Ивелина Василева, ГЕРБ: Предлагаме регистърът за внос и износ на отпадъци да бъде публичен

Украински министър се присъедини към поставените под карантина 72 души, евакуирани от Ухан

98-годишната Айрис Апфел – най-цветната и усмихната модна икона

Спецоперация срещу битовата престъпност в силистренското село Айдемир

САЩ още не са решили дали да изпратят ракети „Пейтриът“ на Турция

Джон Питърс отново се сгоди след 12-дневния си брак с Памела Андерсън

48 нови случая на коронавирус в Южна Корея

Директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ е на свобода

Парламентът избра Кристина Андонова–Хитрова за зам.-председател на КРС Регулаторът ще има и двама нови членове - Анна Хаджиева и Ердинч Хайрула

Авторът на „Телефонна любов“ с нова книга

Глоба за лекаря и за служителя при фалшив болничен

Продажбите на автомобили в Китай се сринаха с 92% заради епидемията

Тита изкушава по прозрачна нощница

САЩ заплашиха да изтеглят военния си контингент от Косово причината е отказът на Прищина да премахне 100-процентовите мита върху сръбските стоки

Евгени Будинов стана баща на момиче

Хайгашод Агасян: Арменците сме силни във всичко на маса!

Никога не съм писал за пари

Съвременните песни са стерилни, няма емоция

Ако мине пароструйката през фолкпевица, нищо няма да остане

– Г-н Агасян, тази седмица имахте рожден ден. Как го посрещнахте?
– У дома с приятели и най-близките ми хора, иначе още от сутринта започнаха да ми се обаждат с поздрави, а през деня вече стана страшно, но това са хубави емоции. Казват ми, че съм типичен Водолей, защото съм много общителен и открит човек. Истината е, че много ценя приятелството, което е характерно за Водолеите. Един ден преди мен е роден Моцарт, който е мой кумир и винаги на неговата дата се шегувам – ето, днес е Моцарт, утре е Хайго, вдругиден Шуберт – гениите така сме подредени. На моята дата са родени също Митко Щерев, Тодор Трайчев, Георги Христов и Красимир Ангарски, с които сме астрални близнаци.

– Подарявали ли са ви стих или песен за рожден ден?
– Да, подарявали са ми стихове. Още от 45-годишнината ми си пазя едно стихотворение от старозагорския поет Митко Динев, който е известен и с това, че пише по-твърди стихотворения, тоест с цинични намигвания. Казва се “45 години стигат” и ще цитирам част от него, в което дори има някои думи на руски – Хайгашод, прощавай, недей се засяга, но напоследък все се пишеш хитряга. Ето, и днеска с този твой юбилей – недей се будалка бе, Хайго, недей! 45, уж навършвал си бил, много баламосваш с това бе, чумпил. Може ли мъж на 45 да бъде тъй бодър, свеж и напет. Изключено, Хайго туй го знае и паспортът сгрешен е, иначе няма как да обясним на всички защо се заглеждат по теб ученички. Тъй да се правиш на дърт, разве можно, ти изгнаннико клети, отломка нищожна, че ако не беше носът ти арменски голям, ряпа да яде пред теб Жан-Клод Ван Дам! Добре, хайде, дърт си, ние сме съгласни, ей тука нещата по-ясно обясни ни на всички и за твоето Маре, защо уж дърт си, а…. като магаре! Пропускам по-циничните рими, но човек трябва да има чувство за хумор и много се забавлявам на подобни стихове. Иначе миналата година за рождения си ден, аз също си направих един подарък, защото тогава излезе компактдиска – “Избрано” с 20 избрани песни.

– Кой виц ви разсмя напоследък?
– Семеен скандал и по някое време се чува – Стаматеее, от два часа ти чета конско, а ти само се прозяваш! Той є отговаря – Не се прозявам бе, опитвам се и аз да кажа нещо! (Смее се.)

