Цигуларят Свет Радославов: Българката има най-развитото шесто чувство

 

200 процента вярвам, че музиката лекува

Цигулка може да разплаче всеки българин, в Америка не е така

В САЩ ми липсва близостта между хората

Ще направя „Моя страна, моя България“ в нов стил

- Свет, ти се прибра в България за Великден. Успя ли да се заредиш в страната ни и престоят ти тук свързан ли е с някакви творчески изяви?
- Да, успях да се заредя, защото това е първият път, в който празнувам Великден на българска земя, след като заминахме през 98-ма година. Почувствах се уникално да съм заедно с баба ми, която направи невероятна трапеза. Духът ми тук е много повдигнат и заради това, че мога да стъпя в българска църква и да се помоля. Аз съм кръщаван в „Света София“ и обичам да ходя там. В момента съм се захванал и с няколко музикални проекта, като един от тях е моят нов сингъл „Брадумба“ – силна модерна песен с народни мотиви, хип-хоп и електро хаус. В нея за първи път ще рапирам на български език и много се гордея с това. Хората тук ме познават като „златния цигулар“, покрай златния бутон в „България търси талант“ и сега използвам да се изявя в един по-различен стил. В текста на песента споделям как един българин, който е израснал в чужбина, винаги е носил българщината и тези народни мотиви в сърцето си, а сега ги превръщам в модерен хит и искам света да чуе за тях. Надявам се песента да излезе в средата на юни. 

- Кой е твоят най-голям успех досега?
- Упоритостта ми никога да не се предавам. Имал съм много пречки през живота си, едната от тях – мозъчен тумор и благодаря на Господ, че почти пет години след това съм добре и се гордея с това. Още повече се гордея с това, че израснах в малък град в Америка, където няма толкова възможности, но видях шансове извън града, където живеехме и затова започнах да пътувам и не разреших на няколко „не“-та да ми определят бъдещето. Например, на 20 години успях да си направя среща в „Сони рекърдс“ с един от известните агенти там – Ант Рич, който стои зад Бритни Спиърс. Тогава бях още хлапе, показах му моите бийтове през 2007-ма година и той ми каза, че те са много електронни и не търси това. Само след няколко години обаче, точно този бийт стана популярен и аз предусещах това и не се отказах. Не позволих на хората да ме отчайват с техните „не“-та и успях да се докажа.

- С какви емоции гледа „Оскарите“ и какви отзиви има за Мария Бакалова в американските медии?
- О, толкова съм щастлив за Мария, че има възможност да изстреля името на България на такава височина в Холивуд и мисля, че ще има голям успех. Гордея се с нея. Мария е много красива, а с нейните умения и талант накара дори един политик, като Руди Джулиани да се разприказва. Като комик Мария успя да разсмее цял свят и медиите в Щатите пишат много добри неща за нея и за България, например колко талант имаме в нашата страна, което си е вярно. Сега, като се разхождам в центъра на София виждам толкова талантливи деца, които свирят на улицата и хората им се радват. Забелязал съм, че у нас обичат и уважават нашето изкуството, докато в Америка музиката не говори толкова много на хората, колкото текста. Тук една цигулка може да разплаче всеки българин и се уважава музиката и без да има текст, което ме вдъхновява.

- За теб, наистина ли Америка е страната на неограничените възможности и вярно ли е клишето, че хората там са толкова усмихнати и позитивно настроени?
- Така изглежда по филмите, че всички там са усмихнати и парите едва ли не растат на дърветата… Истината е, че Америка е един голям пазар и има големи възможности, но ако не се огледаш за тях и не ги потърсиш – няма как да стане. В България  всички сме свързани с празници, традиции и връзките между хората и приятелите са по-силни, докато в Америка не е така. Там липсва тази близост между хората. На мен лично ми е много по-лесно да работя с българи, защото са по-гостоприемни, например като ме поканят за участие тук и ми организират  хотел, транспорт, храна.., докато в Америка аз се грижа за всичко това.

- Твоята лична история е много необикновена. Ти самият кое определяш за най-необикновеното събитие в живота ти?
- Труден въпрос, защото имам много необикновени събития в живота ми. Още от 6-годишен взимах рейса и сам се разхождах около София – тази смелост никога не е изчезвала от мен. Не се страхувах, дори по време на  мозъчна операция, въпреки че хирургът ми каза, че моят случай е един на два милиона, но въобще не се уплаших. Мислех само, че трябва да оцелея, защото видях сълзите в очите на майка ми и усетих притеснението на брат ми, както и на баба ми. Преди операцията  майка ми даде едно кръстче от Рилския манастир на хирурга и  докато траеше всичко тя много се е молила, а после много се учудихме, като видяхме, че кръстчето се е сцепило по средата. Според мен, това е знак от Бога, че както Иисус е поел страданието на хората – Бог е поел моето страдание и това ми е помогнало и ми е дало енергия да преживея този момент. 

- А промени ли хранителния си режим и начин на живот?
- О да, много го промених. По принцип, винаги съм си бил пружинка, обичам да тренирам от 11-годишен и съм практикувал всякакви спортове, но като по-млад се тъпчех с всякакви неща, докато сега се храня много по-здравословно и с повече зелени неща. Мога да кажа, че кайсиевите ядки ми помогнаха за оздравяването ми от остатъците на тумора в мозъка, но това за съжаление не ми го препоръча никой от лекарите, а го разбрах от мое лично проучване по темата. Чесънът е от основните ястия на българите и той пречиства от токсини. Едно от нещата, които ми помогнаха да се справя с корона вируса е точно чесънът, както и слънцето и бягането. 

- Вярваш ли, че музиката също може да лекува?
- На 200 процента вярвам, че лекува. Хората сме част от природата и ние сме една вибрация, която трепти и пулсира заедно с нея на същата честота. Всяка твоя любима песен има способността да изкара някакви силни емоции от теб и това е доказателство, че музиката е част от нас. Когато преодолявах заболяването си – аз не спрях за една секунда да свиря. Конкретно за класическата музика – тя е написана от гении, родени с дарбата да създават такива вълшебни творби, които да въздействат на хората. 

- За теб има ли голяма разлика между това да имаш връзка с българка, или с американка? Какво те привлича най-силно в една жена?
- В момента съм сингъл, но в бъдеще се виждам с българска жена. Привлича ме силата на духа й. Просто българката е 100 процента по-чувствителна, отколкото американката. Като бях по малък бях запален по латино и пуерториканки, но не бих се върнал назад… Вярвам, че българската жена има най-развитото шесто чувство в света и тя е много по-свързана с природата. Майка ми предсказва бъдещето, баба ми също, познавам и други жени, които имат тази способност. Майка ми ме е предпазвала от всякакви беди, а нейната молитва към мен, когато ме оперираха беше много силна и вярвам, че двете с баба ми винаги са ме предпазвали. Не знам как се спасих при катастрофа с един огромен тир, която претърпях в Щатите преди няколко години. Тогава бях късметлия и нищо ми нямаше, докато колата ми беше станала на нищо… Майка ми беше предвидила всичко това и ми го беше казала. Прабаба ми пък се е срещала с Ванга. Тя е отишла до Рупите и е чакала с другите хора, но Ванга я поздравила по име и я попитала: „Вера, защо си тук?“ А тя й отговорила: „Да ми предскажеш бъдещето, дали ще съм здрава?“ Ванга я прекъснала с думите: „Верче, отивай си вкъщи, ти ще имаш добър живот и семейството ти ще има добър живот“. Миналата година аз също бях в дома на Ванга и дори се помолих пред нейния портрет, който е над леглото й - не мога да ти опиша енергията, която почувствах, цялото ми тяло настръхна! 

- А кои български изпълнители са вдъхновение за теб и би се радвал да направите нещо съвместно?
- Обожавам Лили Иванова – тя е доказателство как една кариера може да не спира и с този уникален дух, който има на 82 -  тя всъщност е на 30. Баба ми Сминка също я обожава. Тя се познава с нея и дори си е говорила с Лили след нейни концерти. От вълшебните български изпълнители е и Емил Димитров – правил е невероятни неща. Аз много съм слушал песните му и неговия дух живее в мен, защото той е бил певец, композитор и артист. На „Ако си дал“ настръхвам всеки път, когато я чуя и много ме вдъхновява. Ще издам, че в момента правя неговата песен „Моя страна, моя България“ в нов стил.

- Твоята майка е отгледала сама теб и брат ти. Кои са най-важните уроци, които сте научили от нея?
- Упоритостта – майка ми е от най-упоритите хора, които съм срещал в живота си. Тя е филолог по образование, но когато отидохме в Америка, трябваше да започне всичко отначало, защото нямаше вариант да преподава български и се наложи да чисти къщи и да работи в ресторант. После тя взе второ висше, като сега е учител по испански и е голям пример за мен. Аз съм първият човек в нашето семейство, който завърши американски университет-бакалавър с икономика и финанси. Брат ми Ясен също свиреше, но не се отдаде на челото и сега е спортен анализатор и води свое предаване - бих казал, че е по-умен от мен.

- Твоята мисия?
- Да се усмихна на света, та той да ми се усмихне обратно!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта