На 21 август 2019 да почерпят

Българин стана 7-и на световното по плуване

Испания прати военен кораб в Лампедуза, за да ескортира съд с мигранти

Сирийската армия блокира турски наблюдателен пункт

Роман Безяк: „Лудогорец“ е фаворит, но „Марибор“ не е за отписване

ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря по 93 тона боклуци на денонощие

Русия показа най-новия си разузнавателен дрон (ВИДЕО) „Алтиус-У“ се управлява чрез спътников канал

Орлин Павлов в дует с Михаела Филева Записват песен към филма „Завръщане”

Хеликоптер се разби в Гърция, загинаха трима души

Сълзотворен газ, палки и водни оръдия срещу кюрдски демонстранти в Турция

Предлагат разредена белина като лекарство-чудо

Беларускиня с дебют в каяка за България

Меркел: Търсим решение за ирландската граница, без преразглеждане на споразумението за Брекзит

Втора клада под „Струма” готова да лумне всеки момент Планина от пластмаси продължава да е струпана на метри от обгорелите колони

Бундесбанк: Разликата между „старите” и „новите” членки на ЕС намалява

Проф. Николай Овчаров: Добрите новини ги дава археологията

 Българинът не е изроден, щом има интерес към миналото и влечение към познанието

– Археологическото лято вече преваля. С какво ще бъде запомнено то, проф. Овчаров?

– Не съм съгласен. Лятото е в разгара си. И при нас, като при земеделските работници, реколтата се прибира наесен. Със съдействието на община Търговище вече три години продължаваме делото на моя баща проф. Димитър Овчаров, който начена този град преди десетилетия. Тази година освен крепостта на хълма, която е от V-VI век и продължава да съществува до ХIV век, може би най-важното откритие е Мисионис, на 7 км от Търговище, в полите на Стара планина. До крепостта намерихме в равнината останки от римски строежи от II-III век със скулптурни фигурки на птици и други интересни изображения, което доказва една наша идея. Че Мисионис преди да се качи на хълма поради варварските нашествия през III-IV век е бил в равнината. Много е важно, защото потвърждава средновековни автори, според които Мисионис е бил един от най-големите градове в Североизточна България, търговски център, предшественик на Ески Джумая, или още Търговище, с прочутия му панаир. Мисионис е търгувал с далечните земи на Северна Африка, Тунис, Мароко и пр. Изобщо Търговищкият район разчита на развитие на културния туризъм, както вече сторихме в Източните Родопи.

– Ваши колеги споделят огорчението си, че държавата отпуска унизително ниски суми за разкопки, а иначе иска да развива културен туризъм.

– Парите никога няма да стигнат, както е известно. Те трябва да се разпределят на базата на приоритети, значението им за развитието на културно-историческия туризъм. Вече се очертаха няколко, които привличат стотици хиляди посетители. Това е Велико Търново, което открай време си е главен обект на културния туризъм. После идва Перперикон с 200-250 хил. посещения. И там държавата отделя специални средства за проучвания. В последно време и общините започнаха да дават. Пример е и Мисионис. Тази година имаме към 40-50 хил. лв. от общината и от спонсори. Хората разбират, че тези проучвания са необходими… А парите никога няма да стигнат, ако ги разделяме между 100-200 обекта. Трябва да се финансират приоритетни обекти, определени от държавата, от общините, а не от отделни археолози.

– Твърдите, че България е една от трите страни в Европа с най-много археологически паметници редом с Италия и Гърция. Можем ли подобно на италианци и гърци да експонираме ефективно това богатство?

– Е, учим се от тях. Те имат много по-дълга история в това отношение и голям опит, понеже те живееха в свободния свят и туризмът им е развит отдавна. Държавата там също отделя значителни средства. И пак повтарям за приоритетния принцип. Една Турция например, която пропуснахме, а тя е една от най-богатите на паметници в света. Там се знае добре как се финансират обектите в Истанбул, Ефес, Анталия. И в Гърция – знае се, че трябва да се финансира Акрополът, разкопките на Крит и т.н. Тоест приоритетността при тях е силно изразена. От една страна, за археологическото проучване, от друга – за консервационно-реставрационните процеси. И разбира се, рекламата, която не е никак маловажна. Това нещо в България полека-лека се налага. И ние действително очертаваме няколко приоритетни обекта, които ще бъдат стълбът на културния туризъм в страната.

– Тогава какво става с обектите извън приоритетите?

– Съвсем не искам да кажа, че всяка община, градче, дори село няма право да си развива близката крепост или друго. Но да го прави със свои средства. Въобще всички други обекти ще бъдат естествено включени на базата на големите дестинации. Пример са Източните и Средните Родопи – разработена дестинация, в която Перперикон влачи най-много туристи. Покрай него се развиват и обекти като Храмът на Орфей, Пещерата утроба и един от тази година, на който предстои бъдеще – Градът на слънцето до с. Ангел войвода. Колегата Здравко Димитров го разработва. Тракийски скален обект, който предстои да покаже своя потенциал. Разбира се, в дестинацията влизат и етнографски паметници като този в Златоград, който се посещава от десетки хиляди, възхитени и от чудесната природа. И резултатът е повече от половин милион посещения годишно. Това е простата формула, към която да се придържаме.

– Вие патили ли сте от иманяри, проф. Овчаров?

– Няма археолози, които да не са патили от иманяри. Всъщност не археологията, а държавата пати от тях, това не е наша собственост. Винаги съм казвал, че има простичък начин да се отървем от иманярите. Изключвам законовите мерки, абсолютно необходими. Но когато един обект се социализира, посещава се от хиляди хора, естествено, че няма да има иманярски набези. Представяте ли си набези на Царевец или на Перперикон, където винаги има хора. Тоест превръщането им в обекти на културния туризъм е сигурен ключ към премахване на иманярството. Разбира се, не навсякъде може да има голяма посещаемост. Тогава вече влизат законовите, наказателните мерки. Няма да се отървем от иманярството 100%, но поне да бъде максимално ограничено. Впрочем то вече е поограничено в страната. Не е както беше преди години.

– При вас достига ли информация какво откриват те, или си остава загадка?

– О, намират, намират. Особено през 90-те на миналия век, когато България беше разграден двор, имаше масирана атака. Колегата Здравко Димитров, когото споменах, заместник-ръководител на Перперикон, от две години води разкопките на Рациария до с. Анчар. Там виждаме класически пример на унищожение през 90-те. С трактори и багери разкопаваха римските обекти по Дунав, за да изкарват нови и нови пластове. Унищожаваха цялата архитектура, само и само да намерят няколко монети. Това беше върхът на варварството… Сега бедствието не е в тази степен, но уви, унищоженото е безвъзвратно загубено.

– Развива ли се процес на оварваряване на населението?

– То винаги е имало простаци и люде, склонни да унищожат собствената си страна за няколко сребърника. Хайде, да не са малко, много да са парите. Но аз съм оптимист и винаги съм бил. Иначе не бих се занимавал с това, което правя. Защото основна моя цел е развитието на културния туризъм. Не толкова чисто научната страна, особено през последните 15-20 години. Днес на Перперикон ме спираха десетки да се снимат с мен, да им разпиша книжките, купени там. Виждам усмихнати лица въпреки ужасната жега, гордостта им, удоволствието да се разхождат в уникалния скален град. Такива хора не могат да бъдат варвари. Българинът не е изроден, сигурен съм. Не е загубил влечението си към познание, интереса към миналото. Но се сочат само лошите примери, което е заслуга на медиите. Показват грозното, понеже американецът бил казал, че добрата новина не е новина. Въобще не е вярно. Хората жадуват за добри новини. Археологията е типичен пример. Какъв интерес предизвиква, колкото и трудно да прониква информацията. Много трудно стана да се прокара един приличен репортаж в някоя от големите телевизии. Не разбирам защо медиите играят срещу собствения си интерес. Те само биха вдигнали тиражите и гледаемостта си, ако оповестяват тези неща. Та така – „матрялът” не е лош. Въпросът е как се работи с него.

– Ето ви сега медиен простор. Кажете за Перперикон!

– Посещаемостта тази година е огромна. Когато имаме важни открития, туристическият поток скача с пъти. Ето, миналата седмица стана поредното голямо откритие, може би най-голямото въобще в България за годината. Даже не мога да преценя стойността му, защото не сме го завършили. Става дума за най-голямата раннохристиянска катедрала в Родопите. До момента основната й част е дълга 25 м, широка 15 м, и корабна базилика от V век. Тя продължава на запад и може в общия си вид да достигне 40 м с всичките си елементи като втори притвори, дворове и т.н. Уникално откритие с напълно запазени каменни колони. По-късно през IX-X век е била преправена на еднокорабна църква. Много важно е, защото през Средновековието Перперикон продължава да е епископски център. Църквата е епископска още от V век. Въобще един невероятен паметник на архитектурата, който особено от птичи поглед, като правим снимки с дронове, е нещо удивително, грандиозно. То взриви обществеността. Десетки хиляди идват. Носят вестници и от снимките там питат къде е църквата. Понеже още няма пътеводител.

– Това беше ласкателно за печата.

– Е, не могат да си носят телевизионни приемници.

– Знам, че не сте изкушен от политиката, но все пак какво мислите за президентската кампания?

– Не съм изкушен да се занимавам с политика, но бих казал, че съм активен гражданин. Ами кампания като кампания. Не виждам кой знае какви драми около нея. Че задържаха оповестяването на кандидатите – намирам за нормално. Едни избори са нещо като покер – кой ще свали пръв картите. ГЕРБ като партия с най-голям потенциал изчаква по-дълго от останалите. И това е част от политическата игра.

– А генералската кандидатура как ви се вижда?

– Очевидно се залага на националистическа вълна. В тези трудни времена националистическата карта е силна, защото България, както и цяла Европа, е поставена пред изпитания, терзаят я страхове. Но не съм много убеден в силата на тази кандидатура. Вероятно ген. Радев е много голям летец, добър пълководец според нашите исторически термини, но в случая на нас ни е нужен политик. Мисля, че и ГЕРБ си извлече поука с предишния си избор на президент. Трябва много да се внимава какъв ще е претендентът за президент. Убеден съм в едно – че трябва да е политик. Не генерал, не бизнесмен, не професор по археология…

– Пък защо не и професор по археология?

Като казах това ми стана мъчно за Митко Цонев. В последното му предаване представих едно от откритията и пак се говореше на президентска тема. Той се пошегува: “Проф. Овчаров, току-що обрисуваха портрет на кандидат-президента – да е умен, интелигентен, известен и това-онова. Вие отговаряте на условията. Ще се кандидатирате ли?” Отвърнах, че всяка жаба трябва да си знае гьола… Та това е. Президентът да е утвърден политик, който умее да лавира в сегашните изключително трудни времена. Като историк го твърдя – България много отдавна не е била в толкова сложна ситуация. Може би от периода на Борис Трети между 1939 и 1942 г. Казвам го най-откровено и най-сериозно.

Нашият гост:

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет. Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). Старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към БАН (1994).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.