Развигор Попов: Циганка ми предрече успеха на „Вълкът и седемте козлета“

 

Мразя войната, насилието и човек да убива човека

Повечето ми песни са вдъхновени от Мими

Страшно е една държава да си прокуди децата  

Ванга ни помогна да си намерим усилвателя за йониката

Известният композитор Развигор Попов е обичан от няколко поколения българи. Едни от първите му професионални ангажименти са в състава „Мелоди“ на Емил Димитров, а по-късно преминава в „Стакато“. Там се среща и с Мими Иванова, която се превръща в негова половинка в живота и на сцената. Двамата създават група „Старт“, с която постигат голям успех и издават осем албума. Творческият им тандем стои зад много вечно зелени хитове, като „Петнадесет лалета“, „Вълкът и седемте козлета“, „Зелената стара чешма“, „Ах, този дъжд“, „Съдба“, „Лодка в реката“, „Хора и улици“ - в дует с Борис Годжунов, и много други. През 1996 г. година Развигор Попов получава Голямата награда на „Златният Орфей“ за цялостен принос. През миналата година Развигор и Мими Иванова бяха отличени и с приза за „Цялостно творчество“ на наградите „Певец на годината“. Композиторът е носител и на „Сребърна лира“ от известния музикален фестивал в Братислава, както и на награда от конкурса „Песни за морето“ в Рощок-Германия. Развигор издаде и своя автобиографична книга „Ау-у, от глад умирам!“, в която описа много интересни моменти от своя живот и богатия си творчески път. На 17 юни стартира юбилейното десето издание на песенния конкурс за млади таланти „15 лалета“ в Хисаря, с който Мими и Развигор са свързани от самото му начало и носи името на един от техните хитове.  

- Г-н Попов, на 28 май вие имахте рожден ден. Как го отпразнувахте и кои ваши колеги ви се обадиха първи да ви честитят празника?
- Естествено, първата, която ме поздрави беше любимата ми изпълнителка Мими Иванова. Веднага след нея беше Кичка Бодурова, Стефка Берова, Васко Кръпката, Иван Георгиев  и още много колеги, приятели и почитатели, които аз много обичам и вярвам, че това е взаимно. За съжаление няма да ми стигне времето да благодаря на всички - извинете ме, приятели! 

- Съпругата ви Мими Иванова познава най-добре вашия вкус. Тя с какво ви изненада за вашия празник и кой от другите подаръци, които получихте ви зарадва най-много?
- Най-много се радвам на поздравите. Мими ми подари една хубава блуза и парфюм, както и много обич и хубави пожелания. Повечето ми приятели  знаят, че обичам парфюми и който е наясно с това, бърза да ме зарадва. (Смее се.) Получавам също дрехи, картини, колажи, сувенири и всякакви красиви „джаджи”. Радвам се на факта, че някой се е сетил за моя рожден ден и се старая да му благодаря.

- Правите ли си равносметка, около рождените дни, или не обичате да гледате назад и кои са най-важните уроци, които научихте през годините?
- Тя, равносметката, даже и да не желая, сама се налага. С две думи - научих се да печеля и да губя. Останах верен на себе си и от сърце се радвам на всеки успех на приятелите музиканти . 

- Какви нови концертни изяви ви предстоят с Мими Иванова и подготвяте ли нови песни за почитателите си – какво ви вдъхновява с днешна дата?
- Всяка година с най-голямо удоволствие участвам в големия фестивал „Цвете за Гошо” и концертите на групата „ГМО” . Абревиатурата означава  Георги Минчев Оркестра. В клуба на Васко Кръпката по инициатива на фронтмена ни Вальо изпълняваме само песни на Гошо в негова памет и се радваме на голям успех. Лично мен работата с „ГМО“ ме връща в младостта, още повече, че Васко отново е един прекрасен шоу-барабанист, какъвто беше дълги  години с мен, Мими и групата ни „Старт”. Освен това, сега завърших музиката на премиерния спектакъл „Аз съм ти, а ти си аз” в „Театъра на песента” към колежа „Любен Гройс”, а също така отново свиря в хотелски  пиано барове. С Мими съм ограничил участието си само като придружител,  шофьор и автор на започнати, но недовършени проекти, които все се надявам един ден да завършим. Виновен е корона вирусът. 

