Софиянеца донесе паламуд на рибарите в “Морски сговор”

Жельо Попов и Софиянеца са авери в морето и на сушата.

Горещи молитви към Свети Николай за слука и закрила

Поп си забравил расото, кръчмарят го навлякъл и сервирал рибена чорба по масите

„На един Никулден, така се напихме, че попът, като си тръгна, забрави си чантата с расото. Това и чаках. Навлякох го и започнах да сервирам рибена чорба. Попът се върна и като ме видя, започна да вика, че не било редно. Ама ние паднахме от смях.“ С този разказ на съдържателя на кръчмата „Морски сговор“ и майстор-готвач - Петьо, започна празникът на рибарите от селището Ченгене скеле край Бургас.

И тази година рибният курбан, сготвен от него и жена му, бе осветен от духовник, който призова всички да хвърлят цигарите и да запалят свещ, а после горещо се помолиха за слука през идната година.

Морските вълци празнуваха традиционно Никулден по стар стил (на 19 декември) в култовата си кръчма „Морски сговор“. За празничната трапеза бяха извадили от фризера замразен паламуд, сафрид и чернокоп. Рибите цвърчаха на скара, а готвачът Петьо бе сготвил рибена чорба от девет вида риби. По принцип колкото повече риба има в супата, толкова е по-вкусна, а накрая се добавя и вълшебната подправка дивисил, може и целина.

„Казах на всички в селището- който не донесе риба и я крие, догодина няма да има късмет в морето. Затова никой не посмя да не се включи в общото дело. Даже колега, който се кълнеше, че не е уловил нито един паламуд тази есен, донесе най-много“, каза кметът на рибарското селище Димитър Янчев- Брадата.

Най-големите смехове по масите бяха свързани с паламуда. Уж няма-няма, а на всяка от трапезите имаше солен, топящ се в устата като масло паламуд. Рибарите се веселяха, като обясняваха, бе го взели от рибната борса, даже някои го внесли от чужбина.

„Ходих специално до Турция и Гърция, за да набавя паламуд“, разказваше рибар. Друг му пригласяше, че донесъл от... Норвегия. Рибарят Жельо Попов пък се снима с пълна чиния веян паламуд в едната ръка и туршия от камби- в другата. Той каза, че на неговата маса паламудът бил донесен от Софиянеца. Софиянеца е рибар, който дошъл за малко в селището и останал завинаги. Зарязал си бизнеса в София, взел жената и дошъл в Ченгенето да живее целогодишно. „Той ни научи да ловим риба“, каза аверът му Попов. Всеки от рибарите си бе донесъл и ракия и вино домашно производство.

Още преди да започне празника, дойдоха и капитани - ветерани, както и морякът Николай Димитров- единственият, който се спаси при крушението на кораба „Ванеса“ в Керченския пролив. Димитров сега работи в „Портфлота“. Той показа и иконата на Свети Николай, с която никога не се разделя, и която била в джоба му по време на корабокрушението.

„Как да отида да живея в Бургас? Само като си представя, че подпирам лакти на балкона там- и съм свършен. Цял живот съм на колибите край морето, това е раят“, разказваше кметът Митко Брадата. Той е един от най-старите и опитни далянджии в България. Знае тънкостите на занаята до най- малка подробност, а сега върти и селището, и гледа да осигури добър живот на морските, които живеят в малките живописни хижи. Хижите са пръснати по брега на двата канала на Ченгене скеле. По тях пърпорят лодките им, за да влязат в морето на риболов.

Рано сутринта на Никулден по стар стил, няколко лодки бяха влезли в морето да си пробват късмета, въпреки че времето беше лошо и гъста мъгла тегнеше над залива. Не хванали нищо, но щом излязоха на брега, всички ги посрещнаха с овации и покани за се присъединят към техните маси. „Безрибна година беше тази, дано не се повтаря. Дано Чудотвореца ни даде здраве и късмет“, повтаряха морските вълци.

Празникът се завихри на фона на песните на „Тоника“ и Стефан Диомов, като най-много се въртеше „Бургаски вечери, рибарски мрежи“. Казанът с рибената чорба бързо бе преполовен, че и почти изпразнен още до обед. А що се отнася до поверието, че прекомерната консумация на паламуд „отключвала 100 стари болести“, никой не се съобрази с него.

Най-голямата новина при нас е, че ще ставаме туристическа атракция, разкриха рибарите от Ченгене скеле. От догодина тук ще идват организирани туристи, които ще разглеждат живописните хижи, пристана и ще ходят да ловят риба, заедно с морските. Ще има и ветерани в плетенето на врежи и стягане на моряшки възли, които ще показват на гостите как се плетат дори и мрежи, в които се хващат русалки. Кръчмата „Морски сговор“ ще е традиционно пълна с вкусотии- морски дарове на скара, рибена чорба с дивисил и целина, та дори и паламуд- целогодишно. За целта кръчмата вече е разширена и покрита, а пристанът е направен артистично- като кораб с руля и всичките му подробности. Пристанът е на улица „Консервна“. Както е известно, в Ченгенето, всички улици носят имената на ветровете, които духат в залива: сироко, бонети, леванти, мелтем и лодоз. Изключение прави една от улиците, на която живущите там изразяват желание да носи името „Консервна“ по класическия едноименен роман на Стайнбек - „ Улица Консервна“.

„Не знам кой вятър ме довя мен тук, но нито девет вала, нито ураган може да ме откърти от свободния живот на рибаря. Наводнения огромни преживяхме, в люти зими оцеляхме, сега имаме само една молба- морето риба да ни дава“, призна млад рибар. Наистина преди няколко години селището преживя наводнение и тогава всички се разбягаха в посока към града. Само двама смелчаци останаха да нощуват, като единият натопи другият, че не спял в хижата си, а в колата, за да може като завали, да натисне газта и да бяга към града.

От година жителите на Ченгенето имат и нова страст- карат велосипеди и така се придвижват по-лесно по улиците с имена на ветрове и роман.

Коментари

Задължително поле