Проф. Нина Дюлгерова – историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: Русия и Путин са непреодолима мишена за Запада

Всяка намеса за провал на световното по футбол може да доведе до революция

Какви са опасностите от разиграването на драмата между Сърбия и Косово. Възможно ли е искрите на напрежение там да доведат до нов конфликт. Какво става с истерията по случая с отровения бивш руски шпионин Скрипал и докъде ще стигнат действията на Запада и на Русия. Имат ли връзка близкоизточните конфликти с този скандал. Какво да очакваме от започналата среща на Путин и Ердоган в Анкара. По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Докато цял свят следи истерията по случая „Скрипал“, съвсем близо до нас се разиграва друга драма – между Сърбия и Косово. Русия демонстрира пълна подкрепа на Сърбия. С оглед на емоционалната слабост на Сърбия към Косово, възможно ли е нервите на някои сръбски политици да не издържат и да предприемат по-рисковани действия, проф. Дюлгерова?

- Светът се развива в такава посока, че степента от емоционална реакция с всеки ден се увеличава. Смятам, че през следващите месеци няма да се излезе извън рамките на политическото говорене, декларации, контакти и обещания. Казусът Косово-Сърбия е пример за това как европейският приоритет на България по време на европредседателството й е добро пожелание, но далече от възможностите за реализация. Твърде близо е времето, когато се разиграваха кървавите събития там, и едва ли 20 години по-късно ще се намери някой, който с вълшебна пръчка да превърне процеса и да го направи позитивен с тенденция за опрощение и общо европейско бъдеще. Отношенията между Русия и Сърбия имат над 100-годишна история. Телефонният разговор между президентите Путин и Вучич ще си остане по-скоро обещание, отколкото действие. Русия едва ли би искала да си открие дългосрочен фронт в такава взривоопасна зона с богато минало и възстановени конфликтни зони, какъвто е Балканският полуостров.

- Защо процесът на помирение между сърби и албанци под ръководството на ЕС се провали?

- Никога не съм била оптимист, че някой като ЕС, зад който стои САЩ, ще може да разреши въпроси с дълбока история посредством срещи и обещания. Това, което наблюдаваме в двустранните процеси Сърбия-Косово, Сърбия-Албания, както и Македония-Гърция, се вижда само очертаване и подновяване на стари проблеми, но не и конструктивна визия за решаването им в близко или по-далечно бъдеще. Няма и сериозна мотивация за позитивни процеси в т.нар. Западни Балкани.

- Албанците ли са троянският кон на САЩ в Западните Балкани – региона, в който искаме да играем важна роля?

- Не, Албания си има своята политика. От 2017 г. започна да се развива един американски сценарий за преструктуриране на балканската карта в контекста на Западните Балкани. Ако проследим процесите и търсим конкретика с резултати, което е в полза и за България, е, че бе признато българското малцинство като част от албанската държава. Да не забравяме и подписания т.нар. исторически договор между България и Македония. Но тези процеси, които имат конкретни политически решения, не бих обвързала с искреното желание, на който и да е от политическите лидери на Балканите, в случая от трите държави, като техен доброволен акт. Политическата воля идва отвън и е свързана с една много висока степен на прагматизъм – Коридор №8.

- Да се върнем на случая „Скрипал“ - не избърза ли Западът с тези резки движения с гонене на руски дипломати, не отидоха ли твърде далече в обвиненията си Тереза Мей и Борис Джонсън?

- Истеричното поведение и изказ на английските политици, в които отсъстват достоверни доказателства, непрекъснатата промяна на факти, обстоятелства и участници, показва, че това е измислен проблем, необходим за отклоняване на вниманието от нещо много важно за Англия. Въпросът е свързан със съществуването на тази държава вътре или вън от ЕС и нейното бъдеще.

- Западът обаче демонстрира завидна солидарност...

