„Боинг 777X“ излетя за първия си полет (ВИДЕО и СНИМКИ) Той е най-големият пътнически самолет с два двигателя в света

Над 100 коли са изгорели в пожара в автоморгата в Хасково, прокуратурата разследва случая

В Китай произвеждат по 8 милиона маски на ден заради коронавируса

Стоил Славов станал жертва на разпада на СИК 16 г. след бомбата в асансьора на ул. “Джеймс Баучер” убиецът е неизвестен

Тръмп представи логото на Космическите войски на САЩ

Прасе с африканска чума е отстреляно в землището на Стралджа

Степан Хиндлиян: С Божков можем да намерим вариант да спасим „Левски“

Извънредна среща на върха на ЕС на 20 февруари за бюджета

„Белингкат“: Човекът от записа по случая „Гебрев“ е участвал в отравянето с „Новичок“ срещу Скрипал

Ново силно земетресение разтърси Турция

Фейсбук се срина в редица страни

Прокуратурата разследва случая с мъртвата риба в река Марица

Алпинистът, пострадал край водопада Рилска Скакавица, е с фрактура на бедрена кост Мъжът е стабилизиран, съобщават от УМБАЛ "Св. Анна"

Пащърнакът усилва имунитета Може да се консумира и суров, и сготвен

САЩ евакуира със самолет всички свои граждани и дипломати от района на Ухан в Китай

Тони Димитрова: Знам какво е любов Имам колеги, които не могат и до ден днешен да ме преглътнат, споделя голямата певица

– Тони, ти си сред най-търсените за концерти и участия певици. Ако погледнеш сега в тефтера си, колко запланувани изяви имаш за другия месец, например?
– Като погледна в този специален тефтер, виждам, че през декември имам 13-14 участия, имам ангажименти за февруари, април, септември и дори за Нова година 2020-2021.

– Ти си едно от доказателствата, че без да си в столицата и без зад теб да стои продуцентска къща, се наложи като една от най-големите звезди в България! Какво е твоето лично обяснение за това?
– Когато се чуха песните ми и хората започнаха да ме искат, изобщо нe ми мина през ума да ставам столичанка. Може би, защото всички, с които създадохме първите ми песни, а и повечето след това, живеят в Бургас – и поети, и композитори (с няколко изключения). Тук и записвахме песните. Така че, нямах никаква нужда да ставам столичанка. Знаеш ли, аз имам най-прекрасните съседи и в кооперацията, и по цялата улица, на която живея. И изобщо, моят скъп Бургас е пълен с хора, които обичам – и близки, и непознати! Да, оправям се сама – това ме кара да се чувствам свободна, да пея когато искам и където искам. Имам двама колеги – Росен Сеновски и Миро Станчев – и сме на всички сцени заедно. Работим с няколко импресарски агенции и всичко ми е точно. Но винаги съм им забранявала да ме предлагат. Винаги! И те знаят – хората трябва сами да ме поискат. Според мен това е най-верният показател дали някой има нужда от песните ми.

– Да пробиеш в днешно време в музикалната индустрия се иска хъс, кураж, талант, упоритост, но и голяма доза късмет. Каква е формулата за твоя успех?
– Не съм сигурна, че качествата, които изреди, са достатъчни, защото през годините доста млади хора от различни формати ги притежават. Но ги няма. Случва им се слава за няколко месеца и – дотам. Пеят кавъри до скъсване и от форматите отиват да пеят по пиано баровете. И славата, тази която щедро са им обещавали, не идва. Е, в последните години няколко изпълнители се задържаха, но те са част от продуцентски компании, които са със силни позиции и ги налагат. А тези, които не са част от тези компании по различни причини, просто ги няма на картата. А има толкова безкрайно талантливи между тях. Дали да не прибавим към качествата по-горе и думичката „връзки“? А аз, ако сега трябваше да тръгвам по този път, нямаше да успея, защото съм една от малкото, която държи на българската песен, на поетичния текст, което се счита за старомодно, „естрададжийско“ и не е куул!

– По какви критерии избираш песните си?
– Нямам формула, имам красиви песни, което не е моя заслуга, а на авторите им. Вярвам в тях, пея ги винаги на живо и отвръщам с обич на отсрещната обич. През годините се научих да усещам коя е моята песен. Първите години съм взимала няколко песни, които не харесвах, защото ми беше неудобно да ги откажа. Но сега не е така, научих се да не пея нещо, което не чувствам. Много е интересно, че хора, написали стихотворение, в което има думичката „море“, ми ги изпращат, защото там разпознават мен. Не се получава песен от тях обикновено. Но когато чуя моята песен, я разпознавам и усещам тръпки по едното си рамо. Така е, наистина!

– Доказано имаш усет към добрата поезия. Наскоро засне клип, в който рецитираш стихотворението „Моят град“ на все още малко известната за широката публика млада поетеса Невена Елисеева – клип, който лично кметът на Бургас Димитър Николов качи на своята фейсбук-страница. Как се роди идеята за този клип?
– Това красиво стихотворение ми го даде първо ти преди няколко години. Прочетох го, хареса ми, но си казах, че не е за песен. Защото е дълго, а е толкова красиво, че е грехота да го режа. И нямам това право! И го забравих. Преди месеци то изскочи отново. Прочетох го пак и сякаш с други очи го видях, и с други уши го чух. И се влюбих в него. Тогава, сякаш по поръчка, се появи идеята да се записват стихове за Бургас с гласовете на актьори и певци. И секунда не се замислих – та аз открих за мен най-красивото и искрено стихотворение за нашия град. Беше голяма радост в деня на концерта „Обичам Бургас“, след като прочетох стихотворението пред препълнения догоре Летен театър, да поканя до мен на сцената авторката – тази фантастична Невена Елисеева, която си беше дошла от Франция. Само ме прегърна и ми прошепна: „Не мога да кажа нищо на хората!“, толкова трепереше. А театърът се тресеше от аплодисменти. За нея и великолепното й стихотворение.

 

Живка Бубалова-Петрова:

„Българското“ Чикаго няма нищо общо със старата имиграция

Ние сме първото школо в чужбина със собствена сграда, с гордост споделя управителката на Малко българско училище

– Г-жо Бубалова, преди да говорим за дейността на Малко българско училище в Чикаго, разкажете накратко каква е вашата американска история. Как и защо се озовахте в САЩ?
– Преди повече от 20 години малкият ми (тогава) син спечели зелена карта и замина за Щатите. Няколко месеца по-късно реши да се включи в Американския военноморски флот (Navy). Беше вторият българин и само на 19 години. Обади ни се по телефона, за да ни каже и разговорът прекъсна минута-две след това. Почувствахме се разтревожени – не получихме никакви вести в продължение на няколко седмици – за нас беше в неизвестност. Започнахме контакти на всички нива и военният аташе на Navy установи връзка помежду ни. Месец след това дойдохме да го видим и да присъстваме на клетвената церемония. Останахме в САЩ – като родители на военнослужещ.

– Кога и с каква мисия бе създадено МБУ и каква е накратко историята му до днес?
– Създадохме го през октомври 2004 г. в нашия дом. Наричам този период „клуб по интереси“, защото децата бяха на различна възраст и имаха нужда от ограмотяване. През 2010-а регистрирахме организация „Малко българско училище“ като дружество с идеална цел, която разпространява българския език и българската култура зад граница. Започна периодът на сериозен подем – всяка събота приемахме нови деца и така до днес, когато наброяват почти 700.

– С увеличаването на българската общност в Чикаго, а и в САЩ изобщо, нараства ли необходимостта да запазим българското по света?
– Бих казала, че вече има сериозни предпоставки да запазим българското – многочислена общност, български училища, църкви, ресторанти, културни центрове. Днес „българското“ Чикаго няма нищо общо с необединената, малобройна имиграция от преди 20 години.

– А с колко българо-американчета започна началната дейност на училището?
– На 11 септември 2010 г. – с осем деца.

– Всички ли знаят български или започват да го учат при вас?
– С окрупняването и сплотяването на общността българският език се „настани“ сериозно в щата Илинойс и децата ни, макар и родени на американския континент, идват с някакво приемливо ниво на езикова компетентност, а и обучението в нашите училища започва от двегодишна възраст – в съботните детски градини. Малките проговарят на майчин език и това прави работата ни много по-лесна в следващите години.

– Как набирате преподавателите и възпитаниците си? На каква възраст са децата ви?
– Добри преподаватели не се намират лесно, но засега се справяме и персоналът ни вече наближава 70 души. В щата Илинойс не е лесно да намериш работа като учител и повечето от младите имигранти, които имат съответната квалификация, се преквалифицират и ги губим като учители. Освен това работата в съботното училище е много трудна и отговорна и изисква много лично време за адаптиране, за да получим желания резултат и да мотивираме децата в изучаването на езика. Децата са от 2 до 18 г.

– Кои са основните изучавани дисциплини?
– Според изискванията на МОН задължителните дисциплини са български език и литература, история и география на България. Ние добавяме известно разнообразие и в някои от класовете се изучават математика и народно творчество. Имаме и паралелки със засилено изучаване на фолклор. Много сме популярни и с извънкласните форми, които предлагаме – хор, театрална школа, народни и модерни танци, шах, математика, изобразително изкуство, стандартни танци.

– Какво мотивира децата и техните родители да посещават училището?
– Знанието, носталгията по детските години и България, а сега вече и възможността да получат диплом за владеене на език по програмата „Печат за двуезичност“.

– Оказва се, че уж сте Малко българско училище, а станахте най-многочисленото българско школо зад граница. Как се случи това?
– Имаме чудесен преподавателски екип, работим в разбирателство с родителските съвети, пишем собствени помагала. Ако трябва да кажа с едно изречение, целта е обща – децата и запазване на българщината! Личното местоимение „аз“ почти не се употребява при нас. Научихме се да мислим в множествено число, както и работим.

– С какво се отличавате от другите български училища зад граница?
– Не зная дали се отличаваме, тъй като ми е невъзможно да следя отблизо работата на колегите. Когато училището се създаваше и всичко минаваше през мен, си повтарях, че ще правя всичко според собствени критерии и собствена визия, а ако резултатите са незадоволителни – ще търся помощ от колеги.

 

И ОЩЕ

Слави кани в шоуто си жената, оплакала се от охраната му

Световна модна марка ухажва наш Гришо

Любов и разлъка на екрана и в живота

Нагостиха Къци Вапцаров с виагра

Демет Йоздемир скочи срещу Джан Яман

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.