Финансистът Румен Гълъбинов пред „Труд“: Изкуствен дефицит може да вдигне инфлацията до 22%

Добре е да бъде въведен необлагаем минимум

Инфлацията достигна рекордни нива, а управляващите не предлагат никакви мерки за ограничаване покачването на цените. В парламента предстои гласуване на предложената актуализация в държавния бюджет. С въпроси доколко може да нарасне инфлацията, какъв ще бъде ефектът от очакваното вдигане на лихвите на Европейската централна банка и добри ли са предложените мерки с актуализацията на бюджета се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

- Г-н Гълъбинов, до колко може да нарасне инфлацията през тази година?
- Инфлацията на годишна база към края на май е 15,6 процента и, ако върви със същата динамика до края на годината, а това означава с около 1-1,2 процента месечно увеличение, бихме могли да очакваме да се добавят още 6-6,5 процента, така че да финишираме 2022 г. с около 22% инфлация. Тук допусканията са, че инерцията, скоростта, с която се движат цените и инфлацията, ще останат подобни. Ако това претърпи изменение през втората половина на годината, тоест, ако се забави увеличението на цените, тогава вероятно и инфлацията ще се успокои и няма да мине 20 процента. Но пък обратното, ако се ускори, а има фактори, които биха действали в тази посока, то тогава инфлацията би отишла доста над 20%. Тук допусканията са свързани най-вече с глобалните цени на енергията, какви ще бъдат през втората половина на годината, и то най-вече цените на петрола на международните пазари, на природния газ и на електроенергията. В момента се създават така наречените временни, но и пазарно изкуствени дефицити в тези енергоносители. Има недостиг на капацитет за добив на петрол, но той не се задоволява изцяло и винаги остава дефицит на пазара, който да подклажда, заедно с търсенето, цените нагоре. По подобен начин стоят нещата и с газа, като от внос на руски тръбен газ в ЕС се преминава към втечнен газ, който да бъде доставян на държавите от Европейския съюз, включително и на България. Оценките са, че дори и цялото глобално производство на втечнен природен газ да бъде мобилизирано, то пак остава непокрита нужда и необходимост от допълнителен капацитет, който трябва да бъде осигурен на пазара. Но това търсене към момента технологично няма как да бъде задоволено, тъй като има съответните ограничения на добива, на логистиката и като цяло на доставките. И там се създава един такъв дефицит, който да поддържа цените нагоре, заедно с глобалното търсене.

- Какви са последните прогнози за цените на петрола. Доколко може да поскъпне?
- Има анализатори, които прогнозират, че към края на годината фючърсите за петрола Брент ще достигнат ниво от 150 долара за барел. Сега са около 120 долара. Това означава с още 20-25 на сто да отиде нагоре международният пазар на петрола. За газа оценките са за поне 15 процента увеличение до края на годината и то най-вече на база на доставките на втечнен газ. За електроенергията имаме известно стабилизиране на цените и то се дължи основно на климатичните условия. В момента сме в пролетно-летния сезон, имаме обилно слънчево греене, соларите работят на макс, вятърните централи също, включват се и водноелектрическите централи. ВЕИ-та помагат на електрическите системи на държавите, така че токът да няма голямо поскъпване. Освен енергоносителите, източник за покачване на инфлацията са цените на храните и на суровините. За храните вече има дефицит, който се очертава по линия на войната, тъй като има блокирани възможности за износ на зърно от воюващите страни. Има проблеми с износа на зърно от Украйна, а в същото време и Русия, в зависимост и от пакета санкции, би могла да понесе негативи по линия на това, че не може свободно да изнася зърно. Суровините също поскъпват и най-вече суровините, свързани с новите индустрии като цветни метали, редки метали, които влизат в компонентите на микроелектрониката, чиповете, на всичките устройства, свързани с електромобилите. Тези суровини поскъпват от зелената сделка, под напора на зеления преход, който се извършва.

