Убиецът Полфрийман иска предсрочно освобождаване

Урсула фон дер Лайен: Впечатленията ми от българите са перфектни

Явор Колев, ГДБОП: Има задържан за хакерските атаки срещу НАП Заподозреният не е руски гражданин, обясни шефът на отдел „Киберпрестъпност”

Част от стара къща се срути в София

Анегрет Крамп-Каренбауер е новият военен министър на Германия

Камарата на представителите на САЩ осъди расистките коментари на Тръмп

Слънчево време с температури до 30 градуса ни очаква днес

Млад мъж е загинал в катастрофа с каруца край село Търничене

На 17 юли 2019 да почерпят

ЦСКА прескочи “Титоград”, чака “Осиек”

Украйна арестува хакер, издирван с години от САЩ

Разследват измами с техника за 45 000 евро и 28 800 литра спирт Фирма от Долна Оряховица изпищяла при сделка с трактор от Полша, Захарни заводи попаднали в капан за износ в Италия

74 българи емигрират в Германия дневно Населението й надхвърли 83 млн. души

Ангела Меркел и други европейски лидери поздравиха новия шеф на ЕК Силвио Берлускони пръв стисна ръката на Урсула фон дер Лайен

Рекордьор по смъртност в ЕС остава България Страната ни е на първо място с 1602 починали на 100 000 жители

Проф. Костадин Бобев, пред „Труд“: “От местопрестъплението” е тъжен филм у нас на живо

Коя е най-голямата тайна, която българските криминалисти са успели да разкрият? Защо в института по криминалистика се бавят експертизи и заради тях дела срещу убийци зациклят? Колко време и пари са нужни, за да заприличат нашите лаборатории за изследване престъпни следи на тези, които виждаме по американските филми? Проф. Костадин Бобев знае това. Той е доайен и безспорен авторитет сред учените и трудещите се на полето на криминалистиката.

– Гледате ли, професор Бобев, сериала „От местопрестъплението“?
– Гледам някои серии.

– Приличат ли лабораториите за изследване на улики във филма на тези в института по криминалистика?
– Има общи неща. Лабораториите за изследване на материали, иззети от местопрестъпления са универсални в цял свят. Има класически методи на изследване:балистични, дактилоскопни. Има и по-нови: ДНК профилиране, анализиране на глас, записан със СРС. Има автоматизирани системи с база данни от сравнителни образци. В дактилоскопията образците са пръстови отпечатъци на регистрирани извършители на престъпления, в балистиката – гилзи и куршуми от неразкрити убийства, в биологичните анализи – ДНК профили с уникална генетична информация за регистрирани закононарушители. В Научноизследователския институт по криминалистика (НИК) имаме към 45 000 ДНК профили, събирани от 2001 г. По тях се разкриват престъпления на рецидивисти. Помните ли сестрите Белнейски? След като се изолира ДНК материал от ноктите на убитите момичета и се сравни с данните в института, бе разкрит регистрираният за такива престъпления Лазар Колев. Разбира се, във филма подобни случаи са представени в по-атрактивна и достъпна форма. В живота изследванията са сложни и изискват подготовка. В криминалистиката се работи със замърсени или с малки количества вещества. За да се извлече биологичен материал от угарка на цигара, тя минава през няколко лаборатории – да се увеличи и приведе в чист вид за изследване.

– Личи си че обичате института, професоре. Как не, като сте го ръководил над 3 десетилетия! Но след като ви пенсионираха, вие другаде сте зает – преподавате в 3-4 университета. Кога последно ходихте в него?
– Преди 2-3 месеца. Аз помагам там на някой научни работници – асистенти и доценти за хабилитирането им, за защита на докторските дисертации и пиша рецензиите там. Ползвам една стаичка в института. С колегите обменяме мнения.

