Македонецът е етнически българин, македонистът - родоотстъпник

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Първи признаха Република Македония без уговорки

Много ме дразни този знак на равенство между „македонец“ и „македонист“. Искам да уточня понятията в общественото пространство. Македонецът е етнически българин, каквито са тракийците и мизийците. Македонистът е родоотстъпник, ренегат от най-злокачествена проба. Каква е историята на този нечестивец?

Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на югозападните предели на отечеството.

Стоян Новакович е бащата на македонизма.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички - сочи Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма...“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, потрива ръце балканският хитрец.

Уилям Гладстон е автор на лозунга „Македония за македонците!“. За него „македонци“ е събирателно понятие за разноетническото население в географската област. То е подложено на всевъзможен натиск, включително „въоръжена пропаганда“. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия.

Това било и искането на българския елемент, за който работи ВМОРО. Гладстон се заблуждава, но британският консул в Скопие Рафаел Фонтана вижда истината. Пише на своя колега в Солун Алфред Билиоти:

„Те работят за всеобщо българско въстание и се готвят да посрещнат клане, за да постигнат виждането им за „Македония за македонците“, означаващо без съмнение „Македония на българите“.

Ето ни и нас в лицето на Димитър Благоев. На 10 декември 1917 г. апостолът на социализма се изправя в Народното събрание. Поглажда библейската си брада и тържествено заявява:

„Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“

„Какво търсиш в България тогава?“, питат го от залата. Македонският славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Изготвен с прякото участие на Българската комунистическа партия и Комунистическия интернационал. Смисълът на манифеста е да ампутира Македония от България и да я вкара в Балканска федерация по съветски модел.

Десетилетие по-късно Коминтернът излиза с официално становище, което признава македонската нация. Документът е изработен в Москва в съавторство с националните предатели Георги Димитров и Димитър Влахов.

През Втората световна война българската армия освобождава почти цяла Вардарска и източната част на Егейска Македония. Сръбската и гръцката тирания са ликвидирани, организирана е наша администрация. Комунистите обаче не мирясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Димитров шайки тормозят населението.

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. В тази връзка решаваща е заслугата на безродника от Скопие Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистичен форум и с други видни граматици реформира делото на Кирил и Методий.
Когато македонската азбука е готова, с новичко букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят...

И Марковски като Благоев бил македонски славянин!

Десетият пленум на ЦК на БКП през 1946 г. пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Първи признаха Република Македония без уговорки. Най-важната беше да няма претенции към Пиринския край. Гърците например поставиха условие за името и знамето на изкуственото държавно образувание.

Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят. Плюят по българщината, горят ни знамето, нападат културни средища на единородци. Дори не ни пускат да се поклоним пред гроба на Гоце Делчев.

Това е положението в настоящия исторически момент!