50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

ГДБОП разби банда „ливанска пералня” (обзор) Босът Ахмад Шараф и пет от мулетата му са обвинени за пране пари

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 6 декември 2019

Арестуваха сина на Миню Стайков в брониран джип с телохранители (обзор) Гешев: По трудния начин ще разберат, че не живеем във времето на мутрите

Партийната субсидия става 8 лева на глас Предложението беше на БСП, наложиха го от "Обединени патриоти"

Горанов: Патриотите настояха да се подкрепи предложението на БСП за 8 лв. субсидия

Разкриха разстрела на Петър до езерото Вая (обзор) Жертвата и килърът били бандити - ограбили две банки

Руски агенти държали база в Алпите (обзор) Хората на ГРУ работели оттам в цяла Европа

Икономиката ни е четвърта в ЕС по ръст

САЩ обвиниха двама руски хакери, дават 5 милиона долара за информация

Демократите повдигат обвинения срещу Тръмп Процедурата по импийчмънт преминава на нов етап

Оставиха в ареста бившата служителката на НОИ, обвинена в източване на 3 млн. лв.

Захарова за изгонването на наш дипломат: Предприехме ответната стъпка в момента, в който беше готова

Радосвет Радев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, пред „Труд“: България няма нужда от революции, а от еволюции Налагането на минимална заплата е държавна намеса в ДНК-то на бизнеса

Наскоро Радосвет Радев оглави една от най-големите работодателски организации у нас – Българската стопанска камара. Днес разговаряме с него за проблемите на бизнеса с кадрите, как ще се увеличат заплатите у нас и ще спечелим или загубим от влизането на България в еврозоната.

– Г-н Радев, кои са основните проблеми пред бизнеса в момента? Наскоро излезе проучване на Менпауър, според което такава криза за кадри не е имало от 2011 година.
– Исторически такава криза за кадри у нас не е позната. До този момент недостигът на работници е бил отраслеви. Например, липсват водни спасители, защото са наети за тройни заплати в чужбина или на круизни кораби. Аналогична е ситуацията в здравеопазването. Липсата на кадри е тотална. Недостиг има не само на ИТ специалисти, но и в абсолютно стандартни професии, като заварчици, шивачки и пр. Ако има такива, то те са на възраст над 70 години. Чест им прави, че още работят.

– Хората казват – няма работници, защото заплатите, които фирмите дават, са ниски.
– Това не е съвсем вярно. Голяма част от труда на работниците в експортно ориентираните компании се доближава много до възнагражденията в Западна Европа. В момента европейският бизнес се конкурира за „пролетариата“. Ако досега сме свикнали, че добрите машиностроители имат пазар на труда в Австрия, Швейцария, Германия, изведнъж до тях се наредиха Чехия, Полша, Словакия. Тоест вече има конкуренция на няколко икономически нива – например, най-добрите чешки заварчици са в Германия и на тяхно място идват българи и румънци. Станаха много субектите, които се конкурират за добрия работник.

– Какво е решението на проблема, според Вас?
– Едното решение е добре известно – внос на работници извън страните на Европейския съюз. Говорим основно за хора от българските диаспори като Молдова и Украйна. Сред решенията е и привличането на българите зад граница. Има изследвания, които показват, че покачването на покупателна способност на възнагражденията до 70% от стандартите на ЕС стартира процес на ремиграция. Въпросът е, че хората, които емигрираха след 10 ноември, са мои връстници и ние на практика ще върнем едни пенсионери. Друг е въпросът, че те ще си дойдат като канадски, американски или германски пенсионери, т.е. няма да тежат твърде много на социалните ни системи. Привличането на работници отвън е по-скоро допълнителна, временна мярка – по-важно е да положим усилия за осигуряване на качествен човешки ресурс вътре в страната, при това в дългосрочна перспектива. При 56 000 деца родени миналата година означава, че това ще са хората, които ще бъдат след 18 години трудовите ресурси на България. И то в идеалния вариант – при положение, че всички те решат да станат работници и да се трудят тук и никъде другаде. Именно към подрастващите и младите хора трябва да е насочено вниманието ни.

– От КНСБ преди дни поискаха повишаване на заплатите с между 12 и 15 процента ежегодно през следващите 4 години. Какво мисли бизнесът за това?
– Това обръщение е към държавата като работодател. Българските предприемачи не чакат КНСБ да им каже кога да вдигнат заплатите. Не бива да бъдат подценявани българските работодатели, защото те знаят много добре кой е ценният работник, който си струва да съхраниш, да премираш. Никой не се разделя с най-добрите си служители. И, вярвайте ми, предприемачите нямат нужда КНСБ да им казва какво да правят с най-добрите си работници. Опасността в това искане е, че реално българската държава има да прави няколко много важни неща с едни и същи пари. Трябва да се осигури бюджетът на НЗОК, да бъдат покрити дефицитите в НОИ, да се осигурят средства за хората с увреждания. Всички тези разходи заедно са в пъти повече, отколкото е теоретично разполагаемият ресурс на бюджета. Смятам, че подобни синдикални активности не ни помагат в момента, освен че са една красива манифестация на загриженост към хората на наемния труд. Дали, ако се увеличат по този начин възнагражденията в държавния сектор, ще се създаде лоялна конкуренция между държавата като работодател и частния бизнес? В момента и България, и тристранното партньорство нямат нужда от революции, имат нужда от еволюции. Всички заедно да направим така, че да стане по-богат предприемачът, по-богат работникът, по-богата и държавата. Когато, някой от тях бъде фаворизиран незаслужено, ще счупи цялата конструкция на отношенията. Искам бавно и полека да правим по-добра България.

– Как бихте оценили диалога с правителството и синдикатите?
– Честно казано, все още навлизам в материята, но разчитам на досегашния опит на колегите в БСК и съм сигурен, че ще продължим да имаме професионално и отговорно отношение при подготовката на позиции и оценки на въздействието на нормативните актове, участия в работни групи и др. Личното ми убеждение е, че тристранното сътрудничество е полезно, както за бизнеса, синдикатите и институциите, така и за обществото като цяло.

– Предстои Асоциацията на организациите на българските работодателите, на която Вие сте ротационен председател в момента, да приеме обща позиция за минималните осигурителни доходи, какво е вашето лично становище по темата?
– Знаете, че и четирите работодателски организации, които членуват в АОБР, единодушно са за това минималните осигурителни доходи да отпаднат. Когато преди много години бяха въведени, те изиграха своята роля, но в настоящите икономически условия вече имат негативен ефект. По подобен начин стои и въпросът с определянето на минималната работна заплата, при това без ясен механизъм и икономическа обосновка. Административната намеса на държавата в ДНК-то на бизнеса е вредна. Честният договор между работник и работодател предвижда работодателят да плаща количество пари, срещу което работникът му дава своите талант, трудолюбие, усърдие, мечти, амбиции за кариерно развитие. И изведнъж между тези две страни, които си стискат ръцете на чисто пазарен принцип, държавата се намесва по един груб начин. Ако трябва някъде да има активност от страна на държавата, то това е да се събират здравните и социалните осигуровки на неосигурените близо 1 милион души. Държавата да плати всички осигуровки, които дължи на НОИ и НЗОК. Знам, че ще е трудно, но трябва да опитаме. Смятам, че либерализирането на трудовите правоотношения е фактор за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика.

– Бизнесът имаше проблеми с цената на тока в началото на годината. Обявихте дори готовност за протести. Приеха се промени в Закона за енергетиката. Премина ли напрежението?
– Във всички случаи е много по-спокойно за един предприемач, когато може да планира дългосрочната си дейност, като знае, че цените на енергоносителите са прогнозируеми. Ясно е, че те не могат да замръзнат на едно ниво, но е важно да може да се планира този разход.

– Фирми от транспортния сектор изразиха недоволство срещу Закона за българската автомобилна камара, който предвиждаше създаването на транспортна камара. Смятате ли, че това е начинът на сдружаване?
– Самият факт, че има реакции, за мен означава, че или не е направен добре нормативният акт, или са пропуснати някакви процеси. Имам преки впечатления от ситуацията в сектор туризъм, където има над 800 организации (на хотелиери, ресторантьори, туроператори и т.н.) и това наложи да се пристъпи към създаването на единна туристическа камара. Защото е ясно, че държавата няма как да комуникира ефективно с десетки или стотици организации. Това е причината и в транспортния сектор държавата да каже „Сдружете се, обединете се и едва тогава ще започнем да разговаряме!“. Ние, обаче, сме си балканци и при нас всичко е на принципа „Кой да води бащина дружина?“. Смятам, че конституционното право на хората да се самоорганизират не може да им бъде отнето. В момента отрасъл транспорт започва да се самоорганизира и този процес трябва да бъде подкрепен. Въпросът е случването на този тип организация да има смисъл. Причинно-следствената връзка не е, за да се чувства някой щастлив като председател на някаква организация, а какво полезно ще направи за своите членове. Нещо, което е част и от моя собствен морален кодекс да съм тук. Защото Българската стопанска камара трябва да служи на своите членове. Те именно затова са я създали, за да могат да имат обща защита, общи цели и общи желания.

