас са разследващите полицаи. Трудът им е подценен. Това е несправедливо. Ефективността на наказателния процес до голяма степен зависи от досъдебното разследване. А съвременният модел на организация вместо да го оптимизира, допринася за обратния ефект - много разследващи полицаи напускат работа или масово се явяват на конкурси за младши магистрати.

- Какви са най-често срещаните пропуски, заради които престъпления остават неразкрити?
- Пропуските се дължат основно на недостатъчното ниво на криминалистическа компетентност. А това е така, защото според Наредбата за единни държавни изисквания за специалност „Право“ криминалистиката не е задължителна учебна дисциплина. В конспектите за държавния изпит по наказателноправни науки в специалност „Право“ няма нито един въпрос по криминалистика. Същото е положението и в конспектите за конкурси за младши следователи, младши прокурори и младши съдии. Миналата година бях член на изпитна комисия за младши следователи, които не бяха изпитвани по криминалистика. Ето защо членовете на комисиите направихме предложение пред Пленума на ВСС в конспекта за изпита на младши магистрати да се включат и въпроси по криминалистика. Пленумът сформира работна група, но в нея няма специалист по криминалистика.

- Описвате омагьосан кръг. Значи ли това, че в обозримо бъдеще криминалистиката ще продължава да се неглижира при подготовката на бъдещи магистрати?
- Всичко зависи от съответните институции - образователното и правосъдното министерства и Висшият съдебен съвет, но съм скептичен относно настъпването на някаква позитивна промяна. Криминалистиката е учебна дисциплина в Юридическия факултет на Софийския университет от 1929 г. В редица страни има специалност „Криминалистика“ (Forensic science), докато в България тя е сред множеството избираеми дисциплини. Хубаво е, че някои юридически факултети отчетоха тази грешка и включиха криминалистиката в учебните си планове като задължителна учебна дисциплина.

- Какви примери давате на студентите за добре и зле свършена работа по конкретни дела?
- Примерите са от практиката - за ефективно разследване и за грешки при разследването. Студентите обичат да слушат реални примери за разкриването на престъпления. Чрез тях се илюстрира практическото приложение на различни криминалистически методи и по-добре се усвоява науката.

- Бихте ли посочили конкретни дела, по които разследването е било ефективно и такива, при които са допуснати грешки, заради които виновниците за тежки престъпления са останали ненаказани?
- По принцип разкритите престъпления и наказаните извършители са атестат за ефективно разследване. Но има и случаи на разкрити престъпления и наказани извършители, при които разследването не е било ефективно, защото поради грешки при събирането на доказателствата наказателният процес протича много бавно. Типични примери са разследването на убийството на сестрите Белнейски и тройното убийство в кв. „Гео Милев“ в София.

- Как повлия наложеният от пандемията дистанционен режим върху процеса на обучение?
- Пандемията наложи много бързо да се преустроим на „нови релси“. Свикнахме с онлайн обучението. То показа редица предимства от гледна точка на спестяване на време и средства. Радваме се на много добра посещаемост на студентите във виртуалните учебни зали. Но и те, и преподавателите, с нетърпение очакваме възобновяването на присъствените занятия, тъй като тази форма на обучение няма равностойна алтернатива.

- Навлизат ли новите технологии в работата на криминалистите в България и разполагат ли те с достатъчно оборудване?
- В областта на технологиите за събиране и изследване на доказателства има индустрия в световен мащаб. Всяка година се правят международни изложения на най-съвременна криминалистическа техника. Едно от тях е в Лондон, в зала „Олимпия“. Чрез тези технологии и методите за тяхното приложение все повече се разширяват възможностите за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Такива технологии се използват и в България. Националният институт по криминалистика е много добре обезпечен със съвременна криминалистическа техника, въпреки че има още какво да се желае. Колкото по-надолу се слиза в йерархията на научно-техническите лаборатории (базови, на областните дирекции на МВР) обаче, толкова по-незадоволително е техническото оборудване.

