На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Министър Петков: Исканията на майките на деца с увреждания се удовлетворяват

Проф. Кирил Ангелов, декан на Френския факултет към Техническия университет, пред „Труд“: Без инженери и технически грамотна работна ръка загиваме Тестовото обучение приравнява всички в един калъп

Какви специалисти са необходими, за да може страната ни отново да се върне сред развитите страни с индустрия. Защо липсват инженерните кадри и всички ли отиват в чужбина. Помага или пречи тестовото обучение, което днес е предпочитано навсякъде. Кои са причините във Френския факултет на Техническия университет всички студенти да се реализират. По тези въпроси разговаряме с декана на факултета проф. Кирил Ангелов.

– Френският факултет на Техническия университет направи 25 години. Как започнахте, професор Ангелов?
– Началото бе поставено преди 25 години със стабилни основи, с подкрепата и съдействието на няколко елитни френски университети и Световната организация на франкофонските университети. Това прерасна през 2002 г. в акредитация от Френската държавна комисия за инженерно образование. Оттогава досега я поддържаме, което сравнява нашето образование с образованието на елитните френски университети. Всички наши випуски, имат правата на френски инженери и се реализират много добре.

– Обучавате бъдещи инженери, а сега всички твърдят, че те липсват и се търсят точно такива специалисти. Защо изчезнаха тези кадри – няма желаещи или се плашат, че няма къде да работят?
– За мен има две причини. Първо, дълго време след промените тази професия беше много подценена. Добри инженери си смениха професията след 10 ноември 1989-а, доста предприятия фалираха, смени се и профилът на икономиката. Сега ние следваме събитията с необходимия нов профил инженери. Лошото обаче е, че инженер не се създава от днес за утре. Желанието на младия човек да стане такъв е следствие на това, което е видял от неговите близки. Чак сега се формира желание да станеш инженер. Но за икономиката ни е късно, защото недостигът от такива кадри е фрапиращ. Второ, това е подценяването на математиката и физиката в училищата. Програмите по тези предмети са орязани, а не може един човек, който иска да кандидатства инженерна наука, да няма усещането, че е добър с точните науки.

– Но освен, че са орязани програмите, днешните младежи като че ли се плашат от математиката. Това означава ли, че в университетите при вас идват неподготвени млади хора?
– Има неща, което трябва да надградим след училище. Затова сега така действаме – виждаме какъв е потенциалът на младия човек и се стремим да му дадем повече часове по математика, по физика, за да може той да ги натрупа и да придобие самочувствие, че е добър. И после, като отиде в реалния бизнес, където ще получи добра заплата, тя да бъде наистина заслужена.

– Имате ли връзка с Министерството на образованието, откъдето идват и програмите?
– Ще ви го кажа като учен и преподавател с многогодишен опит – не е въпросът само в бройката часове по математика или физика, важен е начинът на преподаване. Тестовите системи, например, са много вредни при тези предмети, където човек трябва да мисли.

– Сега тази тестова система се смята за модерно образование, тя се въвежда едва ли не във всички предмети и специалности. Прави ли го обаче по-добро?
– Със сигурност тестовете дават гаранция за обективност, от друга страна обаче се губи творчеството. В един тест ти приравняваш всички хора в един калъп. И губиш творческото решение, включително и в задачите по математика.

– Дори и след последните изпити, които минаха – тези за седмокласниците, имаше огромно количество двойки – над 8000. Това показва, че децата не разбират математиката.
– Жалко, защото когато аз бях ученик и студент, тя беше изключително предпочитана дисциплина. Хората със структурирано мислене се занимаваха с математика. Сега бих отправил апел към седмокласниците: да знаят, че математиката не е страшна, тя е приятна. Математиката обяснява света.

– Какви специалности предлагате във Френския факултет, с какво привличате към вашия университет, само младежи от Френската гимназия ли идват?
– Ние сме се насочили още от самото си създаване към търсените на пазара на труда специалности. За нас е традиция възпитаниците ни да се реализират много добре в направленията информатика, компютърна техника, телекомуникации, роботика, електротехника, електроника, възобновяеми източници на енергия. От друга страна как ги набираме? Нашето обучение залага на френската елитарност. Вместо да отидат във Франция, студентите получават същото тук, което ни задължава да имаме аналогично качество. Набираме потенциалните си кандидати от елитните езикови и математически гимназии. В някои езикови гимназии има и математически профил, като Френската езикова гимназия в София. Езикът е много важен, но той е само средство. Трябва да можеш да правиш нещо и извън това средство.

– Задължително ли е кандидат-студентите да знаят френския много добре, или могат да го научат и при вас?
– Важното е да се чувстват като бъдещи инженери, да имат визията, че ще са полезни на себе си и на обществото като такива. Което веднага гарантира усещането, че могат да се развият с тези качества – на първо място математика, физика, казано общо техниката. Френският език е средство за комуникация, който ние надграждаме през цялото обучение. Имаме програма, която вдига нивото по френски език и след втори курс студентите съвсем спокойно могат да отидат на стажове в чужбина и да се справят като французи.

– При вас идват ли известни френски професори, които да четат лекции?
– Това е много важно. Но първо да ви кажа, че в университета имаме селекция от български преподаватели, които са завършили поне една степен във Франция, много от тях имат докторати там. Разчитаме и на колегите от партньорските ни университети във Франция. Те идват да четат даден модул или курс от лекции, приемат наши студенти за един семестър при тях, разработваме съвместно дипломни работи. Като се върнат, студентите са много позитивно настроени, защото са видели и сравнили нашето с френското образование.

– Това ли са най-търсените специалисти у нас – компютърни инженери и програмисти?
– Да, както роботиката и електрониката. И разбира се свързаните с енергетиката, а там се дават много добри заплати и това определя търсенето на такива специалисти.

– Въпросът е обаче има ли къде да работят след това, къде да се реализират тук?
– Когато създавахме нашия факултет, първите ни випуски в голямата си част отиваха и се реализираха в чужбина. Много малко от тях оставаха тук, с нашата диплома всъщност имаш паспорт и доживотна виза за целия високотехнологичен професионален свят. Сега обаче забелязваме, че малка част от завършилите отиват в чужбина. Не че не могат, но се оказва, че тук се чувстват добре. Всички наши студенти след завършването си работят във високотехнологични международни или български компании, където техният труд и качества са високо оценени.

– Но навсякъде работодателите се жалват, че нямат качествена работна ръка.
– Наистина има голям вакуум в тези направления. Ще ви дам пресен случай с една френска известна компания. Те ни изградиха лаборатория, предлагат стипендии на студенти и платени стажове, като веднага след това ги взимат на работа. В тези специалности ситуацията е такава, че нашите възпитаници избират къде да направят кариерата си. Тоест, процесът се обръща – компаниите се борят за нашите специалисти, а не кандидатите за работното си място.

– Доста български студенти в чужбина смятат, че у нас проблемът е качеството на висшето образование. Според много от тях – да, изискванията в България са същите, но само на хартия. При вас има ли го този проблем?
– Винаги първата асоциация е, че българското не е добро. Ние сме мнителни, имаме и склонността да се подценяваме. Човек, който е бил в чужбина, разбира, че не всичко чуждо е по-добро – това зависи от университета. Така е и при нас. И в Европа има добро, средно и ниско ниво на учебните заведения. Ние се сравняваме с най-добрите. Много държим освен на теорията, и на практиката. Да има френски лектори, студенти да отиват на стаж и да участват в реални проекти.

– Какво ще кажете за скандалните случаи, за които се чува, как някои изпити се провеждали проформа?
– Гордея се, че съм професор на Техническия университет – София, където това не може да се случи. Когато дадем диплома, която има френска равностойност, ние не можем да излъжем работодателя, че този човек не знае и дипломата му е фалшива. Тогава ще загубим най-важното и това е нашето реноме, а то е много важно. Затова в България също има класация на университетите и това е рейтинговата система на МОН. Там може много добре да се различат и по съвсем обективни критерии да се види кой университет на кое място е, в кои специалности сме силни и къде слаби. Ако едно дете има заложби за музикант по-добре е да не идва при нас, защото ние не можем да го направим инженер. И обратното.

– Много е жалко, че сред първите 1000 университети в света има само един български. След като преди години страната ни се славеше с много високо качество на образованието, това не е ли обидно?
– Ще бъда много откровен – зависи от това кой прави рейтинга. Знаете максимата, че не е важно кой как гласува, а кой брои резултатите. Същото е и тук. А и рейтингът, като говорим за международно ниво, също е начин за привличане на студенти. Борбата за рейтинг е огромна. Представете си, че и чуждестранните университети също търсят качествени деца и те ги привличат как – демонстрирайки висок рейтинг. Разбира се има изключителни университети…

– Стана модерно да се говори за дигитализация и високи технологии – ето, и Френският факултет утре ще проведете такава конференция. Не звучи ли това много сухо и помпозно?
– Обяснението е просто – това са научни конференции, насочени към изследователи и от тази гледна точка са малко по-сухи. Ако говорим за нашата утрешна конференция “Високи технологии за устойчиво развитие”, която организираме съвместно с американския Институт на инженерите по електротехника и електроника и на Френския институт в София, тя отговаря на изискванията на базите данни Scopus и Web of Science. На нея колеги ще представят научните си разработки в информатиката, телекомуникациите, възобновяемите източници, роботиката, енергетиката и т. н. А това се отразява на рейтинга, за който говорихме преди малко.

– Казахте, че имате търсени специалности, свързани и с роботиката. Смятате ли, че България е страна, в която роботиката навлиза с пълна сила, или сме още назад?
– В момента има два типа бизнеси – тези, които работят и продават ефективно – те са с нови технологии, все едно влизаш в предприятие по на запад или пък по на изток от нас – говоря за азиатските тигри Китай и Сингапур. А от друга страна има предприятия, които нямат толкова нови технологии, и разчитат повече на ръчния труд. Това са две паралелно работещи икономики. И добрите заплати са при първия тип.

– България – страна на високите технологии. Как ви звучи – еретично или не?
– Ние сме предопределени да бъдем такава страна. Само преди 30 години първите компютри в Източна Европа бяха български, цялата елементна база в електрониката също беше българска. В последните години се откриха не малко предприятия, които връщат нашето реноме. Те обаче не са толкова известни в публичното пространство.

– Политиците непрекъснато говорят за увеличен ръст на икономиката, за бум на инвестиции, но хората са скептично настроени към подобни твърдения. Има ли достатъчно индустрия и високотехнологични предприятия, или тези инвестиции са просто една химера?
– За да има индустрия, се налага да има инвестиции и работна ръка. Сега при този дефицит на инженерни кадри, при положение, че всичко добро като инженери, веднага се засмуква от предприятията и не достига, няма как да се развие повече.

– Значи има предприятия, но за тях липсва работна ръка?
– Да, твърдя, че България има потенциал да възвърне нивото си на индустриализация. Но само ако има повече технически грамотна работна ръка. Първо на изпълнителски нива, и второ – на инженерни. И това е важно за всяка област, за да вървим напред. Ще го каже всеки, макар и от своята камбанария. Според мен това, което ни куца, е недостатъчното познаване на техниката и технологиите. Защото те създават богатството на нацията. Инженерът трябва да започне да се гради още от първи клас, за да може да се реализира успешно след това.

 

Нашият гост
Кирил Ангелов е роден през 1972 в София. Професор, доктор по автоматизация, доктор на икономическите науки. Завършва Техническия университет-София. Специализира във Франция. От 2016 г. е декан на Френския факултет на ТУ-София. Носител на златен медал “Проф. д-р Асен Златаров”. Гост-професор и изследовател във Версайския университет. Ръководител и участник в над 15 международни изследователски проекти.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. ми ако нямаше френски и прочие факултети, щяхме да имаме повече инженери…

  2. Nai-tcennoto e selekcia na visoko inteligentni liude – zatui ima frenski / USA fakulteti u nas i drugade – da oberat kaimaka – zatui USA e top- davat zelena karta za PhD i vozrast do 35 ot raz. Posle prodavat visokotehnologichni produkti na tceliot svet, a Vii se radvaite za babiniot Vi Dragancho ! Toi si e zabravil maichinoto mleko .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.