Риболовен кораб се блъсна в балчишкото пристанище

Любо Киров и Deep Zone Project ще веселят варненци в новогодишната нощ

Плиска привлича туристи с виртуален пътеводител и каталог

Купуват повече къщи от големи апартаменти Променят се желанията на хората с високи доходи

Нено Димов: Сключени са договори за 50% от бюджета на ОПОС

Шест месеца затвор за мъж, пребил и ограбил бивш затворник

Илияна Йотова разговаря с вицепрезидента на „Европа ностра“ Пийт Яспърт

Втора телефонна измама преди празниците в Попово

Бургас и Благоевград ще изграждат анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци

Трима пешеходци пострадаха за часове във Варна

“Труд“ с две годишни награди от Столична библиотека (СНИМКИ) Проф. Николай Овчаров бе отличен за най-четен автор

София ще има нов квартал с жилища за 12 000 души

Полски ТИР блъсна отзад „Мерцедес“ в Благоевград, няма ранени

Настаниха в психодиспансер 25-годишния мъж, ранил с нож трима полицаи край Стара Загора 

Синдикати и работодатели в спор за минималната заплата и нощния труд

Реставраторът става шериф Жителите на цяла Прага знаели, че където има българи, има здрав ред

Двойничка на Диана, която преминава гола през улицата и трамвайните релси заради бас с Реставратора.

30-1Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години – до 1999 г., е реставратор в НХГ, а до 2012 г. – в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.

Който цял живот е предизвиквал, а не е чакал съдбата си.

Като следва в Прага, Реставраторът живеел в общежитие за чуждестранни студенти. Това било сграда-близнак на пивоварна в града. Пивоварната периодично отпускала по 10 тона бира на студентите. Съобразявайки се с това, можем да определим студентството на Реставратора като: бирени запои за по седмица и живот между тях. За запоите и произлизащите от тях “престъпни идеи” разказах. Остава да се заема с междувремието.

Естествено е повечето от героите на разказа да са чужденци. Реставраторът имал за съсед студента по нещо си от Исландия Стенли Йонкън. Нещото е неяснота в спомена. “Аз му завиждах съвсем неблагородно, защото приятелката му беше жива богиня, най-красивата чехкиня, която съм срещал. Диана!” За да не развалям ефекта, не го питам това името й ли е или сравнение с римската богиня. Един ден решил да се помайтапи. То кой ли ден не го е правил. Но този майтап е запомнил, защото не е подозирал с каква рискова операция се е заел. Девойката явно е притежавала и темперамента на езическа богиня.

Срещу общежитието било разположено военно поделение, а по улицата между тях минава трамвай. Пресмятайки дислокацията, Реставраторът предложил на Диана “невинната” и “печеливша” сделка: Ако пресечеш само по чорапи трамвайната линия, аз цял живот ще ти бъда роб. – Без да замисля, Диана изтръскала обувките и пресякла улицата. Върнала се и му заявила: Роб си ми. – Бръмбо цакал с уловката: Аз казах само по чорапи, гола трябва да си. – “Девойката озверя.” И богинята се съблякла чисто гола пред казармата. Там – войници по оградата, “човек до човек, ревящи като на стадион”. Диана пресякла улицата и се върнала, скърцайки със зъби: Сега ти си ми роб. – И без замисляне госпожицата наредила на слисания роб да скочи от четвъртия етаж върху тревата. “И византийската ми природа не допусна да не извлека облага.”

Представата ни за византиеца е, че надхитря другите, че прави всичко в своя угода, че бяга от опасности. Реставраторът се възприе за византиец затова, че добре си е направил сметката. Той тръгнал да скача, защото видял въжето-опъвач на трамвайните жици, застопорено на сградата. То се намира на 5 м височина. И ако скочиш на него, то пружинира /така те предпазва/ и те отхвърля все едно, че падаш от 5 м. И това си е височина, но преди по-малко от година Реставраторът се е уволнил като десантчик-парашутист. Което значи, че е обучен да пада, като улучва избрано място, и с най-малки последствия за тялото. Бръмбо скочил, реализирайки безпогрешно замисъла. Богинята изпищяла. Но да не мислим, какво си е мислила. Бръмбо се изправил наперено, все едно че е слязъл от спрял трамвай. Прикривайки преживения страх и нехаещ за натъртванията. И той Бог!