- Т. нар. европейска солидарност се превърна в представителна визия на политическите ръководители на държавите членки на ЕС. За съжаление, те показват сервилност, зависимост и отсъствие на здрав разум, свързан с бъдещето на ЕС, и на народи. Оказа се, че малките държави, между които и България, имат много по-силен инстинкт за самосъхранение, отколкото тези, които излязоха и заедно с Тереза Мей заявиха, че има „голяма вероятност Русия да е в основата на скандала „Скрипал” и затова ние ще предприемем съответни мерки”. Самата фраза, която се превърна в ключова, дава основание да се коментира всичко друго, освен адекватност в поведението, изказа и решението.

- Твърде бързо Юлия Скрипал излезе от кома – специалисти твърдяха, че ако тя и баща й са имали досег с препарата „Новичок“, то нервната им система би трябвало да е тотално унищожена. Този факт до какви хипотези може да доведе?

- Специалистите, които даваха информация за газа, заявяваха, че всеки, имал досег с този нервно-паралитичен газ, след 10 секунди трябва да е мъртъв. А въздействието му е с много широк периметър. Това означава, че отново ни се поднася голяма доза дезинформация.

- Най-важният въпрос обаче си остава кой има изгода от това?

- Изгодата е за тези, които в момента са в криза. В политическа, икономическа и социална криза са държави като САЩ, Англия, не е учудващо, че в този формат се включва и френският президент. Предвидима и нормална е предпазливостта на Ангела Меркел. Но това е свързано с обстоятелството, че тя е наясно, че светът е изправен пред много по-сериозни проблеми, от които съзнателно се отклонява вниманието с измислени казуси като скандала „Скрипал”.

- Какво точно имате предвид?

- От известно време упорито се говори, че Китай купува петрол с юани, петроюани. САЩ загуби монополното си право доларът да бъде основна единица за всяко нещо, което се купува и продава. Това означава, че влизаме в свят, където геополитическите граници, които продължават да са актуални в Европа от края Втората световна война насам, няма да бъдат основен показател дали живеем още в стария свят или вече сме новия. Той ще дойде с разчупване на монопола на американския долар, нещо, което вече наблюдаваме.

- Защо толкова екстремно се развиха нещата – една от версиите за причините за скандал е опит за провал на световното по футбол в Русия? А че спортът е важна част от политика, вече го виждат и малките деца.

- Промените започнаха да се развиват с космическа скорост веднага след речта на Путин пред Федералното събрание в Русия на 1 март т.г., в която той показа възможности за защита и отбрана. Това предизвика нервната и почти неадекватна реакция на Запада. Отричането беше съпроводено с тези процеси – казуса „Скрипал“, Сърбия – Косово, невъзможността за решаване проблема с името на Македония между Атина и Скопие.

Беше ясно, че с наближаването на световната купа по футбол в Русия ще има провокации. Така, както се случи с украинската криза през 2014-а, когато беше олимпиадата в Сочи. Футболът е най-масовата и най-емоционалната, но и носеща най-много пари игра. Но Западът трябва да знае, че всяка намеса и невъзможност на отбор или запалянко да отиде в Русия на световното по футбол, може да доведе до революции. Това дори може да промени политиката.

- В историята на този скандал има толкова много противоречия, а в същото време за публиката това прилича по-скоро на филм за Джеймс Бонд, някои пък го сравняват с компютърна игра. Такива ли са новите геополитически игри?

- От 2017 г. познатата политическа система с идването на власт на Тръмп и на Макрон показва, че политиката с правила вече приключи. Всяко нещо, което ни се поднася, поне ни успокоява, че невъзможни неща няма в политическия свят. Хората от следвоенното поколение обичат криминалните романи, а младото поколение – компютърни игри. В момента световният елит в лицето на английските политици, европейските лидери и американският президент ни показаха, че всеки един от тях играе с удоволствие играта на Агент 007. Оприличават се или с него или пък търсят друг, който да набедят, че е такъв.

- А Сирия и Близкоизточните конфликти може ли да са в корените на сегашния скандал?

