Политическият концерт в Украйна придобива все по-неочакван вид. Когато Зеленски спечели президентския пост, всички бяха сигурни, че това е бъдещият Стопанин и Главнокомандващ. Зеленски спечели с оглушителен превес над Порошенко и това даде основание да се вярва, че той ще има всички козове в ръцете си. Но изведнъж всички сценарии се промениха.

Ако някой си мисли, че в Украйна всичко се решава от президента, той греши. Ако някой вярва, че украинските олигарси решават всичко, той греши. Ако някой мисли, че всичко се решава от американския посланик, той не знае цялата истина. В САЩ всичко се решава от американските олигарси. И едва тогава техните служители като президента на САЩ и другите марионетки по веригата получават инструкции на ниво посланик, а тези последните вече носят заповедите на олигарсите и президента на Украйна.

Едно от тези предавателни звена, далеч по-силно от президента на САЩ, е Световната банка (СБ). Това е Генералният щаб на световната финансова аристокрация, а Сату Кахконен (това е жена, ако някой не разбира финландските имена) е упълномощеният офицер по линията Украйна-Беларус-Молдова със статут на директор в тази област. Нейният шаб е в Киев, а не къде и да е. Тя не е посланик на САЩ, а наблюдава главния Стопанин на Украйна. Да, и САЩ също.

Така че тази дама, която през целия си живот е работила само в СБ в различни направления, пише писмо до Курт Волкър, в което го ориентира в плана, че Украйна трябва да бъде парламентарна република при Зеленски, а Аваков трябва да стане премиер. Защото, според всички проверки, той е подходяща и управляема фигура. А Тимошенко е нежелана фигура и е в състояние да създаде "ексцесии" и да излизе от контрол.

Подобни въпроси умните хора не задават. Както се говори в Одеса, ако приставът каже "седни", някак си е неудобно да се стои прав. Дамата с финландското име не говори от свое име, а от името на онези, които поставят президентите на САЩ. А за Волкър това е по-важно от директивата на Тръмп. Можем да кажем със сигурност, Зеленски няма да бъде на власт. Директорите на СБ не говорят напразно и винаги говорят само един път. Първият път е и последен. Два пъти те не повтарят и досега не е имало безумци, способни да не ги чуят или да не изпълняват това, което са чули.

Курсът към парламентарна република е логичният етап от осигуряването на контрола на САЩ над елита на Украйна. От центъра на власта ще излязат някои, които веднага ще влязат в ожесточена битка помежду си. Премиерът ще бъде медиатор, посредник между олигарсите и СБ. Или по-точно пратеник. Той ще бъде говорителят, озвучаващ клановете на най-висшата воля. Това не е двувластие, а многовластие. Или по-скоро, анархия.

Партиите ще се пекат като пайове, новите ще заменят старите, захвърлени в кошчето, а Зеленски ще носи скъпи костюми, ще се представя за европеец, ще получава пълномощни писма от посланиците и ще прави различни изявления пред обществеността. Коломойски ще решава въпросите сам, а ако отиде много далеч, неговите по-старши другари ще го коригират чрез преводач. С една дума, Зеленски не е на власт, и това е илюзия.

Украинският политически концерт става все повече и повече какофоничен. Това обаче означава усилване на американската власт над териториите на Украйна, Грузия, Молдова и желанието й за усилване на контрола над Беларус. Целите на Запада са да откъснат напълно Русия от Беларус до 2035 г. и с помощта на Украйна и Грузия да провокират идването на националистите на власт и военен сблъсък с Русия. Някога това за Украйна, се смяташе за глупост. Сега е реалност. Не е необходимо да се повтарят украинските грешки по отношение на Беларус.

Именно в контекста на глобалната бъдеща конфронтация между Запада и Русия трябва да се разглежда преформатирането на политическата система, която се провежда днес в Украйна, за разрушаването на президентската вертикала на властта и създаването на марионетна структура под формата на конфликт между няколко центрове на власт.

Около Русия се формира непробиваем санитарен кордон, и това не е дело на Порошенко, Зеленски или Коломойски. Една парламентарна Украйна ще бъде по-лесно контролирана от Запада, отколкото президентската. Смяната на премиерите е по-лесна от смяната на президентите. В украинския политически концерт Зеленски предизвика нарушаване на ритъма, един вид синкоп. Преместването на акцента от силен ритъм към по-слаб ритъм, какъвто се явява самият той. Украинската държавна какофония навлиза в своята финална част.

Разпадът на украинската държавност е цената на провокацията към обща война с Русия и се превърна в основна цел от съществуването на Украйна. В този фронт усърдно и старателно се подтикват да влязат и Грузия, Молдова и Беларус. Да се пренебрегне този призив означава поражение за Русия и приемането на една дълга обсада с много по-големи санкции. Всъщност, това ще е пълна икономическа блокада.

Това е целта, на настоящите политически интриги в Украйна. Ние стоим на прага на една много сериозна перспектива за война. И колкото по-близо сме до 2024 г., толкова по-голяма е тази вероятност. Малките стъпки правят това движение невидимо и затова прагът на възприемане на тази заплаха ни успива.

Ние се събуждаме само когато в 4 часа сутринта без да ни се обяви война армадите от танкове и самолети ще нахлуят през границите ни от Буг до Черно море. Ние не забелязваме пълзящата експанзия. Оставяме се да бъдем разсейвани от всякакви дребни неща и кавги. В действителност, във въздуха мирише на барут. Война ще има, но не тази, за която ние се готвим. В тази война враговете ни са подготвили капан. Те искат да превърнат нашата сила в слабост и вярват, че ще успеят.

Според теорията на Шарп това се нарича "пресичане на линиите". Те ще ги пресекат, ние ще отговорим и веднага ще бъдем задушени от икономическо ембарго. Те имат достатъчно потенциал да ни изолират и ако ние се намесим във военните действия, а ние не можем да не влезем, и ако те се случат в друга, а не в сегашна ситуация, тогава шансовете на Запада стават напълно реални.

Не трябва да се подценява заплахата. Сега основното ни бойно поле е икономиката. Нямаме накъде да отстъпваме и зад нас не е само Москва. Цяла Русия е отново под обсада. Не забравяйте как на 21 юни 1941 г. никой не вярваше за началото на войната. Градовете и селата си живееха както обикновено. Трябва много сериозно да се замислим за всичко, което се случва.

Безгрижното време свърши. Небето на Украйна е покрито с дим, и това е димът на войната. И този дим е към нашите граници. Изборът на Зеленски за президент е праг във времето, като избора на Хитлер за канцлер. Само че тук фюрер няма да бъде Коломойски или Аваков. Въпреки, че на тях може да бъде възложена тази роля. Колективният фюрер ще бъде Световната банка. Украинската какофония все повече и повече звучи като стърженето на танковите гъсеници в ленинградската симфония на Шостакович. Сега блокадата заплашва цяла Русия. Затова е необходимо да разбираме тези процеси и всъщност това е много сериозно.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)