Проф. Тодор Кантарджиев - Спасител в кризите

Може би няма човек в страната, който да не е чувал името на проф. Тодор Кантарджиев, който заедно с колегите си от Националният кризисен щаб за коронавируса, ежеминутно ни осведомява за здравната ситуацията. Било то за Covid-19, грип, ку-треска или друго инфекциозно заболяване.

Проф. Тодор Кантарджиев е лекар с три специалности-микробиология, епидемиология и имунология. От вече 8 години той е началник на Националния център по заразни и паразитни болести, председател на Българската асоциация по микробиология, отскоро е и зам.-шеф и на Щаба за коронавируса. От 1995 година е национален консултант по микробиология. Завършил е Медицинския университет - София, има специалности по имунология и епидемиология на инфекциозните болести. Магистър е по здравен мениджмънт. Започва кариерата си като лекар в град Белово, а след това е научен сътрудник във Военномедицинска академия. Специализира в Германия и Великобритания.

Малко хора знаят, че всъщност основната му страст в медицината е микологията, като той изучава основно гъбите в човешкия организъм - именно той въвежда това ново направление в микробиологията. Проф. д-р Кантарджиев е член на управителните съвети на Европейската конфедерация по медицинска микология и на Балканското дружество по микробиология, член на микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология и на Европейското дружество по клинична микробиология и заразни болести.

Проф. Кантарджиев, заедно с неговия екип от специалисти, въвеждат антибиотичната политика в държавата на научна основа според европейските изисквания. Според него консумацията на антибиотици е един от проблемите на здравеопазването. От 1997 година се занимава с проблемите, свързани с антибиотичната резистентност. Знае какви антибиотици се ползват в страната. След много преговори и информиране на лекарите, въвежда практиката да не се изписват антибиотици за всичко, а само след изследвания, които показват бактериална инфекция.

Проф. Кантарджиев е открил какви са микробите в болниците, които причиняват най-честите инфекции и на какви антибиотици са чувствителни. Казва, че това е едно от направленията в работата му. Не иска да се хвали с постиженията си и често споменава, че не е бил сам в откритията си, и че зад него седи цял екип от професионалисти. Твърди, че човек трябва да е скромен, иначе съдбата може да му изиграе шега и да стане смешен.

Откакто е началник на Националния център по заразни и паразитни болести, професорът информира обществото за грипа. Дотогава никой не обръща сериозно внимание на заболяването, лечението и превенцията. Точно той въвежда практиката за ежедневно съобщаване на информация за разпространението на грипа и инфекциите, които са предавани чрез ухапване от кърлежи и комари.

Въпреки че работата му напоследък е свързана с много административни неща, покрай грипа и коронавируса в страната, проф. Кантарджиев не спира да работи с пациенти и да дава консултации на тежко болни хора. За него това е най-важното нещо, което трябва да прави един лекар - да се бори за живота и здравето на пациентите си. Казва, че бялата престилка трябва да се носи с достойнство, както Апостолите са носели вярата, както Христос кръста. Според него лекарската професия е свещена и медиците не трябва да мислят за пари, а за опазят живота на пациентите си. Проф. Кантарджиев е убеден, че за да стане един лекар добър, той трябва да се занимава с наука. Иначе се получавал синдром на изчерпването и лекарят става циник, опростачва се или става алкохолик. Според него именно затова едно от нещата, с които лекар може да спаси психиката си, това е да се занимава с някаква наука, свързана с медицината.

Проф. Кантарджиев определя себе си като скромен човек, който обича семейството си. Има много силна връзка със своя син - д-р Весел Кантарджиев, който също е лекар - дерматолог, и се гордее с него. Напоследък няма много свободно време, но когато намери, разхожда кучето си и чете българска история - най-много се интересува от военните записки и енциклопедии. Колегите му казват, че понякога е строг, но справедлив и упражнява професията с цялото си сърце.

 

Шеф на най-стария институт в България

Проф. Тодор Кантарджиев е началник на Националния център по заразни и паразитни болести - най-старият институт в страната. В началото е създаден за производство на ваксини за едра шарка, която е върлувала след Освободителната война 1878 г. По-късно се разраства като противочумен институт за опасни инфекции, а през 1900 г. става бактериологичен. Професорът разказва, че през 40-те години на миналия век е нямало антибиотици, а около 30% от ранените военни по фронтовете на Втората световна война са умирали от някакъв вид инфекция. Всеки ранен немски войник е получавал противогаз и тетаничен серум. Почти една трета от серумите, които е ползвала 10-милионната воюваща армия на Третия райх до септември 1944 г., са били произведени в българския институт.

 

За него

Горд съм с него

Много добър и грижовен баща е. Строг е бил в учението, когато е било нужно. Баща ми е от малкото хора, от който мога да получа съвет, много е чел и видял. След всяко негово телевизионно интервю съм горд с него , защото той е един наистина добър събеседник и професионалист. Всяка среща с професора ме учи на нещо. Най-ценният урок, който ми е дал е за връзката с пациентите, защото трябва те да са важни за един лекар, а не парите.

Неговият син дерматологът д-р Весел Кантарджиев

 

Прекрасен професионалист

Проф. Кантарджиев е истински професионалист. Като всеки началник изисква от подчинените си, но с право. Научил ни е на много неща като дисциплина и точност. Добър ръководител е, и е много услужлив.

Доц. Виктория Левтерова, завеждащ отделението по микробиология в Националния център по заразни и паразитни болести

 

Помагал е на много хора

Професорът е много изявен специалист в областта. За мен той е един от първите микробиолози в България. Но за разлика от обикновените микробиолози, освен, че работи с епруветки и изследвания, той работи и с пациентите и мисията му е да им помага. Правил е това за много хора. Всички колеги могат да ви кажат колко се бори с болниците, за да имат правилна политика с антибиотиците. Като човек е интересна личност, знае много исторически факти, които не са известни на широката публика. Случвало се е да бъде по-избухлив към някои колеги, но всеки е с характера си. Най-важното е, че е много добър професионалист.

Акушер-гинекологът д-р Динчо Георгиев

Коментари

Задължително поле