- Близкият Изток е част от един ъгъл, в който всеки от сегментите има свое устойчиво позициониране. Единият е Сирийският казус, ИДИЛ. Те са основният компонент за повишаване на напрежението, чрез който се дават сигнали към различните участници в регионалното и глобалното пространство. Вторият устойчив сегмент на глобалното преструктуриране е Русия - отново обявена за враг, който трябва да мотивира и оправдава действията на останалите участници в този голям пъзел. А третият сегмент е ЕС, като в случая чрез Брекзит и ключовия играч в момента - Великобритания, се опитва да направлява процесите в посока, изгодна за САЩ, която пък се опитва да спаси и опази себе си. Не приемам еднозначно, че всичко, което е в Близкия Изток, резонира в Европа. Имаме три зони на несигурност.

- Кои са те?

- Двете - в Близкия Изток и Украйна, са проблемна зона на сигурност и висок интензитет на агресия. Докато третата зона – континента Европа и ЕС продължават да бъдат експерименталната зона на политическа, а не на военна несигурност. Това означава, че Европа е свързана с този голям триъгълник, там е и Русия, защото Турция и Русия са свързани с Украйна плюс Близкия Изток. Но факт е, че Русия и Турция са активните участници в Близкия Изток. Русия по разбираеми причини е свързана с процесите в Украйна, най-вече в Източната й част. Но ЕС в цялата тази динамика от процеси, на практика е поставен в ситуацията на наблюдател и на говорител, но не е и на играч, участващ в решаването, на който и да е регионален или глобален конфликт.

- Западът започна много опасна игра с Русия. За публиката се виждат само нещата от повърхността, но светът наистина ли е пред прага на война?

- Първо, война няма да има. Има я в Близкия Изток, който продължава да бъде основният обект с оглед конвенционалните суровини нефт и газ. Второ, Европа изобщо не е континент, който е определен в глобалния сценарий да води война. Нея я разграждат с миграциите и бежанците и разпадащите се институционални процеси. Войните са регионални, но те вече са започнали и няма да спрат. Светът не само не е готов, той не може да води световна война. Защото ако това се случи, тогава ще изчезне целият свят. Русия и Путин обаче засега са непреодолима мишена за Запада.

- Изводът от кризата в дипломатическите отношения през последните дни между Русия и Запада е, че тя няма да стихва, а в бъдеще е напълно възможно да се очакват нови провокации. Докъде може да стигнат те?

- Явната обвързаност на политиката на Франция и Германия и тяхната зависимост от САЩ е ясна за всички. Но когато става въпрос за интереси, свързани с обществата, които Макрон и Меркел ръководят, прагматизмът е основен. Защото живеем в енергийния 21 век. И се знае, че ако няма енергия, всички лидери, които не могат да решат проблема, ще напуснат сцената. Когато въпросът опира до енергетика и дългосрочни цели, изчезват всички ориентири с анти или проруска насоченост. Икономиката почти винаги изчиства конюнктурните политически пристрастия.

- България отказа да гони руски дипломати, някои вече говорят и за посредничество на София при бъдеща среща на ЕС с Русия, подобно на тази във Варна между ЕС и Турция. Възможно ли е това да се случи?

- Австрия ни изпревари. Защото ние, слава Богу, взехме правилно решение да не експулсираме руски дипломати, но пък Австрия също заяви, че няма да гони, за да може да продължи диалогът с Русия. Там е и седалището на ОССЕ, което очертава един бъдещ диалог между Русия и ЕС да се случи във Виена, а не в София.

- Какво да очакваме от срещата на двама „императори“ - Путин и Ердоган, в Анкара?

- Президентите Путин и Ердоган се срещат във време, когато другите трябва да се съобразяват с тях, а не обратното. Предсказуема е срещата. Най-важното е как ще се действа по отношение на Иран, имам предвид САЩ. И Москва и Анкара подкрепят шиитската дъга, напук на американците. Русия и Турция ще имат много по-устойчиви позиции в двустранното си сътрудничество. Защото и двете излизат като цяло победители от диалога с ЕС. Това е така, защото те поставят условията, а ЕС не само не може да даде ясен отговор, но няма адекватна реакция на нито една от претенциите или поведението на Русия или Турция.

 

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”и в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Автор на няколко книги и десетки статии.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта