Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

Предупредителен код заради очакваните валежи в 20 области утре

Дубайските полицаи се качват на летящи мотори (ВИДЕО)

Риалити звезда се сгоди за милионерски син Пенелопе каза “да” на Иван Динев

Филмът за Силвио Берлускони препуска към екрана Режисьор е майсторът Паоло Сорентино

70 задържани на протест заради климатичните промени в Лондон

Георги Мамалев: Протестите няма да доведат до нищо добро

Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Националните недоволни от съдията срещу Кипър: Трябваше да ни даде още две дузпи Според тях, шведският рефер е трябвало да отсъди поне още две дузпи

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Хилда Казасян: Щастлива съм така и не мисля за сватба

– Хилда, на 29-ти август в Летния театър в Бургас ти предстои голям концерт с песните на твоя баща Вили Казасян. Как реши да организираш едно такова мащабно събитие и какво ти коства това?
– На първо място това ми носи огромна радост и удовлетворение. След големия успех на концерта “На Вили”, който направихме на 8-ми декември миналата година в зала №1 на НДК, точно на неговия рожден ден, стана възможно да представим фантастичната музика на моя баща и в други градове. Много съм благодарна на операта в Бургас, че ни предложи да направим този концерт, като на сцената ще бъдем заедно със симфоничния оркестър на Бургаската опера, както и разбира се с Христо Йоцов, Живко Петров и Митко Карамфилов, а диригент ще е Борислав Йоцов. Специален гост ще бъде Васил Петров. Мисля, че ще се получи. Вече направихме концерт с Пловдивската опера, който също имаше голям успех и съм наистина щастлива, че ни предложиха да го повторим.

– Трудно ли ви беше да подберете репертоара за тези концерти, предвид огромното творчество на маестро Вили Казасян?
– Със сигурност не ни беше лесно. Когато с Христо Йоцов подбирахме материала за първия концерт, не бяхме чували много от нещата и дълго се чудихме кое да изберем – толкова красива музика има! Надяваме се тази вечер в Бургас да се превърне в истински музикален празник! Там ще представим едни от най-популярните негови песни и две от инструменталните сюити от филмовата му музика всички те аранжирани от Христо Йоцов.

– Ще видим ли отново на сцената дъщеря ти Надежда, която вече направи своя успешен дебют през миналата година?
-Не, тук няма да участва, но тя направи такова огромно геройство на предишния концерт, където за първи път се появи и свири на пиано пред 4000 души. Тя наитина направи нещо много, много голямо, нямам представа какво й костваше!

– Докато изпълняваш песните, композирани от баща ти, случва ли ти се да се просълзяваш и кои от тях те вълнуват най-силно?
– Аз толкова силно изживях подготовката на този концерт, особено когато прослушахме всичко, което е направил той. Тези три месеца прекарах все едно в две реалности, в тази с музиката и усещането за баща ми и в другата, като в един момент се обърквах къде съм! Често ми се случваше да се просълзявам. Например, когато една сутрин се събудих и на мейла получих изумително фантастична тема от Христо Йоцов, която му се изляла с мисълта за татко и беше нарекъл – “На Вили”. В такива моменти почти винаги без да искам се разплаквам, даже си казвам на шега да не бъда лигла и да се стегна.

– Вили Казасян как се отнасяше към промените, които настъпиха в музикалната среда в България – към попфолка например?
– Той беше толкова широко скроен, докато аз се ядосавах за разни неща, той винаги е смятал, че има място за всички под слънцето. Беше такъв благородник, че някак си не обръщаше внимание на тези неща. Той се дразнеше най-вече на хората, които отгоре-отгоре си вършат работата и се занимават с неща, които не разбират, това можеше да го извади от обувките.

– А кое е събитието, или актуалната тема, която теб лично те вълнува най-много?
– За съжаление почти няма тема, която да не ме вълнува – и то много, с което изхабявам себе си, затова вече тотално спрях да гледам новини. Голяма част от тези негативни събития, с които ни заливат са се случвали винаги, но сега те станаха основна тема и ежедневно ни заливат само с тази помия. Тази тенденция да се вадят само ужасните неща те карат да живееш в тотален стрес и да смяташ, че света е само това, а не е така. Случващото се с атентатите и бежанците, както и цялата тази агресия в световен план смятам за тотално безумие, но скоро трябва да се измисли нещо, защото иначе вървим към самоунищожение на планетата, а би било грехота това да се случи, заради няколко болни мозъка.

– Дъщеря ти вижда ли перспективи да остане в България, или мисли за чужбина?
– На нейната възраст, решенията често се променят, но засега по-скоро би искала да отиде в чужбина и аз не съм против, защото човек трябва да види всичко и да избере най-доброто за него самия. Да отиде там, където душата му ще се чувства най-добре.

– Твоята душа в България ли се чувства най-добре?
– Да, аз също имах шанса и възможността да живея една година в чужбина, когато майка ми и нейния съпруг бяха в Америка, но ако не съм до познатите ми улички, приятелите и близките ми хора – не съм себе си. Затова тук се опитах да направя мой свят, от който почти не излизам – домът ми, “Студио 5” и ресторанта. В този мой свят се чувствам сигурна и защитена и той ме пази от всичко, което не харесвам – от пошлостта, заляла всичко навсякъде, както и от взаимоотношения, които не бих искала да познавам.

– Ако случайно попаднеш по радиото на песни като “Яката дупара”, заслушваш ли се в текстовете им?
– Ако попадна, по-скоро се заслушвам в това дали някой бийт ми харесва, или не, а не в текстовете. Има попадения, които са добри, аз не съм от крайните пуритани – щом има потребления на тази музика, значи има място за нея. Не обръщам внимание на неща, които не ми харесват и никога не съм била крайна нито към попфолка, нито към модерната за момента музика. За мен най-важно е да не се минава мярката, но за съжаление тя често се прескача.

– Ще те видим ли отново, като жури в някой тв-формат, или напрежението ти идва в повече?
– С Маги (Халваджиян – б.а.) решихме, че малко трябва да отървем екрана от нашите образи, за да може всички да си починете от нас. (Смее се.) Така го чувстваме. Седем години бяхме жури, първо на “България търси талант”, а после и на “Капките” – сега е време за малко въздух. Много е важно да не преекспонираш образа си.

Ти не криеш, че ти е било изключително трудно да даваш оценки на някои от най-добрите ни актьори в “Като две капки вода” и това сигурно също е повлияло на решението ти да направиш пауза?
– Аз направо се изприщвам от притеснение. Отстрани може да не изглежда така, но ми беше изключително трудно да давам оценки на такива толкова талантливи, успели и работещи хора. Аз съм наясно, че трудът, който влагат те в тяхната професия е чудовищен и това правеше задачата ми в журито наистина много трудна.

– Какви изяви ти предстоят на музикалната сцена?
-Сега ми предстоят няколко много сериозни нови неща. На 4-ти октомври БНР ме покани да бъда солист на Биг бенда на Българското Национално Радио с диригент изключителния Антони Дончев. Васил Петров ще бъде специален гост и на този концерт. В програмата ще изпълним едни от най-известните джазови стандарти аранжирани отново от Христо Йоцов, който също ще бъде на сцената в тази толкова специална вечер. През ноември ще направим турне в Америка и Канада, а преди това ще участваме в Международния джаз фестивал в Катар. На 8-ми декември отново ще направим концерта с музиката на моя баща, този път в Плевен и заедно с Плевенския симфоничен оркестър.

– С мъжът до теб – Пламен Иванов, имате ли общи музикални вкусове, или взаимно се обогатявате?
– Слава на Бога, това е невероятен късмет, че на една такава по-зряла възраст, на която се срещнахме, имаме еднакъв вкус към живота, еднакъв вкус към музиката, към филмите, които гледаме и въобще към всичко, което ни заобикаля.

– В интернет има много материали, че планираш морска сватба. Има ли истина в тях?
– Сватба!? Това са журналистически планове, не мои. (Смее се.) Моето мнение по въпроса е, че се чувствам толкова добре така, щастлива и спокойна, че не виждам смисъл да променям тази ситуация със каквото и да било, може би от суеверие.

– Кои черти в теб са типично арменски и кои български?
– А, това е интересен въпрос. Смятам, че чувството ми за хумор и това, че според думите на моите приятели съм много ларж са може би арменски черти, а всички останали са, може би, български.

– А кое е най-лудото нещо, което си правила и с което си притеснила родителите ти?
– Ох, това не трябваше да ме питаш. Имаше цял един такъв период. Доста трудни за родителите ми бяха тийнейджърските ми години. Тогава бях съпротива на всичко. Бягахме от училище, даже ме изключиха заради това и косата на майка ми наистина побеля в тези мои буйни тийн години. Бях доста щуричка и вечер често закъснявах, но като се замисля и сравня това да бягаме, да пушим цигари в беседката на музикалното училище и да слушаме музика – с нещата, които правят днешните младежи, не мисля че е кой знае какъв грях.
– Кои думи на Вили Казасян си припомняш най-често?
– Няма конкретни думи, които да си припомням, защото той не беше от хората, които често дават съвети. Обичам да си припомням цялото усещане за съществуването ми с него, което е приказно. Усещането, когато сме си в къщи и сме пили кафенце, усещането от концертите, от миговете преди и след концерт. С него винаги съм се чувствала, като на татко момичето и това ми е давало страхотно усещане за сигурност и за гордост, че съм имала такава изключителна личност за свой татко. Най-важното е, че тези неща съм ги усещала винаги, като сме били заедно и преди да си отиде.

– А какво ти липсва най-много от Чочо Попйорданов?
– Той самият! Да знам, че е наоколо, че го има, защото той също беше една невероятна експлозия от обич и от толкова качества, събрани в едно човешко същество. Той беше от най-живите хора, които познавам и досега още не мога да си представя, че това се е случило с него.

– Най-забавният спомен с Чочо?
– Всеки един ден! С него беше дори прекалено забавно, може би и затова се разделихме – не знам. Той беше такава кълбовидна мълния от емоции, случки и преживявания – ежесекундно, че то даже е уморително. Представи си една кълбовидна мълния – това е Чочо, той може би затова изгоря – при толкова много енергия и емоция не може да се съхраниш. Той нямаше никакво чувство за самосъхранение.

– Ти се интересуваш много от феномена Слава Севрюкова и обичаш да четеш книгите за нея. Какво ти дават те?
– Тези книги ми помагат, за да подреждам по-лесно пъзела в собствената ми глава. Аз имах шанса да се запозная и с автора им – Христо Нанев. Тази среща беше една от поредните брънки, които отвориха съзнанието ми към този свят, който всъщност е реалния свят, но преди беше затворен за мен.

– Има ли конкретна случка, която те убеди, че баща ти ти помага отгоре?
– То не е само една случка. Още от момента, когато се случи това с него и той вече не е физически с нас, аз го усещам толкова близко и как като с вълшебна пръчица подрежда нещата около мен да са в правилна посока. Усещам помощта му ежесекундно. Убедена съм, че с края на физическото ни съществуване нещата не свършват за нас, а като осъзнаеш това, разбираш,че всичко, което правиш има своите последици.

– Кой е човекът с най-необикновени способности, който познаваш и най- енергийното място, което си посещавала в България?
– Той живее в Пловдив и изключително много ми помага да балансирам енергиите си и да изчистя блокажите. Иначе в България има страшно много енергийни места. Например Бегликташ го открих миналата година и останах истински впечатлена.

– Какво е мястото на вярата в живота ти?
– Аз не мисля, че човек въобще може да съществува и да оцелее без вяра. Вярата винаги е била част от мен.
Нашият гост
Една от звездите на джаза у нас – Хилда Казасян е родена в семейството на големия диригент и композитор Вили Казасян и певицата Надежда Ранджева. Решението й да превърне музиката в своя професия идва съвсем естествено и тя завършва Музикалното училище и Консерваторията със специалност – ударни инструменти. Паралелно с това, тя не спира да пее и да се изявява на сцената още от дете, като всички помним дебютната й песен с Тодор Колев – “Големи и малки”. Силната й любов към джаза личи в цялото й богато творчество, което е събрано в шест албума.
Освен на музиката и семейството, Хилда посвещава много време и на своята любов към кулинарията и на двама арменски ресторанта, които ръководи.
Известната певица в продължение на няколко години озаряваше екрана със своята усмивка, като част от журито на “България търси талант” и “Като две капки вода”.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.