Duke Nukem Forever e най-тъпата игра

Десислава Танева: Африканската чума по свинете все още не е отминала

Ревю на Шанел събра знаменитости Виржини Виар представи първата си самостоятелна колекция за марката

Стабилизирано е състоянието на 14-годишното момче, ударено от кола на НСО

Кати Прайс остана без розовия си джип Автокъща изкупи тунингования Range Rover на силиконовата моделка

Саудитска Арабия мами геймъри с награден фонд

Кога жена се интересува от миенето на колата?

Китаец наля $1,5 млн. в герой, приятел го продаде за 500

Момичето, пострадало при катастрофата с джип, е в стабилно състояние

САЩ официално отложиха влизането на допълнителни мита срещу Китай

Двама души са загинали при две тежки катастрофи в Пловдивско

Снежна буря причини смъртта на един човек в Исландия

Борис Джонсън – По волята на народа

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 14 декември 2019

На 14 декември 2019 да почерпят

Франция е основен губещ от Брекзит Париж и Лондон плават в една и съща пробита лодка, борейки се да удържат претенциите си за глобална роля

Макрон обича да прави сравнения между собственото си лидерство и това на дьо Гол.

Еманюел Макрон започва да нервничи

Щом Британия си тръгне, дисбалансът на силите между Берлин и Париж ще се оголи.

Той така и не е простил на Великобритания, че спечели войната. Това е заключението на Харолд Макмилан, след като Шарл дьо Гол налага вето на опита на Великобритания да се присъедини към тогавашния общ пазар. Вярна или не, оценката на британския премиер за мотивите на френския президент отразява трайното съперничество между двете държави. Може би те са обречени завинаги да останат едновременно приятели и врагове.

“Англичаните ще ни липсват”, казва един дългогодишен френски дипломат по повод излизането на Великобритания от ЕС. Респектът е взаимен. Тези дипломати са скроени от една и съща скъпа, интелектуална материя. В Елисейския дворец обаче изглежда, че Еманюел Макрон започва да нервничи. Парализата на Брекзит прелива границите на търпението му. Той иска поредното удължаване на член 50, до 31 януари, да бъде последно.

Раздразнението е разбираемо. Брекзит бе решение, взето от британците, което освен на тях самите причини значителни проблеми на останалите 27 държави от ЕС. И все пак, колкото и оправдана да е позицията на Макрон, друг е въпросът дали тя носи някаква полза. Какво предлага той, ако изборите в Обединеното кралство идния месец не намерят изход от кризата?

Би било странно, ако в отговор ЕС просто изхвърли Великобритания. Кой ще спечели от един хаотичен Брекзит? Доналд Туск, благоразумният напускащ председател на Европейския съвет, предупреждава срещу враждебен развод.

Недоволството на Макрон вероятно има и по-дълбоки корени. Той е един от онези редки политици, които рискуват да променят политическата атмосфера. Има идеи за Европа и много от тях са разумни. А в останалата част от ЕС вижда набор от лидери, чийто първи инстинкт е да заравят глава в пясъка.

Преди той да стане президент, Берлин се жалваше от отсъствието на надежден партньор в Париж. Сега, след като има такъв, Ангела Меркел сякаш цели спокоен живот в залеза на канцлерската си кариера.

По същата логика, неразбориите с Брекзит не са единствената причина за оплакванията от повелителния тон на Макрон, звучащи из европейските столици. Президентът би могъл да е малко по-скромен и да си вземе урок от неприятностите с “жълтите жилетки”, обхванали цяла Франция. Малко емоционална интелигентност не вреди.

Като чиста спекулация, възможно е раздразнението да отразява и нещо друго: тайното осъзнаване, че при цялото удоволствие, което някои ще почерпят от злощастията на британците, Франция може да се окаже най-големият губещ от Брекзит сред всички 27 страни-членки.

През десетилетията, правителствата в Лондон са прилагали всевъзможни дипломатически трикове, за да се поставят между Париж и Берлин. Веднъж или дваж, водени от принципа “ако не можеш да ги биеш, присъедини се към тях”, са предлагали идеята за неформален тристранен съюз вместо френско-германската ос. Тези опити са се проваляли, но самото присъствие на Великобритания в ЕС е осигурявало елемент на баланс. След Брекзит, ситуацията ще стане доста по-различна. Преди всичко, дисбалансът на силите между Берлин и Париж ще бъде брутално изложен на показ.

Брекзит ще отслаби Великобритания икономически и тя ще бъде изкушена да се затвори в себе си, от което Франция ще загуби. Двете държави плават в една и съща пробита лодка, борейки се да удържат претенциите си за глобална роля срещу тези на новите играчи и с постоянното бреме на националните бюджети за отбрана. Постоянното им членство в Съвета за сигурност на ООН вече изглежда анахронизъм. Ако Великобритания падне зад борда в резултат на Брекзит, за Франция ще стане много по-трудно да удържа лодката на вода.

Макрон обича да прави сравнения между собственото си лидерство и това на дьо Гол. Макрон обаче не бива да забравя също, че визията на Де Гол за обединена Европа, водена от Франция и равнопоставена на САЩ, далеч не се е осъществила. В един момент, когато главите се избистрят и британците решат какво да правят, Великобритания и Франция ще трябва да намерят начин да се разбират отново. Тогава търпението ще се изплати.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.