- Покачването на инфлацията ще бъде ли съпроводено от ръст на икономиката? Вече има признаци за забавяне на икономиката.
- В други времена нещата вървяха успоредно. Тоест тогава не ни притесняваше, че се покачва инфлацията, защото обикновено тя беше съпътствана с ръст на икономиката. Докато сега все повече се оформя риск от стагфлация, което е състояние, когато инфлацията и ръстът на икономиката не вървят успоредно, не се подкрепят образно казано един друг, а даже напротив - те са в различни посоки, инфлацията продължава да расте, а ръстът на икономиката се забавя. Това е един от основните стагфлационни симптоми. Друг симптом за стагфлация би бил, ако имаме увеличение на безработицата и намаление на заетостта, затова трябва да следим какви сигнали идват от пазара на труда. Друг симптом за приближаваща стагфлация е, ако имаме забавяне в потреблението, тоест вътрешното търсене не бележи такива ръстове, каквито са прогнозирани, а то е основният мотор, от който се очаква да дойде увеличението на брутния вътрешен продукт. Все още в България разчитаме на ръст на потреблението, който да доведе до ръст на икономиката.

- В САЩ вече започна покачването на лихвите, предстои това да стане и в ЕС. Какви са очакванията - с колко ще вдигне лихвата ЕЦБ и как това ще се отрази на инфлацията?
- В САЩ вече дори отидоха на увеличение на основната лихва с 3/4 от процента, което е голяма крачка. В еврозоната ЕЦБ вероятно ще започне малко по-предпазливо с четвърт или максимум половин процент увеличение на първо четене и след това през следващите тримесечия, през четвъртото на тази година и през първото на следващата, вероятно с толкова последващо ще увеличават лихвените проценти, така че да се достигне едно желано успокояване на инфлацията. Това обаче ще забави икономиките на държавите от еврозоната, респективно и ние да сме в риск, защото лихвените проценти ще се отразят от еврозоната и в България по линия на валутния борд. Нашите лихви ще отразят огледално движението на лихвите в еврозоната. Увеличението на лихвите ще оскъпи кредитния ресурс, с който работи бизнесът, с който си служат домакинствата за ипотеките за покупка на жилища. Така че това може да се отрази като някакво задържащо ръста на икономиката средство.

- Това означава ли, че покачването на лихвите ще увеличи риска от стагфлация?
- Да, може да се получи така, че раздалечаването между инфлацията и ръста на икономиката да се увеличи. Всичко зависи от това доколко увеличението на лихвите пряко ще засегне увеличението на инфлацията. Защото може да действа силно възпиращо, но е възможно слабо да се усети от инфлацията това увеличение, а по-скоро да доведе до затормозяване на икономиката. Това е така заради произхода на настоящата инфлация. Освен заради ковид и войната, тя продължава да расте и поради тези временни дефицити, включително и поради нарушените вериги на доставки, които все още не са възстановени от времето на пандемията. Включително и заради политиката за нулев ковид в Китай, която все още не позволява Китай да бъде отворен напълно като икономика. Инфлацията се влияе повече откъм страната на предлагането, отколкото откъм страната на търсенето. Преди две години, в началото на пандемията, доста икономисти твърдяха, че проблемът е в търсенето, че трябва да се запази потреблението и заради това се хвърлиха усилия и не малко пари в икономиките на развитите държави, включително и по линия на паричното предлагане на централните банки. Сега повечето хора вече се замислят и казват, че проблемът е в предлагането, а не в търсенето. Предлагането има проблем да бъде постоянно, стабилно, предсказуемо, а то все още не е такова заради прекъснатите вериги на доставки и заради това, че големите икономики по света не могат да кажат, че функционират в такъв непрекъсваем цикъл, какъвто беше преди пандемията. Това все още поражда дефицити, което пък поражда причини за вдигане на цените и увеличение на инфлацията.

- Има ли риск от дългова криза в ЕС заради покачването на лихвите?
- В голямата си част европейските дългове, които бяха изкупувани по програмата на Европейската централна банка, са държавни. ЕЦБ определено е влияела на политиката на държавите от еврозоната и техните политически програми. Сега ЕЦБ ще трябва образно казано да свие колана, да намали това изкупуване на активи, тази програма, която имаше голяма роля за подпомагане на финансирането на различните правителства в еврозоната. Това вероятно ще трябва да бъде отразено и в политиките от сега нататък на всеки, който е в управлението на европейските държави. Тоест увеличението на лихвите може да доведе до по-скромни обещания, до не толкова разточителни очаквания, които да се пораждат, до повече реализъм и приземяване. В този смисъл, мисля, че и в България хората, които в момента са в управлението, а и тези, които в бъдеще ще бъдат, трябва това да го имат предвид, когато обещават нещо на хората, тоест да бъдат по-обрани.

- В тази ситуация разумно ли е да има голям дефицит в държавния бюджет на България. В настоящия бюджет е заложен дефицит от 4,1% от БВП или 5,9 млрд. лв., а с предложената актуализация се предвижда дефицитът да нарасне на 6,2 млрд. лв.
- Дефицитът пак би бил 4,1 процента от БВП, ако се сбъдне прогнозата за ръста на икономиката. Ако ръстът на БВП е с 2,9 процента, каквато е прогнозата, би могло дефицитът да остане 4,1 процента. Но ако икономиката не успее да нарасне с толкова, а има прогнози на различни международни институции, които са за около два процента ръст, дори и за под два процента нарастване. Ако сме по-консервативни в очакванията си за ръста на икономиката, тогава може да се окаже, че дефицитът като съотношение към БВП ще бъде по-голям, може да отиде на 4,5 или на 5 процента, а това със сигурност не е желателно да става, защото ние сме в предверието на еврозоната, ние сме в механизма ERM II вече две години. За тези две години ние следваме критериите за дефицит, за инфлация, за лихвените проценти, всички Маастрихтски критерии за членство в еврозоната. Някои ги изпълняваме, някои не, дори и в сложната геополитическа конюнктура. Но да се отдалечаваме значително от критерия за дефицит под 3 процента от БВП не е желателно. Дори да имаме превишение, то трябва да е с малко, така че да бъде приемливо като толеранс. В България от предишните години е наследено едно много добро съотношение на дълга на сектора „Държавно управление“ към брутния вътрешен продукт, където сме под 25 процента. Само още две страна от ЕС са с подобно ниско съотношение като нас. Това ни дава възможност да увеличаваме нетно дълговата си експозиция и в лева и в евро. Въпросът е доколко текущо с паричния поток, който има държавата, може да обслужва едно такова увеличение, дали икономиката и държавните приходи могат да си позволят текущото обслужване на един увеличен дълг.

- Правителството предлага редица антикризисни мерки с актуализацията на бюджета. Смятате ли, че например е удачно да връщат на хората по 25 ст. на всеки литър бензин и дизел?
- По-добре е да се дадат ваучери, по подобие на ваучерите, които фирмите дават на своите служители за храна. Тези ваучери са по специален режим и държавата стимулира работодателите да ги дават. Така би могло да се постъпи и с горивото, като от държавата се издават ваучери, които да бъдат за определена сума месечно и да се дават на целеви групи, защото не е необходимо да се раздават на всички, а само на тези, които наистина имат нужда, които са с по-ниски доходи и домакинствата им са натиснати от кризата. В това отношение търпят критика някои от мерките, които се предлагат с актуализацията, защото не са насочени точно към групите, които имат нужда от това. Една мярка, която сега е изпусната, е необлагаемият минимум. Това е една премерена мярка и прицелена към точно определена група - групата на най-ниско платените, на така наречените работещи бедни, хората, които работят на минимална или около минималната заплата. Поне за тях държавата може да направи жест и да не плащат 10 процента подоходен данък. Това е смисълът на необлагаемия минимум - хората с най-ниски доходи да не плащат подоходен данък. Това е мярка, която е изпусната, а би могла да намери място в сегашната актуализация. Освен това, като ще се намаляват ставки на ДДС, защо само на хляба да бъде нула процента ДДС? Хората не ядат само хляб, консумираме и други неща. За всички храни от малката потребителска кошница би могло да се намали ДДС, ако не на нула процента, то поне наполовина, плюс намаляване на ДДС за лекарствата. Пазарът на лекарства е регулиран от държавата и намалението на ДДС, например наполовина, със сигурност ще доведе до намаление на цените на лекарствата. Това ще бъде облекчение за почти всички българи, защото разходите за лекарства на българските домакинства са големи.

- Синдикатите искат увеличение на минималната заплата на 760 лв. от 1 юли. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Вероятно по-реалистично е това да стане от 1 януари следващата година с бюджета за 2023 г. Тоест когато се разглежда през ноември и декември бюджета за следващата година вероятно би намерило подкрепа едно такова предложение. Защото в една и съща календарна година да се правят два пъти увеличения на минималната заплата е доста стресиращо за всички работодатели. Защото това променя сметките на всеки, който прави някакъв бизнес, на всеки, който се занимава с предприемачество. Има основание в това предложение на синдикатите, но въпросът е кога да бъде направено.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта