Проф. Кирил Ангелов, декан на Френския факултет към Техническия университет, пред „Труд“: Онлайн обучението формира изпълнители, но не и мислещи хора

Политиците правят постоянни революции в образованието, без да отчитат резултатите от тях

Коронавирусната пандемия наложи тотална промяна и в начина на работа в образованието. Достатъчно добро ли се оказа дистанционното обучение особено в инженерните специалности. Как се случват нещата с изпитите, кандидатстването в Техническия университет, как се отразяват непрекъснатите реформи във висшето ни образование. По тези и други въпроси разговаряме с проф. Кирил Ангелов.

- Проф. Ангелов, как работят университетите днес по време на коронакризата, как се справяте?
- Системата мина през стрес тест, който издържахме на едно добро европейско ниво. В условията, в които бяхме поставени, обучението се състоя по възможно най-добрия начин, като някои от университети, например Техническия университет в София, УНСС и някои други, започнаха веднага онлайн обучение с високо качество.

- Много от кандидат-студентите до миналата година се ориентираха към чуждестранни университети, но тази година с оглед на ситуацията, може би повечето ще се насочат към българските. Смятате ли, че това е шанс за нашите висши учебни заведения?
- В обществото има нагласа да се подценява българското. А както тук, така и в чужбина, има добри университети и не чак толкова добри. От тази гледна точка, да се следва в чужбина, просто за да се похвалим, че учим там, не е особено разумно. Обективният анализ показа, че няма особена разлика между добрите университети в България и добрите университети в западноевропейските страни. Според анкета, която четох наскоро, едва една трета от английските студенти са доволни от обучението си. Така че се надявам насочването към българските университети да не е поради коронавируса, а поради осъзнатия факт, че даваме добро бъдеще.

- Студентите у нас намаляват по простата причина, че мнозина отиват да учат или живеят в чужбина. Вие имате ли проблеми и как се справяте с недостига на студенти?
- Студентите намаляват и по демографски причини. Боли ме, че мотивирани студенти отиват да учат в чужбина, въпреки различните алтернативи за обучението им в България с много добра реализация на пазара на труда. А иначе - на Вашия въпрос - добрите студенти никога не стигат - нито за университетите, нито за икономиката.

- Българските младежи искат евродипломи, могат ли да ги получат и от наши университети? Могат ли да разчитат на качествено европейско образование и тук, а не само в Германия, Англия, Холандия, Франция и други страни?
- Ще споделя своя опит. От 2002 година факултетът, който представлявам, издава френски дипломи. По аналогичен начин, Немският факултет на ТУ-София предлага двойни дипломи. Във Френския и в Немския факултет на ТУ-София не само обучението е на съответните езици, но то е абсолютно равностойно като следване, диплома и реализация, проведено във Франция и Германия. Алтернативи има.

- Как виждате новата кандидатстудентска кампания у нас? Да очакваме ли технологични иновации, които да улеснят нейното провеждане? Вече се чу, че в някои университети обмислят онлайн изпити за кандидат-студенти. При вас - в Техническия университет, как ще се провеждат изпитите, онлайн или с оценките по матурите?
- Използването на информатиката е нещо, което ще се засилва при кандидатстването. От друга страна, трябва да сме много предпазливи с провеждането на изпит в онлайн среда. Техническият университет първи в България проведе онлайн предварителни кандидатстудентски изпити в контролирана електронна среда. Редовният изпит обаче е присъствен. За сметка на това, подаването на документите може да бъде извършено изцяло онлайн. Виждаме, че в много университети, специалностите, които досега са били с изпит, тази година са с оценките от матурата.

- Френският факултет, който ръководите, ще предложи ли новости? Вие обучавате бъдещи инженери, а сега всички твърдят, че те липсват и се търсят точно такива специалисти. Защо изчезнаха тези кадри - няма желаещи или се плашат, че няма къде да работят?
- Наскоро издържахме успешно поредния одит от Френската комисия по акредитация. Там защитихме много от новостите, които ще ни позволят и в бъдеще да издаваме френска диплома. Традиционно нашите студенти не просто намират работа, а сами избират своя работодател. Просто има повече търсене, отколкото инженери можем да предложим. Стартовите им заплати са много по-високи от средните за региона, като много бързо нарастват след това. Аналогична е ситуацията и с Немския факултет на ТУ-София. Работа има достатъчно, но не и студенти.

- Как се обучават бъдещи инженери онлайн? Или например с тестове? Не мога да си го представя, казвам ви го съвсем откровено.
- Системата трябваше без подготовка да премине в онлайн обучение. Това, че успяхме да се справим успешно, не означава, че онлайн средата трябва да бъде норма. Инженерството не са само знанията и уменията, а трябва да формира и мислещи хора. Нещо, което може да се случи при непосредствено общуване с всеки студент поотделно и с попиване на академичната среда в университета. Разбира се, лабораторни упражнения и практически занимания изобщо не могат да се издвършват онлайн. Искате ли да Ви оперира лекар, учил дистанционно?

- Въпросът е обаче има ли къде да работят след това, къде да се реализират тук тези специалисти? Роботиката и електрониката буквално превземат всичко, при нас как е?
- Специалностите, по които подготвяме кадри, са именно от областта на високите технологии - роботика, информатика, електроника, телекомуникации, енергетика и други. За такива специалисти търсенето на пазара на труда непрестанно расте. Расте и заплащането им. За съжаление, расте и недостигът им. Когато тези кадри са с двойни дипломи и владеят по няколко чужди езика, търсенето е още по-голямо, а заплащането - още по-високо. Младите хора трябва да се насочат именно към подобна реализация, защото образованието е най-важната инвестиция. Тя се изплаща през целия живот.

- Университетите преминаха на онлайн режим на работа по време на пандемията. Какво разбрахте за него?
- Трябва да сме много предпазливи при въвеждане на онлайн форми на обучение. Цялостният начин на преподаване при тези форми е различен. Най-трудното е, че липсва непосредствен контакт между преподавателите и студентите. Когато съм в зала, по очите на моите студенти познавам къде трябва да обясня повече, какво трябва да разширя или какво мога да пропусна, защото им е известно. Може да има взаимодействие и дискусия между студенти и преподавател. Онлайн обучението е много по-статично. Липсва обратната връзка.

- Да разбирам ли, че сте скептичен за качеството на такъв тип образование?
- Тепърва ще се разбере. Ако само един семестър е в онлайн среда, е едно. Ако това се превърне в норма - очаквам да се получат различни негативни ефекти. Липсата на непосредствен контакт на общуване между преподавателите и студентите няма да формира мислещи хора, а хора, прилагащи определени щампи. Това не е висше образование, не е инженерство. Ще формира изпълнители, но не и мислещи хора, творци в своята област.

- Всъщност, дистанционното обучение присъства отдавна на българския образователен пазар. В сегашните условия то вече стана доста атрактивна образователна форма. Имате ли готовност, ако се наложи това да бъде начинът на обучение тази година?
- Готовност имаме. Ние спасихме семестъра именно на базата на едно постоянно надграждане на онлайн обучението. Но остават вижданията ми, че това не трябва да се превръща в норма за важни специалности като инженерството, медицината, архитектурата и много други. Освен коментираната статичност при обучението, онлайн занятията не позволяват да се формира академичен манталитет, особено у студентите в началните курсове - т. е. инженерът да излиза като инженер, докторът като доктор, архитектът като архитект. Онлайн обучението е перфектно за кратки квалификационни курсове, каквито правят т. нар. софтуерни академии, но инженерството и висшето образование е много повече от това.

- Всички процеси, които коментираме дотук, се случват в условията на реформа в системата на висшето образование, която МОН провежда чрез приетите поправки в Закона за висшето образование. Промените бяха доста спорни, каква е вашата оценка за реформата и ще подпомогне ли тя българското висше образование в сегашните нелеки за университетите времена?
- Напоследък се коментира преминаването към бакалавърско обучение за три години, последвано от магистърско обучение за две години. Това е поредната радикална промяна, която притеснява много с липсата на оценка на нейното въздействие. Спецификата на образованието позволява да се видят резултатите от една реформа след като мине поне един випуск с нея. Преди три години бяхме свидетели на промени в средното образование. Още преди да сме оценили въздействието им, последваха нови. Сега същото се случва и във висшето образование. Ние сме в постоянни революции. За съжаление, обаче никой не отчита резултатите от тези революции, защото политиците не изчакват да видят последствията, които съответната реформа е причинила на системата. Според мен, ние имаме едно добро образование. Говоря го съвсем откровено, на базата на опита, който имам с редица чуждестранни университети на три континента. Имам опасението, че се случва един негативен римейк: само да припомним, че преди 30 години имахме висше и полувисше образование. Полувисшето се учеше три години и не даваше автоматично възможност след още две години да получиш висше. То формираше основно изпълнителски кадри на ниско ниво. Висшето образование, което даваше право да бъдеш дипломиран инженер, беше задължително пет непрекъснати години. Именно то създава творците в науката и техниката. Ако погледнем чуждестранния опит, във Франия са задължителни пет години, за да получи студентът инженерна диплома. Никакви компромиси с това не се правят и не се дискутират.

- Обмисляното увеличение на таксите за държавните вузове как се отразява на кандидат-висшистите? Не всеки обаче може да издържи на тях, какво правите във вашия ВУЗ?
- В ТУ-София няма промяна на таксите. Съобразяваме се с тежката ситуация, в която се намира обществото. От друга страна, изключително по-скъпо е да се отиде да се следва в чужбина и не толкова поради таксите, а заради съвсем различния стандарт на живот в дадената държава. Но това не смущава мнозина. Същевременно в университета се предоставят стипендии както за успех, така и социални. Отделно, факултетът, който представлявам, предлага и финансирани директно от бизнеса стипендии. Мисля си в тази връзка, че за всеки един мотивиран млад човек, материалната част е преодолима.

- Професор Ангелов, ще се съгласите ли с твърдението, че реномето на висшето образование у нас е много ниско или такова мнение не издържа? Какво правите например вие, за да го опровергаете?
- Изобщо не съм съгласен. Ние традиционно подценяваме родното. Коментирах вече нашите чуждестранни дипломи. Но ще дам още един аргумент - ежегодно във факултета трийсетина френски студента идват за семестър или два на обучение, което им е признато в базовия им университет. Всички наши студенти, които отиват да се обучават в западноевропейски държави, много добре се интегрират там. Това показва, че няма разлика в това, което са научили те спрямо своите колеги на Запад. Отделно, един път завършили, те се реализират много успешно както в компании във водещи държави, така също в мултинационални компании, опериращи в България. Разликата е единствено в рекламата.

- Каква е връзката между средното и висшето образование, достатъчно интелигентни и подготвени ли излизат те от училище, за да дойдат при вас?
- Имам чувството, че постоянните промени, които се извършват в основното и средното образование, занижават качеството на подготовка, което неминуемо се чувства при нас. Това е впечатлението и на работодателите, с които непрекъснато общувам.

- Въпреки хубавите думи и увереността, с която говорят от Министерството на образованието и науката, остава тъжното усещане, че нещата не са толкова добре, колкото се представят? Не изглеждат ли те по-песимистични отколкото оптимистични?
- Мисля, че въпросът е риторичен. Самият факт, че оценките от матурите се определят на базата на плаваща скала, при която получаването на тройка е за обидно малко знания, е доста показателен. Какво би станало, ако ни се представи реалната картина на ситуацията? От друга страна, в България има много умни и мотивирани млади хора, на които трябва да се даде възможност за интелектуално, професионално и личностно развитие. За това работим ние в образованието.

Нашият гост
Кирил Ангелов е роден през 1972 в София. Професор, доктор по автоматизация, доктор на икономическите науки. Завършва Техническия университет-София. Специализира във Франция. От 2016 г. е декан на Френския факултет на ТУ-София. Носител на златен медал “Проф. д-р Асен Златаров”. Гост-професор и изследовател във Версайския университет. Ръководител и участник в над 15 международни изследователски проекти.

Коментари

Задължително поле