– Вие каква тактика имате при семеен скандал?
– Аз съм деформиран и в такива случаи си запявам нещо и така минава по-леко. Ако мъжете си изтананикат нещо, като започне семеен скандал и нещата могат да се разминат. Много обичам Шкумбата, който има уникално чувство за хумор. С него сме пътували често в чужбина и имаме страхотни преживявания, а също така сме партньори на белот. За мен играта на карти е празник, както и тенисът на маса, който играя от дете и да знаеш от мен, че арменците сме силни във всичко на маса! Много съм добър, но от мен спортист не става, каза ми го навремето и треньорът, защото ми липсвала спортна злоба. Аз играя за удоволствие и често печеля, но и губя, важното е, че сме заедно с приятелите, а тениса ни дава хубав повод да се съберем.

– Автор сте на музиката на някои от най-красивите ни песни като “Много, много отдалеч”, “Добри познати”, “Не остарявай, любов”… Коя е вашата песен с най-необикновена история?
– Има една такава песен, за която ще разкажа. Преди много години, може би 81-ва година, една колежка от “Младежкия театър” – Емилия, ми подаде едно стихотворение и каза: “Прочети го”. Чета го аз и гледам, че отгоре пише Дамян Дамянов. Викам – ооо, страхотно! После тя ми казва: “Това стихотворение е посветено на мен и е акростих, първите букви от всеки ред правят – Емилия, обичам те!” На мен много ми хареса, седнах и написах музиката. Като всеки почтен автор, знам, че първо поетът трябва да даде своето одобрение, за да има тази песен свой живот. И така, аз звъня на Дамян и Надежда и казвам: “Написал съм песен по ваш стих. Бихте ли ме приели у вас да я изпълня?” Отивам, сядам на пианото и я изпявам, при което Дамян Дамянов почервеня целият и едва се въздържа да не избухне… Може би, така извърших едно предателство спрямо него, въпреки че аз не го чувствам като предателство, защото отидох при тях, като честен човек и музикант, но явно засегнах Дамян по някакъв начин и моля да ми прости! Надето обаче, за нейна чест каза: “Много хубаво стихотворение, Дамяне, прекрасно произведение!” Тя ни насърчи и така тази песен – “Посвещение” видя бял свят, първо я изпя Михаил Белчев, изпя я и Искра Радева. Това е една необикновена история, една песен и едно посвещение, които стигнаха до хората. Голям човек е Надежда, много сме близки с нея и имаме много общи песни, а винаги, като сме заедно, тя ми припомня този случай и ми вика: “Няма да те забравя, Хайго!” (Смее се.)

– Притеснява ли ви това, че много често младите изпълнители пеят на английски?
– Преди години, имаше много драстичен случай на пролетния радио конкурс на Националното радио, където Михаил Белчев представи една песен в памет на големия ни актьор Андрей Баташов – “Сбогом, приятелю”. Написахме я като един поклон за него, защото той беше прекрасно момче. Тя стигна на финал, а като отиваме там и слушам, че от останалите 12 песни – девет са на английски и това на български радио конкурс!!! Питам се, къде се намираме?! Това е ужасно обидно. Искам да кажа, че има бг-песни, които обединяват хората и успяват да накарат народа гордо да вдигне чело. Такава е “Моя страна, моя България”, това си е неофициалния ни химн. Аз смятам, че имам такава песен, която е за деца и при нея всички стават, прегръщат се и започват да пеят: “Светът е хубав, светът е чудесен – светът има нужда от моята песен…” Много често, казвам на младите изпълнители и на децата – не си мислете, че като пеете една песен на английски тя непременно е качествена, тук също имаме прекрасни песни и това, че са български, а ние сме малка страна, не значи че не са на това ниво. Това подценяване много ме дразни, защото го виждам не само в музикалните формати.

– Сред по-новите песни има ли някоя, която успява да ви въздейства
– С риск да говоря малко негативно, ще кажа, че за съжаление съвременните песни, които се пишат от младите автори, според мен са стерилни. В тях няма никаква емоция, няма поезия, нищо, само думи и честно ви казвам – съжалявам, че днес така се изкривяват нещата. Колкото и да съм роптал навремето срещу това, но тогава имаше една мастита комисия, която преглеждаше нотите и текста и казваха – това може, това – не и т. н. Сега я няма и който има пари – записва песен и прави клип, които дори не заслужават да съществуват.

