Българска парламентарна делегация e на аудиенция при папа Франциск

Учителката Красимира Бакалова получи наградата на името на Аргира Жечкова

Министър Красимир Вълчев: Азбуката, езикът и книжовността са спойката и опората на националната ни идентичност

Тереза Мей обяви, че ще подаде оставка на 7 юни

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ представя уникалния културен живот на София

Половин век от първата си лекция отпразнуваха в същата аудитория възпитаници на Стопанска академия Участниците в срещата учредиха нов алумни клуб с името „НОУД ’73”

Йорданка Фандъкова: Невежеството ражда страх, а страхът – омраза и конфликти

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле: Честит празник и да живее България!

Президентът Радев: Българската писменост е наш щит

Най-бързите нокаути на профиринга

Риболовен турнир ще зарадва великотърновските деца

Вечната и святата… и… Навършиха се 28 г. от смъртта на Елисавета Багряна

409 изборни секции са разкрити във Великотърновско, допълнителни ще има в двата корпуса на областната болница 238 хиляди бюлетини са доставени за Великотърновски избирателен район

Меркел предлагала временно излизане на Гърция от еврозоната през 2012 г.

Съпредседателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Георги Щерев пред „Труд“: Чакаме двуцифрен спад на приходите от летния туризъм Позицията на еколозите срещу развитието на планината поражда съмнение, че защитават чужди интереси

Какви мерки трябва да бъдат взети спешно, за да е по-успешен летният сезон? Има ли нужда браншът от повече пари за реклама? Защитават ли „зелените“ чужди интереси когато скачат срещу развитието на зимния туризъм у нас? И как ще бъдат привлечени български туристи да почиват в родните куорорти, специално за „Труд“ отговаря съпредседателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Георги Щерев. Анализът върху работата и перспективите пред сектора обаче той прави в качеството си на дългогодишен експерт, без да ангажира ръководената от него организация с позициите си.

– Г-н Щерев, туризмът е сектор, при който се планира за месеци напред, заради спецификата на бизнеса. Само преди дни зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов обяви, че трябва да бъде спрян „зеленият саботаж“ срещу зимния и планинския туризъм. Как бихте коментирали това изказване?
– Този проблем е изкуствено създаден и ни го натресоха преди много години политиците. Не виждам никаква основателна причина да не се строят лифтове у нас и със сигурност това няма да е пагубно за природата. Да не си мислим, че австрийците или швейцарците са по-глупави от нас, или не ценят природата си. Лошо е, че у нас въпросът е поставен така – за някои хора може, за други не. Имам предвид, че ако тези „еколози“ или „зелени“, които сега протестират, участват в даден проект, той минава. Но ако това не е така – всичко е под щампата на „презастрояване“ и „унищожаване на природата“. Без да се има предвид, че от планинския туризъм зависи прехраната на десетки общини у нас. В Австрия например през 1-2 километра има различни места за качване, така че да се стигне до пистите. Около Инсбрук в почти всяко малко село има лифт. И техните еколози не протестират. В България така стана, че нито да инвестираш, нито да не правиш нищо. Защото когато стартираш даден проект, веднага биваш определян като олигарх, обвиняван си, че не цениш природата. Когато не влагаш средства те обвиняват, че не поддържаш инфраструктурата и не създаваш условия. В случая остава съмнението, че зад тези саботажи се крие външна намеса.

– Визирате, че тези хора защитават чужди интереси ли?
– Мен лично в тази ситуация много ме дразнят две постановки. На първо място според „зелените“ в едни случаи инвестиции са допустими, а в други не са. И тази им позиция поражда съмнения за скрит замисъл. На второ място излизат информации, че тези организации са финансирани отвън, което пък навява на мисълта, че защитават някакви чужди интереси. Нашата база е много модерна и е сериозна конкуренция на западните страни. И може би някой няма интерес ние да се развиваме. Естествено, всички инвестиции следва да се съобразяват с изискванията на законите, които обаче не смятам, че защитава природата.

– Предстои труден летен сезон. Какви мерки могат да се вземат в последния момент, за да е успешен той?
– От много време насам беше ясно, че предстоящият летен сезон ще е много труден. Имаше много индикации за това, че се пробужда бизнеса в Турция, Египет, Тунис. Това се виждаше от факта, че при пробуждането на основните ни конкуренти нашата заетост веднага пада. И веднага трябваше да бъдат предприети някакви мерки. Но благодарение на резултатите, които отчита нашата статистика, която аз ще нарека стъкмистика, се създадоха илюзорни очаквания за устойчиво развитие на туризма, което ако го имаше, нямаше да има такива колебания в заетостта. В този си вид статистиката не е полезна по никакъв начин за бранша, защото не дава реални резултати и може да бъде използвана единствено за пи ар. Резултатите от ситуацията са явни у нас – с отчетения отлив на гости. Няма да открия топлата вода, като кажа, че ние сме винаги алтернативна дестинация, а не основна. За съжаление. Това обаче не зависи само от бранша. Ние положихме всички възможни усилия. За жалост България е и дестинация на командировките от по 3-4 дни и кратките пътувания. За да се промени това са нужни истински разговори между бизнеса и държавата, които да дадат конкретни резултати. Министерството на туризма наистина организира редица срещи с бизнеса, кръгли маси. Събираме се, говорим си, но не се чуваме. Не правим анализи. За да се справим, е необходимо да се направи сериозен анализ между бизнеса и държавата, но за съжалени най-лошото е, че времето е изключително неподходящо покрай изборите и всяко нещо, дали е положително или отрицателно, се политизира и се притеснявам, че поради този факт няма да си направим добрия анализ и изводи.

– Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация от години настоява 1% от приходите в туризма да се отделят целево за реклама на сектора. Нова гласност и подкрепа на тази идея дадоха преди дни и от Националния борд по туризъм. Вие подкрепяте ли още един такъв механизъм и ще даде ли той бързи и реални резултати?
– Радвам се, че и други колеги стигнаха до този извод. Това бе стара идея на предходния председател на БХРА Благой Рагин. Откакто се създаде Балканският алианс на хотелиерите направихме анализи и видяхме, че не само преките ни конкуренти като Испания, Италия, Гърция, Турция, Египет, Португалия и Хърватска имат десетки пъти по-големи бюджети за реклама от нас, но и нашите съседи. Рекламата е водеща и винаги трябват пари за промотиране на дестинацията. Но е важно и как се разходват средствата. Моята позиция е, че те трябва да се разпределят от обща организация, в която влизат представители на държавата, но и на бизнеса. И водещата роля при разходването да има бранша. Няма как човек, който не гори от проблемите като чиновника да взима тези важни решения. Защото не те ли пари, не те боли, съответно нямаш и нужда да търсиш правилен лек. Трябваше държавата да вземе мерки още когато стана ясно, че се очертава сериозен спад по време на ранните записвания от ноември до януари. Тогава по принцип са най-сериозните записвания и още тогава стана ясно, че падаме. Чуждите туроператори идваха на място и искаха да обещаем, че ще участваме в чартърите и ще подпишем договори. Дори не искаха пари, а ясен знак, че държавата подкрепя сериозно решаването на проблема.

– Как не искаха пари? Не става ли въпрос точно за субсидиране на чартърите, което обаче според европейското законодателство се приема за държавна помощ и няма как да се случи?
– Тези плащания се случват до година след като са дошли туристите. Не си представяйте, че когато каца самолета в него стои отпред касиерка и раздава пари. Една година е достатъчна да се измисли такъв механизъм и да се изпълни поет предварително ангажимент. Бизнесът предложи сериозни намаления, но имаше нужда и от държавна гаранция, че на туризма се гледа достатъчно сериозно. Тогава може би нямаше да има такива сериозни откази от чартърни полети, както е сега, т.е. канцелиране на седалки. Не участваме и в основните представяния и каталози на големите туроператори. В момента има малко планирани чартъри за записвания в последния момент и основно трябва да се разтича на съседите. Хотелите в Турция се запълниха и ние отново можем да разчитаме на продажби в последния момент като алтернативна дестинация, но за съжалени на по-ниски цени. Очаквам като брой реализирани нощувки през това лято спадът да е едноцифрен, но като финансов резултат спадът ще е двуцифрен.

– Министерство на туризма работи да реши този въпрос и е подписало договор с чужда фирма, която до месец и половина трябва да изготви анализ как законно могат да се субсидират чуждите туроператори, за да водят повече гости у нас. Вие имате ли собствени анализи и какво показвате те?
– Ние сме проучвали въпроса и има много алтернативи. Една от тях е да бъдат отпуснати средства на туристическите райони, в които влизат представители на целия сектор по места, както и общините. И те да разходват тези, предоставени им от държавата пари, за промотиране на региона – чрез субсидиране на чартъри или промоции. Така, както според тях ще има най-голям ефект. Иначе съм против това да търсим външни консултанти, при условие, че навремето ние учихме кой ли не на туризъм. Можем да се поучим и от опита на старите професионалисти, които бяха в „Балкантурист“. Защото колкото и да се е сменила обстановката, те могат да дадат ценни идеи и алтернативно мислене. Ако ние не тръгнем да работим в тази насока и да търсим варианти за чартърите, можем да очакваме спад през следващите 3 години. Защото планирането на големите туроператори се случва на база на предходната година. И мерки трябва да се вземат спешно. Не е нормално от Русия да има само два чартъра седмично до летище Варна през летния сезон. Когато преди години тези полети бяха десетки. Сами сме си виновни, че винаги търсим негативното. Например постоянно говорим за „презастрояване“. Всъщност ние имаме много модерна база и разнообразен продукт. Има какво да се желае относно услугата, но имаме и много добри примери за чудесен продукт. У нас има курорти за семеен туризъм, такива за партита. Всеки може да намери това, което търси. Направени са големи инвестиции и достатъчно качествени. Никой не е луд да влага, ако не мисли, че ще има възвръщаемост. Остава да се въведат по-строги правила, да се работи повече по инфраструктурата. Има проблеми, но те се преекспонират.

– Откъде все пак може да очакваме спасение за летния сезон?
– Ние трябва да положим усилия да укрепим старите, традиционни пазари, на които имахме утвърдени позиции като Русия, Централна и Западна Европа, съседните страни. Без да подценяваме новите възможности, но не бива да се отказваме от участието в туристическия изложения в Германия или Швейцария например. Положително е, че се откриха много нови откирти визови центрове в Русия. Факт е, че самите туристи се улесняват много. Но документите пак се обработват само на три места, което забавя издаването на визите и трудно можем да продаваме ваканции в последния момент. От външно министерство са категорични, че за три дни могат да изкарат виза и ми се иска това наистина да е така. Важно е и да издаваме визи по електронен път. Това е бъдещето. При отказите от чартъри сега трябва основно да акцентираме на реклама в съседните страни и на вътрешния пазар.

– Министерство на туризма положи усилия точно в тази насока с кампанията си „Неочаквана ваканция“. Има ли вече резултати от нея?
– Идеята да се обърнем към българските туристи е чудесна и ние от БХРА също работим за нея. Но не бива министерството да се превръща в туроператор или хотелиер. Ролята на ведомството е да организира, да задава стратегическите цели, да координара, да създава правилата и контролира спазването им. Да се изчистят всички пробелми с плажовете, да се уреди статута на курортите. Останалото трябва да се остави в ръцета на бранша. Въпросът с кадрите си остава основен проблем. Заплатите се вдигат сериозно в сектора, но същевременно трябва да се има предвид, че и разходите се вдигат сериозно. Увеличението на тока е повече от 100 % .

– Как да бъде оставено в ръцете на бранша, след като няма консолидиран бранш и всъщност бизнесът няма едно лице?
– Така е. Но една от причините това да е така е, че самата държава не е направила така, че да има консолидиран бранш. Дори нашето министерство не поддържа тази идея последователно, като в различни ситуации реагира по различен начин. От БХРА направихме предложение да се обединим на принципа на конфедерация, част от основните туристически бизнес организации подкрепиха идеята, но така или иначе тя не се осъществи заради съпротива от други представители на сектора.

– Не е ли по-правилно държавата да обедини насилствено бранша със закон? Вече имаме един успешен пример в тази посока със създаването на Българската строителна камара.
– Според нас обединение на принципа на конфедерация ще е по-успешно, тъй като туристическия сектор е много разнороден. Използвахме опита на КРИБ, но за съжаление разговорите с нашето министерство не се получиха.

Нашият гост
Георги Щерев е един от тримата съпредседатели на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци. В туризма е от десетилетия, като е сред най-активните представители на бранша, които винаги поставят на дневен ред проблемите на сектора, без да ги политизират.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Фалирайте вашата мамица гнусна. И без туй заплати не давате. Алчни типове долни

  2. Полетите не се ли определят от броя желаещи? Ако няма повече вероятно и желаещите не са много. А това с намаляващите туристи го слушаме всяка година и накрая винаги излиза, че е имало ръст на туристите. Нека започне сезона и да говорим пак.

  3. Кaвал нещастен, и тоя зелените му пречат и бълнува руски туристи. Та еб@ ФОСТАТА мурзилkа. Всичко искат да унищожат.

  4. Това лято Валери Симеонов няма да ви притеснява, вероятно и данъчни проверки няма да има, та може и на загуба да обявите, че сте работили.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.