10-те най-поръчвани питиета за 2019 година в цял свят

Джъстин Трюдо призова Иран да предаде черните кутии от сваления самолет на Франция

Томислав Дончев: 10-15 млрд. лв. са необходимите инвестиции във водния сектор

3,6 млрд. евро са приходите от международен туризъм за периода януари-ноември 2019 г.

Емил Димитров: Няма вредни емисии от изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Групата GRECO поздрави България за борбата с корупцията Страната ни е изпълнила общо 16 от 19 препоръки, отправени през 2015 година

Конър – милиардер на 35?

83-годишна жена почина след удар от кола в Разград

САЩ готвят нови санкции срещу Венецуела

Зеленски не прие оставката на премиера Гончарук

Протестит срещу пенсионната реформа затвори Лувъра

„Студена” източена с подпис на Димов от „Стомана” Синдикатите настоявали да не се спира водата на дружествата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Министър Танева: 203 хиляди свине са евтанизирани у нас заради свинската чума

Деница Сачева: От 2009 г. досега са дадени над 500 млн. лв. за лични асистенти

Силвио Берлускони – Деветте живота на „Кавалера“

Едно от най-разпознаваемите лица в европейската политика за последните три десетилетия обяви поредното си завръщане на голямата сцена. Да, по думите му: “на прекрасната възраст” от 82 години, Силвио Берлускони ще е кандидат на изборите за Европейски парламент, които ще се произведат между 23 и 26 май тази година.

“Кавалерът”* ще е водач на листата на своята партия “Форца Италия”, която отдавна не е силата, доминирала политиката на Ботуша над четвърт век. До степен, след като бяха коалиционни партньори до парламентарните избори на 4 март 2018 г., настоящият италиански вицепремиер и лидер на крайно-дясната “Лига” Матео Салвини, обърна гръб на Берлускони в полза на коалиция с ляво-популисткото движение “Пет звезди” на Луиджи ди Майо. За което ветеранът политик не е спирал да критикува Салвини и не пропусна да го направи и по време на изявлението си миналата седмица от Сардиния. “Трябва да променим това правителство, защото включва “Петте звезди”, което се ръководи от хора, които нямат никакъв опит или компетентност”.

Което, казано от човека, влязъл в историята на Италия, като първия, заемал поста на министър-председател без да е имал какъвто и да е управленски или административен опит преди това, не би могло да звучи повече “Силвио Берлускони”. Съгласете се. Дори и да залага само на късата памет на италианския електорат. Както с нотка на носталгия изтъкна един западен наблюдател по повод новината: “а едно време, много преди Тръмп, най-скандалният беше Берлускони”. Спомени, а?!

“Кавалерът” явно също го е хванала носталгията по доброто старо време. По негови думи основната причина да вземе решението да се завърне в политиката е продиктувано от “чувството му за отговорност”, което го “тласка към Европа, където липсва задълбочено мислене за света”. И кой, ако не добрият стар чичо Силвио, да дойде да затегне бушоните в Брюксел. Белисимо! По време на изявлението на Берлускони в град Монсерато на остров Сардиния, ветеранът настоя, че иска отново да види обединена европейска десница, която “със своите ценности и идеали е бъдещето на Италия, Европа и света”.

В последното мнозина виждат отчаян опит на Берлускони да отклони в своя полза Салвини и “Лигата” от най-вероятната пътека, по която ще поемат за изборите през май – търсене на широка коалиция с единомислещи евроскептици. За което вече има сериозна заявка. Стига “Националното обединение” на Марин Льо Пен във Франция да обере повечето от гнева на “жълтите жилетки” за сметка на партията на президента Макрон. Управляващите полски католици от “Право и справедливост” вече се прегърнаха със Салвини, “Алтернатива за Германия” кротко къкри из ландовете, “Партията на свободата” управлява в коалиция Австрия – не само пропорционално, но и географски вече са достатъчно да размътят водата сериозно. Дръпне ли някой от ЕНП по-силно опашката на унгарския премиер Виктор Орбан, също близък със Салвини, като нищо и той ще е готов да се включи, пък дори и само, за да се изрепчи на Брюксел за спорта.

