На 24 май 2019 да почерпят

Жълт код за дъжд и гръмотевици в 16 области утре

„Труд“ сезира прокуратурата за проекти на „зелените“

Заместник-кметът Христина Шопова: Нека не се делим! Благоевград се гордее с художниците си

Зеленски заяви, че няма да преговаря с Русия

Саудитска Арабия свали зареден с експлозиви дрон

Великобритания и Холандия откриха евроизборите

И вселенският патриарх Вартоломей предупреди за фалшивите новини

Локомотив на пътнически влак се е запалил край Роман

Последният робовладелски кораб открит в САЩ

Късметлия от Стара Загора спечели джакпота в „6 от 42“

Без камери в изборните помещения в деня на вота

Спасяват уникална църква с пари от ЕС

Проф. Сергей Игнатов: Фалитът на университети е оздравителен

Сергей Игнатов

Нито един политик няма да позволи закриване на вузове заради загуба на влияние

– Проф. Игнатов за пореден път университетите ни не могат да запълнят местата по държавна поръчка. На какво се дължи това – на големия брой вузове, на демографската криза, на много завършили, които предпочитат да учат в чужбина…

– Причините са по-дълбоки. В България има елитни гимназии, където всички искат да учат, и един друг вид училища, където никой не иска да отиде. И какво показват резултатите по данни, оповестени неотдавна от Боян Захариев – има училища, в които на матура се явяват едва една пета от завършващите. Голямата част не желаят да се явят, а онези, които се явяват, дават изключително слаби резултати. Ако се върнем в седми клас, там картината не е по-добра – една голяма част от децата при външното оценяване имат такива ниски резултати, че не могат да останат в училището си и се налага да отидат в друго, периферно училище. Оказва се, че имаме два доминиращи типа училища – елитни, които подготвят бъдещите емигранти, и едни други, по-масови, които създават аутсайдери. Тази картина показва, че българската образователна система в голямата си част е изключваща, а не включваща.

– Имате ли обяснение на какво се дължи това?

– В България кризата на психологическо ниво явно е по-тежка дори от икономическата. Предлагам на колегите си да забравят мечтата, че само най-добрите ще влязат в университетите.

– Няма как да се случи това, след като местата по държавна поръчка са повече от завършващите.

– Проблемът е, че една стара представа се бие с реалността – имаме много малък брой високо подготвени деца, които остават в България. При 50 000 завършващи средно на година има около двайсет и няколко хиляди деца със средно и високо постижение в средното образование, които попадат в университетите. Ако приемем, че университетите са кула от слонова кост, както се мислеше навремето, и тази кула е обградена от препятствия, ние ще имаме още по-голям проблем, защото тези, които нито работят, нито учат, не биха имали шанс.

– Има ли статистика колко са младите хора в България, които нито учат, нито работят?

– Около 28 % от българите между 16 и 24 години нито работят, нито учат. И ако създадем забранителен режим заради високото качество, което искаме да постигнем един ден, те никога няма да влязат в университет. Поне някои от тези хора влизат в университетите и получават шанс. Проблемът на висшето образование е, че колегията с болка преосмисля реалността. Всъщност, всичко е отдавна измислено – в англосаксонските университети първите две години довършват това, което навремето вършеше гимназиалното образование. Първите две години трябва да са форма на някакво колежанско образование – да учат български и чужд език, да се докоснат отново до всички постижения на човешкия ум и от третата година да тръгват по пътя на своето профилиране. Това неслучайно е измислено, защото проблемът, който ние имаме сега, те са го имали след Втората световна война.

– Само преходът ли е причината за състоянието на образователната ни система?

– Проблемите тръгват още от времето преди 1989 г., когато бе създадена изкуствена уравниловка. Тя пък породи фалшивото чувство за елитарност. Видяхме какво стана през 90-те години. Сега университетът, освен да образова, трябва да бъде и център на обществен живот, където малки общности да живеят активно. Целта е онези, които са влезли със слаби резултати, да ги научим и за две години ние да изравним нивото им с останалите. А успяващите да се развиват по индивидуална програма.

– Нямате ли впечатлението, че от много години само се говори за реформа в образованието?

– Някои от промените са добри, други са имитационни. Лошото е, че много хора, без да разбират от образование, постоянно дават идеи. И понеже разполагат с властта да гласуват, реализират някои от идеите си. Ще дам пример от времето, когато бях министър в първото правителство на ГЕРБ и Искра Фидосова направи фундаменталното изявление, че в Лом ще има университет. Не беше питала нито мен, нито когото и да било от комисията по образованието. Направи го само с амбицията да спечели местните избори.

– Какви са основните проблеми на висшето образование?

– В началото на 90-те години законът даде автономия на висшите училища. И какво се оказва сега? Те си мислят, че имат автономия, но не я практикуват. Винаги когато стане дума, че управлението на университетите се нуждае от реформа, защото не може академичното лице да отговаря за керемидите и строежите, се надига вой. Не искат да чуят, че е добре да има борд, който да се занимава с финансите и стратегията на университета. Когато им казваш, че държавата вече не се занимава със защитата на докторските степени, доцентури и професури, заявяват, че Игнатов ги напълнил с професори. Нали властта е във вас? Защо се пълните? Защото не могат да отказват. Не могат да отказват, защото „широките народни маси“ избират ръководството на университета. И ректорът, за да има следващ мандат, казва „да“ на всеки, който потропа на вратата му и поиска да стане професор. И изведнъж се оказва, че той е автономен за управлението на парите, но не е автономен за най-важното нещо – управлението на кадрите. От времето на Болонския университет и на Сорбоната има три неща, които определят автономията – университетът сам решава кой да преподава, на кого и какво. Има и още нещо зловещо – законът казва колко души трябва да бъдат на пълен щат, на основен договор в университета.

– Защо е необходимо законът да казва това?

– Защото в началото на 90-те години се бяха уплашили от закона „Панев“ и за да не бъдат прогонени хора от университетите, се стигна до приемането на единни държавни изисквания, които казват каква да е бройката. И това стана държавен закон за всички. После, когато възникна националната агенция за акредитация, продължи усилието държавата да казва – а не ректорът – колко да бъде щатният състав. По този начин мислят, че се борят за качество. Истинската автономия обаче предполага университетът да решава кой да преподава в него. Аз не зная защо в една катедра трябва да има седем души. Основният ни проблем е в осмислянето и в практикуването на автономията и Законът за висшето образование трябва да върви в тази посока.

– Мислите ли, че рейтинговата система и критериите за качество, от които в голяма степен ще зависи държавната субсидия за вузовете, ще доведат до по-добро висше образование?

– Това е добро. Казвам го не защото започна, докато аз бях министър – през 2010 г. на базата на рейтинговата система започнахме да усилваме процента върху базовата субсидия. Звената, които заемат челни места, получават допълнение от държавната субсидия. И процентът ще се увеличава и ще доведе до ново качество. Това създава криза от друг тип, защото само някои университети получават допълнителна субсидия. Това ще доведе до брожения, които чрез депутатите ще се отразят на управлението на системата. Защото всеки народен представител защитава интересите на своя избирателен район. Идвал е при мен човек от Етрополе с искане за университет там. Питам го защо трябва да създаваме такъв, а той ми отговаря – защото си нямаме. Обясних, че това не е магазин, не е мол…

– Ще се оправдаят ли очакванията за закриване на специалности, за които няма кандидати, и на университети, които не дават качествено образование?

– Познавайки българската система, мога да ви уверя, че подобно нещо никога няма да се случи с решение на Народното събрание. Няма политик в България или политическа сила, която да тръгне към такава промяна, защото моментално ще загуби изборите.

– Министър Кунева наясно ли е какво прави и какъв ще е резултатът от реформата?

– Мисля, че около нея има хора, които знаят и и помагат. Даниел Вълчев й помага, зам.-министър Диян Стаматов е много наясно със средното образование. Проблемът е, че в министерството системата е много сложна. Там са около 460 служители, а голяма част от тях са назначения тип „отблагодаряване“ на съответна политическа сила към кадри, работили за нея. Много лошо е, но е така. И министърът, ако не е експерт, е много лесно да попадне в капан. Защото те са специалисти по различни теми и винаги могат да го омотаят, особено ако не е от системата. Няма да крия, дори на мен ми беше трудно, а бях преподавал и в Класическата гимназия, т.е. не съм само университетски преподавател.

– Очаквате ли фалити на университети, за каквито вече се заговори?

– В момента нямаме политици, които да разрешат тази мярка, макар че тя е оздравителна. Защото това означава, че ще загубят много голямо влияние в регионите. Политиците ни предпочитат да няма скандали, затова ще субсидират. Скандалното е, че ние виждаме много добре защо някои университети са пред фалит – похарчени са средства за строежи, от които абсолютно нямат нужда. Притеснявам се, че един ден ще виждаме празни сгради на някогашни университети, така както вече свикнахме с пустеещите казарми.

– Тогава каква е перспективата – да продължи държавата да налива пари в университети, в които никой не иска да учи, защото след това не може да се реализира…

– Решението е сливане на университетски структури и преодоляване на фрагментираността, която ни пречи да постигаме високо качество.

– Просветното министерство взе решение, че за определени специалности има държавен интерес и те трябва да бъдат подкрепени. Вие видяхте ли какви са специалностите и имате ли идея какво прави кинематографията там?

– Имаме национална стратегия за развитие на научните изследвания. И ако сме съгласни със световната практика, че университетите са място, където се прави и преподава наука, би трябвало приоритетните специалности да се обвържат с нея и със стратегията за икономическо развитие на държавата. През юли 2011 г. приехме стратегията. На първо място са комуникации и транспорт, на второ – здраве и качество на живот. Включихме и българското културно наследство. Предвидили бяхме и форсмажорни обстоятелства, например сега това е педагогическата наука – имаме проблем и с липсата на учители, и с насилието в училище. Естествено трябва да се запазят и развиват и редките специалности като тюркология, арабистика, които са важни и за националната сигурност.

– Утопия ли е твърдението на експерти, че ако се подобри качеството на висшето образование в България, децата от елитните училища ще спрат масово да избират учене в чужбина?

– Не мисля, че ученето в чужбина е лошо, а тъкмо обратното. Но то постепенно ще започне да намалява. Защото въпреки цялото оплакване от България, животът тук бавно се нормализира. И защото тук все още е една „неразорана целина“, има възможност за по-бърза реализация, ако хората са активни. И особено след Брекзит очите на всички бързо се отвориха. Истината е, че добрите ни университети готвят кадри на средно европейско ниво. Основната цел пред българските университети трябва да бъде не само високото качество, но и преодоляването на „местничеството“, превръщането им в наднационална институция, за да може в тях да намерят своя свят и реализация на своите стремежи не само студенти от града, където е университетът, и от нашата страна, но и чуждестранни студенти, представители на различни култури.

– Защо нито един български университет не може да влезе в топ 50 на университетите?

– Не само в топ 50, но и в топ 500 няма да може да влезе. Защото там критериите са такива, че няма как да влезем. Ние имаме ли Нобелов лауреат, че да работи в български университет, защото и това влиза в калкулацията. В телефона си имам снимка от паркинга на Станфордския университет, където има табела за Нобелови лауреати. Значи те имат толкова много, че трябва да им осигурят и паркоместа. Нашият основен проблем, който трябва да решим, е средното образование. Мен това много ме притеснява. В тази среда, нестабилна от гледна точка на сигурност, съществува опасност образованието да създава хора, които биха застрашили националната сигурност. Опитът показва, че тези, които отпадат от системата на обучение, всъщност са потенциално опасни. Например във Франция от децата имигранти първо поколение около 60% отпадат от системата на средното образование. В Белгия са около 50% и виждаме какво се случва с тях. А в Холандия над 80% остават в системата на образованието.

Нашият гост
Проф. Сергей Игнатов е директор на Българския институт по египотология, член на настоятелството на Нов български университет и South East European Research Centre (SEERC).Специализирал в All Souls College, Оксфорд. Завършил е странознание на Азия и Африка (египтология) в Санктпетербургския държавен университет, факултет по ориенталистика. В първото правителство на Бойко Борисов беше министър на образованието.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. труд къде го изкопахте тоя .Нали при тоя тип като мЕнистър , във Фонда за научни изследвания се бяха раздали едни 400 000 за творение за кюлотите на Мара Малеева.За другите скандали, като тоя с проф.Емил Хорозов(математик) да не говорим.

  2. Той е единственият, направил крачка към световните стандарти – махането на ВАК и слагането на борд на БАН, както и приемането на Стратегия за научните изследвания ще ни заведат след няколко години до нива, близки поне на Централна, ако не на Западна Европа. Плюс това той извоюва да се вдигнат ставките за български учени по европейски научни проекти, когато работят заедно с колеги от запада. Въобще, странен човек, опък характер, ама пък поне свърши повече работа от всичките дето се правиха на министри и търгуваха с учебници до сега. А, и рейтингова система направи, че и промени финансирането – даваха по 25%“ повече на добрите факултети, това дето сега го говорят, че ще го направят вече с по-голям процент.

    1. „Въобще, странен човек, опък характер, ама пък поне свърши повече работа от всичките дето се правиха на министри и търгуваха с учебници до сега“ Ха, ха, ха свърши я като кучето на нивата. А това, че неговата Стратегия за научни изследвания щяла да ни довете до Централна и западна Европа си е голям майтап. особено, като си спомним конкурсната сесия на ФНИ през 2012г. Айде стига майтапи.

  3. Разочароващо, както разочароващо беше управлението на науката и образованието от този египтоложист. Първо е логически разочароващо. Игнатов представя несъвместими „тези“ като „да се затворят университети“, но да не се затварят специалности, които нямат студенти. Вие как разбирате логиката на тези твърдения едно до друго и едно в друго?
    Затварянето на университети било „оздравяващо“! Оздравяващо е затварянето на екзотики като египтологията му, а не на университети, които имат живи и нужни специалности-науки. И какво оздравяващо има в това да изхвърлиш на улицата учени, полезни за България, а не за Египет, където дори и там в Египет да затвориха разкопките. А още по-оздравяващо е затварянето в затвора на Игнатовките, които източиха за изследване на кюлотите Държавния фонд Научни изследвания. Защото Игнатов създаде престъпност в науката и ВУ като една „научна“ мутра-източване на държавни средства за пълни гупости и лично олагодетелстване, безкритерийно произвеждане на научни степени чрез т.н. Закон за академичния състав. Игнатов е като атомна бомба върху българското образование във ВУ. Унищожи здравото, а създаде и създава поколение от некомпетентни „професори“, корупция, липса на финансиране за сериозни и полезни научни иследвания и от тук снижаване на качеството на образование, на изисквания и конкурентоспособност на българското висше образование. Затова не можем да влезем в Топ 100, но все пак СУ е в 400-те първи.

  4. Много ми е чудно, странно и необяснимо, защо се взимат интервюта от този Игнатов. Чудно, странно и необяснимо ми е, защото този човек няма никаква експертиза нито в науката, нито в управлението й. Той причини почти непоправими вреди на българското образование с министерстването си, от което беше изритан с корупционен скандал и позор (при това не изпитва и никакво чувство за вина, което говори и за дебелоочието му). Каква експертиза има пък Игнатов в науката? Това, че има обикновена грамотност по древно- египетски, т.е. може да пише и чете египетски йероглифи, представлява ли наука? Не разбира се, неговата научност представлява нищо повече елементарна грамотност, при това мъртва и никому ненужна, а не наука.

  5. Изказването на т.н. проф. Игнатов е безобразно. Не само е лишено от всякаква логика, но е безобразно. Но то е и подло. То подло внушава, че ако бъдат закрити“ фалирали университети“, то това ще подейства оздравително на системата на висшето образование и на бюджета. Подлото внушение се „аргументира“ (внимание: каква логика и аргументация), с това, че университетите ще фалират, защото не искат да учат неграмотни студенти, а качествени, и че нямало партия, която да ги остави във фалит, защото си пробират кандидат-студентите, защото предстояли избори, а с изборна цел ще продължат (партиите, държавата или партията-държава, това съвсем се е оплело в мозъчето на комсомолския секретар, завършил в Ленинград) да ги субсидира.
    Има университети в тежко финансово състояние, защото или ги крадат ръководствата им, основно ректорите, или имат занижена и неправилно разчетена субсидия, или и двете. Но няма университет в света, който е фалирал, защото обучава качествени студенти и/или защото не иска да обучава неграмотни.
    На всичкото отгоре, тези бисери и поучения е изръсил човекът, който чрез приятеля си анголския Гюров раздаде на приятелители си от ДС, от където е и сам Гюров, а и на себе си като комисионни десетки милиони левове бюджетна пара, за „изследване“ на бельото, кухата Луна, мулти-култи- интер кухини и кухи египетски пирамиди. Може би трябва да повярваме и, че България е богата на египетски пирамиди и мумии, следователно основна наука в нея е тази за мумиите, мулти културално кухинизирани в дупки на бельото от социалистическия период, а египтологията не фалира, заради това, че учи неграмотни студенти, които след завършването си могат да пишат 5 йероглифа, което пък е целта на висшето образование в България, полезно за бизнеса и обществото като цяло.
    А що се отнася до неговия Закон, то той звучи така „Всяка куха сфера, лишена от съдържание, може и трябва да стане професор.“

  6. До Авицена: СУ е на 845-о място. Другите ВУЗ-ове са извън 1000-то място.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.