Проф. Сергей Игнатов: Фалитът на университети е оздравителен

Сергей Игнатов

Нито един политик няма да позволи закриване на вузове заради загуба на влияние

- Проф. Игнатов за пореден път университетите ни не могат да запълнят местата по държавна поръчка. На какво се дължи това - на големия брой вузове, на демографската криза, на много завършили, които предпочитат да учат в чужбина...

- Причините са по-дълбоки. В България има елитни гимназии, където всички искат да учат, и един друг вид училища, където никой не иска да отиде. И какво показват резултатите по данни, оповестени неотдавна от Боян Захариев - има училища, в които на матура се явяват едва една пета от завършващите. Голямата част не желаят да се явят, а онези, които се явяват, дават изключително слаби резултати. Ако се върнем в седми клас, там картината не е по-добра - една голяма част от децата при външното оценяване имат такива ниски резултати, че не могат да останат в училището си и се налага да отидат в друго, периферно училище. Оказва се, че имаме два доминиращи типа училища - елитни, които подготвят бъдещите емигранти, и едни други, по-масови, които създават аутсайдери. Тази картина показва, че българската образователна система в голямата си част е изключваща, а не включваща.

- Имате ли обяснение на какво се дължи това?

- В България кризата на психологическо ниво явно е по-тежка дори от икономическата. Предлагам на колегите си да забравят мечтата, че само най-добрите ще влязат в университетите.

- Няма как да се случи това, след като местата по държавна поръчка са повече от завършващите.

- Проблемът е, че една стара представа се бие с реалността - имаме много малък брой високо подготвени деца, които остават в България. При 50 000 завършващи средно на година има около двайсет и няколко хиляди деца със средно и високо постижение в средното образование, които попадат в университетите. Ако приемем, че университетите са кула от слонова кост, както се мислеше навремето, и тази кула е обградена от препятствия, ние ще имаме още по-голям проблем, защото тези, които нито работят, нито учат, не биха имали шанс.

- Има ли статистика колко са младите хора в България, които нито учат, нито работят?

- Около 28 % от българите между 16 и 24 години нито работят, нито учат. И ако създадем забранителен режим заради високото качество, което искаме да постигнем един ден, те никога няма да влязат в университет. Поне някои от тези хора влизат в университетите и получават шанс. Проблемът на висшето образование е, че колегията с болка преосмисля реалността. Всъщност, всичко е отдавна измислено - в англосаксонските университети първите две години довършват това, което навремето вършеше гимназиалното образование. Първите две години трябва да са форма на някакво колежанско образование - да учат български и чужд език, да се докоснат отново до всички постижения на човешкия ум и от третата година да тръгват по пътя на своето профилиране. Това неслучайно е измислено, защото проблемът, който ние имаме сега, те са го имали след Втората световна война.

- Само преходът ли е причината за състоянието на образователната ни система?

- Проблемите тръгват още от времето преди 1989 г., когато бе създадена изкуствена уравниловка. Тя пък породи фалшивото чувство за елитарност. Видяхме какво стана през 90-те години. Сега университетът, освен да образова, трябва да бъде и център на обществен живот, където малки общности да живеят активно. Целта е онези, които са влезли със слаби резултати, да ги научим и за две години ние да изравним нивото им с останалите. А успяващите да се развиват по индивидуална програма.

- Нямате ли впечатлението, че от много години само се говори за реформа в образованието?

- Някои от промените са добри, други са имитационни. Лошото е, че много хора, без да разбират от образование, постоянно дават идеи. И понеже разполагат с властта да гласуват, реализират някои от идеите си. Ще дам пример от времето, когато бях министър в първото правителство на ГЕРБ и Искра Фидосова направи фундаменталното изявление, че в Лом ще има университет. Не беше питала нито мен, нито когото и да било от комисията по образованието. Направи го само с амбицията да спечели местните избори.

- Какви са основните проблеми на висшето образование?

- В началото на 90-те години законът даде автономия на висшите училища. И какво се оказва сега? Те си мислят, че имат автономия, но не я практикуват. Винаги когато стане дума, че управлението на университетите се нуждае от реформа, защото не може академичното лице да отговаря за керемидите и строежите, се надига вой. Не искат да чуят, че е добре да има борд, който да се занимава с финансите и стратегията на университета. Когато им казваш, че държавата вече не се занимава със защитата на докторските степени, доцентури и професури, заявяват, че Игнатов ги напълнил с професори. Нали властта е във вас? Защо се пълните? Защото не могат да отказват. Не могат да отказват, защото „широките народни маси“ избират ръководството на университета. И ректорът, за да има следващ мандат, казва „да“ на всеки, който потропа на вратата му и поиска да стане професор. И изведнъж се оказва, че той е автономен за управлението на парите, но не е автономен за най-важното нещо - управлението на кадрите. От времето на Болонския университет и на Сорбоната има три неща, които определят автономията - университетът сам решава кой да преподава, на кого и какво. Има и още нещо зловещо - законът казва колко души трябва да бъдат на пълен щат, на основен договор в университета.

- Защо е необходимо законът да казва това?

- Защото в началото на 90-те години се бяха уплашили от закона „Панев“ и за да не бъдат прогонени хора от университетите, се стигна до приемането на единни държавни изисквания, които казват каква да е бройката. И това стана държавен закон за всички. После, когато възникна националната агенция за акредитация, продължи усилието държавата да казва - а не ректорът - колко да бъде щатният състав. По този начин мислят, че се борят за качество. Истинската автономия обаче предполага университетът да решава кой да преподава в него. Аз не зная защо в една катедра трябва да има седем души. Основният ни проблем е в осмислянето и в практикуването на автономията и Законът за висшето образование трябва да върви в тази посока.

- Мислите ли, че рейтинговата система и критериите за качество, от които в голяма степен ще зависи държавната субсидия за вузовете, ще доведат до по-добро висше образование?

- Това е добро. Казвам го не защото започна, докато аз бях министър - през 2010 г. на базата на рейтинговата система започнахме да усилваме процента върху базовата субсидия. Звената, които заемат челни места, получават допълнение от държавната субсидия. И процентът ще се увеличава и ще доведе до ново качество. Това създава криза от друг тип, защото само някои университети получават допълнителна субсидия. Това ще доведе до брожения, които чрез депутатите ще се отразят на управлението на системата. Защото всеки народен представител защитава интересите на своя избирателен район. Идвал е при мен човек от Етрополе с искане за университет там. Питам го защо трябва да създаваме такъв, а той ми отговаря - защото си нямаме. Обясних, че това не е магазин, не е мол...

- Ще се оправдаят ли очакванията за закриване на специалности, за които няма кандидати, и на университети, които не дават качествено образование?

- Познавайки българската система, мога да ви уверя, че подобно нещо никога няма да се случи с решение на Народното събрание. Няма политик в България или политическа сила, която да тръгне към такава промяна, защото моментално ще загуби изборите.

- Министър Кунева наясно ли е какво прави и какъв ще е резултатът от реформата?

- Мисля, че около нея има хора, които знаят и и помагат. Даниел Вълчев й помага, зам.-министър Диян Стаматов е много наясно със средното образование. Проблемът е, че в министерството системата е много сложна. Там са около 460 служители, а голяма част от тях са назначения тип „отблагодаряване“ на съответна политическа сила към кадри, работили за нея. Много лошо е, но е така. И министърът, ако не е експерт, е много лесно да попадне в капан. Защото те са специалисти по различни теми и винаги могат да го омотаят, особено ако не е от системата. Няма да крия, дори на мен ми беше трудно, а бях преподавал и в Класическата гимназия, т.е. не съм само университетски преподавател.

- Очаквате ли фалити на университети, за каквито вече се заговори?

- В момента нямаме политици, които да разрешат тази мярка, макар че тя е оздравителна. Защото това означава, че ще загубят много голямо влияние в регионите. Политиците ни предпочитат да няма скандали, затова ще субсидират. Скандалното е, че ние виждаме много добре защо някои университети са пред фалит - похарчени са средства за строежи, от които абсолютно нямат нужда. Притеснявам се, че един ден ще виждаме празни сгради на някогашни университети, така както вече свикнахме с пустеещите казарми.

- Тогава каква е перспективата - да продължи държавата да налива пари в университети, в които никой не иска да учи, защото след това не може да се реализира...

- Решението е сливане на университетски структури и преодоляване на фрагментираността, която ни пречи да постигаме високо качество.

- Просветното министерство взе решение, че за определени специалности има държавен интерес и те трябва да бъдат подкрепени. Вие видяхте ли какви са специалностите и имате ли идея какво прави кинематографията там?

- Имаме национална стратегия за развитие на научните изследвания. И ако сме съгласни със световната практика, че университетите са място, където се прави и преподава наука, би трябвало приоритетните специалности да се обвържат с нея и със стратегията за икономическо развитие на държавата. През юли 2011 г. приехме стратегията. На първо място са комуникации и транспорт, на второ - здраве и качество на живот. Включихме и българското културно наследство. Предвидили бяхме и форсмажорни обстоятелства, например сега това е педагогическата наука - имаме проблем и с липсата на учители, и с насилието в училище. Естествено трябва да се запазят и развиват и редките специалности като тюркология, арабистика, които са важни и за националната сигурност.

- Утопия ли е твърдението на експерти, че ако се подобри качеството на висшето образование в България, децата от елитните училища ще спрат масово да избират учене в чужбина?

- Не мисля, че ученето в чужбина е лошо, а тъкмо обратното. Но то постепенно ще започне да намалява. Защото въпреки цялото оплакване от България, животът тук бавно се нормализира. И защото тук все още е една „неразорана целина“, има възможност за по-бърза реализация, ако хората са активни. И особено след Брекзит очите на всички бързо се отвориха. Истината е, че добрите ни университети готвят кадри на средно европейско ниво. Основната цел пред българските университети трябва да бъде не само високото качество, но и преодоляването на „местничеството“, превръщането им в наднационална институция, за да може в тях да намерят своя свят и реализация на своите стремежи не само студенти от града, където е университетът, и от нашата страна, но и чуждестранни студенти, представители на различни култури.

- Защо нито един български университет не може да влезе в топ 50 на университетите?

- Не само в топ 50, но и в топ 500 няма да може да влезе. Защото там критериите са такива, че няма как да влезем. Ние имаме ли Нобелов лауреат, че да работи в български университет, защото и това влиза в калкулацията. В телефона си имам снимка от паркинга на Станфордския университет, където има табела за Нобелови лауреати. Значи те имат толкова много, че трябва да им осигурят и паркоместа. Нашият основен проблем, който трябва да решим, е средното образование. Мен това много ме притеснява. В тази среда, нестабилна от гледна точка на сигурност, съществува опасност образованието да създава хора, които биха застрашили националната сигурност. Опитът показва, че тези, които отпадат от системата на обучение, всъщност са потенциално опасни. Например във Франция от децата имигранти първо поколение около 60% отпадат от системата на средното образование. В Белгия са около 50% и виждаме какво се случва с тях. А в Холандия над 80% остават в системата на образованието.

Нашият гост

Проф. Сергей Игнатов е директор на Българския институт по египотология, член на настоятелството на Нов български университет и South East European Research Centre (SEERC).Специализирал в All Souls College, Оксфорд. Завършил е странознание на Азия и Африка (египтология) в Санктпетербургския държавен университет, факултет по ориенталистика. В първото правителство на Бойко Борисов беше министър на образованието.

Коментари

Задължително поле