Скарлет Йохансон: Не вярвам в моногамията. Излишна е.

Скарлет Йохансон e холивудска звезда, сексуална икона и политическа активистка в едно. На 32 години родената в Ню Йорк американка с датски корени отново е под светлината на прожектора покрай новата си роля в изключително амбициозното фентъзи Ghost in the Shell, вдъхновено от едноименната японска манга. Йохансон вече близо 15 години е сред най-предпочитаните актриси и притежава солидна филмография, която включва заглавия като „Изгубени в превода“, „Мач пойнт“, „Вики Кристина Барселона“ и др.
Интервюто със Скарлет Йохансон е предоставено на „Труд“ специално от The Interview People.

– Скарлет, вие бяхте една от най-големите привърженички на Хилъри Клинтън по време на предизборната кампания. Как се чувствате сега?
– За мен тя беше правилният кандидат, особено за нас, жените. Днес живеем в такава бъркотия. Може би защото съм майка, но в момента съм наистина загрижена и разтревожена за бъдещето. Постоянно мисля за дъщеря си. Сега е важно да говорим за проблемите.

– Вярно ли е, че противоречивата организация Planned Parenthood, която се оказа в окото на политическата предизборна буря от 2016-а, ви е помогнала, когато сте били млада?
– Разбира се, когато израствах в Ню Йорк, добрите хора от Planned Parenthood помагаха на толкова много момичета за прегледи и със съвети. В моите очи те вършеха това, което е правилно. Не всяко момиче може да си позволи да отиде на скъп гинеколог за редовни прегледи на репродуктивната система. Тази организация вършеше и продължава да върши страшно полезна и важна работа. Затова, когато ме помолиха да участвам в промоционална кампания по повод 100-годишния юбилей на фондацията зад Planned Parenthood, аз не се поколебах и за миг. Те имат 650 центъра в цялата държава и приемат над 2,5 милиона пациентки годишно за прегледи от различен характер. От 2012-а съм силно ангажирана с каузи, които засягат здравословното състояние на жените и се занимават с женски проблеми. Заснех специална реклама по темата и говорих по време на конвенцията на Демократическата партия. Гордея се с тази работа.

– Да поговорим за новия филм, в който изпълнявате главната роля – Ghost in the Shell. Какво преживяване бе създаването на тази едноименна екранизация по легендарно японско аниме?
– Това е един екшън филм, много интересен като концепция и труден за реализация. Действието се развива в бъдещето, аз изпълнявам ролята на специален оперативен агент, хибрид между човешко същество и киборг. Моят персонаж е лидер на елитен отряд, озаглавен Section 9. Нашата задача е да възпираме разрушителните деяния на най-опасните престъпни елементи на обществото. Борим се срещу екстремизма. Историята прилича на микс между „Специален доклад” и „Робокоп” и борда на Тръмп (смее се)

– Някои интерпретират творбата и като вариация на приказката за Пинокио.
– Отчасти е така. Моята героиня развива своето съзнание с разгръщането на сюжета, някои спомени се появяват. Може да се каже, че филмът описва едно пътешествие към себеоткриването. Процесът е труден, има своите минуси, но вместо да потиска тези спомени, моята героиня развива любопитство към тях. Именно нейните пропуски и недостатъци започват да я карат да се усеща все повече като човек и по-малко като робот. Нейното любопитство ми харесва. Апетитът за знания ме привлече към сценария и персонажа. Винаги съм била много заинтригувана от детайлите на човешката душа, обичам да интерпретирам сигналите, да откривам красотата на всеки един от нас, да търся човечността. Тези качества понякога са скрити, но ги има, там са, в нас са, ние ги носим. Всеки от нас крие по една кутия на Пандора в себе си.

– Как се развива личната еволюция на вашата героиня в Ghost in the Shell?
– Тя се променя. Постепенно открива много неща за себе си, неща, които не е подозирала, че е възможно да бъдат намерени. Тя става все по-човечна. Дори в екшън филми и фантастични истории като Ghost in the Shell е възможно да се построи емоционално ангажираща драматична арка. На финала се надявам, че моят персонаж ще се влюби. Но това е сложна работа, както всичко в живота.

– Лесно ли се влюбвате?
– Да, прекалено лесно. Аз съм силна и независима жена, но в същото време толкова неусетно падам жертва на мъжкия чар. В състояние съм сама да се оправям напълно автономно, но въпреки това се нуждая от любов и нежна грижа. Най-ценният момент в живота за мен е началото на любовта, когато всичко тепърва предстои. Да лежиш до него в леглото, той те гледа, ти отвръщаш на неговия поглед и усещаш, че нещо прекрасно ще се случи.

– Известно е, че вие не обичате да говорите много за личния си живот и за вашите романтични връзки. Каква е причината?
– Не говоря много за интимния си живот, защото винаги когато кажа нещо, после думите ми се връщат да ме ударят в лицето. Често пъти думите ми не са използвани правилно и в контекст, някои журналисти се опитват да изградят сензационни истории от тях, да преувеличат и изопачат тяхното значение. Аз съм реалист и прагматик и разбирам, че това е нормално. Това е част от реалността на нашата работа и нашия успех. Но се научих да не дрънкам много-много относно личния си живот.

– Наскоро заявихте, че според вас моногамията е нещо „неестествено”. Какво имахте предвид?
– Моногамията изисква постоянна и страшно трудна работа, понякога се стига до крайни компромиси, често не толкова необходими. Мисля, че моногамията не е вродена в човешката природа, със сигурност при мъжете, но също така и при нас, жените, особено сега, след като вече сме независими. Проблемът с моногамията винаги е бил на преден план при предишните ми любовни връзки и бракове. Не вярвам в моногамията. Излишна е.

– Вярвате ли в брака?
– Все още вярвам в брака, но подхождам към него с огромно внимание. Всяка успешна връзка върви с провал, нали така? Човек трябва да знае как да избира. Идеята за брака е много романтична, но това е една красива концепция, която много трудно се прилага на практика. Също като социализма. Наистина не смятам, че е нормално да си моногамен. Може да ме разпънат за това, но няма да се отрека от думите си.

– Но за много двойки работи…
– Уважавам страшно много двойките, които действително се справят със задачата, които съумяват да накарат „любовта” да проработи, моногамната любов имам предвид. Това е още едно доказателство, че не всичко е за всеки. За мен е като нещо, което противоречи на инстинкта ми.

– Как ви се отразява майчинството?
– Майчинството е като паралелна вселена. Толкова различна от динамиката на отношенията между мъжа и жената. В сравнение с романтичните обвързаности е като разходка в парка. Любовта ми към дъщеря ми е чиста, свежа, лесна, проста. Дарява ме с постоянно блаженство. Инстинктът ми подсказва, че ще имам още деца.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. По скоро тя е излишна. Особено в Царството Божие, но ме е задължително да си вярващ, за да оцениш брака и моногамията. Тази история е като онази на Езоп с лисицата, дето обявила гроздето за кисело, защото било високо и не могла да го стигне.

  2. Dobre Doshli v novia socializm- sichki zheni vo obshtestven HAREM – sultanska rabota, no bez evnusi. Tui nashte tapi komunisti ne posmiaha da napravat. Da, ama taa ima mnogo pari i si liaga s nadareni, hormonalno napompani mazhkari za ‘neshto prekrasno da se sluchi’. Kak Satana umelo izvrashtava uma ni s tia goli bedra i sladostrastni izvivki

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.