„В България мафията си има държава”, каза преди седмица председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Само пропусна да уточни, че заслугата за плачевното състояние на “върховенството на закона” у нас е и негова.

На 14 януари 2016 г. в. „Труд“ публикува анализ, озаглавен: „С тълкувателно решение на ВКС: Лозан Панов подари амнистия за престъпниците“. Публикацията породи силен отзвук в юридическите среди и предизвика незабавен отпор в медиите на олигархията - „Капитал“, „Дневник“, Медиапул“, „Клуб Зет“. Изфабрикувана бе и жалба от грантово зависимия Съюз на съдиите в България против вестника, който повдигна завесата на задкулисните схеми в правосъдната система.

Т. нар. Комисия по журналистическа етика (съставена предимно от служители в изданията на Прокопиев) пробва да порицае „Труд“.

Година и половина след анализа на вестника оказва се, че истеричната реакция изобщо не е била случайна. Публикацията е разкрила схемата за осигуряване на съдебна индулгенция на подсъдими и обвиняеми олигарси и политици. Схема, която не би била възможна без прякото участие и на съдия №1.

Две стъпки и едно тълкуване по пътя към свободата

Ето и фактите, които ясно разкриват както поредицата от действия на Лозан Панов, довели до приемането на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (създало потенциална, а оказва се и реална възможност хиляди престъпници (сред тях вероятно и кукловодите на задкулисието) да бъдат амнистирани), а така също и до оправдаването на бившата социална министърка от тройната коалиция Емилия Масларова.

Безпрецедентното тълкувателно решение е прието по лична инициатива на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Едно от първите действия, които новият върховен съдия №1 предприема след встъпването в длъжност, е именно да отправи искане за приемането на това решение, мотивиран „юридически“ от „противоречивата практика на съдилищата по прилагане Наказателно-процесуалния кодекс при конкуренция между наказателна отговорност и административно-наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние”.

Звучи изключително сложно за всеки, който е далеч от юридическата професия. А всъщност питането на Панов е съвсем елементарно - може ли да се търси наказателна отговорност за престъпление, ако преди това срещу престъпника е било образувано административно производство.

Тихомълком, в навечерието на Коледата на 2015 г., ръководеният от Панов ВКС дава отговор на този въпрос - не може. И ако още се чудите какво значи това решение, ето един пример. Ако Пътна полиция глоби с 50 лева извършител на пътнотранспортно произшествие, при което има пострадал, прокуратурата няма да може да търси наказателна отговорност от дееца, т.е. амнистията е подсигурена.

Достатъчно е просто да си осигуриш административно наказание и избягваш затвора. Правилото, на което стъпва тълкувателното решение, е латинската сентенция non bis in idem - "не два пъти за едно и също нещо", като съдиите се позовават и на практика на Европейския съд по правата на човека.

След приемането на решението единствено в. „Труд“ сигнализира, че действията на председателя на ВКС Лозан Панов са повече от смущаващи. Над темата е наложено пълно информационно затъмнение от иначе толкова активните по отразяване на реформата в правосъдието поръчкови медии на олигархията. Тълкувателното решение осигурява всичко друго, но не и “върховенство на закона” и наказание за престъпници. Тъкмо обратното, осигурява възможност на всеки извършител на престъпление да избегне наказателна отговорност, ако преди това срещу него е било образувано административно производство по същите фактически обстоятелства.

Днес, година и половина по-късно, не само че написаното от „Труд“ се потвърждава, но вече е ясна и вероятната причина - защо лично Лозан Панов е инициатор на Тълкувателно решение № 3 на ВКС от 2015 г. В практиката на Панов като административен съдия има любопитно решение по дело, което е достатъчно красноречиво и показва всъщност защо у нас олигарси и политици се оказват недосегаеми за закона.

През 2010 г. на бившия социален министър от правителството на тройната коалиция Емилия Масларова е повдигнато обвинение за присвояване на държавни средства в размер на 11 млн. лв. във връзка с прословутия ремонт на Социалния дом в Стара Загора - извършено чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки и изготвяне от съучастниците й на фалшиви документи. След шумен процес, продължил пет години, на 15 декември 2015 г. (само седем дни преди приемането на Тълкувателното решение на ВКС) Масларова е оправдана на първа инстанция от съдията от Софийския градски съд Димитрина Ангелова. Държавното обвинение реагира остро, като прокурорът по делото Калин Софиянски е достатъчно ясен, след като чува оправдателната присъда на Масларова: „Съдът очевидно не вижда проблем в липсващите 11 млн. лева. Не може да е вярно, че когато едно строителство струва 9 млн. лева, а са дадени 19 млн. лева, няма нито престъпление, нито нарушение.“

Обвинителят не знае с какви мотиви съдията от СГС обявява Масларова за “невинна”. Няма да ги узнае чак до 13 декември 2016 г. (точно една година след присъдата), едва когато мотивите най-накрая са оповестени. На цели 100 страници съдът пространно обяснява защо обвинението не е доказано и Масларова, както и съучастниците й, не са виновни за извършените престъпленията, за които са предадени на съд.

По-важното е, че съдия Ангелова разглежда и Решение на Административен съд София-град от 05.04.2010 г. по дело № 8895/2009 г., с което се отменя Наказателно постановление № 11010756/20.07.2009 г., издадено против Емилия Масларова именно за извършеното нарушение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки. В мотивите към присъдата четем буквално следното: „… с коментираното наказателно постановление подсъдимата Масларова е санкционирана за свои действия, разглеждани и по настоящото наказателно производство… Обемът от факти, предмет на разглеждане в административно-наказателното производство, касаещо тази норма, е идентичен с предмета, рамкиран с обвинителния акт… с влизане в сила на съдебен акт на Административен съд София-град, отменящ наложената административна санкция и за да не бъде нарушен принципът non bis in idem, настоящият състав дори само на това основание следва да приеме, че не може да бъде ангажирана отново, този път наказателната, отговорност на подсъдимата Масларова, при идентичност на изложените факти в двете производства - административно-наказателно и наказателно“.

Кратко, точно и ясно - щом срещу Емилия Масларова е било проведено административно производство и е глобена с 500 лева (а дори и тази й глоба да е отменена от административния съд), не може по никакъв начин да й се търси наказателна отговорност за присвоените 11 млн. лв.

И ако се чудите кой е съдията от Административен съд София-град, който се е произнесъл в административното производство срещу Емилия Масларова, то това е същият, който няколко години по-късно, след като оглави ВКС, с едно от първите си действия лично ще се заеме с прокарването по възможно най-бързия начин такова тълкувателно решение, което да узакони оправдаването на Масларова - съдия Лозан Панов.

Странни съвпадения и един протест в тоги. Кой е адвокат и кой съдия?

С това обаче крайно смущаващите и следващи едно след друго действия на Панов, довели до „амнистията“ на подсъдими за ощетяване на държавата с 11 млн. лева, съвсем не се изчерпват. Оказва се, че адвокати на Емилия Масларова и на другите обвиняеми в този наказателен процес са Даниела Доковска, Ина Лулчева и Татяна Дончева. Доковска и Лулчева са съдружници в обща кантора с адвокат Георги Атанасов, свързан с правния сайт „Де факто“ и известен от години като един от най-големите критици на основната мишена на партията на Христо Иванов “Да, България” - българската прокуратура.

Докато Иванов беше министър на правосъдието, именно “опорните точки” на кантора „Доковска, Атанасов и съдружници“ за ограничаване на правомощията на прокуратурата намираха място и в проектите на министъра за промяна на Конституцията и на Закона за съдебната власт. Съвсем неизненадващо сред клиентите на Доковска и Лулчева са и подсъдимият за укриване на 63 млн. лв. данъци Огнян Донев - собственик на сайта „Клуб Зет“, както и наскоро сдобилият се с обвинение за източване на над 5 млн. лева от „Глобул“ бивш депутат и приближен както на Иван Костов, така и на Иво Прокопиев - Гроздан Караджов.

Три дни преди оправдаването на Емилия Масларова от Софийския градски съд с мотиви, напълно съвпадащи с тези на последвалото Тълкувателно решение №3, Даниела Доковска, Ина Лулчева и Лозан Панов се появяват заедно на стълбите пред Съдебната палата в София в така наречения от медиите на олигархията „протест в тоги“, в който подчинените на върховен съдия № 1 съдии протестират „срещу зависимостите в правосъдната система“. Тримата са усмихнати и в приповдигнато настроение, докато по високоговорител, съвсем в правилата на пропагандата, звучи речта на Панов „Не на страха“, произнесена няколко часа по-рано в зала „Тържествена“ на ВКС.

Гражданите, които минават оттам в студената зимна вечер, виждат заедно Панов, Доковска и Лулчева. Някои ги поздравяват, други ги отминават с безразличие, но никой от тях не знае, нито предполага, че само три дни след това Емилия Масларова ще бъде оправдана от съда с мотиви, очевидно подготвени много по-рано и узаконени с тълкувателното решение, прокарано от Лозан Панов. Ако знаеха, едва ли реакцията им би била твърде приятна за хората на стълбите, лицемерно громящи „зависимостите“ в правосъдието ни.

Вижте факсимилета от мотивите и решението на СГС