- Миналият месец, вие заедно с група Г.М.О. участвахте и в концерт със златните хитове на вашия колега и приятел Георги Минчев. Бихте ли споделили някоя от общите ви случки с него – той също беше известен с чувството си за хумор?
- С Гошо Минчев ме свързваше дълго приятелство още от оркестър „Стакато” и последните му пет години, в които с него бяхме група „Полезни изкопаеми”, която се състоеше от двама – аз и Гошо. В началото още нямахме име, но предстоеше водещият да ни обяви като следващ номер на блус фестивал в Бургас. В последния момент той ни попита как се казва групата. Гошо се огледа и каза, че наоколо вижда само много млади музиканти, а ние с тези бели коси сме като някакви изкопаеми, а аз допълних , „но полезни”.Така и бяхме обявени като „Полезни изкопаеми“  и това име ни остана.

- Една от най-популярните ви песни е „Вълкът и седемте козлета“. Каква е нейната история?
- В  поредния ни албум решихме да има и песен за деца. Избрахме най-популярната приказка и Жива Кюлджиева успя да я побере в текст за песен. На излизане от студиото, след като току-що я бяхме записали, млада циганка пожела да ми гледа на ръка безплатно. Аз се съгласих и отговорът беше, че току що съм направил нещо, с което хората ще ме запомнят! 

- А каква е причината тази ваша песен да е била забранявана и имате ли и друг хит, който е ставал обект на цензурата?
- Пийнал и развеселен младеж си пеел „Ау-у, от глад умирам” пред витрината на денонощния магазин, след като били обявени новите по-високи цени. Дежурният милиционер го смъмрил, че говори така. Младежът казал, че не говори, а пее. - Няма такава песен, казал милиционерът. - Има, старши. казало момчето, чух я по радиото...Така шефовете на националното радио забраниха да звучи за дълго приказката в ефира.

- Миналата седмица бяха наградите на БГ Радио. Как си обяснявате това, че сред номинираните почти не намират място изпълнители от вашето поколение, въпреки че продължавате да пълните големите концертни зали? Кои от новите ни певци харесвате и какво е мнението ви за тези, които търсят успеха с цената на скандала?
- Искам да благодаря на БГ радио, че отделиха ефирно време и на моя рожден ден. Смятам за естествено и закономерно това, че младите имат повече място и намират форум, а тези от нашето поколение имат също своето място, което с годините става все по-златно. Вярно е, че някои от младите изпълнители сякаш се конкурират кой да стигне до по-евтина слава, но между тях има и много добри, които търсят качеството и високото ниво и не се поддават на евтиното. Такава е Михаела Маринова например. Тя има умерено провокативно поведение, а всичките й песни са издържани като текст, да не говорим за таланта и огромния й гласов потенциал, който няма как да не прави впечатление. 

- Подкрепяте ли идеята за 50 процента българска музика в ефира на националните ни медии?
- Много съм изненадан, че изобщо трябва да дискутираме така разпалено този въпрос. Щом става въпрос само за националните медии би трябвало да е естествено да излъчват по-голям процент музика на държавата, в която живеем. 

- Вие сте имали много концерти в повечето от бившите съветски републики. Останаха ли ви приятелства от тези години и как се чувствате, покрай тази война в Украйна, която често определят като братоубийствена?
- Мразя войната, насилието и човек да убива човека. Не се меся в политиката. В миналото сме пътували на големи концертни турнета в бившия СССР. Имаме приятели, колеги музиканти- руснаци, украинци , грузинци, чеченци и много други, с които ни свързваше музиката. Не мога да си представя по-голяма идиотщина от това да застанем едни срещу други, насочили оръжие, за да се убиваме.

- А тъжно ли ви е когато в страната ни виждате възрастни хора, които мизерстват и едва свързват двата края?
- Няма как на човек да не му стане тъжно. Преди време, една наша позната ни разказваше как живеят пенсионерите в Швейцария. Там има такива домове за възрастни хора, в които те се чувстват сякаш са в някои от добрите хотели по света. Казвали са ми също, че в Унгария за всеки - няма значение осигурен, или неосигурен техен гражданин - се осигуряват абсолютно безплатно всички прегледи и дори скъпоструващите лекарства! А какъв е този наш социален модел, така и не разбрах…

- Вашата песен „Българийо, децата ни върни!“ е посветена на младите хора, които заминаха извън границите на страната ни. Покрай вашата дъщеря Ина тази тема сигурно ви е много близка?
- Да, тази песен е част от нашия живот, както и от живота и съдбата на много други българи, които изпратиха своите деца в чужбина и останаха сами. Много е страшно за една държава така да си прокуди децата!

