Гърция призова ООН да осъди спорна сделка между Турция и Либия

Бургазлии с 250 подаръка за сирачета

Расте броят на болните от морбили в Пазарджишко

Бони с куп изненади за 17-ия рожден ден на дъщеря й (СНИМКИ и ВИДЕО)

Проверяват 25 сигнала за взривни устройства на метростанции в Москва

Енергийни експерти от САЩ пред Борисов: Във Вашингтон още говорят за срещата Ви с президента Тръмп

Инвеститори се насочват към „Лозенската яка”

Трима ранени в тежка катастрофа

Деца намериха 100 лв. и ги върнаха

Срути се част от стълбище в училище в Кърджали, евакуираха всички ученици Инцидентът е станал по време на концерт във фоайето

ДАМТН: Все още се предлагат потенциално опасни пиротехнически изделия на пазара

Може ли да ми забранят да ползвам неплатен отпуск?

Скандал с Нобела за литература заради лауреат – фен на Милошевич

Заподозреният за нападението в чешка болница се самоуби

Откриха ново огнище на африканска чума по свинете около добричко село

Събудиха заспалото време в Лом Граждани ремонтираха спрелите градски часовници

Първият е построен още в края на 18 век

Всеки помни детската приказка за омагьосаното царство, в което времето е спряло и хора, дървета, цветя и птици са застинали вкаменени. Достатъчно обаче е само едно махване с вълшебната пръчица на добрия магьосник, за да тръгне времето отново и хората да поемат по своите пътища. В истинския живот обаче заспи ли времето, трудно се буди. Може би защото добрите магьосници вече са кът.

Но не и в Лом, поне в последните месеци. След повече от 20 години, в които часовниците на крайдунавския град бяха застинали и безмълвни, неколцина местни жители обединиха ентусиазъм и усилия, поправиха старите механизми и пуснаха стрелките им отново да се въртят над хора и улици.

Сред основните инициатори за възстановяването на градските часовници е Жана Замфирова. Дребничката жена с живи очи и заразителна усмивка е бивша аранжорка на витрини и една от активистите на фейсбук група, която обединява местни жители и пръснати из България и по света хора от пристанищния град, загрижени за родното си място и историческите му забележителности.

“Отдавна живея срещу градската банка, на върха на която е монтиран часовник. Той ме е будел да ходя на работа. Под неговия звън съм пяла песни на децата си, които вече са в чужбина. Когато млъкна, имах чувството, че градът спря да диша”, споделя Жана. На няколко пъти тя поставяла и в интернет и пред местната управа въпроса да се поправи старият часовник, но все нещо – пари или време не стигали. Накрая заедно с неколцина съмишленици решили, че могат и сами да свършат работата. Заедно с един от малкото останали часовникари в града – Теодор Генадиев, Жана се качила на тавана на някогашната банка в Лом.

Там сред огънати от тежестта на годините греди, под надвисналите като огромни гирлянди паяжини в кутия от дърво и стъкло е скрит механизмът на часовника. Десетките зъбчати колела и валове приличат на вълшебна машина, създадена от стар откривател. “Работата по ремонта на часовника беше много интересна. Все едно, че се докоснах до част от историята на Лом!”, казва 52-годишният Теодор Генадиев – потомствен майстор на часовници. За щастие се оказало, че близо вековният механизъм не е тежко повреден, майсторът почистил въжета и зъбчатки, отстранил някои дефекти, монтирал нови пластини, смазал всичко и обновената машинария бавно раздвижила стрелките над централната улица на Лом, срещу общинската управа.

Някогашната банка на Лом – масивна триетажна сграда със строги форми, е строена през 1933-34 г. от австрийска фирма и тогава е монтиран и часовникът. Механизмът е уникален и изключително прецизен. Най-вероятно – германска изработка от началото на миналия век, спомнят си стари ломчани. Банковият часовник се навива както се вади вода от кладенец – с голяма метална ръчка, която издига 62-килограмова тежест. Механизмът обаче трябва да се навива на всеки 22 часа и това се оказало проблем. Банката отдавна е закрита и няма служители, които да се грижат за постоянния ход на стрелките.

За да не потъне отново градът в безвремие, положението спасил друг от местните ентусиасти – бившият шофьор Йордан Рангелов. “Аз съм човек-пенсионер, няма проблем веднъж на ден да навивам машинарията!”, заявява Данчо, горд от ролята си на властелин на градското време. След банковия часовник Теодор потегнал и часовника на аптека “Тодор Велев”. Къщата, недалеч от жп гарата на Лом, е една от най-емблематичните сгради в града, издигната през 1925 г. в стил “сецесион”. Въпреки щетите нанесени от времето през последните десетилетия, домът излъчва елегантност и аристократизъм с красивите си изчистени форми, ажурни балкони и прозорци, над които се извисява островръхата кула с монтиран на нея часовник.

По точния механизъм навремето сверявали часовниците си чиновници и офицери, отваряли врати магазини и търговски кантори. В аптеката пазарували лекарства не само местни хора, но и моряци и пътници от десетките кораби, хвърлили котва в Лом, и жители на близките и по-далечните села. Аптеката била толкова известна, че дори днес – век по-късно, когато собствениците й са се сменили много пъти, продължава да носи името “Тодор Велев”.

Часовникът над достолепната сграда, замрял в началото на прехода, обаче се оказал доста по-различен от банковия. Механизмът в сецесионната кула се побира в две шепи, но пък с едно навиване изкарва близо три дни. Заради фините детайли и настройки, на майстор Тео му се наложило да поработи повече върху него. Но вече всичко е готово и стрелките над аптеката пак отмерват неумолимия ход на времето. Впечатлена от ентусиазма на гражданите, общинската управа в Лом поела ангажимент да плати ремонта на банковия часовник, а потягането механизма над аптеката ще финансират обитателите на сградата. “За нас това е чест. Така участваме в опазването на историята и красотата на Лом!”, казва един от собствениците Огнян Димитров.

И макар че мнозина още не го забелязват, ритъмът на времето в Лом вече е доста по-точен и сигурен под безшумния диктат на градските часовници, твърдят инициаторите на ремонтите. Други, съгледали разбудените часовници, се радват на възобновения след дълго прекъсване ход на стрелките. “Надяваме се, че тръгналите отново часовници ще раздвижат и хората и живота в скования ни от кризата град!”, казва Жена Замфирова и изпраща снимки на сградите с ремонтираните часовници на приятели и познати в България и в чужбина. “Може би, ако градът ни стане по-жив и красив, забързан и изпълнен с перспективи, децата ни някой ден ще се върнат в него!”, допълва с навлажнени очи ломчанката.

Първият градски часовник в Лом е бил построен още в края на 18 век. На чаршията с дюкяни и работилници край старата римска крепост била издигната 20-метрова каменна кула с часовников механизъм и камбана на върха. Кулата с часовника заедно с близка чешма била съградена с парите на легендарната за крайдунавския град Инджили ханъм в памет на съпруга й- бей от Темишвар, загинал във войната на Турция с Австрия, разказва историкът и етнограф Димитър Маринов. Вдовицата била цялата окичена с бисери и затова я наричали Инджили (бисерна). След Освобождението обаче кулата била разрушена, камбаната изчезнала, а часовникът Димитър Маринов пренесъл в Етнографския музей в София, на който е основател и пръв директор. “Тоя паметник биде съборен от нашето невежество!”, признава историкът.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.