На 20 юли 2018 да почерпят

Автоиндустрията в САЩ призова Тръмп да не налага мита върху вноса на коли

Муслин и Янкович отпадат като вариант за „Левски“

1700 незаети места останаха в софийските гимназии

Новият британски министър за Брекзит иска по-интензивни преговори с ЕС

Творчески терминал „България – Израел” Този нов културен формат е продължение на фестивала „Българска душа на Святата земя”

Кнесетът прие спорен закон, даващ право на самоопределение само на евреите

Погазват се правата на психично болните

Учени регистрираха нова сеизмична активност край вулкана Етна

Сменяме валидните винетки с електронни Общините искат 20% от таксите

Борисов пред „Известия“: Влизането на Турция в ЕС в момента е невъзможно

Нараства броят на заразените със Западнонилски вирус в Гърция

Избили на сляпо животните в Странджа Не е установен дори щамът на болестта

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 20 юли 2018

Румяна Милова, дирекция „Паркиране и мобилност“ пред „Труд“: Въвеждаме нощен служебен абонамент за „синя зона“ в София Центърът за градска мобилност ще осигури патрул и паяк

Проф. Нина Дюлгерова – историк и специалист по геополитика, пред „Труд“: Русия и Путин са непреодолима мишена за Запада Всяка намеса за провал на световното по футбол може да доведе до революция

Какви са опасностите от разиграването на драмата между Сърбия и Косово. Възможно ли е искрите на напрежение там да доведат до нов конфликт. Какво става с истерията по случая с отровения бивш руски шпионин Скрипал и докъде ще стигнат действията на Запада и на Русия. Имат ли връзка близкоизточните конфликти с този скандал. Какво да очакваме от започналата среща на Путин и Ердоган в Анкара. По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

– Докато цял свят следи истерията по случая „Скрипал“, съвсем близо до нас се разиграва друга драма – между Сърбия и Косово. Русия демонстрира пълна подкрепа на Сърбия. С оглед на емоционалната слабост на Сърбия към Косово, възможно ли е нервите на някои сръбски политици да не издържат и да предприемат по-рисковани действия, проф. Дюлгерова?
– Светът се развива в такава посока, че степента от емоционална реакция с всеки ден се увеличава. Смятам, че през следващите месеци няма да се излезе извън рамките на политическото говорене, декларации, контакти и обещания. Казусът Косово-Сърбия е пример за това как европейският приоритет на България по време на европредседателството й е добро пожелание, но далече от възможностите за реализация. Твърде близо е времето, когато се разиграваха кървавите събития там, и едва ли 20 години по-късно ще се намери някой, който с вълшебна пръчка да превърне процеса и да го направи позитивен с тенденция за опрощение и общо европейско бъдеще. Отношенията между Русия и Сърбия имат над 100-годишна история. Телефонният разговор между президентите Путин и Вучич ще си остане по-скоро обещание, отколкото действие. Русия едва ли би искала да си открие дългосрочен фронт в такава взривоопасна зона с богато минало и възстановени конфликтни зони, какъвто е Балканският полуостров.

– Защо процесът на помирение между сърби и албанци под ръководството на ЕС се провали?
– Никога не съм била оптимист, че някой като ЕС, зад който стои САЩ, ще може да разреши въпроси с дълбока история посредством срещи и обещания. Това, което наблюдаваме в двустранните процеси Сърбия-Косово, Сърбия-Албания, както и Македония-Гърция, се вижда само очертаване и подновяване на стари проблеми, но не и конструктивна визия за решаването им в близко или по-далечно бъдеще. Няма и сериозна мотивация за позитивни процеси в т.нар. Западни Балкани.

– Албанците ли са троянският кон на САЩ в Западните Балкани – региона, в който искаме да играем важна роля?
– Не, Албания си има своята политика. От 2017 г. започна да се развива един американски сценарий за преструктуриране на балканската карта в контекста на Западните Балкани. Ако проследим процесите и търсим конкретика с резултати, което е в полза и за България, е, че бе признато българското малцинство като част от албанската държава. Да не забравяме и подписания т.нар. исторически договор между България и Македония. Но тези процеси, които имат конкретни политически решения, не бих обвързала с искреното желание, на който и да е от политическите лидери на Балканите, в случая от трите държави, като техен доброволен акт. Политическата воля идва отвън и е свързана с една много висока степен на прагматизъм – Коридор №8.

– Да се върнем на случая „Скрипал“ – не избърза ли Западът с тези резки движения с гонене на руски дипломати, не отидоха ли твърде далече в обвиненията си Тереза Мей и Борис Джонсън?
– Истеричното поведение и изказ на английските политици, в които отсъстват достоверни доказателства, непрекъснатата промяна на факти, обстоятелства и участници, показва, че това е измислен проблем, необходим за отклоняване на вниманието от нещо много важно за Англия. Въпросът е свързан със съществуването на тази държава вътре или вън от ЕС и нейното бъдеще.

– Западът обаче демонстрира завидна солидарност…
– Т. нар. европейска солидарност се превърна в представителна визия на политическите ръководители на държавите членки на ЕС. За съжаление, те показват сервилност, зависимост и отсъствие на здрав разум, свързан с бъдещето на ЕС, и на народи. Оказа се, че малките държави, между които и България, имат много по-силен инстинкт за самосъхранение, отколкото тези, които излязоха и заедно с Тереза Мей заявиха, че има „голяма вероятност Русия да е в основата на скандала „Скрипал” и затова ние ще предприемем съответни мерки”. Самата фраза, която се превърна в ключова, дава основание да се коментира всичко друго, освен адекватност в поведението, изказа и решението.

– Твърде бързо Юлия Скрипал излезе от кома – специалисти твърдяха, че ако тя и баща й са имали досег с препарата „Новичок“, то нервната им система би трябвало да е тотално унищожена. Този факт до какви хипотези може да доведе?
– Специалистите, които даваха информация за газа, заявяваха, че всеки, имал досег с този нервно-паралитичен газ, след 10 секунди трябва да е мъртъв. А въздействието му е с много широк периметър. Това означава, че отново ни се поднася голяма доза дезинформация.

– Най-важният въпрос обаче си остава кой има изгода от това?
– Изгодата е за тези, които в момента са в криза. В политическа, икономическа и социална криза са държави като САЩ, Англия, не е учудващо, че в този формат се включва и френският президент. Предвидима и нормална е предпазливостта на Ангела Меркел. Но това е свързано с обстоятелството, че тя е наясно, че светът е изправен пред много по-сериозни проблеми, от които съзнателно се отклонява вниманието с измислени казуси като скандала „Скрипал”.

– Какво точно имате предвид?
– От известно време упорито се говори, че Китай купува петрол с юани, петроюани. САЩ загуби монополното си право доларът да бъде основна единица за всяко нещо, което се купува и продава. Това означава, че влизаме в свят, където геополитическите граници, които продължават да са актуални в Европа от края Втората световна война насам, няма да бъдат основен показател дали живеем още в стария свят или вече сме новия. Той ще дойде с разчупване на монопола на американския долар, нещо, което вече наблюдаваме.

– Защо толкова екстремно се развиха нещата – една от версиите за причините за скандал е опит за провал на световното по футбол в Русия? А че спортът е важна част от политика, вече го виждат и малките деца.
– Промените започнаха да се развиват с космическа скорост веднага след речта на Путин пред Федералното събрание в Русия на 1 март т.г., в която той показа възможности за защита и отбрана. Това предизвика нервната и почти неадекватна реакция на Запада. Отричането беше съпроводено с тези процеси – казуса „Скрипал“, Сърбия – Косово, невъзможността за решаване проблема с името на Македония между Атина и Скопие.

Беше ясно, че с наближаването на световната купа по футбол в Русия ще има провокации. Така, както се случи с украинската криза през 2014-а, когато беше олимпиадата в Сочи. Футболът е най-масовата и най-емоционалната, но и носеща най-много пари игра. Но Западът трябва да знае, че всяка намеса и невъзможност на отбор или запалянко да отиде в Русия на световното по футбол, може да доведе до революции. Това дори може да промени политиката.

– В историята на този скандал има толкова много противоречия, а в същото време за публиката това прилича по-скоро на филм за Джеймс Бонд, някои пък го сравняват с компютърна игра. Такива ли са новите геополитически игри?
– От 2017 г. познатата политическа система с идването на власт на Тръмп и на Макрон показва, че политиката с правила вече приключи. Всяко нещо, което ни се поднася, поне ни успокоява, че невъзможни неща няма в политическия свят. Хората от следвоенното поколение обичат криминалните романи, а младото поколение – компютърни игри. В момента световният елит в лицето на английските политици, европейските лидери и американският президент ни показаха, че всеки един от тях играе с удоволствие играта на Агент 007. Оприличават се или с него или пък търсят друг, който да набедят, че е такъв.

– А Сирия и Близкоизточните конфликти може ли да са в корените на сегашния скандал?
– Близкият Изток е част от един ъгъл, в който всеки от сегментите има свое устойчиво позициониране. Единият е Сирийският казус, ИДИЛ. Те са основният компонент за повишаване на напрежението, чрез който се дават сигнали към различните участници в регионалното и глобалното пространство. Вторият устойчив сегмент на глобалното преструктуриране е Русия – отново обявена за враг, който трябва да мотивира и оправдава действията на останалите участници в този голям пъзел. А третият сегмент е ЕС, като в случая чрез Брекзит и ключовия играч в момента – Великобритания, се опитва да направлява процесите в посока, изгодна за САЩ, която пък се опитва да спаси и опази себе си. Не приемам еднозначно, че всичко, което е в Близкия Изток, резонира в Европа. Имаме три зони на несигурност.

– Кои са те?
– Двете – в Близкия Изток и Украйна, са проблемна зона на сигурност и висок интензитет на агресия. Докато третата зона – континента Европа и ЕС продължават да бъдат експерименталната зона на политическа, а не на военна несигурност. Това означава, че Европа е свързана с този голям триъгълник, там е и Русия, защото Турция и Русия са свързани с Украйна плюс Близкия Изток. Но факт е, че Русия и Турция са активните участници в Близкия Изток. Русия по разбираеми причини е свързана с процесите в Украйна, най-вече в Източната й част. Но ЕС в цялата тази динамика от процеси, на практика е поставен в ситуацията на наблюдател и на говорител, но не е и на играч, участващ в решаването, на който и да е регионален или глобален конфликт.

– Западът започна много опасна игра с Русия. За публиката се виждат само нещата от повърхността, но светът наистина ли е пред прага на война?
– Първо, война няма да има. Има я в Близкия Изток, който продължава да бъде основният обект с оглед конвенционалните суровини нефт и газ. Второ, Европа изобщо не е континент, който е определен в глобалния сценарий да води война. Нея я разграждат с миграциите и бежанците и разпадащите се институционални процеси. Войните са регионални, но те вече са започнали и няма да спрат. Светът не само не е готов, той не може да води световна война. Защото ако това се случи, тогава ще изчезне целият свят. Русия и Путин обаче засега са непреодолима мишена за Запада.

– Изводът от кризата в дипломатическите отношения през последните дни между Русия и Запада е, че тя няма да стихва, а в бъдеще е напълно възможно да се очакват нови провокации. Докъде може да стигнат те?
– Явната обвързаност на политиката на Франция и Германия и тяхната зависимост от САЩ е ясна за всички. Но когато става въпрос за интереси, свързани с обществата, които Макрон и Меркел ръководят, прагматизмът е основен. Защото живеем в енергийния 21 век. И се знае, че ако няма енергия, всички лидери, които не могат да решат проблема, ще напуснат сцената. Когато въпросът опира до енергетика и дългосрочни цели, изчезват всички ориентири с анти или проруска насоченост. Икономиката почти винаги изчиства конюнктурните политически пристрастия.

– България отказа да гони руски дипломати, някои вече говорят и за посредничество на София при бъдеща среща на ЕС с Русия, подобно на тази във Варна между ЕС и Турция. Възможно ли е това да се случи?
– Австрия ни изпревари. Защото ние, слава Богу, взехме правилно решение да не експулсираме руски дипломати, но пък Австрия също заяви, че няма да гони, за да може да продължи диалогът с Русия. Там е и седалището на ОССЕ, което очертава един бъдещ диалог между Русия и ЕС да се случи във Виена, а не в София.

– Какво да очакваме от срещата на двама „императори“ – Путин и Ердоган, в Анкара?
– Президентите Путин и Ердоган се срещат във време, когато другите трябва да се съобразяват с тях, а не обратното. Предсказуема е срещата. Най-важното е как ще се действа по отношение на Иран, имам предвид САЩ. И Москва и Анкара подкрепят шиитската дъга, напук на американците. Русия и Турция ще имат много по-устойчиви позиции в двустранното си сътрудничество. Защото и двете излизат като цяло победители от диалога с ЕС. Това е така, защото те поставят условията, а ЕС не само не може да даде ясен отговор, но няма адекватна реакция на нито една от претенциите или поведението на Русия или Турция.

 

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”и в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Автор на няколко книги и десетки статии.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (13)

    1. да нещо такова,но повече ми прилича на комшийката от петия етаж!да взема торбата и право на кооперативния пазар за пресен зарзават!

  1. Права е, професорката, но в България тъпаците разбират от всичко, най-вече от геополитика, кат комшийката кака Пена от кооперативния пазар!

  2. От думите на тая „именита професорка“ лъха не логически поглед върху коментираните проблеми, а безгранична любов към Русия и патологична омраза към западните държави и САЩ! Най-вероятно и икономическите и историческите и коментари са пропити от същите чувства! „Труд“, защо въобще тровите съзнанието на хората с мнението на такива личности, мястото на които е или в Москва или в Софийския централен затвор!

  3. САЩ изживяват последната си агония ! а опитите им да отложат краха си, насъсквайки ЕС срещу Русия, както и на Индия срещу Китай – са обречени… бъдещето на планетата се нарича Евразия – там са демографския, интелектуалния и творческия ресурси на човечеството / за военния потенциал няма да споменавам/…

  4. Професорката има добри попадения в анализа си, но всичко можеше да се каже и с няколко думи: „така нареченият Запад изпитва панически страх от възраждането на Русия като основен геополитически фактор и неудържимо нарастващата икономическа мощ на нейния близък съюзник – Китай!“

  5. И Хитлер възaждаше много по – успешно. Германия от късия паша Путин , но… вие путиновци забравихте какво се случи. Приказките
    за кризата на Запада не е от вчера . Тази песен
    се пее вече век и полувина. Всички български
    професори с промит от. руски сапун мозък и вестник труд сега я запяха на много по- висок
    глас. Пейте по въодушовлевено – оная работа
    на коча може и да падне …

    1. Poglednato v istoricheski plan – Napoleonovi voini, Krimska voina, Berlin 1878, Kerenski v Rusia ot fevruari 1917, bolshevishki teror oktomvri1917, Hitler 1938-45, wahabizma na Sauditite/kralskoto semeistvo sa evrei/, talibani ot Afganistan, teroristi na bin Laden, djihadisti vo siria i po sveta, prevrata s Papata, demografska i religiozna podmena na Evropa , ciganizacia na kultura, poredki, ,semeen ‘ zhivot, ………sichko zamisleno ot zapadni pravitelstva i silovi sluzhbi. Po plodovete gi razpoznahme !

  6. божидар михайлов-Абе тотален л.а.й.н.а.р!Ти просто чакаш да се появи статия за РУСИЯ,за да почнеш да сереш л.а.й.н.а!Да Е.Б.А мама ти просто копеле!!!За нищо не ставаш!Ама за нищо.Само можеш да злобееш.ЕЙЙЙ-тоя е уникален боклук !!!

  7. То само божо да е лайнствен, пак се трае, но и други са се изказали в същия ла.нствен стил. Посерняци, кво да им намираш други кусури.

  8. Проф. Дюлгерова показва много верен поглед върху събитията в Европа и около нас.
    Прави много задълбочен анализ с кратки отговори Отдавна не съм чел толкова
    интересно интервю с верни оценки. Особено ме впечтляват свежите определения и
    точните попадения на проф. Дюлгерова. Заслуга на в. „Труд“, че го публикува.

  9. ДЮЛГЕРОВА Е ТИПИЧЕН ПРИМЕР ЗА ПРОФЕСОР ,ЧИЯТО ПРОФЕСОНАЛНА ЗАДАЧА Е ДА ОБУЧАВА МЛАДИ БЪЛГАРИ . ДОТУК ДОБРЕ !?!?! ОБАЧЕ ТЯ Е ОТКРОВЕН АГЕНТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ И ПО ТАЗИ ПРИЧИНА ОПАСНА ЗА МЛАДИТЕ ХОРА .НАЛАТАНЕТО НА ТАЗИ ИДЕОЛОГИЯ Е ТОЛКОВА ОПАСНА , КОЛКОТО И ТАЗИ НА ЧИЧКО АДОЛФ И ЧИЧКО ЙОЗЕФ……

    1. Прав си, сега си взими хапчитата да ти мине пристъпа и да се усрокоиш.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.