8000 туристи посетили древноримския град Никополис ад Иструм край Търново за година

Един от най-запазените антични градове от някогашната българска провинция на Римската империя - Никополис ад Иструм, се подготвя за новия туристически сезон. Миналата година древното селище, което е част от културния туризъм на Велико Търново, е било посетено от близо 8000 българи и чужденци. Тази година археолозите от Регионалния исторически музей  (РИМ) в старата столица отново кандидатстват с проект в Министерството на културата за около 57 000 лв.

Повече от век български и чуждестранни археолози разбулват тайните на хората, живели в Никополис ад Иструм преди 18 века.

Преди няколко години от културното министерство отпуснаха около 2 млн. лева за обекта. Днес Никополис ад Иструм е добре експониран, наричат го „археологическо бижу“ и го рекламират като част от атракциите в града. Въпреки, че археолозите работят тук отдавна, той крие още загадки. 

„Много неща все още не се знаят за Никополис ад Иструм, макар че много факти са вече известни. Обектът се проучва вече 118 години. От 1900 г. са първите археологически разкопки. Оттогава за него са написани над 1000 статии – научни и научно -популярни, няколко монографии, три тома с изследвания на британски колеги, заедно с които работихме от 1985 г до 2004 г.“, разказва д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старата столица. 

„Античният град – допълва той - е построен в чест на победата на император Траян над така наречените Дакийски воини. Името му означава в превод „Град на победата към Дунав“. Защо „Нике“, а не „Виктория“? Защото в Източните провинции на римската империя хората са си запазили гръцкия език.

Шест града по онова време се наричали „Никополис“, затова добавката „ад Иструм“ – „към Дунав“, била нужна за уточнение в търговски и административни документи. Учените и археолозите са на мнение, че в селището са живели около 5000 човека. 

„Още при основаването на града, императорът Траян преселва занаятчии от Никея на територията на днешна Турция и Мала Азия. Затова Никополис започва да се развива от самото си начало много мощно и от средата на 2 век до средата на 3 век процъфтява икономически. Той бил малък, но кокетен град, с извънредно красиви сгради. Много изкуство било вложено в направата на каменните детайли, украсяващи сградите. В града функционирали всички институции, характерни за големите римски селища. Имало е съд, градска полиция, бани и нещо като министерство за контрол на търговията. Доц. Павлина Владкова преди години намери в една сграда пет контролни тежести – екзагии. Това ни доведе до мисълта, че някой на това място е контролирал търговията“, разказва още д-р Църов, който от дълги години изследва древния Помпей.

За повече от век археолозите са успели да проучат само централната част на античното селище. По думите на директора на музея то е било много добре замислено и проектирано – разположението на сградите, посоките на улиците, водохващането и оттичането на водата. Всичко е съгласно една практика, която е позната в античния свят още от шести век преди Христа - така наречената „Хипотамова система“. Античният град е разполагал със собствена монетарница и хералдика. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения, сечени в селището.

 “Никополис ад Иструм е имал правото да сече монети. На едната им страна е изображението на мператора, а на обратната – персонификацията на планината Хемус- това е един млад мъж, който лежи до една канара, до него има елен и мечка, от канарата извира вода и е написано „Аймос“, което на гръцки означава Хемус или Стара планина! Процъфтяващият град е бил посещаван от различни императори. Има абсолютно категорични сведения, че император Септимий Север и неговият наследник - императорът Каракала, са посещавали Никополис“, изтъква Църов.

 В Източните провинции на Римската империя била запазена традицията на гладиаторските борби. За съжаление, в Никополис не е открит засега театър или стадион. Но има запазени три надписа, свързани с гладиаторски борби. 

„Единият от надписите гласи, че в продължение на 10 дни се случили 20 гладиаторски битки и били убити сто диви зверове. Явно някъде извън града, на тези широки пространства, е имало построена дървена конструкция за тази цел, от която за съжаление до наши дни не е достигнало нищо“, разяснява музейният шеф.

 Римските бани, като центрове на обществения живот, също са функционирали активно в Никополис ад Иструм. По думите на директора на РИМ, всеки римски град си имал бани и в тях се водел общественият живот. Обичайно те имали мъжки и женски отделения, но по-малките били с едно отделение, като във вторник жените ползвали банята.

В къпалните древните римляни прекарвали по-голямата част от времето си- така, както днес провинциалните мъже ходят по кръчмите за социални контакти. В града е имало различни професии, за които се съди по надписите на надгробните паметници.

„Открили сме сведения за тепавичар, също така за диригент на религиозен хор, както и за ветеринар. Керамичното производство е било много добре развито и имаме цяла махала на грънчари, както и доста каменоделци“.

На 50 км на север, покрай река Дунав, са били разположени римските легиони, сочат исторически свидетели. В плодородните земи по поречието на река Росица се разполагали именията и вилите на земевладелци.

„Отглеждали са се много зърнени култури, а животновъдството е било доста развито. Около 85% от месната храна, която са консумирали по това време жителите на селището, е била от домашни животни и само 15 % - от дивеч. За това съдим по обработката на костния материал, който откриваме. Имало е и интересни екзотични животни. Открихме и единични кости на лъв от трети век. Присъствието му се обяснява с гладиаторските борби. И много кости от бобри се откриват“, информира Иван Църов.

Все още не са проучени некрополите край Никополис ад Иструм. Изследователите знаят къде са, те още преди доста години са засекли това, което се вижда - 122 могили и около десетина плоски гробници.

 “Различните видове гробни съоръжения са дело на различните етноси, които са живели в селището. Траките поддържат своя обичай да правят гробниците си под могили. А преселниците от Мала Азия полагат мъртъвците си в саркофази“, казва директорът на РИМ.

 Археолозите се надяват заради строежа на автомагистрала „Хемус“ в този участък да се ускори финансирането за проучването на селището и то да тръгне с по-бързи темпове. По-голямата част от артефактите, намерени досега в Никополис ад Иструм, се пазят в Регионалния исторически музей. Но една статуя на Ерос и няколко каменни надписи са изложени в Археологическия музей в София.

„Никополис е златна мина, още повече, че е под открито небе, а не като останалите римски селища по българските земи - под съвременен град, както са Стара Загора, София, Варна и Пловдив. Човек спокойно може да го разгледа, да се абстрахира от съвременната цивилизация и да се върне 18 века назад“, заключава археологът.