Мигрантите от юг могат да накарат Вашингтон да се дръпне от Украйна и Израел

Републиканците наливат вода в мелницата на Москва

US радикалната левица е на пропалестински позиции

Историята на света регистрира през последните 75 години една доста странна и деликатна за Запада закономерност - Съединените щати никога не губят войните си, но ги изоставят. Като винаги ги напускат поради вътрешни търкания и разногласия. За съжаление този неприятен за съюзниците на Вашингтон номер се повтаря често, особено откакто преди няколко десетилетия Америка стана световна сила №1 и в каруцата u се качиха куп новоизлюпени обожатели. Но още в Корея войната през 1953 г. завършва с „компромисно равенство“ между американските и севернокорейско-китайските въоръжени сили. Защото американското общество не е забравило жертвите от Втората световна война и не иска синовете му повече да гинат по чужди фронтове. Двайсет години по-късно, във Виетнам, САЩ не бяха победени на бойното поле, а ги разсипа гневът на собствените им улици - там бушуваха денонощно протести срещу конфликт, който половината американци смятаха за несправедлив и неморален. Историята за жалост се повтори през новото хилядолетие в Ирак и в Афганистан, където американците нямаха военни поражения. Но вътрешното недоволство и изтощение на Америка оставиха Багдад под влиянието на Техеран и върнаха талибаните в Кабул на бели коне.

А нима не съществува риск да станем свидетели на същото безславно „шоу“ в двете сегашни „войни-близнаци“ на САЩ срещу Путин и Хамас? Този смущаващ въпрос зададоха в края на миналата седмица под една или друга форма „Льо Монд“,„Ел Паис“ и „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“, а камбаната на тревогата удари най-силно „Кориере дела сера“. Като влиятелните западноевропейски всекидневници се обединиха около тезата, че най-голямата слабост на Америка на президента Джо Байдън е същата, каквато е била и при предшествениците му по време на войни навън - нестабилният вътрешен фронт. И „Льо Монд“ дори отдели цяла страница за това как спонсорите на може би най-престижния университет Отвъд океана - Харвард, били отказали да го подпомагат заради анти-израелските и про-палестинските протести на неговите студенти. Доколкото до войната в Украйна, то „политическите дезертьори“ от нея са най-вече „отдясно“ и естествено техен предводител е Доналд Тръмп. Знае се, той отдавна твърди, че конфликтът е можело да бъде избегнат и ако бил президент, той щял да го разреши на четири очи с Владимир Путин. В същото време редица други републиканци се колебаят да говорят открито за някаква политическо-дипломатическа комбина с руския държавен глава от лоялност към собствената си история, но пак наливат вода в мелницата на Москва.

Защото те прегръщат доказани и ефикасни форми на изолационизъм - ами виждате ли, казват, имаме толкова много проблеми за решаване у дома, не сме дори в състояние да защитим южната си граница от нашествието на мигранти, нека се справим с този проблем и нека забравим за войните на други хора. Ситуацията за Киев се влошава и от хаоса в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, където републиканците не успяха да наложат и третия си кандидат за шеф и сега одобряването на нова военна помощ за Украйна е изправено пред риска от голямо забавяне. Интересното е, че не липсват фенове на Путин и сред левицата - Робърт Кенеди Младши, който напусна Демократическата партия на Байдън и ще се представи като независим кандидат за Белия дом на изборите през ноември догодина, подкрепя открай време и изцяло политиката на руския президент в Украйна. А тъй като последните американски избори за държавен глава бяха решени с много малка разлика, нищо чудно ултра-екологът Кенеди да отнеме през ноември 2024 г. един или два процента от Джо Байдън или който и да е кандидат-демократ, за да промени съдбата на Америка и на света.

Що се отнася пак до Израел, то тук вътрешният фронт срещу действащия президент е най-вече в неговата собствена Демократическа партия, която е буквално разцепена от избухналата на 7 октомври война. Не е новост - дори в Америка радикалната левица, която е много по-мощна, отколкото обикновено се смята в чужбина, е пропалестинска и сега даже про-Хамас, очевидно без да разбира несъвместимостта на двете позиции. А това, че тя е добре позиционирана в управляващия елит на САЩ, бе демонстрирано от факта, че един от нейните членове - високопоставеният служител на Държавния департамент Джош Пол, подаде оставка в знак на протест срещу помощта на Джо Байдън за Израел. Тази и някои други оставки предизвикаха сензация, но според „Кориере деела сера“ те са само върхът на айсберга - в Държавния департамент, т. е. в Министерството на външните работи на САЩ, назрява протестът на про-палестинското лоби, представено на много нива. Дори в Конгреса се била заформила група от парламентаристи, които оспориха като неуместно еднодневното пътуването на Байдън до Тел Авив миналата седмица и прегръдката му с „неудачника“ Бенямин Нетаняху.

А „про-Хамас“ позициите в Харвард и другите елитни американски университети, за които писа „Льо Монд“, са още по-широко разпространени и вкоренени в афро-американската общност и по-специално в анти-расистките екстремисти от формацията „Black Lives Matter“ и цялата нейна галактика. Интересното е, че един от най-уважаваните интелектуалци в тези среди - цветнокожият професор Корнел Уест, също бил решил да се кандидатира като независим на президентските избори догодина. А той е отявлен екстремист, поради което е популярен сред младите хора, били те с черен цвят на кожата и не само. Освен това пропалестинската му позиция може да му спечели гласове в общността и на арабските имигранти. Така че в сила е същата констатация, която вече беше направена за Робърт Кенеди-младши - става дума за още една кандидатури за „смут“, предназначена най-вече да събере малко проценти. Но както професор Уест, така и издънката на големия род Кенеди, имат профили, които са популярни в света на младежта и крайната левица. Така че ако не принудят Байдън, наред с другите изредени до тук фактори, да „зареже“ безславно „войните - близнаци“, те най-вероятно ще навредят на него или на алтернативен кандидат на Демократическата партия, при условие, че сегашният държавен глава реши внезапно да се оттегли от президентската надпревара догодина.

Иначе макар и да е изхабен от годините, Джо Байдън е човек на историята, тоест познава я добре. Очертава се като последния президент на САЩ, роден по време на Втората световна, преживял е Студената война и е усвоил уроците u, бил е „вътре“ като политик във всички войни през последните петдесетина години с пряко или непряко участие на САЩ. Затова Байдън е убеден, че разбира като никой друг залога в двата „конфликта-близнаци“ в Украйна и Израел. Но както подчерта „Кориере дела сера“, въпреки опита си, той може да бъде осъден да повтори траекторията на много от своите предшественици. И да свие знамената в двата конфликта, принуден не от външни врагове, а от търкания и разделения в самите Съединени американски щати.