– Запознат ли сте с мнението на Албена Предоева, експерт и синдикалист института? Цитирам нейно интервю: „Като апаратура и ниво на експерти институтът не отстъпва на други. Но условията за работа са ужасни! Сградата се разпада. Постоянни ремонти на парче. Лампериите свалени, от тях пада прах върху пробите. Духа от дограмата, която се свлича…“ Това не прилича на нищо от оня филм, в който по косъм стигат до убиеца…
– Права е Албена…Построихме този институт през 1975 г. За 2 г. издигнахме 7-етажна сграда. Бързахме. Работехме на Лъвов мост (в бившата полицейска дирекция). Тя се тресеше, вибрациите от трамваи и тролеи пречеха на точността на изследванията. Като се преместихме, се почувствахме добре. Постепенно обаче новата и хубава сграда на бул. „Ал. Малинов“ остаря. Не отговаря на изискванията. Облицовки, радиатори, водопроводи, вентилатори – всичко е неподдържано, амортизирано…Знаете как е, ходите в института…

– Не съм ходила отдавна. По ваше време журналистите в института се прескачаха, дето се казва – правеха интервюта, репортажи. Сега трудно ги допускат, защо така? Директорката Маркова е симпатична жена.
– Може би колегите се притесняват от някои неща.

– В доклад на Инспектората на ВСС четем, че 2300 изследвания са забавили с над 6 месеца разследвания. На национално съвещание главният прокурор каза: „Криминалното разследване се бави, защото с месеци чакаме от института експертизи!“ Чухте ли го?
– Г-н Цацаров има бележки главно за ДНК експертизите. Още като беше председател на Окръжен съд в Пловдив с него сме разговаряли за тях.

– Те в провинцията се бавят с години, казват от инспектората.
– С тях има проблем във всички лаборатории в Европа. Изолирането на ДНК- профил е скъпо удоволствие – струва $25, след като се направи натривка на устата на извършителя на престъпление. В момента има иззети биологични материали от над 10 000 извършители. Но по липса на средства не могат да се профилират. Една дактилоскопна експертиза може да струва 5 ст., но ДНК експертизата – 300 лв. минимум. Ако анализът е митохондриален (на косъм от луковица) струва 10 000 лв. А разследващите, които назначават експертизи, не се интересуват от цената – събират в торба по 50-60 обекта и искат по всички ДНК анализ! Така по един случай експертизите струват и по 50 000! В западноевропейските страни отпускат определени финансови средства на разследващите. В Скотланд ярд им дават 2 млн. за експертизи и те си плащат, като правят сметка за лимита. Ние сме имали неплатени експертизи за 600 000 лв. Съдът определя сумите за нас, когато делото приключи, а то може да продължи с години. Също и прокуратурата. А консумативите са скъпи. Внасят се от САЩ. Аз, като ръководител на института решавах проблема с преговори. . Като имаме съвместен проект с Германия, Франция, Холандия за обучение и техника, те дават техниката без консумативи – търговска тактика – да ги купуваме после от тях. Аз намирах начин да се разберем, да ни дават и консумативи. Сега институтът е включен в проекти за 3-4млн.евро. Един с Норвежкия финансов механизъм е за 2,3 млн. – за укрепване на научно- изследователската работа. Това е добра новина.

– Инспекторите на ВСС докладват, че институтът страда и от недостиг на кадри. Защо? Толкова е интересна професията ви!
– Когато ръководех института, кадрови проблем нямаше. При недостиг в някое направление, предлагах и получавах щатно увеличение от 1-2 бройки. Когато Цветанов и Вучков бяха министри, се назначиха 12 души за ДНК експертизи. Оказа се обаче, че няма работни места за част от тях и те напуснаха. Останаха 7-8, но лабораториите за подготовка на пробите са само 3, а секвенаторите, които ги обработват – два. А близо 1000 обекта чакат за изследване! И да назначат още експерти, няма за тях маси, осветителни тела, епруветки, спринцовки… Има свободни стаи, но за да се оборудват така, 30-40000 лв. трябват.