– На 12 юли, когато имаше среща на финансовите министри на страните от еврозоната, беше обсъдена кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната. Какви ще са ползите и вредите за българския бизнес?
– БСК беше сред първите организации, които подкрепиха присъединяването на България към еврозоната, а преди дни и АОБР излезе с декларация, с която прикани процесът да се ускори. Дано да не е много дълъг пътят. Ползата, на първо място, ще бъде падането на валутния и политическия риск за България, защото в момента такъв се начислява дори при сделките за покупко-продажба на акции, дялове от предприятия и цели такива. Ще се отрази на цената на кредита, което е изключително важно при милиардите, които се въртят в българската икономика, а голяма част от тях са кредитни средства. Ефектите са много повече от притесненията. Притесненията са по-скоро емоционално състояние, докато ефектът е съвсем прагматично и реалистично нещо, което предстои да се случи. Факт е, че най-чувствителните инвестиционни стоки за българите отдавна са в евро. Когато говорим за цена на имот, в какво я изчисляваме? В евро на квадратен метър. Същото е при автомобилите – те пристигат в България по цена в евро, която после се умножава по курса. Туроператорите продават пакет ол инклузив за 600 евро, не пише 1200 лева. Чисто формалният акт на присъединяването към еврозоната тепърва ще се случи, но еврото като икономически аргумент в поведението на стопанските субекти вече се случва.

– Как очаквате да се отрази на родния бизнес търговската война, която президентът Доналд Тръмп започна със Западна Европа, Канада и Китай?
– Мисля, че България е много в периферията и директно няма да бъде засегната. Тук няма само добър или само лош резултат. Наказанието за внос, каквото всъщност означава вдигането на митата, ще даде шанс на местни производители да създадат това, което досега се е внасяло. И от друга страна, дава възможност на досегашните производители да отидат на нови пазари, които не са толкова рестриктивни. Четох един анализ, че митническите бариери за експорт от Европейския съюз увеличават шансовете на българското вино в Китай. Защото теоретично количествата българско вино, което се е изнасяло в Северна Америка, сега просто ще си смени дестинацията. Получихме декларацията на Китай, че не само, че няма да вдигат митата, но и ще либерализират режимите на внос. Може да се окаже, че това е прекрасно. Преди четири години, когато се въведоха санкциите срещу Русия, голяма част от износителите на български стоки за там бяха силно притеснени. Пуснаха се апликации за компенсации от Брюксел на тези, които не са успели да си изнесат корнишоните за Русия. В момента корнишони на полето не гният – намериха се други експортни дестинации. Хубавото на малките икономически системи като България е, че те са много по-гъвкави в намирането на решения.

– Казвате, че най-много се лъже след лов и преди война. Сега лъже ли се много?
– Мисля, че за първи път дори грозната и неприятна истина се казва ентусиазирано. Ако трябва да сме честни, това тръгна от Тръмп – той каза „За моята страна е неизгоден този митнически режим“. Каза го по не най-възпитания начин на най-добрия си партньор – канадския премиер. Започна да се казва истината, която беше стаявана, заради някакъв компромис. Вижте в момента колко тежки думи и колко истински неща се казват в споровете в германското правителство по отношение на бежанците и точно между партньорите. Вижте риториката в една Италия.

Като че ли в един момент лидерите в света се умориха от конформисткия изказ. Впрочем, и България има своите лидери, които говорят по този директен начин. Ако всички си казват нещата така, както ги мислят, какво лошо има в това? Хората искат да живеят единствения си живот по-добре. Времето, в което красивите думи заместваха красивия живот, отмина.

Нашият гост
Радосвет Радев беше избран за изпълнителен председател на Българската стопанска камара в края на юни 2018 г., но от 1990 г. е зам.-председател на УС на БСК на обществени начала. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и е специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ. През 1992 г. създава частното национално “Дарик радио”. Основател е и на най-големия приватизационен фонд – “Доверие”. В момента е изпълнителен директор на “Дарик холдинг”, председател на Надзорния съвет на “Доверие – Обединен холдинг” АД и председател на СД на “Албена” АД. Член е на УС на Фондация “Буров” и е председател на Съюза на българските национални електронни медии. Доктор хонорис кауза на Шуменския университет. Носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” с огърлие. Семеен, с четири деца. През 2018 г. Радосвет Радев е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обединяваща АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. напротив, баш от революция има нужда, та да се вземат от изродите ония милиарди дето луканов, а след това и уродите около него като костов и сие раздаваха я по банков път, я с куфарчета на всякакъв мутреляк.

  2. Радев послъгва и то не малко. Т.н. български бизнес натрупа не малко милиарди на гърба на безмилостната експлоатация на българския работник. За това помогнаха и не малко политици от всички партии. Само за сведение, което казва всичко. Докато в една „западна “ стока стойността на труда е около 40%, то в българската такава е едва 20%. За какво да говорим от тук нататък. Минималната заплата трябва да се вдига поне със 100 лв годишно за да се говори поне за малко по-достойно заплащане. Но все пак да не забравяме, че живеем при груб, хищнически капитализъм, съграден от бивши комунисти. И сит на гладен не вярва. Освен това много се краде.

  3. Предишният председател на стопанската камара искаше и внесе чужденци с цел да не се вдигат заплатите на Българите. Тоя върви по неговият път. ЕЕ. Оня умря. Писах после що говедото не си занесе заграбеното в гроба. Никой не отговори. Това е ВАЖНИЯТ ВЪПРОС който трябва да си зададат тези господа

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.