Новите играчи имат добри контакти със САЩ и Израел

Влязоха в сила нови санкции срещу Турция

През последните години политическото лято на президента Ердоган е белязано с проблеми. Като се започне с опита за военен преврат през юли 2016 г., до повторно проведените и повторно загубените от партията му избори за кмет на град Истанбул. Самият Ердоган не веднъж е повтарял, че... „Който ръководи Истанбул, управлява страната“. След повторната загуба за кмет на града и то с много повече гласове на 23 юни се получи така, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) вече не контролира Истанбул, а от там и голяма част от политическия и икономическия живот на страната. В огромният мегаполис живеят 11 милиона избиратели, което е близо 20% от общо 57,8 милиона с право на глас.

Политическото лято достигна нови високи стойности, когато след загубата един от близките партийни съратници на президента Ердоган, бившият вицепремиер и министър на икономиката Али Бабаджан, обяви своето напускане на партията ПСР и стартирането на нов политически проект. Един от съоснователите и член на Управителния съвет на ПСР, политикът от арменски произход, Бабаджан направи шеметна кариера и е смятан за един от най-добрите технократи на Турция. Назначен на първия си правителствен пост през 2002 г., той е най-младият министър, едва на 35 години. Само за няколко години Бабаджан успя да измъкне Турция от фактически дефолт и върна многомилионните заеми от МФВ. Проведе болезнени реформи, но възстанови страната след две тежки кризи, което му създаде имидж на изключителен професионалист. Веднага след овладяването на икономиката, Ердоган го изпраща на друг важен за бъдещето на Турция пост. През 2005 г. Бабаджан е представен пред Брюксел като Главен преговарящ на Турция в преговорите за членство в ЕС, които започват няколко месеца по-късно през същата година. Представлява страната си на срещите на Световния икономически форум в Давос, член е на Билдербергския клуб. Последователно заема постовете на външен министър 2007-2009 г., а през 2009 г. Бабаджан е назначен за заместник министър-председател, отговорен е за икономическите въпроси и финансите. Винаги сдържаният и странящ от политическите интриги технократ неочаквано влезе в политическата борба като алтернатива на ПСР и настоящия президент.

В началото на юли, Бабаджан в лична среща с Реджеп Тайип Ердоган му връчва в писмен вид обосновани критики относно сегашната система на държавното управление и няколко сценария за изхода от кризата. Ердоган веднага предлага той да остане в управлението и в партията и така да реализира вижданията си, като по този начин се стреми да избегне разцеплението в ПСР. Бабджан отказва и обявява намерението си за собствен политически проект. Президентът преминава в настъпление и напомня, че много са се опитвали да създадат свои партии, но са претърпявали поражение. Раздразнението му е провокирано донякъде и от съдържанието на самото писмо. В него прозират критиките на евентуално новите съюзници на Бабаджан, а именно бившите премиер Ахмет Давудоглу и президент Абдула Гюл. По време на предизборната надпревара на митинг в гр. Коня, Давудоглу директно разкритикува политиката на Ердоган и прикани своите симпатизанти да участват в „една нова политическа визия“. В политическата си реч Довудоглу призова за „прозрачност, вместо царящото сега лукавство“ и постави дилема, че Турция трябва да избира пред „обновяване или разложение“.

Под термина обновяване бившият министър председател разбира скъсване на съюза с Партията на националистическото действие (ПНД), които бяха политически съюзници на ПСР в два поредни летни избора, през юни 2018 г. и март-юни 2019 г. Разшири критиките си относно икономическата политика, довела до 40% обезценяване на турската лира и на „вредата“, която е нанесла политиката на управляващите върху принципа на разделението на властите с промяната на Конституцията и превръщането на Турция от парламентарна в президентска република.

Създаването на нова партия от бивши негови съмишленици и заемащи най-високите постове в държавата не може да не притеснява президента Ердоган, защото полето на политическата надпревара ще бъде собствената му маса от избиратели, а като платформа- политическия Ислям. Новата формация не крие своите заявки за трансформирането на „умерения ислям“ в по-консервативен. Също така новите играчи се ползват с добри контакти със САЩ и Израел, в лицето на Ахмет Давудоглу, Евросъюза - Али Бабаджан и Саудитска Арабия - Абдулла Гюл. При всички положения управляващата ПСР е изправена пред опасността да не достигне необходимите проценти на изборите през 2023 г. Като се има предвид, че през всички избори през последните години ПСР не успя да прескочи над 50% и винаги имаше коалиции.

Изборите през 2023 г. са свързани и с още едно важно събитие, а именно честването на 100 г. от създаването на Турската Република от Мустафа Кемал Ататюрк. През същата година на избори ще чества своя 100-годишен юбилей и създадената от него Народно-републиканска партия, главен политически опонент на Ердоган. В такава обстановка, придружена с икономически трудности, политически напрежения с основни съюзници като САЩ и ЕС, а на всичкото отгоре и нова партия от бивши съмишленици, вещаят критични времена за ПСР. При такова стечение съюзът с националистите от Партията на националистическото действие може би няма да е достатъчен. Към новата формация на Бабаджан турските анализатори прогнозират, че могат да преминат около 50 сегашни депутати от ПСР. Сред тях и ключови политици като Садула Ергюн, бивш министър на правосъдието, Мехмет Шимшек, предишен вицепремиер и министър на финансите, бившият зам.-министър-председател Бюлент Аръндж.

В тази ситуация президентът Ердоган може и да не чака пълното политическо „разгръщане“ на партията на отцепниците и да насрочи предсрочни избори. Които вероятно ще са в удобна за него обстановка и вероятно пак през… лятото.

Критични летни температури получиха и отношенията ЕС-Турция. За първи път се стигна до налагането на санкции от страна на ЕС, заради незаконните сондажи на турските изследователски кораби в акваторията на непризнатата от никого, освен от Турция и Нахичеван, Северо-кипърска турска република (СКТР). От няколко години около водите на Кипър се водят изследователски сондажи, които показаха големи находища на въглеводороди. Към момента около Кипър са открити две находища. Първото е „Афродита“, открито от американската компания Noble Energy през 2012 г. в блок 12 с предполагаем обем от 250-320 млрд. куб. м природен газ. Общата стойност се оценява на 350 млрд. евро, а чистата печалба за Кипър на - 85 млрд. евро. И едно ново находище „Калипсо“ е с предполагаеми обеми от 170-230 млрд. куб. м газ. В Анкара смятат, че Република Кипър няма право едностранно да разработва ресурсите на целия остров и ползите от добива на газ следва да се делят с нейното образувание на острова - СКТР. Турция също така обвързва тази дейност с решаването на Кипърския въпрос, като при неуспех заплаши и започна самостоятелни проучвания в северната част на острова. Турция не е подписала международната конвенция за разпределението на морските икономически зони и не признава делението на кипърската акватория. Същевременно обаче, Република Кипър е член на ЕС от 1 май 2004 г. и по силата на Лисабонския договор на нея u се оказва политическа, а при нужда и военна помощ и подкрепа. Така в разгара на лятото външните министри на страните членки на Европейския съюз одобриха налагането на санкции срещу Турция.

Министрите решиха да отменят срещите на високо равнище, да прекратят преговорите по споразумение за въздушни превози с Турция, да намалят финансовата подкрепа за Анкара като кандидат за членство в ЕС и да ограничат кредитите от Европейската инвестиционна банка, докато Турция не се въздържа от провокативни действия и не започне да съдейства за духа на добросъседство и зачитане на суверенитета и суверенните права на Кипър в съответствие с международното право. Турция отговори на санкциите на ЕС и спря споразумението за реадмисия на мигрантите. В същото време обаче, прилагането на споразумението за реадмисия е една от предпоставките за премахване на визите за турски те граждани в ЕС. Според споразумението, Турция се съгласява да приеме мигранти от европейски страни, включително Гърция, и да ги върне в родните им страни. Такова денонсиране звучи стряскащо, но това също са един вид „сондажи“, този път политически, защото изявленията на външния министър Чавушоглу се отнасят до споразумение между ЕС и Турция от 2014 г., което Анкара и до сега не успява да приложи. При всички положения горещото политическо лято на Турция ще продължи и ще бележи нови температурни рекорди особено във взаимоотношенията със САЩ и разполагането на руската противоракетна система С-400, за което вече получиха санкции и от Вашингтон.