През следващата година ни предстои да бъдем свидетели на сблъсъка на поне три относително самостоятелно разгръщащи се популистки вълни в пространството на българските парламентарни избори.

Първата и най-мощна е тази на националпопулизма. За разлика от Западна Европа, където този тип политически послания се основават на шовинизъм, при нас те са част от българските комплекси за национална малоценност. Това е причината националпопулизмът у нас да носи по-скоро леви призиви и да се разминава драматично с патриотизма. Той е повлиян от руското народничество, но не следва принципа на респект към „мъдростта на Народа”, а по-скоро разчита на носталгията по времето, в което от „народа” не зависеше нищо.

Този популизъм интегрира в себе си страха от чужденците и фокусира всички страхове в образа на бежанците и нелегалните имигранти. Върху тази плоскост вече бе постигнато временно взаимодействие от поне двадесетина различни организации и партии, които ще се опитат да увеличат подкрепата за себе си в предстоящите парламентарни избори.

Втората популистка вълна се разгръща върху основата на социалните неравенства и дълбоката фрагментация на българското общество. Травматичното преживяване на бедността и липсата на житейски перспективи придават на този тип социален популизъм специфичния характер на безнадеждност и непоносимост. Неравенствата в българското общество разкъсват традиционните представи за национална общност и увеличават податливостта към всякакъв тип радикални призиви. Времето за обяснения отдавна изглежда отминало. Никой не желае повече да слуша за причините, довели до хронична бедност и загуба на социална перспектива. Именно затова тази вълна ще търси все по-радикални призиви за „бързо и незабавно” повишаване на доходи, преразпределение на богатство и увеличение на данъците за богатите.

Социалният популизъм придава огромна сила на темата за справедливостта, отдалечавайки я радикално от истинските й основи. Отвъд традиционното за нашата политическа култура разделение между правосъдие и справедливост този популизъм изведе на преден план желанието за отмъщение, за възмездие и дори за вендета. То няма нищо общо със закона или с равенството на гражданите пред него. Този импулс търси незабавно решение, което да превърне жертвите в победители. Той се нуждае от врагове в лицето на богатите и успелите, приемайки без уговорки разбирането, че елитът винаги е съставен от крадци и разбойници.

Третата вълна се разгръща върху представата за ролята на избирателната система за решаването на всички проблеми на съвременна България. Тя концентрира в себе си част от енергията на другите две вълни, но едновременно с това ги насочва към основите на политическата система. Незабавното въвеждане на мажоритарна избирателна система, с абсолютно мнозинство, в два тура звучи като идеалния синтезиран образ на този политически популизъм. Обяснението е просто и незабавно - когато всички избират всеки, всеки ще работи само за всички. Така „с един удар” ще бъде сложен край на политическата корупция, безотговорността и безхаберието на политическия елит в полза на Народа. Макар и олицетворявана от „Шоуто на Слави”, говорителите на тази тенденция също ще бъдат изправени пред сериозна конкуренция.

Макар и недостатъчно влиятелна, тезата за това, че борбата с корупцията може да обедини всички, независимо от техния идеологически профил, също ще търси енергия встрани от вълната на социалния популизъм.

Нито един политически субект няма да успее да интегрира в своята предизборна програма посланията и енергията на трите вълни, но всички ще се опитат да го направят. Вероятността носителите на тези послания и онези, които са готови да ги последват, взаимно да се неутрализират е реална. В крайна сметка не всички български граждани са податливи на популистка пропаганда. Но усилията за интегриране на различните популистки призиви ще открои линии на сходство в политическите субекти, които дълго време изглеждаха скрити или принципно неприемливи.

Популизмът е силен и много бърз на къси разстояния, когато се бори за властта, но рядко успява да реализира изцяло обещанията си и като цяло се проваля в управлението. Това увеличава социалната му цена, но ограничава възможните поражения от практическото изпълнение на популистките обещания.

Обещания друг да свърши работата

Популизмът е политическа технология, която ще бъде все по-масово използвана. Предлага бързи и лесни решения на сложни проблеми, пакетирани в обещания за липса на лична отговорност и общи усилия. Обещава някой друг да свърши собствената ни работа и затова все по-често успява да мобилизира големи групи. Сред причините за това са масовата загуба на ориентация, недоверие в институциите и усещането за реална, но невидима заплаха.