Питбул нападна професор и кучето му в София Животното е насъскано от своя стопанин, който атакува словесно проф. Иво Панов

Министър Караниколов: Само от началото на годината сме спрели от пазара един милион литра некачествено гориво

Двама пострадаха след удар между лека кола и бус в Елена

Шофьор помете момиче на пешеходна пътека

Турски тир се преобърна на пътя Монтана – Видин

Министър Петков: Не очаквам трусове в управлението заради протестите

Иззеха канабис от дома на британци

Скъсани жици предизвикаха огнен ад в частен имот в Павликенско Двуетажна къща, два автомобила и скъпи машини изгоряха в пожар в дома на бившия кмет на село Патреш

Разследват палеж на лек автомобил в столичния квартал „Младост“

Су Ке – покерджийката, която променя социалните медии

Доналд Тръмп и Мелания посрещнаха коледната елха в Белия дом (СНИМКИ И ВИДЕО)

Влак дерайлира край Барселона заради свлачище Един човек е загинал, а петима са леко ранени

Един човек загина при тежка катастрофа в Първомайско

Каква е разликата между руската сватба и руското погребение?

Нова Русия търси своя Рожден ден Западът ще мачка, докато не му отвърнат адекватно

Раят на виното е на няколко километра от България

Стотици бутилки вино отлежават в Раяц, преди да поемат към Франция, Австрия и Германия.

Потънал в дървета, треви и храсти и обвит в тайнственост, на двадесетина километра от българската граница край Брегово се намира Градът на виното. На хълмовете край селата Роглево и Раяц в Сърбия зад гъсти гори, невидими за случайния пътник, са накацали като малки крепости стотици каменни изби. Зад стените им, дълбоко вкопани в земята, в мрак и прохлада дремят огромни бъчви с тонове вино, събрало огън от слънцето, сила от земята и страст от хората, които го правят.

„Виното ни не е само питие или бизнес. В него са историята, традициите и животът ни. То носи радост, мъдрост и здраве и пътува из цял свят“, казват с гордост хората от селата край Тимок. Заради плодородната песъчлива земя, опънала скатове под слънчевите лъчи над водите на Тимок, вино в този край на Сърбия се произвежда от векове. Звездата на късмета обаче огряла и умножила лозовите масиви и избите в района в средата на XIX век, когато в Европа се появила болестта филоксера, разказват местните стопани. Един малък, но страшен вредител – листна въшка, тайно се промъкнал от Америка в Стария континент и съсипал като скоротечна чума милиони декари лозя. Най-страшните поражения понесла Франция. Останали без любимото си питие, наследниците на галите започнали да търсят усилено изход от сполетялото ги бедствие. Предприемчив французин си спомнил за хубавото вино, което опитал в селата край Тимок при пътуването си из Балканите, и тълпи френски търговци поели към Раяц и Роглево и изкупили бъчвите на селяните. Наличните количества вино се оказали крайно недостатъчни и западните ценители на хубавите питиета започнали да плащат в злато за всяка бъчва. Цената достигнала един наполеон за чебър с 50 литра вино. А местните стопани превръщали печалбите в нови лозя и просторни изби. Мъжете копаели и дялали огромни камъни от бърдата над Тимок и градили с тях нови винарни. Така над Раяц в края на XIX и началото на XX век са появили 365 изби.

„Нашата изба е създадена през 1887 г. от прадядо ми Вушко Нешич. Изградил е голяма къща със зимник в Раяц и винарна на хълма, край лозята. Вече четири поколения правим вино тук“, разказва 38 годишният Желко Перич. Той е купил още две изоставени изби край дядовите сгради и гради къща за гости – ценители на веселите трапези. Богатството на Винения град, изникнал от френското злато през XIX век, през последните десетилетия обаче доста е намаляло и помръкнало. В годините на комунизма и разпада на Югославия част от стопаните заминали от родните села към големите градове в Сърбия, Европа и Америка. От 1800 души навремето днес в Раяц живеят само около 200. А от 365-те изби на хълма над селото живот има само в двадесетина. Много от старите каменни сгради са рухнали. Здравите им като крепости зидове са непоклатими, но изгнилите покриви и дървени порти са паднали и в зимниците тъмнеят като китове на суша огромните празни бъчви. Хора като Желко обаче продължават да пазят и развиват старата винарска слава на Тимошкия край.

„Гледам 1 хектар лозе, работя го с трактора си, както го е правил и дядо ми. Наемам хора от селото само за резитба на лозите и прибирането на гроздето. Тогава работата е много и не смогвам. Виното обаче правя сам, както са го правили дедите ми“, споделя мъжът. Виното на Перич – около 20 000 литра, отлежава в цяла армия разнокалибрени бъчви, подредени в старата, строена от прадядо му изба с дебели каменни стени. „Вино тражи мир и тишину“, казва Желко. В лозята си на баирите над Тимок местните стопани отглеждат стари сръбски сортове – червен зачиняк, бяла багрина и още тамяника и гаме, както в района наричат пино ноар. Но и много други класически сортове като каберне, мерло, ризлинг, шардоне и мускат отонел. Освен местни стопани с винопроизводство край Тимок вече се заемат и чужденци. Англичанин и французин са купили и възродили две от старите изби, други две са купени от руснаци и българка. Продукцията от винарните в Раяц зарежда магазини и ресторанти в цяла Сърбия, стига и до Париж и Беч, както сърбите наричат Виена. Част от напитките обаче майсторите оставят за гостите на започналия вече да се развива селски туризъм в района. През почивните дни, пък и в делници, в Раяц и Роглево пристигат групи най-вече от Сърбия и България. Гостите са основни ценители на хубавите домашно приготвени вина и храни и на дивата природа. И предпочитат чара на естественото пред блясъка на лукса. В механите на Раяц, вкопани в земята и облицовани с дялани камъни, и зиме, и лете температурата е 8 градуса. Огромни камини, които гълтат по десетина еднометрови ствола наведнъж, и несвършващите канички с вино и ракия топлят до изпотяване и помещението, и телата и душите на гостите. И понеже България е на няколко километра по пряка линия, от винарните от радиото и ТВ екраните гърми българска музика.

„Виното е магия, топи грижите на човека, пали радост и веселба и дава мъдрост. Само требе мерка“, смее се Желко, докато налива на всеки от производството си и реди с любимата си Биляна по масите мезетата – веяно и димляно месо, пихтия, домашно козе и краве сирене и накрая тави с печена прасетина (печено младо прасенце). Главен майстор готвач на всички изби в Раяц е Гордан. Едър мъж с широка усмивка и още по-широка глътка, Гордан има в дома си няколко фурни, в които може да опече всичко – от кокошка до вол. Плюс това е и опитен ловец и снабдява избите и с дивечови мезета. Отрупаните с вълшебни питиета и вкусни блюда трапези обаче не са единственото, което гостите могат да видят във виненото царство на Раяц. Край избите на хълма над селото са потънали в тишина и спокойствие местните гробища, приютили поколенията от няколко века. Жителите на Раяц минават по 3 км по стръмния и тесен път към Винения град, за да погребат близките си на билото. „Хората и на оня свят трябва да са до виното“, казват в Раяц. Сред новите мраморни споменици (паметници) обаче се открояват причудливи камъни с издълбани на тях кръстове, свастики, слънца и розетки. Според историци странните стълбове са надгробни паметници на богомили и бележат пътищата им на Балканския полуостров. От хълма на Винения град се разкриват и уникални пейзажи към покривите на сгушеното в подножието му село Раяц, към Тимок и бърдата над нея, отвъд които е България. Край коритото на реката има и чуден плаж, а старият яз на селската воденица е цяло природно джакузи, обясняват винарите. Десетки гости на местните изби през лятото отдъхват в реката от тежките вечери край масите с вино. По инициатива на Търговско-промишлената палата във Видин и Агенцията по предприемачество в Зайчар българските винарни „Магурата“ и „Боровица“ и избите в Зайчар, Княжевац и Раяц са включени в туристическия маршрут „По пътя на виното“. Заради винарските си традиции и красивите пейзажи в района си село Раяц кандидатства за закрилата на ЮНЕСКО. И няма как да не бъде одобрено, стига експертите на световната организация да опитат поне чаша от еликсира им, убедени са местните жители.


Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Пино ноар си е пино ноар,гаме местните казват на виното от сорта гаме ноар.
    И наистина си струва да се отиде в Раяц,райско място.Виното е превъзходно,откакто опитах местните вина си мечтая някога и в България да имам късмета да опитам толкова качествени домашни вина.

  2. Хубаво е! Пил съм тамошно вино. Но техните вина не ги виждам в магазините. Предлагат ни едни,дето са измити бъчвите,че са и скъпи.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.