Съдът остави в арест убиеца от „Банишора“ Престъплението, за което е обвинен, е умишлено

63-годишен мъж е загинал при пожар в столичния квартал „Христо Ботев“

Серина Уилямс утеши съперничката си след мача на Откритото първенство в Астралия (ВИДЕО)

Петър Захариев: Въвеждането на тол такси за автобусите може да оскъпи билетите за междуградски превози

Шофьор на ТИР е загинал на място при катастрофа

Обвиняемият за убийството в „Банишора” се разплака в съда

Цветан Цветанов участва в първата у нас градска молитвена закуска в Пловдив

Георги Първанов: Неоходима ни е нова енергийна стратегия

Румяна Арнаудова: Шест лица са с обвинения след вчерашната операция на Спецпрокуратурата

Меркел е решена да се бори докрай за Брекзит със споразумение

Полицаи задържаха участник в телефонна измама в Пазарджик

Брекзит може да доведе повече британски туристи у нас

Вицепрезидентът Йотова: Сега е моментът за анекс към споразумението с Македония

Политолог: Управляващите в Полша са виновни за атмосферата, довела до убийството на кмета на Гданск

Съветник на Белия дом отхвърли информациите за пробив в търговските преговори с Китай

Удо Булман, председател на Групата социалистите и демократите в Европарламента, пред „Труд“: Европа трябва да работи “за мнозината”, не “за малцината”

Снимка Денислав Стойчев

Срещата на върха в София за европейските перспекиви за Западните Балкани, гвоздеят на програмата на ротационното Българско председателство на Съвета на ЕС, отшумя. Пред обединената част на Европа стоят множество неясни перспективи, особено във вътрешнополитически план. С наближаването на Брекзит през март следваща година, и само два месеца след това избори за Европейски парламент – за бъдещите възможни алианси, за новия бюджет на ЕС за следващия програмен период и предвидените в него мерки и за това накъде отива европейската левица, разговаряме с новоизбраният председател на Групата на Прогресивният алианс на социалистите и демократите в Европарламента, германският политик Удо Булман.

– Г-н Булман, като новоизбран лидер на фракцията на Прогресивния алианс на социалисти и демократи (С&Д) в Европейския парламент, какви най-важни предизвикателства се очертават пред парламентарната ви група в светлината на приближаващите догодина европейски избори?
– Изправени сме пред доста комплексен набор от предизвикателства. Като започнем от климатичните изменения в световен мащаб и стигнем до кризата в отношенията Север-Юг и Изток-Запад в Европа. Не съществува реална сплотеност между държавите членки. Миграцията също така е огромно предизвикателство. В крайна сметка най-често говорим за хора, останали без всякаква надежда, изплашени за живота си, които напускат родните си страни, и Европа трябва да демонстрира, че е на висота да бъде на тяхна страна. Това е трудно, но трябва да се направи. На глобално ниво борбата за ресурси е следващият много важен въпрос – ще има ли следващото поколение на Земята достатъчно питейна вода, примерно, за да оцелее. Трансформациите на технологиите, дигитализацията, за индустриализираните общества се оказа по-съществено предизвикателство, отколкото Тейлъризмът преди 100 години. В такава ситуация всичко е заложено на риск. И не става въпрос само да оформим някаква идея за следващите четири или десет години. Живеем в ера на трансформации и в тази ера има нужда от адекватно поведение. И ако прогресивното ни движение, основано преди над 150 години, иска да продължи да има капацитета да е насочваща сила в следващото поколение, ще трябва да обновим себе си, съдържанието на посланията си, начините, по които комуникираме с хората, и ги ангажираме към идеите си. Това е най-същественото предизвикателство и ще трябва да се справим с него.

– Ще промени ли и как методите си на комуникация с избирателите С&Д по време на кампанията за изборите през май 2019 г., в светлината на наблюдавания в цяла Европа възход на популисти и евроскептици?
– Хората са разочаровани, защото Европа не изпълнява очакванията им. Как можем с големите разширявания и резултатите на икономика с огромен пазар от 500 милиона души, същевременно да не се полагат никакви усилия по социалните въпроси, социалното включване? Да не се правят политики „за мнозината“, а само „за малцината“? Европа трябва да оправдае очакванията на всички. Ако имаш икономика и пазар от 500 млн. души, не може да искаш хората да очакват резултатите, които им е давала националната държава последните 100 години. Затова трябва да оборудваме Европа така че тази концепция „за мнозината“ да е напълно постижима.

– „За мнозината, не за малцината“ не беше ли лозунгът на лейбъристите на предсрочните парламентарни избори във Великобритания миналата година?
– Точно така. И важи с пълна сила и за нас.

– Разполага ли Европа с капацитета да постигне това?
– Да напълно! Най-малкото, защото националната държава не може да го постигне. Какви са глобалните алтернативи? Можем да се обърнем към китайския модел, с радикална пазарна икономика в комунистическа държава, която изисква структура на политическо управление отгоре-надолу. Да се обърнем към американския модел, където имаме пазарно-радикализирана икономика, с гарантирани лични свободи, но без солидарност и социална структура. Единственият отговор е Европа. Ние имаме традиции в изграждането на силни национални държави със социални гаранции, които балансират между капитала и труда. Затова и имаме силни профсъюзни движения. Предизвикателството е да трансформираме тези достижения на националните държави на европейско равнище.

– Следващите европейски избори ще са първите след Брекзит. На теория Великобритания вече няма да е член на ЕС. Какво според вас следва? Предвид че на по-малко от година от 29 март 2019 г., когато трябва да е приключил процесът, всички основни въпроси са още нерешени – от статута на границата в Ирландия, до Митническия съюз и бъдещите търговски отношения.
-Брекзит беше огромен шок за всички. Но да не избързваме, все още нищо не е приключило. Тези, които водеха кампанията за Брекзит, излъгаха своите избиратели. Седмица, след като излязоха резултатите, и те вече си признаваха, че са „сбъркали“, че няма излишни средства, които да бъдат инвестирани в националната им служба за здравеопазване. Няма да има повече риба в Ирландско море в резултат от излизането на Великобритания от ЕС. И стъпка по стъпка хората започнаха да се осъзнават. Особено младите хора. Така че по-скоро бих изчакал, когато населението, обикновените гражданите на страната видят сумата на сметката, която ще им струва взетото решение.
– Смятате, че ще се откажат от Брекзит?
– Не съм наивен, решението им е взето. Но историята се движи със собствен ход. Правителството на Тереза Мей беше задължено и от двете камари на парламента да им представи оценките за окончателните разходи за Брекзит и ще се приема законодателство по този въпрос. Така че нека да изчакаме малко. Също така сте прав да посочите, че има множество нерешени фундаментални въпроси – британците все още нямат идея как да организират ирландската граница или дали ще бъдат или не част от Митническия съюз. Единственото, което има в момента, е разделение на два лагера в управляващата партия на консерваторите. Едните искат да запазят всичките си привилегии на членството в Единния пазар и да не плащат за това, а другите казват – нас това въобще не ни интересува. А това им отнема от парламентарното мнозинство, което имат за Брекзит. Така че, надявам се хората да се преборят за правото си да имат последната дума за излизането от ЕС. Но пак казвам, че надеждата ми е в младото поколение.

– Отново в тази връзка един друг въпрос, как смятате, че ще се отрази Брекзит на баланса на силите ляво-дясно в Европейския парламент? В контекста на това, че групата С&Д ще загуби лейбъристите като членове, докато британските консерватори напуснаха фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) още след изборите през 2009 г.
– Ако британците напуснат, ние не само губим членове, както се изразихте, но и губим колеги. Смели хора. В историята на британската делегация в групата на С&Д те винаги са отивали отвъд границите. Спомням си ги как гласуваха за резолюциите срещу иракската война – срещу Тони Блеър и собственото си правителство. Шапки долу, както се казва. И наистина не ми се иска да си тръгват, те са велики хора. Но ако наистина си тръгнат, съгласно сегашното разпределение, плюс-минус 20 членове на ЕП ще означава, че ще трябва да компенсираме на всяка цена. Но тази битка все още не е пред нас. Това, в което аз вярвам, е това, което някои философи като Хабермас наричат демократично поляризиране. Не можем да си позволим широки коалиции в Европа. И про-демократите трябва да покажем какви са политическите алтернативи. С&Д например трябва да бъде по-близо до хората. Ние не сме с йерархията, големия бизнес и капитали, а само и единствено на страната на хората. И това трябва ясно да обясним посредством нашите политики, нашата комуникация с гражданите. На второ място, в наши дни съществува плурализъм на прогресивните сили. Ние от С&Д имаме най-голям брой в момента представители в ЕП, но има и прогресивни сред Зелените, както и сред членовете на групата на Северната левица и на партията на Меленшон във Франция…

– Което ме навежда на въпроса – във Франция има и друга политическа сила, партията „Напред“ на Еманюел Макрон, която помете традиционната левица миналата година, и обра голяма част от избирателите й. Виждате ли ги като потенциални бъдещи съюзници на С&Д след изборите догодина, предвид острото ви изказване към него в ЕП преди месец?
– С&Д трябва да водят прогресивните сили в Европа. Ние сме най-голямата група зад тази идеология и аз лично последните 12 месеца работих върху нова програма, която приехме и нова схема за комуникации, която да интегрира членовете ни на най-основно равнище. Говоря за програма, с която да обновим социалдемокрацията, която идва, така че да можем да оправдаем очакванията на ООН, заложени в целите за развитие на човечеството до 2030 г. Програма, в резултат на която всеки да се чувства участник в процесите и да води по-добър живот. Това е универсална стратегия, в която Европа е на волана и трябва да остане там, ако иска да успее. За това и искаме да убедим Зелени, леви партии, дори и тези националисти, които не страдат от назадничаво мислене и са по-прогресивни европейци. Искаме да убедим и прогресивните либерали, разбира се. Що се отнася до Макрон, моят въпрос не беше дали можем да постигнем алианс, а дали той се смята за прогресивно мислещ. И той все още не ми е отговорил. Защото такива са лозунгите му, но френската политика в Съвета на ЕС съвсем не е прогресивна. Блокират таксите върху финансовите транзакции, блокират директивата за така наречения „баланс живот-работа“, който би позволил на самотна майка след майчинство да се завърне на работното си място при същите условия. Така че въпросът ми към Макрон е, вие Голист ли сте, и смятате ли че защитата единствено на това, което смятате за френски национални интереси, ви прави прогресивно мислещ европеец?

– В контекста на провелата се миналата седмица в София среща на върха ЕС-Западни Балкани, искам да ви попитам, за вас реални ли са европейските перспективи пред страните от региона? Било в краткосрочен или дългосрочен план. Европейските социалисти винаги са били двигателят на разширяването на ЕС на Изток.
– Няма алтернатива на присъединяването на Западните Балкани към ЕС. И в Европейския съюз знаем, че това ще е печелившо и за двете страни. Къде другаде биха се насочили политически и икономически страните от Западните Балкани, ако не към ЕС. И е важно да кажем, че Европа се излага на риск, ако не интегрира напълно региона. Източното разширяване показа грешки, но те могат да бъдат избегнати в бъдеще.
– Няма как с последното да ни ви попитам, в процес на обсъждане на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-27 г., която съдържа и предложение за въвеждането на допълнителни наказателни финансови мерки, за държавите-членки, които не отговарят на критериите за върховенство на закона, по които са приети в ЕС. България и Румъния са вече 11 години под Механизма за наблюдение и проверка, който според мнозина не постигна целите си.
– Ако искаш да си член на ЕС, трябва да отстояваш нашите общи ценности. Не става въпрос империята да е дошла при теб и да те е задължила да приемеш нейните разбирания. Не, ние сме ги създали заедно. И ако правителства предават народите си, защото на защитават свободата на медиите, на индивидуалното изразяване, това трябва да им се каже. И тук не става въпрос за наказание, а за взаимното възприемане на една и съща култура. И нашите общества следва да имат колективната сила да се организират така, че правителствата да се съобразяват с тях, с гражданските им права и с ценностите на ЕС. Има и друг проблем – при разминаването между правилата на Единния пазар, които либерализират всичко, и липсата на устойчива държава, която да гарантира гражданските права, имаме няколко виновници. От една страна това е конкретната държава-член, но от другата е и ЕС, който приема законодателства, които трябва да гарантира гражданските права, личния живот, свободата на словото и т.н. Това е и ролята на Европейската комисия, да следи да спазването и да напомня на държавите членки, които излизат от граници с конкретни мерки. Затова и не става въпрос за наказание срещу един или друг народ, а за напомняне към неговите управници, че хората които представляват имат своите права.

Нашият гост
Удо Булман е германски политик, член на ЕП и лидер на фракцията на С&Д в законодателното събрание. Роден е на 8 юни 1956 г. в Гисен, тогавашната ФРГ. Докторантурата си по социология Булман защитава в университета в родния си град през 1988 г. Присъединява към редиците ГСДП още като ученик през 1979 г. През 1999 г. е избран за член на ЕП от листата на ГСДП. Във всичките си мандати като евродепутат до 2014 г. е бил член на комисията по икономически и финансови въпроси на ЕП. През март тази година Удо Булман бе избран за приемник на досегашният председател на фракцията на С&Д в европейското законодателно събрание, Джани Питела.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ми да вади пари и да дава… аман от ши6ани социалисти дет харчат от чуждото.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.