Част от бизнеса ще спре да съществува след кризата

Оптимистичният сценарии на Световната търговска организация спад в търговията със стоки в размер на 12,9%.

Шокът ще доведе до преструктуриране на фирми

Два сценария за развитите на търговията в кризата

Така наречените “зомби компании” с прекалено голяма задлъжнялост, е по-добре да не бъдат спасявани

Втората половина на февруари отбеляза началото на установеното пренасяне на заразата с коронавируса в Европа. Липсата на доказана ваксина и лекарство доведоха до предприемането на спешни мерки за карантина, които прекъснаха нормалните икономически процеси. Това постави началото на икономическа криза, като за най-сериозно засегнати се смятат туризмът, международната търговия и веригите на производство и предлагане. Появяват се оценки и сценарии за очакваното отражение върху икономическото развитие, като те са съпроводени с голяма несигурност относно продължителността на периода на карантина, както и бързината на рестартиране на нормалната стопанска активност след това.

Сценарии за световната търговия

Световната търговска организация (СТО) публикува два сценария за развитие на международната търговия. Количествено е оценен евентуалният спад на търговията със стоки, а за търговията с услуги са направени някои качествени предположения. Оптимистичният сценарий предвижда спад в търговията със стоки в размер на 12,9%, като през 2009 г. намалението е било в размер на 12%. През 2019 г. глобалната търговия със стоки е спаднала с 0,1% поради забавената икономическа активност и търговските войни. Оптимистичният сценарий за спад с 12,9% е съпроводен с намаление на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) с 2,5%. Оптимизмът се наблюдава по отношение на възстановяването на търговията през 2021 г., която ще нарасне с 21,3% и ще е съпроводена с растеж на БВП в размер на 7,4%. При този сценарий се предполага, че шоковете ще се възприемат като временни и няма да доведат до промени в поведението на потребителите и бизнеса.

При оптимистичния сценарий в Европа се очаква спад от 12,2% в износа и 10,3% намаление на вноса, като реалният БВП спада с 3,5%. По-голямо намаление на БВП се очаква в региона на Южна и централна Америка с 4,3%, докато Северна Америка е с 3,3% спад (при 17,1% спад на износа и 14,5% спад на вноса). Предвижда се през 2021 г. в Европа износът да се увеличи с 20.5%, вносът - с 19,9%, а БВП - с 6,6%.

Песимистичният сценарий предвижда спад в глобалната търговия със стоки през 2020 г. в размер на 31,9% и растеж през 2021 г. от 24%. Глобалният БВП ще спадне през 2020 г. с 8,8% и ще се увеличи през 2021 г. с 5,9%. При този сценарий прекъсването на нормалните търговски взаимоотношения продължава по-дълго, някои от партньорствата пропадат, шокът се оценява като перманентен и се променя поведението на бизнеса и домакинствата, които намаляват потреблението на дълготрайни и луксозни стоки, както и се наблюдава спад в инвестициите. Този сценарий намира основание във факта, че възходящата траектория на търговията след Глобалната криза не се възстановява, а се измества и темповете на нарастване са значително по-ниски.

При песимистичния сценарий в Европа се наблюдава намаление на износа с 32,8%, а на вноса - с 28,9%, което води до намаление на реалния БВП с 10,8%, като възстановяването през 2021 г. е в размер само на 5,4%. Спадът на реалния БВП в Северна Америка през 2020 г. е 9%, а възстановяването през 2021 г. е в размер на 5,1%.

България

Като ориентир за евентуално отражение в България можем да използваме спада на международната търговия по време на Глобалната криза през 2009 г. Износът на стоки и услуги спада с 11,7% през 2009 г. (при 12% за ЕС), а вносът намалява с 21,5% (11,8% за ЕС), като спадът в реалния БВП е 3,4% (4,3% за ЕС). През 2010 г. износът нараства с 11%, вносът спада с 0,9%, а растежът на реалния БВП е 0,6% (2,2% за ЕС). Относителният дял на износа в БВП в годината преди кризата (2008) е 52,5%, а на вноса е 72,3%, докато през 2019 г. изходната ситуация е по-различна - относителният дял на износа е 63,6%, а на вноса е 60.1%. Въпреки тези структурни различия, потенциалът за спад и в момента е значителен, тъй като степента на интеграция с икономиката на ЕС е по-голяма спрямо 2008 г.

В анализа на СТО се посочва, че търговията вероятно ще намалее по-силно в сектори с по-сложни вериги на производство и предлагане като електрониката и автомобилите. Причината е, че се забавят сериозно доставките на ключови части за производство предимно от Азия, а дори и след отварянето на заводите там, тези в Европа и САЩ няма да работят. След като се възстанови производството, трябва да се направи и оценка на търсенето на подобни стоки, което ще е по-слабо спрямо периода преди кризата.

По отношение на търговията с услуги се очаква сериозен спад в редица сектори, например поради ограниченията в транспорта и туризма. Търговията със стоки също е повлияна от услугите, най-вече по отношение на транспорта. За разлика от стоките, при услугите не се натрупват запаси и загубата на работници с изградени умения може да е фатална за опитите да се възстанови бизнесът след кризата. Услугите са свързани и често се допълват, което също може да забави възобновяването им.

Туризъм

Мерките за социално дистанциране в България доведоха до затваряне на хотели и ресторанти и ограничаване на възможностите за пътуване, с цел забавяне разпространението на заразата и намаляване на натоварването върху системата на здравеопазване. Един от най-затруднените сектори в тази ситуация е туризмът, който се характеризира със сезонност и е твърде вероятно летният туризъм да не може да реализира приходи. Той е важен и за заетостта, като през активния летен сезон през 2019 г. в сектора на хотели и ресторанти са заети около 200 хил. души. (над 5% от официалната заетост). Ако тези хора останат без работа, това ще създаде редица проблеми и социално напрежение. При липса на координирано излизане от карантината на ниво ЕС и по-ранно рестартиране на икономиките в други страни, може да се стигне до значителна загуба на работна сила.

Секторът на туризма влияе по линия на кредитирането и на стабилността на банковата система. Оформя се становище мерките по отношение на мораториуми по кредити да продължат от 3 до 6 месеца. При пропадане на летния сезон поради наличието на мерки срещу разпространението на коронавируса обаче този период няма да бъде достатъчен и ще бъде необходимо да се приложи значително по-дълъг период, за което трябва да се постигне консенсус и по отношение на надзорното третиране. Трябва да се помисли и за други сектори, които могат да изискват по-дълъг период на действие на мерките. Поради тази причина е нормално управляващите да предложат подробно разработени макроикономически сценарии по сектори, които да са основа за прилагане на фокусирани върху конкретния сектор мерки.

Други мерки и възможности

През изминалата седмица се прецизира мярката за запазване на заетост, популярна като “60 на 40”, с поемане на 60% от осигуровките за сметка на работодателите от страна на държавата за период от 3 месеца, което увеличи интереса към нея и повече компании и хора ще се възползват от нея. В Германия, където се прилага подобна мярка, тя се счита подходяща и за по-големи предприятия. При оценката на ефективността є за бизнеса не трябва да се пропуска, че при уволняването на работници възникват допълнителни разходи за обезщетения и за изплащане на налични отпуски, които не са пренебрежими по размер.

В сила е актуализацията на бюджета, която позволява емитиране на нов дълг през 2020 г. в размер на 10 млрд. лева. Очакваното намаление на приходите от близо 2,5 млрд. лв. е при оценки за 3% спад в реалния БВП, което подценява отражението на кризата и ще се наложи допълнителна корекция. В ситуация на несигурност е необходимо да се разполага с по-големи дългови възможности, до които не трябва да се прибягва преди да е извършена оптимизация на разходи, но в тази посока засега липсват конкретни действия. Най-бързите мерки могат да включват свиване на разходите за модернизация на въоръжението и за държавната администрация.

Опитите за подпомагане на бизнеса по време на кризата имат за цел запазването на текущата икономическа структура преди шока почти непроменена. Това не е реалистично, като е нормално някаква част от бизнеса да не съществува след кризата, например т. нар. “зомби компании” с прекалено голяма задлъжнялост, които е по-добре да не бъдат спасявани. Кризата трябва да се разглежда и като възможност за поява на нови бизнеси, за преструктуриране на съществуващите, за по-смело използване на дигиталните технологии и гъвкави форми на заетост, които позволяват работа в мрежа и от дистанция. Поради тази причина мерките трябва да са колкото може по-прецизни, да се мисли за инвестиции след кризата, които да дадат възможност за по-ефективен нов бизнес.

Пример за това е съхранението на селскостопанска продукция в модерни зърнобази и изграждането на автоматизирани пристанищни терминали за износ. Инвестиционната активност може да бъде подпомагана с частични държавни гаранции върху кредитни портфейли в периода на несигурност и слабо възстановяване, който може да продължи и повече от една година след премахване на карантината. Това ще осигури допълнителни гаранции за стабилност на банковата система и след отминаването на първоначалния шок, като ще намали несигурността относно качеството на портфейлите.

Кризата е времето за планиране и осъществяване на структурни реформи, като една от насоките е повече от очевидна - реално и комплексно функциониращо електронно правителство, което да позволява дигитален документооборот и да не спира или забавя инициативите на бизнеса дори в подобни кризисни периоди. Електронното правителство ще позволи и оптимизиране на държавната администрация в периода на възстановяване и последващ растеж, когато ще възникне потребност от човешки ресурси в частния сектор.

Друго направление може да бъде по-ефективното използване на споделени ресурси и дейности, които да доведат до икономии от мащаба и задълбочаване на дигитализацията. Кръговата икономика също трябва да получи допълнителен тласък, особено при намаление на интереса към съществуващите дълготрайни стоки. Развитието на пазар за повторно използване на материали и продукция, преди тяхното рециклиране, също може да е едно от новите решения след кризата.

Коментари

Задължително поле