Тоест, с решението си да се кандидатира за евродепутат Силвио Берлускони иска да се покаже като едва ли не спасител на Европа, или поне на обединената европейска десница от доброто старо време в спомените на “Кавалера”. А за какви години говорим! Само като политическа кариера Берлускони е приносител на толкова рекорди, колкото и скандали са го следвали по петите през годините.

Роден в Милано на 29 септември 1936 г., като притежател на медийната империя “Медиасет” и футболния клуб “Милан”, “Кавалерът” влиза в политиката с шут през 1994 г. начело на “Форца Италия”, когато е назначен за министър-председател за първи път. Според мнозина негови биографи, още тогава, за да избегне затвора. На поста ще остане до 1995 г. и отново от 2001 до 2006, и от 2008 до 2011 г. За сумарно девет години ще влезе в историята като най-дълго прослужилия премиер на Италия от Втората световна война насам и третият такъв от обединението на Апенините, след Бенито Мусолини и Джовани Джолити.

Тези заслуги бяха съпътствани с купища международни гафове, противоречиви изказвания за жените, мюсюлманите, първия цветнокож президент на САЩ, други световни и европейски лидери, бракове, разводи, секс-скандали с непълнолетни проститутки, “Бунга-Бунга”-партита и какво ли още не. Според мнозина най-добре описани в излезлия през 2018 г. филм на известният италиански режисьор Паоло Сорентино “Loro” (Другите). Разбирайте, филмът според критиката е откровен шедьовър – и като актьорска игра, и като фактология – но дори адаптираната му за кино версия е над два часа и половина. И обхваща едва шест години – между 2006 г. и 2012 г. от живота на “Кавалера”. Колкото да се постави зрителят във времето.

 

По волята на Темида

Правосъдието достигна Силвио Берлускони през 2013 г., когато бе признат за виновен за укриване на дънъци и осъден на четири години затвор. Заради преклонната му възраст, по особеностите на италианското законодателство, три му бяха директно опростени, а за останалата част трябваше да положи обществено-полезен труд. За сметка на това, след 19 години като член на камарата на депутатите на парламента на Италия, новоизбраният член на Сената беше лишен от мястото си. Миналата година със съдебно решение му беше възстановено правото отново да се кандидатира за избираеми постове.

 

За него

Триумф на вулгарността

Трябва да му признаем (б.р. – на Силвио Берлускони) една определена жизненост и устойчивост, които са абсолютно необичайни. Истината в политиката е, че този, който се умори последен, е този който печели – а Берлускони никога не се уморява. (…) Отказах предложението му да използвам истинските му къщи за декор, за да не ставам съучастник в представянето му такъв, какъвто той иска да бъде. (…) А това е филм за триумфа на вулгарността.

Паоло Сорентино, италиански режисьор, в коментар за филма му “Loro”

 

Ще стимулира вота

Неговото включване в Европейските избори може все пак да означава и увеличаване с до 5 % подкрепата за неговата партия “Форца Италия”, което пък от своя страна може да му позволи да стъпи на здрава почва. Завръщането му в политиката спомага за запазване на подкрепата на избирателите в неговата партия. Има поне милион хора, които все биха рискували живота си безрезервно за него.

Никола Пиеполи, италиански социолог

 

Апелира към католиците

Берлускони се опитва да апелира към отдадените католици, които не са имали собствена партия, с която да се самоопределят от над 25 години. И не се чувствам комфортно с анти-имигрантските лозунги и позиции, които заема “Лигата”. Което е много вероятно да не мине заради всичките секс-скандали около него.

Микеле Просперо, университетски преподавател

 

* От “Il Cavaliere” (на италиански буквално – “рицарят”), прозвище, дадено на Силвио Берлускони, когато е обявен от италианската държава за кавалер на Ордена за заслуги към труда през 1977 г., от който се отказва през 2014 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.