– След промените не се ли изкушихте да напуснете България?
– Имал съм многократно възможност да остана в Западна Европа. Ходил съм и шест пъти в Съединените Щати, където живее леля ми, която е на 99 години и всеки път моите братовчеди ме питат дали няма да остана, но аз се чувствам полезен и необходим тук. Вероятно в Америка нямаше да бъда музикант, а щях да се занимавам с нещо по-практично, но аз съм целунат с музиката. Както някой мъдрец беше казал – животът не е музика, но музиката е моя живот!

– Какво мислите за попфолка?
– Има един много хубав виц, който съм си запазил – попитахме сто мъже, с коя попфолк певица биха заседнали в асансьор? Отговарят – с която и да е, стига да не пее. (Смее се.) Вероятно има и добри певици, има тонове певици в този жанр, които никнат като гъби – полунотно грамотни, полунеграмотни, някои са целунати и имат музикалност, въпросът е в музиката, която изпълняват. Понякога има прекрасни стихове в тези песни, които с друга музика биха прозвучали красиво, като например тази песен на Кати – “Волна пеперуда”. Това е едно прекрасно стихотворение на Надежда Захариева и ако то беше облечено с хубава музика, щеше да звучи по съвсем друг начин, а така олекотява и губи смисъла си. Така че, смятам, че попфолкът е обществено зло!

– Вие бихте ли искали да заседнете в асансьор с някоя фолкпевица, ако не пее?
– Не, не бих искал да засядам с фолкпевица, въпреки че вероятно са красавици, но ако мине пароструйката не знам какво ще остане от тях…

– Със съпругата ви сте заедно 33 години. Каква е рецептата?
– Тя – любовта, не че остарява, а просто тази първоначална тръпка, която те кара да летиш, с времето се трансформират в една привързаност, обич, в едно чувство и усещане, че не можеш без другия. Любовта наистина не остарява и ти си я носиш тази емоция винаги в себе си. За синът ни още не мога да кажа. Аз съм възпитан по този начин от своите предци, поради историческата съдба, за да се запазим по-дълго време арменци, защото сме малък народ, но сега времената са такива, че няма значение каква ще е жената. Важното е да има емоция и да обичаш този човек, а не просто защото е арменец. Той вече е 30-годишен и сам ще си реши, а Господ си знае работата.

– Срещал ли сте се с паранормалното?
– През 94-та откраднаха чисто новата ми “Самара” в Карлово и тогава ходих при пет души ясновидци да ми кажат къде е. Всеки от тях ми казваше на различни места, повярвах само на една жена, която ми каза, че колата е в Пловдив в квартал “Кючук Париж” и там я е купила някаква жена, без да знае, че е открадната. Имам близък от там и с него и съпругите ни обикаляхме цяла вечер да търсим колата, но не я намерихме. Наивна история…

– Усещали ли сте божията помощ?
– Преди 17 години, когато колата ми буквално ме премаза, защото се опитах да я спра с тяло, след като бях забравил да дръпна ръчната спирачка на едно нанадолнище и тя тръгна към едно училище. Аз съм си виновен, но винаги съм чувствал божията закрила, защото се размина без много сериозни последствия. Знаете, че арменците сме с първите християни и ценим и уважаваме религията, но не сме фанатици.

– В какво вярвате?
– Вярвам в приятелството и имам прекрасни приятели. Вярвам, че съм полезен с музиката си на обществото и вярвам, че съм изпълнил своя дълг към родината и към родителите си. Аз съм човек, който има памет, нося ги в сърцето си и вярвам в доброто начало на човека. Щастлив съм, че по някакъв начин успявам да правя хората по-добри и да провокирам усмивката им чрез музиката си.

Нашият гост
Хайгашод Агасян започва да свири на цигулка още съвсем малък под влияние на баща си, който също владеел този инструмент. По-късно сменя цигулката с виола и завършва Консерваторията, след което специализира камерна музика във Франция. Кариерата му стартира като музикант в Народния театър, където забелязали актьорския му талант и започнали да му дават и роли на сцената. През 93-та година Хайгашод печели “Златният Орфей” с песента “Посвещение”, има безброй други отличия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.