Съсед по стая в общежитието му бил суданец – Махмат или Мехмет Габани. Учел оперно пеене. “Два метра висок, с огромни бели дробове.” /Ех, тоя рентген./ Един ден на Реставратора се обадила портиерката, пани Бейчикова: Елате да си го приберете Вашия съсед. Напил се е и вилнее в мензата. И никой не смее да го усмирява. – Портиерката се надявала, че Бръмбо ще помогне по съседски. Явно се е видяла в чудо, щото Реставраторът е среден на ръст и сравнително слаб. С малки бели дробове, и ако продължим да сравняваме – два пъти се налагал в колоса по ръст и вероятен бъдещ судански колос на операта. А и Бръмбо все още не си е бил извоювал име на чудак и чудотворец. Дори не съседство, а здраво добросъседство се е привиждало на панито.

Без много ищах, макар че замирисвало на приключение, Бръмбо се отзовал. Слязъл до партера и намерил суданеца много пиян, проснат на входа на мензата. Без надежди за успех, но уверен в силата на доброто и всесилието на добрия герой креснал: Марш в стаята. Щото ще ти шибна един шамар и ще обереш пощенските кутии. – Те били разположени на стената, на 2 м зад суданеца. Вече се насъбрала тълпа, която зяпала как Реставратора – Давид се репчи на Мехмет – Голиат. Бръмбо си изпълнил заканата с шамара, като, разбира се, го ударил театрално. Обаче не предвидил, че в обучението на суданеца влизат и физически и каскадьорски умения, нужни за сцената. Не известно какво точно се е превъртяло в главата на певеца. Но при шамара на Бръмбо той рипнал от пода и обрал от стената всички пощенски кутии. И покорно си тръгнал към стаята. Изобщо – “Аида” шесто действие. И в този миг се родила легендата: Бръмбо като шибне шамар, вдига от пода грамада.

В това време в Чехословакия, въпреки режима там след 1968 г., има академична свобода и самоуправление. Това значи, че общежитието е неприкосновено за власт и полиция. Редът се осъществява от обществен съвет и студентска полиция. Тези органи, само когато не могат да се справят сами, викат градската полиция. И двата студентски органа на самоуправлението се избират на общо събрание. Което предстояло да бъде свикано два дни след произшествието с пияния суданец. И там предлагат за шеф на реда Бръмбо. Той не си спомня как се нарича поста на избраника, но клони да е шериф. “Това е трагична история. В общежитието има наркотици, влачат се курви, бият се с ножове.” Твърдото му нежелание се стопило от българската солидарност. В общежитието имало 35 родни студенти. Те се събрали и му известили: Приемай и не се бой. Ако трябва, ще набием цялото общежитие. – “И аз приех да стана шериф. И реших веднага да си пробвам авторитета.” На другата вечер малко преди регламентирания вечерен час излязъл от стаята си и с крясъци провъзгласил на етажа: Курвите вън! И всички да са по леглата си. Минавам след десет минути. – При повторния обход на етажа регистрирал абсолютна тишина в стаите. “И тогава разбрах какъв авторитет имам.”

“Имах само един случай на пълна безпомощност.” Чул писък и се насочил към женската баня на етажа. Там бил влетял виетнамец и се лепнал за гърдите на руска студентка. “Опитвам се да го отлепя. Но не би. А тя, мамашата, не иска да го удря, да не я изгонят за саморазправа.” И тогава Реставраторът се превъплътил от спасител в шериф: Шибни му един шамар. – Това е полицейска заповед, а не нарушение. И мамашата шибнала разрешение от закона шамар. С който го отлепила от себе си. А като допълнителен ефект от началното ускорение – студентът отлитнал, незабавно отзован във Виетнам.

Е, имало и други случаи, в които авторитетът му не действал превантивно. Веднъж араби тръгнали да си уточняват междуклановите отношения в общежитието. Тогава Реставраторът извикал на помощ гвардията българи, щото изясняването се извършвало с ножове и кърви. Бръмбо обобщава резултата от намесата с един епизод: “Наш отне ножа на един арабин. Пъхна го в устата му и му заповяда да почне да го яде.” Едва успели да предотвратят кулинарния експеримент. А иначе всяка от четирите му прекарани в общежитието години Бръмбо го преизбират.

Впечатляващото в тази история е тогавашната българска солидарност, сееща респект. Заразпитвах Реставратора за нея докато получих заключението: Чехите в цяла Прага знаеха, че където има българи, има здрав ред.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Бръмбо–ПРЕЗИДЕНТ!! ГЛАСУВАЙТЕ! Дано само в България да не се издъни.

  2. Тази красива полугола сладурана можехте и в по-голям формат снимка да я сложите. Но ви мързи.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.