– 40 000? Само? Това не е ли смешна сума хазната?
– Аз съм се борил напразно и за по-малко. Имахме проект за нова страда – да се преместим там, докато се ремонтира старата. Цветанов, като министър каза: да, но го смениха и край. Той междувременно ме пенсионира, без обяснения. Може би, защото възрастта ми напредна. Сега местят НИК в Института за специална техника. Кабинетите му трябва да се преустроят в лаборатории – да се разбиват стени, да се правят плотове, инсталации, газоотводи…За една ДНК лаборатория трябва 5-6 помещения да се свържат и изолират – така, че да се подават пробите през гишета без са се замърсяват. Това ще отнеме години, не е като да смениш табела на кабинет.

– А защо закриха Института за специална техника?
– Смятат, че могат да се купуват тези изделия, които те правеха. А беше чудесен институт! Както и институтът по компютърни технологии, който закриха Компютърните експертизи сега ги правят НИК. Ликвидираха го като нищо, както и криминологията в нашия институт.

– Аз не разбрах защо ви пенсионираха, като учен вие очевидно сте в разцвета на силите си. Но още по-малко разбирам защо Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК), както се наричаше, беше отрязан наполовина и стана НИК.
– Въпрос на политика – отношение към науката и учените. Първото звено за криминология беше открито още през 1967 г. Десетки години функционираше съвет за криминологически изследвания, ръководен от главния прокурор с участието на професори и магистрати от най-добрите. Така беше до Филчев, включително. Имаше 3 криминологически звена – към прокуратурата, НИКК и Института за държавата и правото към БАН. Сега няма нито едно. Закриха ги! Както закриха и лабораторията по съдебни експертизи към МП. А колко много проблеми имат нужда от разработка! Тероризъм. Корупция. Радикализъм. Миграция. Криминалистиката е наука, която участва в разследването на престъпленията, а криминологията – в предотвратяването им. Изследвайки причините, динамиката, структурата и жертвите им, тя предлага мерки за превенция.

– Да не би криминологията у нас да стана излишна, тъй като ние престъпността я победихме – особено организираната, както пишат в последния евродоклад експертите на Юнкер.
– Вие се шегувате, но има последователност в действията на министрите. При Цветанов и Вучков премахнаха научния статут на института. После ликвидираха библиотеката и изданията – научни трудове вече не се издават. Не го правят със заповеди. Променят щата. Имахме 40 научни сътрудници. Сега няма и един! Имахме 15 хабилитирани – доценти и професори. Сега нито един! Подготвяха се при нас по 7- 8 докторски дисертации. Сега нито една!

– Спестяват пари от заплати?
– Не само. Струва ми се, че го правят от неразбиране и незнание.

– И г-н Цацаров смята, че институтът не бива да е научен. Записах думите му: „Разследващите нямат нужда от наука, а от лаборатории за експертизи, изнесени в страната и малък център в София.“
– Аз пък твърдя, че е полезно съчетанието на експертната и изследователска работа. Ежедневно виждаш проблемите в практиката и ги решаваш в научноизследователски план. Престъпниците остават следи, но трябват и учени, за да ги видят. На неуките хора следите не им говорят нищо. „Местопрестъплението“ е тъжен филм у нас на живо. Във всички водещи лаборатории по криминалистика има научни сътрудници. Така е и в лабораториите към Скотланд ярд. Тереза Мей, като министър ги направи на самоиздръжка. Така повиши многократно цената на експертизите.

– Доста скъпо ни струваше допитването до Скотланд ярд за Белнейски, нали? Но главният прокурор наблегна на друго. Държавата, каза той, плаща огромни суми на частни лаборатории за ДНК експертизи по дела, като петорното убийство в Нови искър. Защото в частната лаборатория правят експертиза за 24 часа, а в института с месеци се бавят!
– Частни лаборатории има в почти всички европейски страни. Но има един проблем при тях, свързан е със следствената тайна. Когато им се възлагат експертизи по дела с неизвестен извършител и им се предоставят доказателствени материали, следствената тайна е застрашена, меко казано. Някой от частната лаборатория може да предупреди извършителя! Имал съм такива случаи – споделям с ръководители на МВР изследвания в института, те правят оперативно съвещание и половин час след него престъпниците знаят, че сме ги разкрили.

– Колко са частните лаборатории у нас?
– Две. Едната е по съдебна медицина. Другата е за ДНК експертизи – на Мая Кичева, която 10 години доставяше техника за тях на нашия институт.

– Но защо държавата плаща „огромни суми“ за експертизи на частници, а й се свидят 30 000 лв. да оборудва в НИК 5 стаи?
– Не обичам да правя изводи, без доказателствен материал.

– Да не би разследващите да предпочитат частната лаборатория, защото тя може да им даде такъв резултат, какъвто си поръчат и платят?
– Не допускам това. Ако защитата не е доволна от този резултат, може да поиска контраекспертиза в НИК или в чужбина. Злоупотреба е възможна при почерковите експертизи. Има поне 10 бивши експерти на НИК, които ги правят на частно сега. Един от тях изгуби тефтерчето на Златанов ( със записките „Тоя да се удари, оня да се оправи“). В почерковите експертизи се правят заключения на вероятност. Едно заключение „вероятно не е написано от еди кой си“ може да оневини някого. А самият експерт не носи наказателната отговорност по чл. 290 – за необективна експертиза.

– Виждали сме в съда как двама, трима и повече експерти изследват подпис, надцакват се с „вероятно не“ и „вероятно да“…
– …и накрая нищо не става.

– Премиерът Борисов каза:“Искам институтът по криминалистика да го направим такъв, какъвто го гледаме по филмите. Колкото трябва, ще заделим пари, най-съвременното да се купи!“
– Хубаво го казва. Ама пари не дават.

– Колко пари трябват, за да изпълни премиерът обещанието си?
– За да се направи до НИК сграда по съвременните стандарти, са нужни около 6 млн. лв. Цената е от проекта, изготвен с идеята да се преместим в новата, докато се реновира старата сграда, за което още 3 млн. трябват. Апарати имаме нови, добри, но столовете ни са скъсани, масите счупени…Имаме 100 лаборатории, които се нуждаят от ремонт. Грубо казано, са нужни 10 милиона. При добра строителна организация за 3 г. и при нас може да стане като във филма.

– Четох популярната ви книга „Малките тайни на криминалистиката“.
– Аз под „малки тайни“ разбирам неочакваните резултати от експертизите. Експертът наблюдава представените му от разследващите органи материали и вижда, че от тях може да извади допълнителна информация по метод, който не е прилаган дотогава. Например, прави почеркова експертизи на някой, който е сложил само кръстче, вместо подпис и казва: аз мога да извлека информация по един нов метод, спектрален – под натиск щрихът добива спектрални цветове – жълто, зелено, синьо…

– А голямата тайна на криминалистиката?
– Тя беше за Левски – дали са негови косите, които пазим като реликва. В тях няма косъм с луковица. За да се направи митохондриален анализ, трябваше да се намери донор. След 6-7 поколения! Левски няма деца. По линия на сестра му Яна проследихме родословното дърво и намерихме в Пловдив една жена – Божана Пачаурова, 81-годишна, шеста правнучка. Взехме слюнка от нея малко преди да почине. От общината в Карлово ни осигуриха 40 000 лв. да купим американски консумативи за сравнителния анализ. Получи се удивително съвпадение. Удивително! И днес вече сме сигурни, че на Левски косите са истинската светиня.

Нашият гост

Костадин Бобев е роден на 28. IX.1938 г. в Поликраище, търновско. Завършва химия в СУ (1964). През 1968 г. започва работа в института по криминалистика и криминология на МВР, става директор през 1975-а и го ръководи 35 години Специализирал във Франция, Русия, Англия,Швеция,САЩ. Член на Комитета по криминалистичен анализ към Американската асоциация по идентификация. Председател на Научното дружество на съдебните медици и криминалисти в България. Преподавател в Академията на МВР, СУ, Югозападния и Бургаския университет. Автор на стотици монографии, студии и книги по криминалистика.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.