Министър Младен Маринов: Продължава издирването на Стоян Зайков, разширяваме периметъра на претърсване

Възстановка отбелязва 180 години от откриването на Взаимно училище във Велико Търново

Ивет Лалова мечтае да бъде майка

ВАС отмени Становище за екологична оценка на министъра на околната среда и водите за изменение на общия устройствен план на Община Приморско

Българка пледира виновна в Ню Йорк по обвинения в пране на пари от корупция в Мозамбик

Дара Екимова: Имам нещо много повече от гадже Сбъднах една от мечтите си - да пея с татко, казва дъщерята на Дими от "Сленг"

Израел и Хамас постигнаха споразумение за прекратяване на огъня за 6 месеца

Въоръжена група прекъсна главен водопровод в Триполи

Младен Маринов: Изяснява се каква е причината за нападението с нож срещу 16-годишно момче

Десислава Танева: Около 70 хил. дка земи са с поражения от градушки, в момента действа държавна помощ за компенсиране на напълно пропаднали площи

Германия е изхарчила рекордните 23 млрд. евро за интегрирането на мигрантите през 2018 г.

Икономист: Не е възможно да има обща минимална европейска заплата

Изтребители не се купуват на Черен петък Каракачанов единствен се осмели да каже, че асансьорните маневри за Ф-16 са прекалено скъпи за България

Тайните на Тихия фронт Неизвестни факти за разузнаването през Втората световна война

Едгар Хувър през 1932 г.

Нова книга за успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония

Корицата на книгата от ИК „Изток – Запад”, 640 стр., 45 лв.

Написана от изтъкнат съвременен историк, „Тайната война” проследява един от най-важните, но недостатъчно проучени аспекти на Втората световна война – разузнаването. Тя разкрива как успехите и провалите в шпионажа на САЩ, Великобритания, СССР, Германия и Япония са повлияли върху хода на войната и крайния й резултат.

Шпиони, шифри и партизани са скритото течение, което понякога променя хода на Втората световна война. Те са оръжия, които всяка от воюващите страни използва, за да придобие секретна информация за враговете си и да посее хаос в тила им. Ще се ориентирате в особеностите на разузнавателните служби на страните в глобалния конфликт. Ще проследите основните събития от „тайната война” и ще се срещнете както с редовите є войници – шпиони и агенти под прикритие, така и с нейните военачалници и стратези в разузнавателните централи. Ще научите за отношенията между разузнавателните служби на съюзническите държави, вариращи от сътрудничество и взаимопомощ до конфликти, недоверие и дори взаимно шпиониране.

Книгата описва както прочути личности като Валтер Шеленберг, Рихард Зорге и Алън Дълес, така и незаслужено забравени герои от света на шпионажа. Ще се запознаете с гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк”, но също и с техните немски противници, които имат собствени триумфи, както и с невероятната шпионска мрежа на Съветския съюз. Това е история, която на моменти удивително напомня филмите за Джеймс Бонд, но с нотка на трагизъм, защото провалът, страданието и смъртта в нея са напълно реални. Съчетаваща в себе си висша политика и човешка драма, книгата се смята за най-добрата история на „тайната война”, писана някога.

Предлагаме ви няколко откъса от новия бестселър на книжния пазар.

 

Официален предговор към изданието от автора

Сюжетът напомня книги за Джеймс Бонд

Уникалната история на гениите в разбиването на кодове от „Блечли Парк“

На автора се натрапват зловещи аналогии с налудничавия, чудовищен въображаем диалог в романа „От Русия с любов” на Флеминг.

Често казват, че трилърите на Иън Флеминг нямат нищо общо с реалния свят на шпионажа. Въпреки това, докато чета съветски доклади и записани разговори от онова време, както и мемоарите на офицери от военновременното разузнаване на Москва, ми се натрапват зловещи аналогии с налудничавия, чудовищен въображаем диалог между подобни персонажи в романа „От Русия с любов” на Флеминг. А някои от конспирациите, планирани и осъществени от НКВД и ГРУ, са не по-малко фантастични от неговите.

Всички исторически описания са неизбежно хипотетични и несигурни, но това важи с още по-голяма сила, когато става дума за шпиони. В хрониката на битките може да се отбележи с положителност колко кораби са били потопени, колко са свалените самолети, убитите хора, каква територия е била завладяна или загубена. Разузнаването обаче ражда огромен обем ненадеждни литературни източници, някои съчинени от главните действащи лица за тяхна собствена възхвала или оправдание. Повечето разкази на военновременни агенти от УСО, особено жени и най-вече действали във Франция, съдържат значителни дози романтични брътвежи. Москва се придържа към старите си лъжи: официалната история на разузнаването на КГБ, публикувана в неотдавнашната 1997 г., твърди, че британското външно министерство още крие документация за тайните си преговори с „фашистка” Германия и дори споразумение с Хитлер.

Дешифровъчните операции на Съюзниците срещу Германия, Италия и Япония оказват много по-голямо влияние от всеки шпионин. Ефектът им обаче е невъзможно да се измери, затова е озадачаващо твърдението на официалния историк Хари Хинсли, че „Ултра” вероятно е съкратила войната с три години. Това е също толкова тенденциозно, колкото и заявлението на професор М. Р. Д. Фут в неговата официална история на УСО във Франция, че според командващите на съюзническите войски Съпротивата е съкратила глобалната борба с шест месеца. „Ултра” е инструмент на британците и американците, а те играят само второстепенна роля в унищожаването на нацизма, което е резултат преди всичко от усилията на руснаците. Да се измери приносът на „Блечли Парк” за приближаването на победата е не по-реалистично, отколкото да се определят с точност заслугите на Уинстън Чърчил, корабите „Либърти” или радара.

 

Глухият в Кремъл

Генерал-лейтенант Павел Фитин оглавява чуждестранната секция на НКВД от 1939 г., издига се в службата след чистките

Берия с дъщерята на „Стопанина” – Йосиф Висарионович Сталин.

И така, от началото на 1941 г. Москва е залята от информация, която носи едно и също послание: Хитлер е пред прага, макар че мненията значително се разминават относно точния момент на нападението – и нищо чудно, тъй като разписанието на Вермахта нееднократно се отлага по оперативни причини. По онова време обаче Съветският съюз е по-добре защитен от собствения си народ, отколкото от външни врагове.

Ръководителите на разузнаването в Русия са заети преди всичко с вътрешните противници. Опасяват се от надигане на украинския национализъм. Берия съобщава за подривна дейност на еврейски и ционистки организации и застъпва неправдоподобната теза, че тя е в интерес на нацистите. Меркулов отчита успешно прочистване на „антисъветските елементи” в прибалтийските републики, където 14 467 души са арестувани и 25 711 – изселени в Сибир.

Човекът, който носи основната отговорност за анализирането на постъпващите сведения, е генерал-лейтенант Павел Фитин, който оглавява чуждестранната секция на НКВД от 1939 г., когато се издига в службата след чистките. Назначението му е необичайно – избран е заради политическата си благонадеждност. Бивш комсомолски лидер и партиен чиновник, той е учил в института по механизация на земеделието в Москва, след което няколко години работи в земеделска служба. Едва по-късно е избран да посещава ШОН – школата за обучение на разузнавачи в Балашиха, на 25 километра от столицата. Курсистите (120 души през първите три години, от които само четири жени) са повърхностно запознавани с буржоазния начин на живот на Запад: преподаватели с европейски опит ги учат на стил в облеклото, маниери, „добър вкус”. По четири часа на ден учат чужди езици, а по два часа – принципите на разузнавателната работа. Фитин е вече на трийсет и девет години през 1938 г., когато започва да работи в НКВД. Според един американски гост, впечатлен от дългата му светла коса и сини очи, които създават илюзия за невинност, той напомня по-скоро управител на круизен кораб, отколкото ръководител на шпионска служба. Макар и да не е глупак, Фитин никога не поднася на своите висшестоящи – Меркулов, Берия и най-вече Сталин – нещо, което може да му навлече гнева им. Когато в средата на юни 1941 г. един агент на НКВД в Хелзинки съобщава за придвижване на значителни фински сили, Фитин нервно отбелязва в записка до своя заместник: „Моля, обработете внимателно за Хозяин” – „Стопанина”, както винаги наричат Сталин.

 

Флирт с Америка

Основната политическа цел на Чърчил е да въвлече САЩ във войната

Прякорът на Сталин бил „Хозяин“ – „Стопанина“

Британското външно министерство уж криело за тайни преговори за споразумение с Хитлер

Едгар Хувър през 1932 г.

От деня, когато Уинстън Чърчил става министър-председател, до нападението в Пърл Харбър деветнайсет месеца по-късно, неговата основна политическа цел е да въвлече Съединените щати във войната, защото това е единствената надежда на обсадения остров да постигне нещо повече от собственото си оцеляване. За тази цел британците търсят възможно най-близкото сътрудничество, което американците са склонни да насърчат. Те заявяват, че биха искали това да обхване и разузнаването, но всъщност се стремят към едностранно изгодни отношения, при които повечето тайни на Великобритания да останат непокътнати. През пролетта на 1940 г. Стюарт Мензис се обръща към канадския бизнесмен сър Уилям Стивънсън с молба да се опита да установи връзка с директора на ФБР, Дж. Едгар Хувър. Стивънсън, който изгаря от желание да се сдобие с важна роля, се заема сърцато с мисията, като използва общото познанство на двамата с една неочаквана личност – световния шампион по бокс в тежка категория Джийн Тъни, с когото се е срещал за спаринг още през 1918 г. във Франция. В онези дни канадецът е бил пилот на изтребител, а след като забогатява, през 30-те години изгражда своя собствена мрежа за промишлен шпионаж и предоставя набавен от нея материал на британското правителство.

Мензис с готовност предоставя на Стивънсън прикритие, обличайки го в скромната роля на служител от паспортната служба в Ню Йорк, където той се установява на 21 юни 1940 г. Там канадецът изгражда солидна организация, която през януари 1941 г. получава названието Британски координационен център за сигурност. БКЦС, който се помещава на 35-ия и 36-ия етаж в Рокфелеровия център на „Пето Авеню”, е натоварен със задачата да саботира действията на Оста, да поддържа връзката с американците и да събира сведения за вражеската дейност. Освен това ръководи и разпространението на пропаганда срещу Оста на територията на Северна и Южна Америка. В ролята си на флагман за Великобритания и нейните шпиони центърът се радва на значителен успех, докато съответните национални разузнавателни служби не започват да заобикалят посредничеството му, за да взаимодействат пряко, през пролетта на 1942 г., след като САЩ влизат във войната.

Ню Йорк става най-важният аванпост на МИ-6, отправна точка на нейните агенти в опитите им да проникнат в търговски компании от страните от Оста и чужди посолства. БКЦС може да претендира за заслугата за успешни удари като този през ноември 1940 г., когато предупреждава ФБР въз основа на сведения от информатор в Мексико Сити, че четири германски кораба планират да проникнат през британската блокада в Мексиканския залив: те са спрени от американските военноморски сили. По подобен начин Дж. Едгар Хувър предупреждава БКЦС, че италианците възнамеряват да пренесат в Южна Америка близо 4 милиона долара в брой, които да бъдат използвани евентуално за финансов саботаж. Две трети от парите стигат до местоназначението, но един агент на БКЦС сигнализира на полицията в Мексико Сити за контрабандната операция: полицаите отварят чувалите и конфискуват 1,4 млн. долара. От друга страна, като слабост може да се посочи, че Стивънсън – както се твърди – е завербувал и служители с откровено лоша репутация. Гай Лидъл от МИ-6 е особено възмутен от един на име Инграм Фрейзър, за когото има сведения, че „поддържа любовница във Вашингтон, която се предполага, че е фински агент. Тя получава 500 долара месечно за наем на апартамент и 500 долара за нейните услуги и всичко това се плаща от бюджета на службата”. БКЦС прахосва също толкова енергия за глупости, колкото и всяка друга разузнавателна организация: трима от най-интелигентните є служители – оксфордските преподаватели Фреди Айър, Бил Дийкин и Гилбърт Хигнет – са заети седмици наред да планират отговор на потенциална японска инвазия в Южна Америка.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Сталин не е очаквал за нападение на хитлер поне до пролетта на 41ва.
    Жуков е този, който за кратко време успява да ограничи щетите.
    А авторът е хубаво да чете за кгб, но да чете и за как пускахме узбекски терористи, как обучавахме терористи за сирия и ги снабдявахме с оръжие…. или как на два пъти арестуваха немски агенти в европа по подозрение в атентати в цивилни обекти.
    Все факти.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.