- Издадохте втори том на „Курс по криминалистика“. Какво изследвате в него и в първия?
- Курсът по криминалистика е проектиран в четири тома, като всеки е логично продължение на предходния. Предмет на първия том са историята и общотеоретичните положения на криминалистиката. Във втория се включват четири фундаментални за тази наука теории - за следите, диагностиката, диференциацията и идентификацията и основаните на тях методи. Направена е и критика на някои догматични концепции в криминалистиката, които сковават нейното развитие и оказват негативно влияние върху следствената и експертната практика.

- Кои са тези догматични концепции и как те се отразяват върху практиката?
- В съвременните учебници по криминалистика теорията за следите е на нивото на 50-те години от миналия век. Тази теория ограничава „хоризонта“ към целия спектър от материални изменения, причинени от престъплението. По същество те са следи, но във фокуса на криминалистическата теория за следите са само т. нар. „следи в тесен смисъл“, т. е. отпечатъците. Много други видове следи остават извън предмета на тази теория. Криминалистиката е в дълг на практиката относно одорологичните (мирисови - б. а.) следи и одорологичната идентификация, защото тези въпроси обикновено не се включват в учебниците. Могат да се посочат и много други подобни примери за консерватизъм. Това рефлектира негативно върху практиката. В полицейските бюлетини, например, често се посочва, че на местопроизшествието не са открити следи. А истината е, че всяко престъпление причинява следи, това е закономерност.

- През последните години се случва при тежки престъпления с голям обществен отзвук детайли от разследването да бъдат оповестени преди финала му. Редно ли е това?
- Доказателствата не могат да бъдат разгласявани без разрешение на прокурора. Това е следствена тайна. Но се допускат и отклонения от този принцип. Разбираемо е усърдието на журналистите да получат максимално количество информация относно процеса на разследването, както и на някои органи на досъдебното производство и ръководители на МВР - да покажат на обществеността, че активно се работи по разкриването на престъпленията. Смятам обаче, че е по-добре обществото да се информира за крайния резултат от разследването, а не за процеса на неговото провеждане.

- Телевизионният сериал „От местопрестъплението“ се радва на широка популярност. Така ли изглежда реално работата на криминалистите?
- В разказа на Едгар Алън По „Убийство на улица Морг“, романите „Етюд в Червено“ на Артър Конан Дойл и „Живот по Мисисипи“ на Марк Твен, както и в редица други художествени произведения от XIX век могат да се открият методи, които по-късно започват да се прилагат в следствената и експертната практика. Сериалът „От местопрестъплението“ показва съвременния Шерлок Холмс, който използва последните достижения на криминалистическата техника. Като във всеки филм и в този е допустимо да се преувеличават възможностите на технологиите.

- Преди години публикувахте любопитен труд за връзката между убийства и зодии. Според него най-често законът престъпват Овните, а Стрелците са най-примерния знак. Помага ли това знание при разкриването на тежки престъпления?
- При разследването на някои серийни убийства в Русия, САЩ, Канада и други страни са привличани астролози. През 90-те години на ХХ век в НИКК-МВР проведохме изследване на 1000 умишлени убийства, извършени в България. Анализирахме връзката между извършителя и жертвата в повече от 60 аспекта. Извън основната цел на изследването бе направена и съпоставка между зодиите на извършителите и жертвите. От тези данни не може да се прави извод за съществуваща закономерност между зодиите на извършителите на убийства и техните жертви. В най-добрия случай могат да се приемат като хипотеза, която не е доказана.

Нашият гост
Проф. д. ю. н. Йонко Кунчев е декан на Юридическия факултет на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и ръководител на магистърската програма “Съдебни експертизи”. Бил е ректор на Академията на МВР и ръководител на катедра “Наказателноправни науки”, преподавател в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”. През 2020 г. проф. Кунчев бе удостоен с награда “Варна” за първия том от “Курс по криминалистика”, за създаването на комплексна магистърска програма по съдебни експертизи и учебния модул “Криминалистика” във ВСУ.