Свещеник Пламен Марчев от шуменското село Осмар: С вероучение ще има морал, а не с много закони

Призвание свещеник - с чук на покрива на църквата или с кръст пред иконостаса

Ако правим добро само месец по Коледа сме християни лицемери, учи отецът децата в неделното училище

И за свещеника срамна работа няма, грях е да умееш да свършиш нещо, а да стоиш с ръце в джобовете. Самият апостол Павел също си е изкарвал прехраната с труд, примери да искаш има много... Това обяснява младият отец Пламен Марчев (30 г.), енорийски свещеник в храм „Св.Три Светители“ в Шумен и отговорен за още пет църкви в селата Осмар, Троица, Хан Крум, Радко Димитриево и Ветрище. Често му се случва вместо расото да надява работните дрехи. Можеш да го видиш покатерен на кубето да върти чук и да майстори улуци на храма „Св.Константин и Елена“ в родния Осмар, след малко ще служи литургия, а в неделя ще преподава в църковното училище. Успява, защото е намерил призванието си в свещеничеството.

Преди 12 г.одини излязъл с диплома за електротехник от Гимназията по строителство в Шумен и изобщо не мислел за висше, камо ли за богословие. Започнал работа във фирма за дограма, вече бил срещнал любовта на живота си, но го глождело - само това ли е смисълът на живота? Раждаш се, учиш, работиш, създаваш семейство... Изглежда твърде просто. Студент по история, приятел на брат му, го запалил, че в Шуменския университет има специалност теология и въпреки че Пламен рядко стъпвал в църква, решил да кандидатства. Е, имал закалка от баба и дядо - вечер като дете не лягал без „Отче наш“. В четвърти курс в най-голямата икономическа криза вече бил щастлив татко на прекрасната Димитрия и се наложило да замине на работа във Франция, в строителството. Коледа пак го върнала в бащината къща. На Рождество отишъл да се черкува в храма и епископ Йоан, който водел литургията, най-изненадващо го попитал: „Искаш ли да ми станеш дякон?“ Пламен и съпругата му мислели да бягат в чужбина, но претеглили колко неуютно се чувствал той във френското градче: „Добри пари изкарах, но спокойствието, уюта на Осмар ги нямаше. Цареше странно спокойствие - около теб комшии, вечер светят само прозорци, а на тях спуснати капаци. За три месеца не се запознах с никого. У нас е друго, навън всеки те вика - ела, здрасти, как си...“ Така станал дякон през 2011 г., а след още 3 години го ръкоположили за свещеник.

Пак на Рождество преди 2 години преподавателките Илонка Стоянова и Галя Йорданова от университета му предложили да направят рождественска работилница в селото. Отецът разлепил обяви, поканил деца. За почуда събрал цял клас - 23 момичета и момчета. Оказало се, че обществеността уважава и вярва на свещеника си! А децата искали да продължат да идват в храма. Пламен решил да открие неделно училище и сега са подхванали втора учебна година.

Когато отецът е зает със служби по селата, Илонка и Галя преподават на възпитаниците му от първи до осми клас. Има програма и учебници, одобрени от Министерство на образованието, казва Пламен, но уточнява, че на деца се преподава това, което ги вълнува и искат да знаят. На въпроси, на които родителите не могат да отговорят, питат отеца. Житията на светците и примерите от живота на Христос трябва да са свързани с реалните житейски ситуации, които се налага да решават, обяснява Пламен. И понеже им е интересно, вместо по час, неделното училище надхвърля два. Въпреки че им говорят за морал, на тийнейджърите не им се тръгва. „Да, стараем се да преподаваме моралните ценности на нашата вяра, нравствените устои, защото сега никой не учи децата на това. Ако се въведе вероучение, ще се постигне по-високоморално общество и няма да има нужда от непрекъсната промяна на законите и писане на нови. Чух, че сме първенци по това“, казва Пламен.

Десетилетия българинът е бил отделен от Бог и вяра, сега ще трябват два пъти повече години да се възстанови връзката, смята той. Но се успокоява - все някой трябва да сложи началото и вярва в смисъла на това, което прави.

Покрай Коледа с децата си говорили много и за доброто към другите. „Щом сме християни, не може благотворителността да трае само месец. Християнството се крепи на любов към Бога и любов към ближния и ако ги изпълняваме само месец, значи сме християни лицемери. Видиш ли човек в нужда, задължително му помогни“, наставлява Пламен. И чудесата не се случват само по Коледа, а винаги, трябва само да искаме да ги видим, казва той.

Тези, които не са стъпвали на неделна служба в храма, съветва да опитат един път да останат открай до край. Слушайки, ще разберат много за вярата си, а житейските проблеми, ще им се сторят незначителни. И той до втори курс проявявал нетърпение, а сега неделята без служба му е немислима, не само защото е свещеник. Сега хората препълват църквите на празници. „Реално, както казва един събрат, станахме празнични християни. Палим свещ и мислим, че задължението към Бога е изпълнено. Напротив, това е капка“, казва Пламен.

Щастлив е, че през есента изпълнил мечтата си да посети Йерусалим, поклонил се на светите места, където е живял и проповядвал Христос. „Нямаме сляпа вяра, измислена, вярата ни е доказана исторически и археологически“, обяснява Пламен. Колкото до хаджийството, то не се постига със сертификата, който можеш да си купиш, а трябва да е начин на живот.

Пламен всяка година стига и до Света гора, а това лято стъпил и на връх Атон. За 4 часа превзел 2333 метра. Нищо не се знае един ден и момчетата от неделното училище може да заведе. Засега са били само на православен лагер в Етрополския манастир. Децата искат пак, въпреки режима, смее се Пламен.

Щастлив е, че преди дни, на 30 декември, двама от неговите възпитаници - петокласникът Добромир и синът му първолакът Константин били подстригани за иподякони (четци, певци и свещеноносци б.а.) от Варненския и великопреславски митрополит Йоан. Най-голямото му желание сега е да има повече време да изслушва и да беседва с миряните деца и възрастни.

Коментари

Задължително поле