- Понякога с Мими не ви ли писва от всичките проблеми  в България и не ви ли идва да заминете при дъщеря ви в Германия, която живее от дълги години там и дори има семейство?
- Все още имаме какво да направим тук. Чувстваме се млади още.

- Наистина ли все още не сте се срещали със зет ви Кристофър, който е от Ямайка?
- Срещали  сме се, но само в Берлин. Скоро ще се видим в Ямайка, а да се надяваме после и в София.

- Внучката ви Тайа Мей говори ли вече български и знае ли ваши песни? 
- Внучката ни проговори на немски, знае и някои думи на английски, а българския го разбира, но още не говори. Засега пее само „Happy birthday to you”. Голяма е сладурана и много ни радва. Тя е Козирог, също като Мими и ще видим дали ще вземе и нещо от нейния характер. Дъщеря ни понякога й казва: „Мамо, нямам думи, сякаш виждам теб в нея.“ (Смее се.)

- Имате много прекрасни песни за любовта. Кои от тях са посветени на Мими Иванова, или са вдъхновени от нея?
- Повечето ми песни са вдъхновени и посветени на Мими, както и текстовете им. Мога да цитирам един от тях: „Обичай ме, защото съществувам, когато съм една сълза в твоите очи - обичай ме, дори да те сънувам, не ме събуждай, моля те, сънувай ме и ти!“ Най-малко 70 процента от песните ми са посветени на Мими.

- С Мими сте заедно вече 45 години. Какво цените най-много в нея и случва ли се често да се скарате за нещо?
- Ние вече сме привикнали един с друг, но също така постоянно спорим за щяло и нещяло. Нали в спора се ражда истината. В Мими най-много ценя нейния перфекционизъм и любовта към чистотата, което също е много ценно, защото аз доста разхвърлям, а Мими така хубаво разтребва, че после само тя знае кое къде е! (Смее се.) Много харесвам и гласа й, който е много нежен и приятен, но когато е ядосана, понякога става доста грапав, обаче още от баба ми знам, че жена ако не гълчи и мъж, ако не мълчи - не е семейство! (Смее се.) 

- Вашата половинка в живота и на сцената е много младолика. Сигурно и вие имате заслуга за това с вашите кулинарни специалитети. Спазвате ли някакъв хранителен режим? 
- Всъщност Мими не спазва хранителен режим. Понякога се храни разделно, или един ден в седмицата е само на течности. Също така, тя често се изкачва пеша по стълбите и така си прави тренировка.

- С какво ще запомните най-силно приятелите ви – Астор и Ваня Костова, които вече не са сред нас? Кои други ваши колеги ви липсват? 
- И Астор, и Ваня, преди това Боре Гуджунов и Гошо Минчев ще помним с огромния им талант и любов към музиката. Много ни липсват. Няма да забравя как след концерт, докато всички други бяхме много уморени и си лягахме рано, а Ваня не спираше да пее и в заведението, като понякога продължаваше чак до 6 часа сутринта! Тя не понасяше клюки и интриги. Ако някой тръгнеше да й говори нещо такова, веднага го прекъсваше и казваше, че трябва само търпение и всичко ще си дойде на мястото.  

- Имали ли сте срещи с Ванга?
- Да, веднъж отидохме при Ванга с оркестър „Стакато“. Тогава ни беше изчезнал усилвателят за йониката ни и тя ни помогна. Ванга успя да види къде е, дори каква марка е, без ние да й казваме нищо. Каза ни, че не е откраднат, а тези които са ни го взели временно ще ни го върнат, като стана точно така! Невероятен феномен!

- В една от песните на „Трио МВР“ се пее: „Вярата ми дава сила за живот. Така ли е и във вашия живот и какво друго ви дава сили и енергия да вървите напред?
-Аз, като автор и на музиката, и на текста с право мога да твърдя, че ВЯРАТА ми дава сила за живот, а НАДЕЖДА и ЛЮБОВ  още ни дават вдъхновение и енергия  да вървим напред.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта