Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Борисов: С Ангела Меркел вярваме, че ЕНП трябва да запази лидерските си позиции в ЕС

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Тони Димитрова: Търсим си причини да мразим, а не да обичаме

– Тони, от колко време си на крилете на любовта с новия си приятел Иван Ченов?

– С Иван Ченов (по майчина линия е евреин – Канети) всичко започна през януари миналата година. Дълго време тази история беше тайна. Тайна, защото през годините, в които съм била в публичното пространство, аз съм имала и радости, и разочарования, и раздели. Но никога не съм занимавала хората с моите лични преживявания, чаршафи и прочие. Това, че ме дават по телевизията и че ходя по концерти, не значи, че не изпитвам чувства от тази палитра. Живея скромно. Такава съм и в любовта. Като я има – я има, като я няма – я няма. Не бия камбаната нито в единия, нито в другия случай. Засега я има. За да не си помислите, че това е увертюра към нещо друго.

– Заедно ли живеете?

– Живеем заедно. Той в момента даже е в чужбина, ще остане там още двайсетина дни. Наложи се да замине, за да замести един музикант. Иначе в живота сме заедно, на сцената сме заедно…И да спрем да сме заедно, няма да спра да повтарям, че той е прекрасен певец и страхотен музикант. И фактически много ми помага, защото пее с мен дуетите, приглася ми, свири на бас китара. Той може да свири и на саксофон. Зодия Овен е, аз съм Козирог – да, има понякога преплитане на рогите. Но то не би било интересно иначе. На крилете на тази връзка сме вече година и осем месеца. И двамата сме родители. Той има син Калоян, аз – дъщеря Магдалена на 17, опитваме се и двамата да ги възпитаваме. Понякога има колизии, друг път смешни моменти – абе, всичко това, което се случва на всеки човек. Понеже аз живея в две стаи и кухня, наехме едно жилище в нашата кооперация и Калоян живее там. Идва с нас да се храни, с нас е през цялото време. Аз пера, грижа се за всички и така…Съпругата на Иван и майката на Калоян – Люси – беше страхотна певица, тя почина изненадващо преди четири години. Познавахме се, беше готин човек. Тук е мястото да кажа, че когато се запознах покрай Иван с бащата на Люси, той ме прие и има изключително отношение към мен. Дори преди няколко дне му казах – и да се разделим с Иван, няма да спра да повтарям колко съм ти благодарна за това, че аз заех мястото на дъщеря ти, а ти ме прие като пръв приятел. И аз си мисля, че в моя живот винаги съм била благодарна за доброто. Различни хора, познати и непознати – цял живот съм била благодарна за доброто отношение. Защото ние си търсим причини повече да мразим, отколкото да обичаме.

– Но ти си топъл и добър човек…

– Не, не съм толкова добър човек. Аз съм предан приятел. Това не значи, че съм добър човек. Не искам да съм добричка. Понякога съм много лоша. Когато на някого трябва да скръцна със зъби или да му ударя словесен шамар, аз не се притеснявам. Преди години се притеснявах. Сега на грубостта и арогантността въобще не отвръщам с добро, защото не мисля, че на просташки приказки, обвинения и идиотщини трябва да отвръщам с добро. Това за прошката – че била най-великото нещо – не съм съгласна. Има непростими неща. Безкрайно добрите, те прощават всичко. Е, аз не искам да съм безкрайно добра. Има смисъл да простиш на човек, когато знаеш, че той искрено се разкайва и няма да стори същото, но да прощаваш на човек, който има цикличност в поведението си, безсмислено е да си вкарваш такова притеснение… Затова за определени хора си казвам: ти не ставаш, ти ме предаде в първи, втори, трети момент и ще ме предаваш винаги.

– Да поговорим за песните. Защо няма нови шлагери като примерно “Ах, морето”? Защо все си тананикаме старите?

– Времето отсява песните. Просто ние сме подвластни на обсебване на електронните медии, по които звучат песни, от които след две-три години няма да има следа. Песните на Диомов (давам пример) хората ги знаят. Но тези, които звучат в момента и се въртят, са други песни. Когато някоя грозна песен с грозен текст се завърта по няколко пъти на ден по всички радиа, тя ти влиза в главата, няма как. Не в сърцето, но в главата. А другите, шлагерите, тези песни негласно са обявени за ретро или за нелепи. Защото се дава трибуна и на хора, които обявяват тези песни за нелепи.

– Как е възможно любими на поколения песни да са обявени за нелепи?

– Имала съм концерт с един известен в момента изпълнител. И отпред се бяха насъбрали деца. Казах им: сега ще трябва да почакате, защото ще пея първо аз за майките ви…Какво да им кажа? Той, модният изпълнител, когото чакаха, се появи с летателно превозно средство и 7- 9 души охрана. В сравнение с него излиза, че аз съм никаква, въпреки че тефтерът ми за септември е пълен с ангажименти. Друг пример – никога не съм била певица на годината. Скъсвам се от участия, но никога не съм била. Аз и не искам. Думата ми е за друго: че когато ти проглушаваш ушите на хората с едни и същи изпълнители, които получават и награди, и всичко… такива като мен стоят настрани и те се характеризират с репликата “Абе, те са там естрадата”. Презрително наречени “естрадата”. Но същите ние, “от естрадата”, се скъсваме от работа. Васил Найденов и той ли е “естрадата”? Тия песни ще ги пеят и децата ми, и внуците ми, и всички. Шлагерите в българската музика са ги писали Стефан Диомов, Тончо Русев, Стефан Димитров, Митко Щерев, Хайго Агасян. Сравнително нов е Светльо Лобушки, който наистина е шлагерен композитор. Оттам нататък всички други се съобразяват с конюнктурата на радиата. На нас ни казват: “Не сте във формата на нашата медия.” Преди няколко дни бях в един град и там видях Фестивал на кючека – плакат….Обидно ми е. Ние не сме държава, която се идентифицира с кючека. Да, нека да има за всеки по нещо, но когато умишлено се премълчава и когато се толерират кючекските изпълнители, как да има шлагери?

– Не ти ли се иска понякога да избягаш, да се скриеш някъде, където си анонимна? Къде е твоето убежище?

– Казват, че човек бил голям, колкото големи били мечтите му. Не е така. Скоро бях в Тутракан, този Дунавски район – Силистра, Русе, Оряхово, ме привлича. Паралелно с това, когато отида до любимото ми Малко Търново – има някаква магия и там. Аз не съм шумен човек. Искам да ми е прибрано, да ми е тихо, да ми е чисто. Но моят живот ври и кипи тук в Бургас. Много пъти с Иван ходим в Италия. Сега го чакам да се върне и може да отидем в Албания. В Тирана съм пяла 2010 г., но тогава не видях морската им ивица, а тя била страхотна, затова с приятели сме се уговорили да отидем. Аз бягам така: вкъщи с книжката в леглото, изключвам звука на телефона и така бягам, мълчейки…

– Станала си по-тъжна, защо?

– Майка ми е болна. Страх ме е от болести, предателства и разочарования. Не мога да бъда такава, че да не ми дреме.

– Някоя нова песен не може ли да те измъкне?

– Диомов е написал три песни за мен. Казах му, понеже ми е много близък и много ме разбира… Аз тази година съм напрегната с пътуванията, с театъра, с майка ми. И му казах: Г-н Диомов, сърцето ми кърви, чувствам си претоварена душата, нямам мотивация за песен. А пък обожавам тези песни, но то за да отидеш да пееш… И Хайго ми е написал прекрасна песен. Но ми предстоят тези неща и през октомври трябва да ги запиша. Отделно ще правим кавър на една песен, която навремето записах с Васил Найденов, която никой не е чул. Тя бе в албума ми и се нарича “Ти ли си?”, но никой не я завъртя тая песен. И смятам да я направим с Иван, защото е прекрасна песен, и второ, много му отива, ще променим аранжимента. Отделно има една песен, за която с Диомов сме си говорили, тя е кавър на негова стара песен. Та тези песни имам да ги записвам и ще ги запиша. Като вляза в песента, никой не може да ме изкара от нея.

– Разкажи нещо за щерка си Магдалена? Има ли силна връзка между вас, за какво мечтае?

– Да, тя ще бъде в 11-и клас в частната английска гимназия. Тя научи прекрасно английски, паралелно с това учи барабани. Обзе я някаква страст и аз й казах да пробва, тя пък вече упорито няколко месеца го прави. Паралелно с това си направи татуировка на ръката с мое разрешение, паралелно с това си боядиса косата няколко пъти и също паралелно с това ми каза: “Май няма да уча криминалистика. Искам да кандидатствам в НАТФИЗ.” И аз, естествено, подскочих, защото това е моята несбъдната любов. Т.е. вече е сбъдната, но на по-късни години. Тя е едно добро момиче, даже бих казала, че няма самочувствие, но не се изненадвам, защото бих казала, че аз самата никога не съм преливала от такова. Предадох й някои неща, с които се гордея – тя е честно дете, не лъже, почтена е, не пуши, защото мрази цигарите заради мене. За алкохол и дума не може да става. Предана приятелка е, нещо, което си мисля, че е моя заслуга, защото аз самата съм предана приятелка, и другото пак е моя заслуга – детето ми е голяма чистница. Аз не съм маниачка, но обичам да ми е чисто. Толкова е красиво – да си вкъщи и да ти е чисто. И детето ми започна – тя се спуска и прави всичко, ходи и току ми подреди нещата и ошета.

– И е влюбена? Има ли кандидат-зет?

– Вчера изпратихме Албена Михова и сина й, бяха тук, тя ми е дружка. Синът й е прекрасно момче. И двете така си викаме “сватя”. Той е прекрасен, Албена си е свършила работата блестящо: възпитан, красив, умен…И аз й казвам:”Маги бе, мамо, това е момчето”. Но той наистина е красавец. И двамата се изпращаха, снимаха се, говориха си. Но става дума за приятелство само. Радвам се, че Маги споделя с мен. Говорим си за всичко.

– Кои са най-големите комплименти, които си получавала в живота?

– На моя съученичка брат й си кръстил къщата за гости “Тони”- на мое име. Тя се намира някъде в Родопите и това много ме зарадва. Не живея за комплиментите, но преди време Стефан Диомов и Стефан Маринов са ми казвали две неща, които съм запомнила и от които ми стана много приятно. Диомов ми каза: “Ти си най-честният човек на света, когото познавам”, а Маринов ми изстреля: “Ти се оказа много качествен човек.” Това ми носи криле. Защото на моменти съм апатична като всеки човек. Но има няколко неща, за които гарантирам. Не съм от най-добрите хора на този свят и не трябва, но няма един излъган човек от мен, няма един прецакан човек от мен, нямам един предаден приятел. За това гарантирам. Даже някой някога не заслужава подкрепа, обаче аз я давам, защото така го мисля.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.